№ 8320
гр. С., 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110111445 по описа за 2022 година
С искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявило против „В.“ ЕООД положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи суми, за които има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 66349/2021 г. по описа на
СРС, 179 състав (заповед от 30.11.2021 г. за главница в размер на 2,57 лв. за топлоснабден
имот находящ се в *** с аб. №*** - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018г.- 11.11.2021г., ведно със законна лихва от 22.11.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва дължима върху цената на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.12.2018г. до 11.11.2021 г. в размер на 2,18 лв., мораторна лихва върху
платена цена за доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018г. до 11.11.2021 г. в
размер на 37,52 лв. Ищецът твърди, че между него и ответникът не бил подписан договор за
продажба на топлинна енергия, поради което същият се бил обогатил неоснователно за
сметка на дружеството до размера на обедняването за предоставена топлинна енергия за
обекта. Представя под опис 11 бр. писмени доказателства, прави искане за допускане на СТЕ
и ССчЕ, по чл.192, ал.1 ГПК и за привличане на ТЛП.
В указания едномесечен срок ответникът не депозира писмен отговор. Във
възражението по чл.414 ГПК е оспорил вземането, като твърди, че не имотът се ползва от
трето лице.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени
доказателствени средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 66349/2021год. по описа на СРС, 179-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията
му.
1
Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД.
За уважаване на иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, , дело
№основан на твърдения за неоснователно консумирана от ответника топлинна енергия е
необходимо да се установят следните елементи от фактическия състав: 1) доставк/а на
топлоенергия от страна на ищеца до топлоснабдения имот, собственост на ответника през
процесния период в твърдяното в ИМ количество и на посочената стойност; 2) консумиране
на доставената топлоенергия от ответника за процесния период; 3) липса на правно
основание за ползването на топлинна енергия от страна на ответника; 4) настъпило в
резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника /в този смисъл
изрично и Решение № 198 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1025/2009 г., II т. о., ТК/.
При установяване на посочените обстоятелства, ответникът следва да докаже
правопогасяващ факт по отношение на задължението (плащане и др.).
Приети като писмено доказателство по делото са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужиди от ищцовото дружество на потребители в град С..
Установява се от приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на н, том II,
рег. № 4491, дело *52/2001г., че „В.“ЕООД – ответник по настоящото дело е продала
недвижим имот, находящ се на адрес ***, представляващ магазин * на сутеренен етаж и
първи етаж от вход В, като ответното дружество си е запазило правото на ползване върху
имота.
При анализа на първите две предпоставки от фактическия състав на предявения иск –
доставка на топлоенергия от страна на ищеца до топлоснабдения имот, собственост на
ответника през процесния период в твърдяното в ИМ количество и на посочената стойност
и консумиране на доставената топлоенергия от ответника за процесния период, следва да се
посочи следното:
Установява се от представения по делото нотариален акт за Покупко-продажба на
недвижим имот №119, том I, рег. №14086, дело №107/2013г., че ответникът е продал
процесния имот на трето лице, но е запазил за себе си пожизнено правото на собственост
върху него.
С Декларация за отказ от право на ползване управителят от 13.05.2019г. на ответното
дружество се е отказал от правото си на ползване върху посочения магазин.
Като писмено доказателство е прието Удостоверение от ГИС С. видно от което
посоченият в представения нотариален акт адрес на топлоснабдения имот е идентичен с
адрес: ***
По делото не се спори, че между страните писмен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период не е сключван, такъв не е и представен по делото за процесния
период, поради което и съдът приема, че за потребена от ответника в процесния имот
топлинна енергия доставена от ищеца не могат да намерят приложение разпоредбите на
договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди на ЗЕ, включително и в частта
за определението на „потребител на топлинна енергия”. Това е така, защото за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди, какъвто е случая, форма за валидност на договора за
доставка на топлинна енергия съгласно чл. 149 от ЗЕ в редакцията й към процесния период е
писмен договор. Писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е
сключен между страните, поради което и разпоредбите на ЗЕ за продажба на топлинна
енергия на основание на договор са неприложими.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи още, че от изслушаното по делото
заключение на СТЕ /л. 74 и сл./, кредитирано от съда като компетентно изготвено се
установява, че за процесния имот за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2019г. доставената
топлинна енергия възлиза на сумата от 353,37 лева като сумата за отопление на имота е
2
начислена правилно, в съответствие с действащата нормативна уредба.
От заключението на ССчЕ /, неоспорено от страните и кредитирано от настоящия
състав като компетентно изготвено се установява, че не са налице неплатени суми за
дължима главница и топлинна енергия. Незаплатена е дължимата сума за дялово
разпределение в размер на 2,57лв., както и лихва за забава в размер на 39,71лв. Установено
е също така въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че клиентската партида за процесния
недвижим имот била водена от "Т.С." ЕАД през исковия период на името на
"Шрабул"ЕООД, като посоченото дружество било отразено като получател в издадените от
ищеца данъчни фактури за извършените доставки, отнасящи се за процесния период.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти,
породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може
да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на
задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответното дружество през исковия
период топлинна енергия, обогатяването на му чрез консумирането на тази енергия и
спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването - че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012
год./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В частност е безспорно е по делото, че между страните не е бил сключен такъв
договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди през исковия
период. За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същите
са съсобственици на процесния имот, а следва също така да се докаже, че те са ползвали
имота през исковия период и съответно са консумирали доставената от ищеца топлинна
енергия, като по този начин са си спестили разходи - доказателствената тежест за това е
била на ищеца, съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази
насока обаче по делото не са били ангажирани каквито и да било доказателства, а и за
посоченото обстоятелство не е налице признание от страна на ответното дружество.
Напротив, установено е, че през исковия период титуляр на откритата за имота
3
партида е било трето за спора лице - "Шрабул" ЕООД, което е имало и качеството на
потребител на енергия за стопански нужди съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, в каквато насока
са и възраженията на ответника срещу издадената заповед по чл.410 ГПК. Следователно
няма съмнение, че ответното дружество не е ползвало имота през процесния период. В този
смисъл и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, предявеният иск следва да бъде отхвълен, доколкото ищецът не се
легитимира като кредитор на претендираните вземания за неоснователното обогатяване
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. А щом няма главни задължения, не могат да възникнат задължения за
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора ищцовото дружество няма право на разноски. Мотивиран от
изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Т.С..“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.59 от ЗЗД от срещу
„В.“ЕООД, с ЕИК *** че „В.“ЕООД дължи следните суми: главница в размер на 2,57 лв.
–за топлоснабден имот находящ се в *** с аб. №*** - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018г.- 11.11.2021г., ведно със законна лихва от
22.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва дължима върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 11.11.2021 г. в размер на 2,18 лв.,
мораторна лихва върху платена цена за доставена топлинна енергия за периода от
31.12.2018г. до 11.11.2021 г. в размер на 37,52 лв. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 66349/2022г. по описа на СРС, 179 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4