Решение по дело №12/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на Отдел „Рибарство и контрол – Западна България, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ (ГДРК) при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез юрисконсулт И. П., негов пълномощник, против решение № 65 от 25.10.2023 г., постановено по АНД № 155 по описа на Районен съд – Радомир за 2023 г.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 14-36 от 11.04.2023 г. на началника на ОРК – Западна България, към ГДРК при ИАРА, с което на Г. В. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], за извършено административно нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1, във вр. с т. 4.1 от заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 г. на министъра на земеделието, на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) , е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Недоволен от решението на районния съд, касационният жалбоподател излага оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно – постановено е при неизяснена фактическа обстановка, свързано включително с неуважаване на доказателствени искания на наказващия орган и кредитиране на показанията единствено на свидетеля М. В. – брат на наказаното лице, съответно игнориране показанията на свидетелите на страната на наказващия орган. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт И. П., който поддържа жалбата. Представя писмени доказателства, свързани с установяване на касационните основания – билет за любителски риболов на М. В. – брат на Г. В. и свидетел по първоинстанционното дело, издаден на 13.02.2023г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р. М., негов пълномощник. Оспорва жалбата, иска от съда да остави в сила решението на Районен съд – Радомир. Претендира присъждане на съдебни разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Радомир, като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба основателна по следните съображения:

С НП № 14-36 от 11.04.2023 г. началникът на ОРК – Западна България, към ГДРК при ИАРА, налага на Г. В. В. административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. за това, че на 13.10.2022 г., при извършена рутинна проверка от служители на ИАРА – Перник, на язовир „Пчелина“ – рибностопански обект по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА, с надморска височина над 500 м, в залива на [населено място], под бетонна беседка, на място с GPS координати 42° 31 ‘38“ N и 22° 52‘ 08“ E, в 13:10 часа, в участък от язовира целогодишно забранен за извършване на риболов със заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 г. на министъра на земеделието, e установено, че Г. В. В. извършва любителски риболов посредством два броя въдици, потопени във водата в работно положение и контролирани със съзнателни действия от нарушителя, с което осъществява състав на административно нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, във вр. с т. 4.1 от заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 г. на министъра на земеделието, във вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН, серия В, № 0029825 от 30.11.2022 г., съставен в присъствието на нарушителя, предявен и връчен му на същата дата, в който Г. В. вписва възражение, че не е присъствал на посоченото в акта място, че същият ден е бил командирован в [населено място], както и че е загубил риболовния си билет половин година преди посочената дата.

Обжалвано пред Районен съд – Радомир, наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, въз основа на приобщените по делото доказателства приема административнонаказателното производство за водено от компетентни органи, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при формално съответствие на съставения акт за установяване на процесното нарушение (АУАН) и издаденото НП с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, с посочване в същите на всички факти, относими към съставомерните елементи на нарушението, с което на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която да организира защитата си.

След събиране и анализ на приобщената по делото доказателствена съвкупност, включително след извършена очна ставка по реда на чл. 143, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН между свидетелите М. А. (актосъставител) и М. В. (брат на Г. В.), отнесено към предявеното административнонаказателно обвинение в решението се приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, и конкретно, че на процесната дата именно жалбоподателят е извършвал риболов в забранения участък на язовир „Пчелина“, не е безспорно доказана предвид събраните в хода на съдебното следствие и тези приложени в административнонаказателната преписка доказателства. Същата е разколебана според съда от една страна от твърденията на наказаното лице и от показанията на свидетеля М. В., негов брат, а от друга от факта, че двамата разпитани свидетели (актосъставител и свидетел по АУАН) не са в състояние с категоричност да посочат дали проверяваното лице е бил именно жалбоподателя, като отразеното в АУАН не е подкрепено посредством други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установят съставомерните елементи на административнонаказателното обвинение. Въз основа на така приетото решаващият първоинстанционен състав счита, че по делото е недоказано от обективна и субективна страна извършването на нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗРА, поради което е налице основание за отмяна на наказателното постановление.

Решението е неправилно.

При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецени изложеното в касационната жалба.

Основателно е оплакването в касационната жалба, свързано с доказателствената дейност и анализът на доказателствата, извършени от първата съдебна инстанция, довело и до неправилно приложение на материалния закон.

На основание чл. 220 от АПК, касационният съд се произнася включително по приложението на материалния закон във основа на фактите, установени пред първата съдебна инстанция.

В решението си районният съд приема, че по делото липсват категорични доказателства, че на процесната дата именно жалбоподателят е извършвал риболов в забранения участък на язовир „Пчелина“, т.е. че не е установен категорично субектът на нарушението. Мотивите на съдебния акт се основават в приобщените по делото гласни доказателства – показания на свидетелите М. А. – актосъставител, С. М. – свидетел по АУАН, и М. В. – брат на наказаното лице Г. В., в допуснатата и извършена пред съда очна ставка между М. А. и М. В., и в липсата на категорични други доказателства, част от административната преписка, респективно приобщени по делото.

Този извод на съда не е подкрепен категорично от приобщената по делото доказателствена съвкупност. Решаващият състав не е проявил необходимата процесуална активност както служебно, така и във връзка с направените в хода на съдебното дирене доказателствени искания от страна на процесуалния представител на наказващия орган. В резултат на това решението в тази негова част е постановено както при съществено процесуално нарушение, свързано с дефицит на доказателства, така и в резултат на неправилна оценка на събраните по делото доказателства. НПК, приложим в производството по обжалване на наказателните постановления, по силата на чл. 84 от ЗАНН, вменява в задължение на съда да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина /чл. 13, ал. 1 от НПК/. Изпълнението на това задължение налага съдът да изясни всестранно и пълно всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните искания и по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.

Жалбоподателят във възраженията си по АУАН твърди, че към 13.10.2022 г. е загубил риболовния си билет преди „половин година“, както и че предполага, че на процесната дата билетът е представен от непознато за него лице. М. В., дал показания пред районния съд на свой ред заявява: „Брат ми ми каза, че днес трябва да отида на дело, защото когато са ме хванали съм дал неговия билет...“ „... Извадих от едно водоустойчиво пликче билета си, в което съхранявах билетите на мен и на брат ми... погрешка съм взел билета на брат ми и съм го дал... Постоянният ми адрес е същият, на който живее брат ми...“ Районният съд не извършва анализ на това очевидно противоречие в показанията на свидетеля М. В., съпоставено с твърденията на наказаното лице и представеното по делото доказателство за собственост на лекия автомобил, с който нарушителят напуска мястото на проверката. Във връзка с твърденията на нарушителя, че е загубил риболовния си билет преди половин година по делото не е приобщено и доказателство за деклариране на това обстоятелство пред компетентните органи на ИАРА (чл. 4, ал. 1, предл. първо от Наредба № 8 от 28.01.2006 г. за условията и реда за отпечатване и разпространяване на билети за любителски риболов).

Решението се основава в показанията на М. В. – брат на наказаното лице, който заявява, че именно той е лицето, намирало се на същата дата с описания в АУАН автомобил и е ловил риба. Съдът в тази връзка прави заключение, че при тези данни и предвид факта, че АУАН не е съставен на място, фактическата обстановка в АУАН по делото не е безспорно доказана. Не отчита обаче фактът, че проверяваното лице самоволно и в нарушение на ЗРА, напуска мястото на проверката преди да му бъде съставен АУАН, т.е. няма как при такива обстоятелства да бъде съставен АУАН в присъствието на нарушителя. М. В. заявява пред съда, че също има билет за риболов към тази дата. Съдът не подлага на проверка и тези твърдения на свидетеля, нито ги включва в анализа на доказателствената съвкупност.

Решението се основава и в показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН. Двамата заявяват пред съда: „... Днес в сградата на съдебната палата преди настоящото съдебно заседание видях в коридора лице, което прилича на жалбоподателя, само че е по-пълен, все пак е минала една година от случая...“ (М. А.) и „... Лицето, което установихме на място беше същото като на снимката. Жалбоподателят е отвън в коридора в съдебната палата, само е по-пълен...“ (С. М.). Районният съд приема тези показания за разколебаващи изводите относно субекта на нарушението.

Във връзка с противоречията между показанията на брата на Г. В. от една страна, и показанията на актосъставителя М. А., по доказателствено искане на защитата на наказващия орган съдът извършва по делото очна ставка. Приема въз основа на обяснението на свидетеля М. А. (че М. В. прилича на жалбоподателя, но просто е с повече килограми), съответно въз основа на твърденията на М. В. (че той е бил лицето, заварено да лови риба на процесната дата), че тези данни са достатъчни да разколебаят предявяването на фактическото административнонаказателно обвинение на Г. В., т.е. че последният е автор на процесното нарушение. Не е извършена преценка, свързана с евентуална заинтересованост у М. В. да даде показания с такова съдържание и предвид противоречията на неговите показания със защитната теза на Г. В..

Поискана в тази връзка от процесуалния представител на наказващият орган в съдебното заседание по АНД, проведено на 10.10.2023 г., е допълнителна очна ставка между свидетеля М. В. – брат на Г. В., и свидетелите М. А. и С. М., в присъствието на жалбоподателя. Искането е отхвърлено от решаващия съд с мотив за вече извършена такава. Което не кореспондира с данните, вписани в протокола от съдебното заседание, проведено на 03.08.2023 г. – очна ставка е проведена само между М. В. и М. А., наказаното лице не присъства, а зададените им въпроси, съответно дадени отговори не преодоляват същественото противоречие в показанията на двете лица, едно от които в качеството му на длъжностно лице и в кръга на службата му, съпоставено с твърденията и на наказаното лице.

Не на последно място, наказаното лице твърди, че на 13.10.2022 г. е командирован, за което представя заповед за командировка. В проведеното на 03.08.2023 г. съдебно заседание по АНД, процесуалният представител на наказващия орган прави оспорване на представената с жалбата заповед за командироване с доводи, че същата е с невярно съдържание, както и прави искане съдът да изиска информация от „ИНФРАКОНСТРУКТ“ ООД данни за притежаваните от дружеството автомобили и извадка от пътна книжка. Съдът изисква доказателства. Представя се само информация за служебни автомобили, собственост на дружеството, измежду които е и лек автомобил „FORD S MAX“ с рег. № [рег. номер]. Доказателствата не са предмет на анализ в решението, както и не са повод за събиране на допълнителни такива.

Изложеното води на извод за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с дефицит на доказателствената дейност на съда – не е проявена необходимата процесуална активност с цел установяване на относими обстоятелства, свързани с основния спорен по делото въпрос. В резултат – постановен е съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка поради съществено противоречие на събраните по делото доказателства що се отнася до авторството на процесното нарушение, съответно при извършена неправилна оценка от обективна страна на приобщената доказателствена съвкупност. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на районния съд, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата.

При така допуснатото от районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационният състав, освен че не може да замести районния съд в процедурата по приобщаване на доказателства – писмени и гласни, предвид забраната за фактически установявания, въведена с чл. 220 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, не може да осъществи и служебно дължимия контрол за правилното приложение на материалния закон в оспорвания съдебен акт, респективно да реши делото по същество. Решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция.

При новото разглеждане на делото съдът следва: да разпореди присъствието на Г. В. в съдебно заседание и да го покани да даде обяснения по предявеното му с процесния АУАН административнонаказателно обвинение; да призове и извърши преразпит на актосъставителя и на свидетеля по АУАН, в присъствието на Г. В.; да призове и извърши преразпит на свидетеля М. В. – брат на Г. В., в присъствието на Г. В.. При констатиране на съществени противоречия между показанията на свидетелите или между показанията на свидетелите и обясненията на наказаното лице, да предприеме предвидените в закона мерки за тяхното отстраняване, включително и чрез използване на възможностите на предвидения в чл. 143 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН доказателствен способ – очна ставка, с цел безпротиворечиво формиране на извод относно самоличността на нарушителя по процесното НП. Във връзка с възраженията на Г. В. в АУАН, че е загубил риболовния си билет половин година преди 13.10.2022 г. да изиска информация от съответното териториално звено на ИАРА дали от Г. В. е представена декларация по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8 от 28.01.2006 г. за условията и реда за отпечатване и разпространяване на билети за любителски риболов. Да изиска от съответното териториално звено на ИАРА информация дали към 13.10.2022 г. М. В. разполага с риболовен билет. Да обсъди в решението представените доказателства за командироване от наказаното лице.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 65 от 25.10.2023 г., постановено по АНД № 155 по описа на Районен съд – Радомир за 2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Радомир.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.