МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 78 / 11 г. НА ШОС
Подсъдимия М.Х.М. е предаден на съд с обвинение в това, че на 21.
08. 2010 г. в гр. Смядово при управление на лек автомобил “ БМВ 316 “ с рег. №
У 60 99 ВВ, собственост на С. А. Я., нарушил правилата за движение – чл. 20 ал.
2 предл. 2 и чл. 133 ал. 2 предл. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил
смъртта на С. М.Х., ЕГН ********** и средна телесна повреда на С. А. А., ЕГН **********
изразяваща се в трайно затруднение в движението на десен горен крайник за срок
по голям от един месец, като деянието е извършено в пияно състояние и от него
са настъпили смърт и телесна повреда на повече от едно лице – престъпление по
чл. 343 ал. 3 предл. 1 и 2 б. “ б “ във вр. с чл. 343 ал. 1 б. “ в “, във вр. с
чл. 342 ал. 1 от НК.
Подсъдимият М. преди даване ход на съдебното следствие се
възползва от предвидените в глава 27 от НПК диференцирани процедури и на
основание чл. 371 т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение в съд. заседание от 09. 02. 2011г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода
на съдебното следствие на основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит
на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния
акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 ал.
1 т. 2 б. “б” от НК за деянието за което
е предаден на съд подс. М., като изтърпяването му бъде отложено за изпитателен
срок.
В хода на съд. заседание преди
даване ход на съдебното следствие, подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В защитната си реч подсъдимият
изразява съжаление за престъплението което е извършил. Защитникът на подсъдимия
в хода на съдебните прения моли за налагане на подсъдимия на наказание лишаване
от свобода под минималния размер като изтърпяването му бъде отложено за
изпитателен срок. Разпитан в съдебното производство подсъдимия се признава
за виновен.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. М.Х.М. живеел на семейни
начала със св. С. А. А.. От съжителството си имали родено дете – С. М.Х.,
родена на *** г. Подсъдимият не притежавал свидетелство за управление на МВР.
В средата на м. август 2010 г.
подс. М. взел от А. И. Я. лек автомобил БМВ 316 с рег. № У 60 99 ВВ, който
автомобил бил собственост на наследниците на С. А. Я.. На 21. 08. 2010 г.
привечер подс. М. управлявал лекия автомобил БМВ в гр. Смядово обл. Шумен. В
автомобила заедно с него били – на предна дясна седалка – св. С. А. А., която
държала в ръцете си детето им – С. на 9 м. На задната седалка била св. И. А. И.
с детето си – Е. на 1 г. и 10 м. Около 19. 05 ч. подсъдимия управлявал
автомобила по ул.” ***** “, когато пред него излязло куче. Подсъдимия опитал да
заобиколи кучето като свил рязко в едната посока, а след това и в другата. От
това автомобила пресякъл лентата за насрещно движение, излязъл от нея, преминал
през насип от пръст и се обърнал по таван. При преобръщане на автомобила св. А.
изпуснала детето си – С., което изпаднало от автомобила и последния го затиснал
с тавана си. Подс. М. успял да излезе сам от автомобила.
От заключението на СМЕ за оглед
и аутопсия на трупа на С. М.Х. се установява, че на същата са причинени видима
деформация на черепа в дясно, хлътване на дясната очна ябълка в орбитата си.
Тези увреждания са довели до смъртта на детето.
От заключението на СМЕ № 186 /
10 г. се установява, че на св. С. А. А. е
причинено счупване на дясната мишична кост в областта на шийката, което е
затруднило движението на горен десен крайник за повече от 1 м.
От заключението на химическата
експертиза се установява, че по време на ПТП
подсъдимия е управлявал МПС с 1. 04 промила алкохол в кръвта си.
От приложените препис от акт за
раждане и удостоверение за наследници се установява, че починалото дете – С. е
рождено дете на подс. М., както, че и той и св. С.А. са наследници на това
дете.
От писмо с рег. № 30 / 27. 08.
10 г. на ОД на МВР гр. Шумен се установява, че подс. М. не притежава
свидетелство за управление на лек автомобил. А от приложената към това писмо
справка за нарушител в региона се установява, че до ПТП, на подс. М. са
налагани следните наказания: 1. През 2007 и 2008г. за нарушения по чл. 177 ал.
1 т. 1 от ЗДП – за управление на МПС без свидетелство за управление; 2. През
2009 г. за нарушение по чл. 174 ал. 1 от ЗДП – управление на МПС след употреба
на алкохол и 3. През 2010 г. за нарушения по чл. 177 ал. 1 т. 2 и чл. 174 ал. 1
и 179 ал. 2 от ЗДП – управление без свидетелство за управление на МПС и
управление след употреба на алкохол и причиняване на ПТП.
От свидетелството за съдимост
на подс. М. се установява, че по НОХД № 104 / 10 г. по описа на ВПРС, подсъдимия на осн. чл. 78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба за престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК извършено на 18.0 07. 09 г.
Присъдата е влязла в законна сила на 11. 05. 2010 г.
Съда намира, че от обективна и
субективна страна подс. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 343
ал. 3 предл. 1 и 2 б. “ б “ предл. 1 във вр. с чл. 343 ал. 1 б. “ в “, във вр.
с чл. 342 ал. 1 от НК.
От обективна страна – подс. М.
на 21. 08. 10 г. след употреба на алкохол започнал да управлява л. а. БМВ 316 с
рег. № У 60 99 ВВ по улиците на гр. Смядово обл. Шумен, движейки се със скорост
която, не би му позволила да намали или спре превозното средство, ако на пътя
възникне опасност / така подс. М. нарушил правилата визирани в чл. 20 ал. 2
предл. 2 от ЗДП /. В същото време на предна дясна седалка е седяла св. С. А.а,
която държала в ръцете си 9 – месечното дете С. М.Х., без детето да е поставено
в допълнителна специална седалка - с това той е нарушил разпоредбата на чл. 133
ал. 2 предл. 2 от ЗДП. При излязло на пътя куче, подсъдимия опитал да го
заобиколи, но в предвид скоростта с която се е движел автомобила е изгубил
управлението върху същия. Последния е напуснал пътното платно и преминавайки
през земен насип се е обърнал върху тавана си. При това преобръщане детето С. е
попаднало между земята и тавана на автомобила. Получило е травматични
увреждания които са довели до смъртта му. В същото време при преобръщане на
автомобила на св. С. А. е причинено счупване на горен десен крайник, което е
затруднило движението му за срок по голям от един месец – т. е. на А. е
причинена средна телесна повреда. Т. е. причинената смърт на детето и средната
телесна повреда на А. са в пряка причинно следствена връзка с допуснатите от
подсъдимия нарушения н правилата за движение по чл. 20 ал. 2 предл. 2 и чл. 133
ал. 2 предл. 2 от ЗДП. Управлението на МПС в пияно състояние – с 1. 04 промила
алкохол в кръвта и причиняването на смъртта на едно лице и средна телесна
повреда на друго лице обосновават квалификацията на деянието по чл. 343 ал. 3 предл. 1 и 2 б. “ б “ предл. 1
във вр. с чл. 343 ал. 1 б. “ в “, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
От субективна страна - деянието
е извършено по непредпазливост. Подсъдимия умишлено е нарушил правилата за
движение по пътищата, т. е. умисъла е към нарушаването на правилата за
движение, а не към причиняване на смъртта и телесна повреда на пострадалите.
Поради това подсъдимия е действувал непредпазливо по отношение на настъпилата
смърт и телесната повреда. Той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед на конкретните обстоятелства е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причините за настъпилото пътно
транспортно произшествие се свеждат до нарушаване от страна на подсъдимия на
правилата за движение и по конкретно на чл. 20 ал. 2 и чл. 133 ал. 2 предл. 2 от
ЗДП, а също и управлението на МПС без свидетелство за правоуправление и
употребата на алкохол..
Изпълнителното деяние се изразява в
нарушение на правилата за движение по пътищата, което е в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия резултат – причиняване на смъртта на С. Х. и
средна телесна повреда на А..
Съда не приема доводите на
прокурора и защитника на подсъдимия, че наказанието на същия следва да се
определи при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. На първо място –
разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК задължава съда да определи наказанието при
условията на чл. 58а от НК, а не задължително при условията на чл. 55 от НК и
без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства,
каквато беше редакцията на чл. 373 ал. 2 от НК преди изменението с Д. В. бр. 27
/ 2009 г. На второ – за да се определи в конкретния случай наказанието при
условията на чл. 55 от НК, следва да са налице условията на ал. 4 на чл. 58а от НК. От събраните по делото доказателства съда приема, че не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Ето защо тези
доводи са неоснователни.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът приема, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Налице са
отегчаващи вината обстоятелства – На първо място – подсъдимия М. е
неправоспособен, т. е. същия не притежава свидетелство за управление на МПС,
въпреки това управлява автомобила и осъществява деянието. На второ –
многократно е залавян да управлява МПС без свидетелство за управление, дори и
след употреба на алкохол. На трето – причинявал е и друг път ПТП при такова
управление на МПС. На четвърто - с присъда влязла в сила на 11. 05. 2010 г. за
деяние по чл. 343в ал. 2 от НК подс. М. е признат за виновен и е освободен от
наказателна отговорност на осн. чл. 78а от НК и му е наложено административно
наказание глоба. Съда приема, че подсъдимия М. е с висока степен на обществена
опасност, предвид това, че независимо от многобройните наказания, същия упорито
продължава да извършва нарушения на правилата за движение – като управлява МПС
без свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол. От друга страна
– независимо, че само преди 3 м. е бил на съд за престъпно деяние свързано с
управление на МПС без свидетелство, подсъдимия на 21. 08. 2010 г. отново управлява МПС в пияно състояние и
без свидетелство за правоуправление. Осъщественото деяние съда приема също, че
е много висока степен на обществена опасност.
Тази степен на обществена опасност се извежда от причинените вредоносни
последици, както от конкретното деяние / причинена смърт на едно лице – бебе на
9 месеца и средна телесна повреда на друго /, така и от вредоносните последици
на деянията от този род в национален мащаб. Ето защо съда прие, че наказанието
на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 от НК. Поради това съда намира, че за да се постигнат целите на
наказанието, следва подсъдимия да изтърпи наказание над средния предвиден в
закона размер. Ето защо съда определи на подс. М. наказание 7 години лишаване
от свобода. Съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, наказанието следва
да се определи при условията на чл. 58а от НК. В случая следва наказанието да
се намали с една трета. Аритметически показано – 7 г. лишаване от свобода са 84
месеца. Една трета от тях са 28 м. с които следва да се намали определеното
наказание. Разликата между 84 м. и 28 м. е - 56 м. или това са 4 г. и 6 м.
Поради това съда осъди подс. М. *** от свобода. На осн. чл. 61 т. 3 във
вр. с чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС първоначалния режим на изтърпяване на наказанието
съда определи да е общ, като същото се търпи в затворническо заведение от
открит тип.
На основание чл. 189 от НПК съда
осъди подс. М. да заплати в полза ОД на
МВР гр. Шумен сумата от 487.80 лв. разноски на досъдебното производство, както
и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл. 111 от НПК съда постанови
вещественото доказателство по делото – лек автомобил “ БМВ 316 “ с рег. № У 60
99 ВВ, собственост на С. А. Я. да се пази до влизане в сила на присъдата, след
което да бъде върнато на наследниците на Яшарова.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ