№ 148
гр. София , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20201001002542 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 1
от ТЗ.
Образувано е по „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ и „Обединена Българска
Банка“ АД, подадена против Решение № 260024 от 18.09.2020 г., постановено
по т. д. н. № 785/2020 г. на СГС, ТО, VI - 18 –ти състав, с което съдът е
отхвърлил като неоснователна молбата на въззивниците по чл. 625 от ТЗ за
откриване производството по несъстоятелност на „Лоджистик Транспорт“
ЕООД.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Изложени са доводи за наличие на състояние на неплатежоспособност като се
твърди, че въззиваемата страна бе била в състояние да погаси своите
краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи. По отношение
на активната си легитимация „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ твърди, че се явява
кредитор на „Лоджистик Транспорт“ ЕООД поради частична
недействителност на т. 4.1 от Договора за цесия от 27.11.20127 г. и оттам
липса на валидно прихващане. Твърди, че от съвкупния доказателствен
материал можел да се направи обоснования извод за липса на менителнично
задължение на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/, а единствената цел на последното
и „Лоджистик Транспорт“ ЕООД била да се създадат привидни отношения, а
именно че задълженията по Договора за цесия са изпълнени. В подкрепа на
1
този извод било и съдържанието на посочения Договор тъй като нямало как
цената за прехвърлянето да се плати чрез прихващане преди сключването на
Договора. Като неправилен, на следващо място, Банката сочи решаващия
извод на СГС, че изпотекарният кредитор няма право върху сумите,
получавани от наемателя, респ. пренаемателя тъй като притезанието по чл.
173, ал. 2 от ЗЗД било насочено само към собственика, но не и към трето
лице. На последно място, в противоречие със закона бил и изводът на съда, че
договорите за наем не били търговски сделки.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да
бъде отменено, а молбата на въззивниците – уважена.
Редовно уведомено, въззиваемото дружество не е депозирало отговор на
така подадената въззивна жалба.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на
страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок по чл. 259 от ГПК, изхожда от надлежни страни –
молители, имащи право и интерес да обжалват, насочена е срещу валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Производството по т. д. н. № 785/2020 г. на СГС, ТО, VI - 18 –ти
състав, е образувано по молба на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ и „Обединена
Българска Банка“ АД по реда на чл. 625 от ТЗ, с която страните са поискали
откриване производството по несъстоятелност на „Лоджистик Транспорт“
ЕООД поради неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на последното с
начална дата 31.12.2018 г. В съвместно подадената молба въззивниците
твърдят, че „Лоджистик Транспорт“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като има задължения към молителя „ОСТ
Трейдинг“ ЕООД /н/ по договор за цесия от 27.11.2017г. по и такива към
Банката, произтичащи от разпоредбата на чл. 173, ал.2 от ЗЗД. Молителят
„ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/, представляван от синдика В. Г. поддържа, че с
нотариален акт № 171/2017г„ т.5, рег.№ 13374, дело № 689 на нотариус В. Г.
от 10.11.2017г., дружеството е продало на купувача „Видин ойл“ ООД
подробно описаните в последния имоти, включващ поземлен имот с
идентификатор 10135.4508.184, находящ се в гр. ***, ул.***“ № 67, ведно с
построената в него сграда - търговски комплекс с шоурум и складове.
Поддържа, че върху имота е била учредена договорна ипотека с нотариален
акт №105, т.1, дело №105/2013г. в полза на „ОББ“ АД като обезпечение на
задължения по Договор за кредитна линия от 24.06.2013г., а обезпеченото
вземане е в размер на 4 099 834,12 лв. и е предявено и прието в
производството по несъстоятелност. Твърди, че продажната цена за имота в
2
размер на 1 468 400 лв. без ДДС не му е платена, като вместо да предприеме
действия по събирането й, управителят на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД сключил
на 27.11.2017 г. договор за цесия с ответника „Лоджистик Транспорт“ ЕООД
за процесното вземане, с уговорена цена по Договора за цесия е в размер на
146 840 лв., като съгласно Протокол за прихващане от 27.11.2017 г. цената
била платена чрез прихващане срещу задължение, произтичащо от запис на
заповед, издаден на 15.08.2017г. с падеж 15.09.2017 г. Синдикът твърди, че в
търговските книги на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД липсвало каквото и да е
задължение към ответника за цялата 2017 г. и поради това нямало как да бъде
извършено прихващане. Твърди, че по търговските книги все още фигурира
като дължимо вземането от купувача на имота - „Видин ойл“ ООД. Твърди се,
че на 21.12.2017 г. с Договор за наем с нотариална заверка на подписите,
купувачът „Видин ойл“ ООД е предоставил на ответника „Лоджистик
Транспорт“ ЕООД за срок от 15 години срещу месечна наемна цена от 5 000
лв. процесните закупени имоти. На 15.10.2018 г. имотите пък са преотдадени
от „Лоджистик Транспорт“ ЕООД /н/ на „Лени - стил -2“ ЕООД с наемна цена
3067,75 евро месечно. Твърди се, че и спрямо купувача „Видин ойл“ ЕООД /н/
е открито производство по несъстоятелност по т.д.№1/2018г. на ОС - Видин.
Синдикът твърди, че цената по Договора за цесия 146 840 лв. била още
дължима поради нищожност на прихващането поради липса на задължение, а
и към датата на извършването дружеството е било вече неплатежоспособно,
тъй като обявената дата е 24.06.2017 г. Твърди, че договорът за цесия в частта
за цената бил нищожен и поради липса на предмет и на основание. Молителят
„Обединена Българска Банка“ АД твърди, че доходите на ответника
„Лоджистик Транспорт“ ЕООД по договора за Наем от 15.10.2018 г. му
принадлежали съгласно чл. 173, ал.2 от ЗЗД.
По делото не се спори, а и видно от представения Нотариален акт №
171/2017., т.5, рег. №13374, дело № 689 на нотариус В. Е. от 10.11.2017 г.,
молителят „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ е продал на купувача „Видин ойл“ ООД
подробно описаните имоти, включително поземлен имот с идентификатор
10135.4508.184, находящ се в гр. ***, ул.***“ № 67, ведно с построената в
него сграда - търговски комплекс с шоурум и складове, за цена в размер на
1 468 400 лв., за която е уговорено, че се дължи по банков път в 15-дневен
срок от сключване на нотариалния акт. В т.2 на нотариалния акт молителят
„ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ е декларирал, че върху имота няма права на трети
лица, респ. че не са обременени с ипотека, освен известните на страните, а
именно посочения по - горе Нотариален акт № 105/24.06.2013 г. по силата на
който върху недвижимите имоти е учредена първа по ред ипотека в полза на
Банката.
Съгласно представения протокол от ЧСИ Петя Иванова от 11.04.2018г.,
по описаното изпълнително дело № 20178830402644, образувано по
изпълнителен лист в полза на „ОББ“ АД срещу посочените лица,
включително молителя „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/, имотите са описан, като за
3
пазач е назначен собственика „Видин ойл“ ЕООД.
Съгласно представения Договор за наем от 21.12.2017г., вписан в АВ -
Варна, „Видин ойл“ ЕООД е отдало под наем процесните имот на
„Лоджистик Транспорт“ ЕООД /н/ срещу месечна наемна цена в размер на
5000 лв. за срок от 15 години, а с Договор за наем от 15.10.2018 г., също
вписан в АВ-Варна, а „Лоджистик Транспорт“ ЕООД, от своя страна, е
преотдало под наем част от предоставените му по гореописания договор за
наем имоти на „Лени стил 2“ ЕООД за срок от 7 години, считано от
подписване на договора и наемна цена в размер на 3067,75 евро.
Съгласно представения и сключен на 27.11.2017 г. Договор за цесия,
„ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ е продало на „Лоджистик Транспорт“ ЕООД
вземането за продажната цена на имотите по Договора за продажба, сключен
с нотариален акт № 171, том 5, рег.№13734, срещу „Видин ойл“ ЕООД, като
уговорената цена по договора за цесия е в размер на 146 840 лв.
Представен е Протокол за прихващане на вземания и задължения от
същата дата – 27.11.2017 г., по силата на който дължимата се на „ОСТ
Трейдинг“ ЕООД /н/ сума в размер на 146 840 лв. се прихваща със
задължението му по запис на заповед от 15.08.2017 г., като в резултат на
прихващането вземанията и задълженията между страните са уравнени и
финансовите взаимоотношения са напълно уредени. Протоколът, както и
Договора за цесия са с нотариална заверка на датата, сторена от нотариус Ц.
С..
Видно от представения с молбата по чл. 625 от ТЗ Протокол за
прихващане на вземания от 21.12.2017 г., дължимата от „Лоджистик
Транспорт“ ЕООД сума в размер на 900 000 лв., представляваща цена по
договор за наем от 21.12.2017г. се прихваща от вземането на дружеството от
„Видин ойл“ ЕООД, произтичащо от договора за цесия, като е посочено ,че
след прихващането „Видин ойл“ ЕООД продължава да дължи на „Лоджистик
Транспорт“ ЕООД сумата от 578 617,70 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът, в
изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1
от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/,
свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни
вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от своя страна е
състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е
недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят - кредитор следва да
установи наличието на вземане срещу ответника - търговско дружество, както
4
и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл.
608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е
платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни
кредитири. Съгласно ал.4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се
предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл
в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ вземането е останало
изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. В тежест на длъжника е
да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на
анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от
което да се изведе възможността да погасява задълженията си.
В доказателствена тежест на кредитора-молител на първо място е да
установи, че има неплатено изискуемо вземане срещу ответника, което е от
кръга на тези по чл. 608 от ТЗ, а именно парично задължение, породено или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или
последиците от прекратяването й. В рамките на тази първа фаза на
производството по несъстоятелност, а именно по молбата по чл. 625 от ТЗ,
съдът не се произнася с диспозитив относно наличието на вземане на
кредитора -молител, нито относно неговия точен размер, тъй като това не е
предмет на спора и не се формира сила на пресъдено нещо относно
съществуването или несъществуването на вземането и неговия размер.
Независимо от това, че няма да се формира сила на пресъдено нещо относно
вземането на молителя, съдът следва да установи наличието му, тъй като
активна материалноправна легитимация на кредитора-молител, независимо от
установеното финансово състояние на ответника, е абсолютна предпоставка
за извършване анализ на финансовото състояние на насрещната страна. В
този смисъл е и трайната и безпротиворечива практика на ВКС, обективирана
в Решение № 102 от 08.10.2009 г., постановено по т. д. №60/2009 г. на ВКС,
ТК, I TO, Решение № 134 от 08.12.2009 г., постановено по т. д. № 141/2009 г.
на ВКС, ТК, I TO, Решение № 118 от 09.08.2013 г., постановено по т. д. №
1042/2012 г. на ВКС, ТК, I TO, Решение № 45 от 10.03.2017 г., постановено по
т. д. № 2095/2016 г. на ВКС, ТК, II TO, и др.
По отношение активната легитимация на молителя „ОСТ Трейдинг“
ЕООД /н/:
Молителят се легитимира като кредитор на „Лоджистик Транспорт“
ЕООД с вземането срещу последното в размер на сумата от 1 468 400 лв.,
явяваща се дължимата продажна цена по Договора за покупко – продажба на
недвижим имот, облечен в посочения по – горе Нотариален акт № 171/2017.,
т.5, рег. №13374, дело № 689 на нотариус В. Г. от 10.11.2017 г. Следва да се
отбележи, че с Договор за цесия от 27.11.2017г. молителят „ОСТ Трейдинг“
5
ЕООД е прехвърлил това претендирано вземане на ответника по молбата
„Лоджистик Транспорт“ ЕООД срещу уговорена цена в размер на 146 840 лв.,
поради което, ако въззивникът има вземане срещу ответника, произтичащо от
Договора за цесия, то същото би било за цената по Договора за цесия в
размер на 146 840 лв. Както правилно е посочил решаващият състав на СГС,
дали така уговорената продажна цена е адекватна е ирелевантно, тъй като
Договорът за цесия е сключен при условията на договорна автономия между
страните и цената е негов съществен елемент, който обаче те уговарят със
силата на закон помежду си и съдът няма правомощие да изменя уговорената
цена по този договор, освен в изрично предвидени случаи / чл.307 от ТЗ/,
каквото искане в конкретния случай не е сторено. За неоснователно
настоящият състав намира твърдението на молителя „ОСТ Трейдинг“ ЕООД
/н/ за нищожност на процесния Договор за цесия. Съгласно разпоредбата на
чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва
основание, като цитираната разпоредба предвижда, че основанието се
предполага до доказване на противното. Основанието на договора е
причината за задължаване на страните, като не е необходимо тя да бъде
формулирана в съдържанието, т.е. разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД се
установява оборима презумпция за съществуване на основание във всяка
каузална сделка. Доказателствената тежест за оборването й пада върху този,
който се позовава на липса на основание, който в конкретния случай е
кредиторът-молител. Съдебната практика приема, че, независимо от
основанието за сключването му, определеността, съотоветно определяемостта
на съдържанието на уговорените насрещни престации е предпоставка за
действителността на договора за цесия. Валидният цесионен договор е
двустранен, тъй като права и задължения по него възникват и за двете страни,
поради което неговата действителност е обусловена от съгласието на
страните, включително и относно съдържанието на насрещната престация,
дължима от цесионера срещу прехвърленото му вземане. Приема се, че
липсата на насрещна престация обуславя нищожност на договора поради
липсата на основание, разбирано като непосредствената икономическа цел,
която всяка от страните по един двустранен договор преследва със
сключването му. В случая от представения Договор за цесия не може да се
направи извод, че липсва основание за сключването му, налице са валидни
волеизявления на страните, обективиращи волята им, като е конкретизирано
както прехвърляното вземане, така и насрещната престация - дължимата от
Цесионера цена, поради което не може да се приеме, че договорът е сключен
при липса на основание, а това, че е уговорен начин на изпълнение на
задължението на цесионера за заплащане на цената по договора за цесия,
който е различен от пряко плащане, а именно чрез друг погасителен способ,
не лишава Договора от липса на основание.
За неоснователно съдът намира и твърдението на въззивниците за
нищожност на стореното с Протокола от 01.08.2017 г. прихващане поради
привидност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. V от ЗЗД. Следва да се отбележи,
6
че въпросът за счетоводното отразяване на договора за цесия и на
прихващането не се отразяват на тяхната действителност. Дали и как са
отразени счетоводно може да е инциция за редовно, респ. нередовно водене
на счетоводните книги, но не обуславя действителността на самата сделка и
да обуслови административна или друга отговорност на счетоводителя, респ.
приложение на чл. 55 от ТЗ или не. В случая от самия молител се твърди, че
нито Договора за цесия, нито прихващането били отразени надлежно
счетоводно от самия него, поради което може да бъде направен обоснован
извод, че търговските книги на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД не са водени редовно,
което предпоставя приложението на разпоредбата на чл. 55, ал.2 от ТЗ,
съгласно която търговските книги, които не са редовно водени, не могат да
служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят.
Неоснователно е и твърдението на молителя „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ за
антидатиране на Договора за цесия и Протокола за прихващане. Видно от
представените от самия въззивник с молбата по чл. 625 от ТЗ копия,
посочените документи съдържат нотариална заверка на датата (л. 59 и сл. от
делото пред СГС), сторена от помощник – нотариус по заместване Т. Г., а
отделно от това същите не са оспорени от молителите като частни
диспозитивни документи по реда на чл. 193 от ГПК. За неоснователно като
недоказано съдът намира твърдението на молителя „ОСТ Трейдинг“ ЕООД
/н/ за наличие на задължение на дружеството по издаден от самото него запис
на заповед. Доколкото се касае за опровергаване на изявление на страната,
което е неблагоприятно за нея като обективирано в изходящ от нея документ,
именно молителят е този, който следва да обори с доказателства,
удостовереното и изходящо от него волеизявление, че липсва задължение по
записа на заповед, за което той е направил единствено твърдения без да е
ангажирал никакви доказателства, включително да се ползва от процедурата
по чл. 190 от ГПК, каквото искане не е сторил. Сочената липса на счетоводно
отразяване на задължение към „Лоджистик Транспорт“ за 2017 г. в годишния
финансов отчет не е доказателство за липсата на задължение по записа на
заповед въобще, тъй като ГФО и баланса отразяват финансовото състояние
към 31.12.2017г., а очевидно се касае за вземане, което е погасено чрез
прихващане преди това, поради което същото и не би следвало да бъде
отразено като налично такова в баланс към горепосочената дата.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за липсата на
вземане у „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ към „Лоджистик Транспорт“ ЕООД в
твърдения размер от 1 468 400 лв., а и в този от 146 840 лв., поради което и на
първото дружество следва да бъде отречено качеството „кредитор“ на второто
такова.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че, дори да се
приеме обратното – нищожност на Договора за цесия, а оттам и стореното
прихващане, би се реституирало правното положение на страните такова,
каквото е било преди сключване на Договора за цесия - молителят би бил
7
титуляр на вземането за продажната цена на имотите, но негов длъжник по
това вземане ще е неучастващото по делото трето лице - купувача - „Видин
ойл“ ЕООД, който е длъжник по цедираното вземане.
Настоящият състав достигна до обоснования извод за липса на активна
легитимация за подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и у втория молител
„Обединена Българска Банка“ АД по следните съображения:
Молителят твърди да е кредитор на „Лоджистик Транспорт“ ЕООД с
вземане, произтичащо от качеството му на ипотекарен кредитор на „ОСТ
Трейдинг“ ЕООД /н/ с вписана първа по ред ипотека върху процесните имоти,
като претендира да има вземане към въззиваемото дружество за получените
от същото наемни цени. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗЗД
кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се
удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот в чиято
собственост и да се намира той. Съгласно правната теория и константната
съдебна практика ипотеката следва вещта, а именно недвижимия имот,
поради което и новият собственик, придобил ипотекиран имот, има
задължението да търпи тази вещна тежест. Това следва от същността на
ипотечното право, с което разполага кредиторът по отношение на даденото
му обезпечение във връзка с предоставения кредит. То се разпростира и по
отношение на последващия собственик, придобил ипотекирания в негова
полза имот, като последният има качеството на ипотекарен длъжник, т.е. дал
обезпечение за чужд дълг и е обвързан от субективните предели на
изпълнителния лист на основание чл. 429, ал. 3 от ТПК, в какъвто смисъл са
Решение № 50/27.03.2013 г. по т.д. № 1047/12 г., I ТО на ВКС, Решение №
75/12.05.2016 г. по гр. д. № 6307/15 г., I ГО на ВКС, Решение № 18/11.04.2018
г. по гр. д. № 1011/17 г., II ГО на ВКС, Решение № 383/20.05.2009 г. по гр. д.
№ 258/2008 г„ IV ГО на ВКС, и др.
В конкретния случай обаче, не ответникът „Лоджистик Транспорт“
ЕООД е получил собствеността върху ипотекирания имот, а трето и
неучастващо в настоящото производство лице - „Видин ойл“ ЕООД като
именно същото има качеството на ипотекарен длъжник на Банката. Съгласно
чл. 173, ал.2 от ЗЗД правото на предпочтително удовлетворение се простира и
върху доходите от имота от деня, в който при принудителното изпълнение
собственикът дължи сметка за тях съгласно Гражданския процесуален кодекс,
а не трето лице, дори и то да е наемател или последващ пренаемател на имота.
В горния смисъл е и Решение № 159 от 31.03.2015 г., постановено по т. д. №
1980/2014 г. на ВКС, ТК, II TO, в което се приема, посветено на обема на
правото на предпочтително удовлетворение като част от съдържанието на
ипотечното право, а именно, че то се разпростира и върху доходите от
ипотекирания имот от деня, в който при принудителното изпълнение
собственикът дължи сметка за тях от получаване на поканата за доброволно
8
изпълнение - чл. 451, ал. 2 ТПК.
Горното налага извода, че, от момента на получаване на призовката за
доброволно изпълнение длъжникът, респ. собственикът на ипотекирания
имот, трябва да събира доходите от имота и не може да се разпорежда с тях,
защото призовката за доброволно изпълнение превръща длъжника в
управител на имота и трябва да се грижи за него с грижата на добър търговец.
Ответникът по настоящата молба не е длъжник по изпълнителното дело, нито
правоприемник на длъжника - “ОСТ Трейдинг“ ЕООД за да се разпростира
спрямо него силата на издадения изпълнителен лист на основание чл. 429 от
ГПК, като по отношение на вземането на банката за гражданските плодове от
ипотекираната вещ, той се явява трето лице, което има задължение към
наемодателя – собственик.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че погасяването
на самото претендирано от Банката вземане съставлява самостоятелно
основание за отричане качеството й на „кредитор“ по отношение на
„Лоджистик Транспорт“ ЕООД. Видно от представения протокол за
прихващане при отдаването под наем на имота на ответника „Лоджистик
транспорт“ ЕООД е извършено прихващане на задължението за наемна цена
за посочения период, включително този, за който кредиторът- молител
твърди, че има вземане, срещу вземането, което му е цедирано по Договора за
цесия, поради което следва да се приеме, че е налице погасителен ефект и
няма изискуемо вземане за наемна цена по този Договор. Установяване на
недействителност на прихващането по надлежния ред и с участието на всички
страни по договора нито е заявено в настоящото производство, нито би могло
да бъде надлежно установено предвид неучастието на третото лице - „Видин
ойл“ ООД.
На последно място, самостоятелно основание за оставяне без уважение
молбата на „Обединена Българска Банка“ АД е и липсата на „търговски“
характер на сделката, по която молителят твърди да има непогасено вземане
срещу ответника. Доколкото договорът за наем не попада в кръга на
абсолютните търговски сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поставяне се въпросът за
приложение на субективния критерий, въведен от законодателя с
разпоредбата на чл. 286 от ГПК, съгласно която търговска е сделката,
свързана с упражняваното от дружеството занятие. Споделени на основание
чл. 272 от ГПК следва да бъдат мотивите на решаващия състав на СГС, а
именно, че дори и по силата на законовата разпоредба на чл. 173, ал.2 от ЗЗД
Банката да има вземане срещу ответника за доходите от имота, то това
вземане е различно от вземането по договора за банков кредит и е подчинено
на принципа на неоснователното обогатяване, има самостоятелно основание -
специалното законово правило и категорично не попада в хипотезата на
търговска сделка или отнасящо се до такава, а се касае за източник на
специфично задължение, произтичащо по силата на закона от ипотечното
9
право, но нямащо характер на задължение по търговска сделка.
Предвид изложеното и поради липсата на активна материална
легитимация за иницииране на производство по несъстоятелност на
„Лоджистик Транспорт“ ЕООД и у двамата въззивници, така подадената
молба следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, постановено
следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено, а
разгледаната въззивна жалба – оставена без уважение.
Доколкото въззиваемото дружество не е сторило искане за присъждане
на разноски в настоящото производство, същите следва да бъдат оставени
така, както са сторени.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 464 от 09.03.2020 г., постановено по т. д.
№ 1692/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI – 6- ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едноседмичен срок от съобщението му до страните
при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10