№ 340
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело №
20221800500507 по описа за 2022 година
С Решение № 65/14.06.2022г., постановено по гр.д. № 151/2022г. на
Пирдопския районен съд, са отхвърлени исковете на С. А. С. срещу „Е.М.“
АД по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда за признаване на
уволнението му, извършено със заповед № 163/26.11.2021 г. на
Изпълнителния директор на „Е.М.“ АД, за незаконно и неговата отмяна,
както и за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението
длъжност „Машинист, еднокофов багер/багерист“, а също и за осъждане на
ответника „Е.М.“ АД да заплати на ищеца С. А. С. обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради незаконното му уволнение, за период от шест месеца, считано
от 26.11.2021 г. до 26.05.2022 г. в размер на 9098,88 лева, ведно със законната
лихва за забава върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до
датата на окончателното плащане.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на С. А. С. срещу
горното решение. Жалбоподателят счита, че при постановяването му
първоинстанционният съд е допуснал нарушения на съществени процесуални
правила - липса на мотиви. Излага принципни съображения за
необходимостта от мотивиране на съдебните актове. Поддържа, че
обжалваното решение на практика не съдържа мотиви, тъй като доводите за
незаконосъобразност на уволнението, изложени в ИМ на ищеца, били
обсъдени изцяло формално и декларативно. Счита, че, независимо от
посоченото от ПРС, уволнителната заповед е практически немотивирана, тъй
като в т. 2 от нея не било посочено конкретното длъжностно лице, чието
нареждане за участие в ремонта на багер № 16 ищецът не е изпълнил. Това
1
лице било индивидуализирано единствено като „пряк ръководител", но без
посочване на неговата длъжност и име, което правело невъзможна защитата
на ищеца по този пункт на заповедта. Допълнително изтъква, че вмененото му
нарушение се явява извършено при изпълнението на работа, различна от тази
по основното му трудово правоотношение, както и на работно място,
различно от основното му такова съгласно трудовия договор (в друго
структурно звено на дружеството), което също допринасяло за неяснотата,
кой е „прекият ръководител", чието нареждане, според работодателя, не е
изпълнено. Прави извод, че този порок на издадената заповед обуславя
отмяната й на формално основание, без спорът да бъде разглеждан по
същество. Подчертава, че е недопустимо санирането на този порок в хода на
съдебното производство. Твърди, че нареждането, ищецът за участва в
ремонта на багер № 16, е незаконосъобразно, тъй като работата му е
възложена в нарушение на законоустановените изисквания (чл. 120 от КТ).
Не било мотивирано и произнасянето на съда по довода за нарушение на чл.
189 от КТ.
Допълнително изтъква, че решението е необсновано и постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че посочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина касаят неизпълнение на
законни нареждания на работодателя, но работникът или служителят е в
правото си да откаже да изпълни нареждане на работодателя, което е
незаконно и е издадено в противоречие със закона. Намира, че такова е
нареждането на работодателя, в периода 04-07.10.2021 г. ищецът да участва в
ремонта на багер Hitachi ЕХ2600, инв. № 16 в цех „РМЦ". Като основание за
това сочи, че нареждането е дадено на ищеца от „ръководител, провел
инструктажа", който не е лице, на което ищецът е йерархически подчинен и в
това си качество да е оправомощено да му дава нареждания връзка с
изпълнение на работата. Подчертава, че провеждането на инструктаж нито е
дейност по възлагане на конкретни производствени или трудови задачи, нито
се провежда непременно от преки или други ръководители на
инструктираните лица. Прави извод, че по време и в рамките на инструктажа
не може да се възлагат конкретни трудови задачи, вкл. от лицето,
провеждащо инструктажа. Прави извод, че отказът му да изпълни нареждане
на ръководителя на инструктажа (което излиза извън предмета и целите на
инструктажа и е отправено от неоправомощено лице) е правомерен и
основателен и не представлява дисциплинарно нарушение. От друга страна,
съгласно т. 2 от уволнителната заповед, разпореждането към ищеца да
участва в ремонта на багера през периода 05-07.10.2021 г. е изхождало от
прекия му ръководител, но наличието на такова разпореждане било
недоказано поради неустановяване на това лице. Това не било установено и
от показанията на разпитаните свидетели, тъй като те били противоречиви -
св. М. посочил като пряк ръководител на ищеца М. Ц., а св. М. Ц. заявил, че
лично той му бил наредил с „устна заповед", че трябва да участва в ремонта
на багера. Същевременно, районният съд бил приел за установено, че
ръководителят на ищеца е друго лице.
Като най- сериозно нарушение, допуснато от работодателя, в жалбата се
изтъква, че нареждането за участие на ищеца в ремонта на багера е
незаконосъобразно, тъй като било дадено при изпълнение на работа, която му
е възложена в нарушение на законоустановените изисквания. Обосновава това
твърдение с факта, че съгласно последното допълнително споразумение към
трудовия му договор, преди уволнението ищецът е заемал при ответника
2
длъжността „Машинист, еднокофов багер/багерист" с място на работа:
структурно звено: Участък "Д." в РК "Е.” - гр. Е.. Същевременно, след
връщане на ищеца на работа след продължителен отпуск, на основание чл.
120, ал. 1 от КТ, във връзка с възникнала производствена необходимост, му
било възложено за периода от 29.04.2021 г. до 12.06.2021 г. да участва при
извършването на ремонтни дейности на багерната техника в друго структурно
звено на дружеството - участък „Ремонти", звено „Багери". След изтичане на
този срок, обаче, ищецът не бил върнат от работодателя на длъжността
„машинист, еднокофов багер/багерист“, а останал в участък „ремонти” и
продължил да изпълнява работа по ремонта на багерна техника до момента на
уволнението му. Подчертава, че оставането му на работа на мястото, на което
първоначално е бил командирован, е извършено с устна заповед, без
подписано допълнително споразумение към трудовия му договор за такава
промяна. Счита, че съгласно чл. 120 от КТ, възлагането от работодателя при
производствена необходимост на работника или служителя без негово
съгласие да извършва временно друга работа в същото предприятие, е винаги
временно (за срок до 45 календарни дни през една календарна година), а
продължаването на изпълнението на възложената по реда на чл. 120, ал. 1 от
КТ работа от ищеца след изтичането на срока на възлагането и извън
максимално допустимия срок по същата разпоредба, без съгласие на ищеца в
писмена форма и без подписване на допълнително споразумение за това, било
в нарушение на законоустановените изисквания за реда на възлагане на
работа на това основание. Прави извод, че това обуславя незаконност на
действията на работодателя и липса на задължение от ищеца да изпълни
разпорежданията му. Поддържа, че липсвала производствена необходимост
по смисъла на чл. 120 от КТ.
Също така, жалбоподателят счита, че при уволнението му е нарушена
разпоредбата на чл. 8 от КТ, като цитира съдебна практика, според която, ако
със заповедта по чл. 120, ал. 1 от КТ работодателят е създал пречки,
работникът реално да възстанови правата си, това означава, че чрез законово
допустими средства (едностранно изменение на трудовото правоотношение)
се стреми да постигне незаконна цел. Прави извод, че е налице е злоупотреба
с дисциплинарната власт от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 1
от КТ, тъй като командироването му и възлагането на работата, заради
неизпълнението на която е уволнен, са извършени, без да са налице
предпоставките за това, а единствено с цел да бъде прекратено трудовото му
правоотношение.
На последно място, жалбоподателят се позовава и на нарушение на чл.
189 от КТ, тъй като според него дисциплинарното нарушение, дори да се
приеме за извършено, не обуславя налагането на най- тежкото наказание,
предвидено в КТ. Подчертава, че това нарушение не било повлияло върху
дейността на работодателя, нито затруднило производствения процес в
дружеството.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва и се настоява за оставяне в сила на
обжалваното решение. Въззиваемият счита за доказано, че жалбоподателят е
извършил процесните дисциплинарни нарушения. Били спазени и
изискванията на чл. 193 и чл. 194 при провеждане на дисциплинарното
3
производство. Намира, че наложеното наказание съответствало на тежестта
на нарушенията, като изтъква, че е било налице предходно наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Уволнителната
заповед съответствала на изискванията на закона и била редовно връчена на
С. при отказ. Оспорва твърденията на жалбоподателя за немотивираност на
обжалваното решение, и споделя изложените в него мотиви. Оспорва и
довода му за незаконосъобразност на издаденото му разпореждане да участва
в ремонта на багер № 16, като се позовава на т. 3.3 от новата му длъжностна
характеристика, връчена му при отказ на 02.09.2021г. Оспорва доводите,
свързани с разпоредбата на чл. 120 от КТ, като изтъква, че процесните
дисциплинарни нарушения не са извършени по време на командироването му.
Оспорва да е допуснато нарушение на чл. 8 от КТ. При условията на
евентуалност, оспорва размера на претендираното обезщетение за оставане
без работа поради уволнението, тъй като през релевантния 6- месечен период
жалбоподателят бил декларирал 24 дни осигурителен стаж, както и
осигурителен доход. Моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба и да
потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Д., който оспорва
отговора, поддържа жалбата и излага съображения в нейна подкрепа.
Представя писмена защита, в която акцентира върху спорния въпрос, касаещ
командироването на С. по реда на чл. 120 от КТ, както и върху факта, че му е
било възложено участие в ремонта на багер, на който не е работил, и то – в
друго звено, цех и участък на дружеството – работодател. Поддържа, че
възлагането на работата е продължило извън срока по чл. 120 от КТ, както и
че тя е именно друга работа, а не такава, свързана с обичайната заетост и
ангажираност на екипажа. Изтъква, че новата длъжностна характеристика е
връчена на С. на 02.09.2021г., докато новата работа му е била възложена още
на 26.04.2021г. Същевременно, не била налице и производствена
необходимост, нито имало подписано допълнително споразумение към
трудовия договор за изпълнение на такава работа. Прави извод, че това
обуславяло незаконосъобразност на разпореждането на работодателя, което
С. не бил изпълнил, а това води до незаконосъобразност на уволнението.
Поддържа въззивната си жалба.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата
страна се представлява от юрк. Бонева, която поддържа подадения отговор и
моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Счита, че не е бил
изменен характерът на работата на С., а поставените му задачи били
съобразени с длъжностната му характеристика. Представя писмена защита, в
която изразява становище за доказаност на процесните дисциплинарни
нарушения. Поддържа, че дисциплинарното производство било проведено
при стриктно спазване на изискванията на чл. 189 – 195 от КТ. Намира, че
обжалваното съдебно решение е надлежно мотивирано, както и че
уволнителната заповед не страда от претендираните от жалбоподателя
пороци. Излага съображения във връзка с разпорежданията, които не били
изпълнени от С., както и отправилото ги лице. При налагане на наказанието
били взети предвид критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ. В края на писмената
защита въззиваемият поддържа и евентуалното си искане във връзка с
размера на обезщетението. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз
4
основа на тях фактическа обстановка са описани коректно и изчерпателно в
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в
настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята
правораздавателна власт.
Същото е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни
такива, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявените искове.
По съществото на правния спор въззивната инстанция е ограничена от
съдържащите се в жалба доводи (арг. от чл. 269 от ГПК), както следва:
1. Неоснователно жалбоподателят претендира, че обжалваното решение е
немотивирано, доколкото в него са изложени правни съображения по
основните спорни въпроси между страните. Това, че жалбоподателят
счита мотивите за формални и декларативни, не заличава
съществуването им, а въпросът за тяхната правилност следва да бъде
обсъден от въззивния съд в качеството му на инстанция по същество,
вкл. с излагане на собствени мотиви.
2. Настоящият съдебен състав намира за неоснователен и довода на
жалбоподателя, че уволнителната заповед е немотивирана поради
непосочване на имената и длъжността на прекия ръководител на С. С.,
чието разпореждане той не бил изпълнил, и за което неизпълнение му е
наложено процесното дисциплинарно наказание. Съгласно т. 2 от тази
заповед, наказанието се налага за нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в отказа на С. на 05.10.2021г., 06.10.2021г. и 07.10.2021г.
да изпълни нарежданията на прекия си ръководител за участие в ремонта
на багер Hitachi EX 2600, инв. № 16, в цех „РМЦ“. Действително, името
и длъжността на този ръководител не са посочени изрично, но съдът
намира, че няма такова нормативно изискване, чието неспазване –
евентуално – да се тълкува като нарушение на процедурата по издаване
на заповедта. Освен това, йерархичната подчиненост на
5
санкционираното лице е отразена в длъжностната характеристика за
заеманата от него длъжност, поради което следва да се приеме, че, дори
и без посочване на имената на този ръководител, последният е
индивидуализиран в достатъчна степен.
Във връзка с горното, съдът не споделя и съображението на
жалбоподателя, че това обстоятелство правело заповедта неясна, в резултат
от което той бил възпрепятстван да организира защитата си срещу нея. Освен
вече изтъкнатите аргументи относно индивидуализацията на лицето –
ръководител на жалбоподателя, по този въпрос едва да се има предвид също,
че уволнителната заповед изрично сочи и разпореждането, което не е
изпълнено, а това допълнително преодолява възможна нейна неяснота.
Обективният факт на издаване на това разпореждане от страна на
лицето – пряк ръководител на С. се доказва от показанията на св. Ц. (л. 165 от
първоинстанционното дело).
На последно място по този въпрос, съдът намира за неоснователни
съображенията на жалбоподателя, касаещи показанията на св. М. в частта им
относно прекия му ръководител. Наистина, като такъв свидетелят е посочил
„М. Ц.“, каквото лице не се установява по делото, но фонетичната близост на
цитираното име с това на действителния пряк ръководител (М. Ц.) дават
основание да се предположи, че свидетелят е имал предвид именно
последния.
3. Частично основателен е доводът на жалбоподателя, че неизпълненото от
него разпореждане за участието му в ремонта на багер № 16 било
незаконно, тъй като изхождало от неоправомощено лице. Този довод
следва да бъде споделен само в частта по т. 1 от уволнителната заповед,
тъй като в нея се визира разпореждане на „ръководителя, провел
инструктажа“. Същевременно, съгласно т. III.1 от актуалната
длъжностна характеристика на С. (връчена му при отказ на 02.09.2021г.),
към момента на релевираните в заповедта нарушения, той е бил
йерархично подчинен на Началник смяна „Участък Д.“, Заместник-
ръководител обособено производство „Участък Д.“, Ръководител
участък добивна промишленост / участък „Д.“ и Началник рудник и
неговите заместници. Освен това, съгласно т. I.3.3 от същата длъжностна
характеристика, в качеството си на оператор на багер, той е бил длъжен
да участва в ремонтно- възстановителните дейности и да изпълнява
поставените задачи от ръководителите на ремонтните групи
(инженер/механици, инженер/енергетици и др.). Видно е, че
ръководителят, провел инструктажа, не е сред лицата, които са имали
право да издават разпореждания и възлагат задачи на С.. Наистина,
възможно е, това лице да е същевременно и ръководител на ремонтна
6
група или да е друго лице, на което С. е йерархично подчинен, но такива
обстоятелства не се твърдят и не се доказват, а вместо това то е посочено
само като ръководител, провел инструктажа. С оглед гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че този ръководител не е бил
оправомощен да възлага работа на С., а издаденото от него
разпореждане е незаконосъобразно.
Що се отнася до нарушението по т. 2 от уволнителната заповед, както се
обоснова по- горе, то е издадено от надлежно оправомощено лице по т. III.1
от длъжностната характеристика, а именно – М. Ц., пряк ръководител на
жалбоподателя и Заместник- ръководител „Участък Д.“. Поради това
разпореждането е законосъобразно от тази гледна точка.
4. Въззивният съд не споделя твърдението на жалбоподателя, че
неизпълненото от него разпореждане на прекия му ръководител по т. 2
от уволнителната заповед за участие в ремонта на багер № 16 било в
нарушение на законоустановените изисквания. В подкрепа на това
твърдение жалбоподателят твърди, че ремонти са му били възложени в
качеството на „друга работа“ по реда на чл. 120, ал. 1 от КТ за период до
12.06.2021г., както и че периодът на възлагане бил незаконосъобразно
продължен след тази дата. Оттук прави извод, че и разпореждането за
„другата“ работа било незаконосъобразно, тъй като е издадено извън 45-
дневния срок по чл. 120, ал. 1 от КТ, а той не бил длъжен да го
изпълнява, и неизпълнението не съставлявало дисциплинарно
нарушение. Според настоящия съдебен състав, този довод би бил
основателен, ако процесното разпореждане беше издадено между
13.06.2021г. и 01.09.2021г., тъй като през този период наистина не е
съществувало законно основание, С. да работи по ремонта на багерите.
След 02.09.2021г., обаче, такова основание има, и то се съдържа в т. I.3.3
от длъжностната му характеристика, съгласно която той е бил длъжен да
участва в ремонтно- възстановителните дейности. Следователно, от тази
дата нататък (вкл. през процесния период от 05.10.0221г. до
07.10.2021г.), работата по ремонта на багерите вече не е била „друга
работа“ на багериста по смисъла на чл. 120, ал. 1 от КТ, а част от
основните му трудови задължения съгласно длъжностната
характеристика. Поради това не е било необходимо нито изричното й
възлагане по реда на чл. 120, ал. 1 от КТ, нито съобразяване с
ограничението за нейното изпълняване не повече от 45 календарни дни
7
през една календарна година, а издаденото от прекия ръководител на
жалбоподателя разпореждане е законосъобразно.
Съдът не обсъжда съображенията на жалбоподателя за липса на
производствена необходимост, изложени във връзка с горното възлагане по
чл. 120, ал. 1 от КТ (стр. 8 – 9 от въззивната жалба), тъй като те биха били
релевантни само за периода на възлагането (т.е. до 12.06.2021г.), но не и към
момента на процесното дисциплинарно нарушение.
5. Неоснователен е доводът, че уволнението на жалбоподателя било в
нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ. С оглед презумпцията по чл. 8, ал. 2 от
КТ и съдебната практика (напр. Решение № 6 от 8.02.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1659/2018 г., III г. о., ГК), пълното доказване на претендираната
недобросъвестност на работодателя е било в тежест на ищеца -
жалбоподател. В случая такова доказване не е проведено. Изложени са
единствено предположения в контекста на продължителния отпуск по
болест на С., както и възлагането му на друга работа след връщане от
него. Наистина, в тази насока биха могли да възникнат съмнения,
основани на съвкупност от фактори (напр. възлагане на работа по чл.
120, ал. 1 от КТ до 12.06.2021г., предложение от 14.06.2021г. за
прекратяване на ТПО срещу обезщетение, промяна на длъжностната
характеристика в края на м. август 2021г., както и процесните
разпореждания от м. октомври 2021г.), но тези предположения биха били
хипотетични и не водят до необходимото пълно доказване на
твърденията на жалбоподателя. Още повече, че процесните
разпореждания не са били безпрецедентни и изолирани (щом С. е
работил в звено „Ремонти“ повече от половин година), промяната на
длъжностната характеристика за длъжността „багерист“ не е изключение
и не засяга само жалбоподателя (тъй като, съгласно т. 5 от заключението
на в.л. Л., новата длъжностна характеристика е връчена през същия
период на поне още пет лица на същата длъжност), а възлагането на
друга работа по чл. 120, ал. 1 от КТ е било наложено от назначаването на
титулярен багерист на мястото на С. по време на отпуска му, с оглед
непрекъснатостта на производствения процес и свързаните с нея
назначавания и освобождавания на лица на тази длъжност (виж. т. 4 от
заключението на в.л. Л.). На последно място по този въпрос, съдът
намира за неотносима цитираната във въззивната жалба съдебна
практика на ВКС по чл. 120 от КТ, тъй като, както се обоснова по- горе,
8
процесното дисциплинарно нарушение е извършено след изтичане на 45-
дневния период на това възлагане. По тези съображения съдът не намира
основание за извод, че действията на работодателя са проява на
злоупотреба с право, нито че са били извършени единствено с цел да
предизвикат и обосноват уволнението на С..
6. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че наложеното му
дисциплинарно наказание не било съобразено с тежестта на извършеното
нарушение. Както се посочи по- горе, като единствено доказано
дисциплинарно нарушение настоящият съдебен състав приема
визираното в т. 2 от уволнителната заповед неизпълнение на
разпореждането на прекия ръководител на жалбоподателя за участие на
последния в ремонта на багер Hitachi EX 2600, инв. № 16, в цех „РМЦ“
на 05.10.2021г., 06.10.2021г. и 07.10.2021г. То, обаче, е достатъчно тежко
по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, поради следните съображения:
Съгласно правната теория (Мръчков В., Средкова Кр., Василев Ат.,
„Коментар на Кодекса на труда”, изд. „Сиби”, 10-то издание, стр. 593)
„неизпълнението на определената работа е особено съществено
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като то засяга сърцевината
на трудовото правоотношение – престацията на работника или
служителя“. В същия смисъл е и съдебната практика (Решение № 246 от
18.01.2021 г. на ВКС по г.р. д. № 1156/2020 г., IV г. о., ГК, Определение
№ 355 от 8.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 610/2016 г., IV г. о., ГК,
Решение № 690 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1772/2009 г., III г. о.,
ГК, Решение № 165 от 18.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4242/2017 г., IV
г. о., ГК).
Дори да се приеме, че неизпълнението на основни трудови функции,
само по себе си, не винаги е тежко нарушение на трудовата дисциплина,
следва да се имат предвид и други релевантни обстоятелства за преценка
на неговата тежест – напр. характера на извършваната дейност,
значимостта на неизпълнените задължения, настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника /служителя/ към конкретното неизпълнение (арг. от Решение
№ 75 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2014 г., IV г. о., ГК). В
случая нарушението е извършено умишлено и продължително, тъй като
9
неизпълнението на законосъобразното разпореждане на прекия
ръководител на С. е продължило три последователни дни. Освен това,
видно от процесуалното поведение на ищеца и направените от него
изявления, той не счита поведението си за нередно, а вместо това
заявява, че същото не съставлява дисциплинарно нарушение. Така
казусът е аналогичен на обсъдения в Решение № 246 от 18.01.2021 г. на
ВКС по г.р. д. № 1156/2020 г., IV г. о., ГК, в който нарушенията били
извършени „… при условията на пряк умисъл; служителят
демонстративно отказва да изпълни това, което работодателят му
възлага, не признава вината си, нито е готов да се поправи“, и при
които предпоставки ВКС е счел нарушението за тежко и е потвърдил
дисциплинарното уволнение.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че от процесното нарушение
не били произтекли вреди за работодателя. Следва да се има предвид, че
вредите са не само материални, а може да се изразяват и в
компрометиране на авторитета на ръководителите и в създаване на
прецедент за безнаказано незачитане на техните разпореждания. (В
сходен смисъл - Решение № 244 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
574/2017 г., IV г. о., ГК).
На последно място, от значение е и фактът, че нарушението е извършено
преди заличаване по чл. 197, ал. 1 от КТ на предходно дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на С. със заповед
№ ID-003-00526/11.05.2021г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че извършеното нарушение е тежко, а
работодателят е имал основание да санкционира извършилото го лице с най-
тежкото дисциплинарно наказание.
Във въззивната жалба не се съдържат доводи срещу
първоинстанционното решение в частта му по исковете с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ, поради което и на основание чл. 269 от ГПК съдът не е длъжен
служебно да формулира и обсъжда такива.
С оглед изхода на делото и съдържащото се в отговора искане за
присъждане на разноски, в полза на въззиваемия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът определя в размер на 100 лв.
С оглед гореизложеното, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/14.06.2022г., постановено по гр.д. №
151/2022г. на Пирдопския районен съд.
ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН ********** да заплати на „Е.М.“ АД с ЕИК
********* разноски във въззивното производство в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11