Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази : Ищецът П. В. Т. твърди, че на 20.10.2009г. ответникът „А.-В. Т. „ ЕОД чрез управителя си И. А. М. издал запис на заповед , с който се е задължил да заплати на ищеца сумата от 15000евро на падеж 31.03.2010г. в. За заплащането на сумата по издадения запис на заповед при посочените в него условия управителят на дружеството -вторият ответник по делото И. А. М. -подписал като поръчител посочения запис на заповед. Положените подписи от М. в качеството му на управител на ответното дружество и като физическо лице били нотариално заверени в деня на издаването на записа. Корекцията върху документа, променяща валутата на дължимата сума също била направена от самия издател. Записът бил автентичен, волеизявлението на издателя било съобразено с изискванията на закона за форма, предвид което бил налице валиден менителничен ефект, от който произтичало вземането на ищеца. Дължимата по записа на заповед сума не била платена на падежа, поради което записът на заповед бил предявен за плащане на 12.04.2010г., но и след това не последвало плащане. Предвид това ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против двамата ответници, за което било образувано ч.гр.д № ..../2010г. по описа на ВТРС. По делото били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 15 000 евро и законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2010г.до окончателното й изплащане. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ С. К. Ответникът подал възражение против разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист . Ищецът предявява претенцията си против двамата ответници, като моли съда да приеме за установено по отношение на тях, че вземането му по заповед за изпълнение на парично задължение І 1196/23.04.2010г., издадена по ч гр.д. № ..../2010г. на ВТРС , а именно 15000евро главница , представляваща неизпланета главница по запис на заповед от 20.10.2009г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 21.04.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството по ч. гр.д. № ..../2010г. на ВТРС по издаване на заповед за изпълнение в размер на 1586,75лв. съществува и се дължи солидарно от двамата ответници. Ответникът „А.-В. Т.” Е. гр. В. Т. заема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че сумата от 15000евро, посочена в процесния запис на заповед не е получавана от него, поради което и връщането й не се дължи. Записът бил подписан по настояване на ищеца като обезпечение по сключен между него и ответника договор за строителство. Съгласно договора обаче общата дължима сума е в размер на 7 000 евро. В писмена защита по делото ответникът „А. В. Т.” Е. моли съда да отхвърли предявения иск, като сочи, че след като между страните е налице каузално правоотношение, произтичащо от договоррни правоотношения искът, основан на менителничния ефект, е неоснователен. Обусловеността на вземането по записа на заповед от наличието на каузално правоотношение противоречала на абстрактния му характер, който изключвал наличието на основание,като условие за валидността на този вид сделки. Противоречало на предвиденото изискване за безусловно обещание да се плати определена сума пари. Менителничният ефект в случая не можел да породи действието си и да породи валидно задължение за ответника да заплати посочената в него сума. Условията за ликвидност и изискуемост на вземането по менителничния ефект, понеже били поставени в зависимост от изпълнението по каузалната сделка не можело да се изследват. Претендират се разноски. Ищецът в допълнение към исковата си молба настоява, че претенцията му се основава на менителнично задължение на последния. С оглед позоваването на ответника на каузалните правоотношения между страните, ищцовата страна сочи, че договорите за строителство между тях са два. По тези договори са заплатени от страна на ищеца суми от общо 11150 евро. Поради неизпълнение на договорите от страна на „А.-В. Т.” Е. гр. В. Т. последвало искане от ищеца те да бъдат развалени, като отвÕтникът му върне дадените по тях суми плюс разходите за подписване на договорите, комисиона и обезщетение за неизпълнение или обща сума от 15 000евро. Страните се договорили, че ответникът М. като управител на „А.-В. Т.” Е. гр. В. Т. и лично ще подпише процесния запис на заповед, като договорите ще бъдат унищожени. На 20.10.2010г. записът на заповед бил подписан, като ищецът предал оригиналите на договорите на М.. Ответникът И. А. М. лично не заема становище по делото . Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Ищецът П. В. Т. е подал пред ВТРС заявление по реда на чл. 417 от ГПК, с което на основание чл. 417,т.9 от ГПК е поискал да се издаде в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против „А. В. Т.” Е. и И. А. М. за солидарното заплащане на сумата от 15000евро, дължима по запис на заповед от 20.10. 2010г. ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, ведно с разноски . Към заявлението е приложен запис на заповед, издаден от „А. В. Т.” Е. на 20.10.2010г. , с който чрез управителя си И. А. М. дружеството се задължава безусловно и неотменимо да заплати на П. В. Т. сумата от 15000евро, на падеж 31.03.2010г., с място на плащане гр. В. Т., ул.”А. З.” № 7 . Записът на заповед съдържа и място, и дата на издаване, подписан е от издателя, като подписът му е заверен от нотариус на датата на издаването .Документът е подписан и от И. А. М. в качеството му на физическо лице, като на лицевата страна на същия последният е учредил авал и е поел задължението да заплати посочената в записа на заповед сума при посочените в него условия. Със Заповед № .../23..04.2010г., издадена по частно гражданско дело .../2010г. на ВТРС съдът е издал изпълнителен лист в полза на ищеца против двамата ответници за солидарното заплащане на посочените по- горе суми главница, законна лихва и разноски. С възражение от 03.05.2010г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжниците са оспорили дължимостта на сумите по записа на заповед. Съдът е уведомил ищеца- заявител в заповедното производство, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. Съобщението е получено от страна на ищеца на 10.05.2010г., а исковата молба по настоящото дело е депозирана в съда на 03.06.2010г. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца П. Т. и ответника „А.- В. Т.” Е. са били сключени два договора за продажба на недвижим имот и строителство. Съгласно първият от тях, сключен под № 2 на 20.07.2008г. ответникът се е задължил да изгради обект – апартамент- в полза на ищеца, подробно описан, като ищецът е заплатил сума от 10 455евро. Съгласно втория договор, сключен под № 3/05.08.2008г. ответникът се е задължил да изгради обект- гараж- в полза на ищеца, подробно описан, като ищецът е заплатил по този договор сума от 700 евро. От показанията на разпитаният по делото свидетел- М. Н. – се установява, че тя е присъствала при подписването на първия от посочените по-горе два договора. При подписването страните разговаряли и за изграждането на гараж, като в последствие Н. била уведомена от Т. за подписването на втория от двата посочени по-горе договора. В продължение на година ищецът търсил управителя на ответното дружество, тъй като строителството на двата обекта, договорени между страните, не било започнало. Ищецът започнал да търси връщане на сумите, които е дал по двата договора, като свидетелката присъствала на 3-4 срещи между ищеца и управителя на ответното дружество. М. не отричал, че е взел пари, отнасял се доброжелателно, обещавал, че ще върне сумите. След това ищецът споделил със свидетелката,че е разговарял с адвокат и желае да се снабди със запис на заповед за сумата, която е дал на ответника, за да „му е по- сигурна работата”. Заедно с адвокат, ищецът и свидетелката отишли при управителя на дружеството-ответник. Последният се съгласил да подпише запис на заповед за дължимост на сумата, дадена като капаро по двата посочени по-горе договора и за пропуснати ползи, като общо договорената за връщане сума била 15000евро. Записът бил подписан пред нотариус. Показанията на свидетелката съдът кредитира като достоверни, тъй като те не са оспорени от страните, а и кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: В случая е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК , който е допустим. Същият е предявен от легитимна страна против надлежен ответник в установения от закона срок. Искът по същество е основателен. В производството по чл.422 от ГПК ищецът, който има качеството на взискател в изпълнителното производство по издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист, следва да докаже съществуването на своето вземане – да докаже наличието на фактите, от които то произтича /основанието/ и размера му. Ответникът, от своя страна следва да докаже възраженията си против вземането . В случая ищецът претендира вземането му да е възникнало по силата на издадения от ответника и авалиран от втория ответник менителничен документ – запис на заповед. От данните по делото безспорно се установява наличието на каузални отношения между страните, които според ответника са обусловили издаването на процесния запис на заповед. Оттам произтича и неговото възражение за недължимост на сумата по записа, понеже наличието на кауза обезсмисля абстрактния характер на менителничния ефект. Съдът не възприема тезата на ответника . Не може да се отрече, че издаването на запис на заповед в повечето случаи се предхожда от едно неформално съглашение между издателя и кредитора му за уреждането по този начин на определени каузални отношения помежду им. В конкретния случай е безспорно установено с показанията на свидетеля и от твърденията на самите страни наличието на съглашение за издаването на процесния запис на заповед с цел уреждане на съществуващи между страните каузални правоотношения. Издаването на ценната книга при посочената по-горе хипотеза не оказва влияние върху каузалното правоотношение между страните и двете правоотношения – менителничното и каузалното продължават да съществуват едновременно, което от своя страна поражда кумулация на претенции. Това ще рече, че кредиторът има правото и възможността да прецени по какъв начин да реализира правата си. Пред него стоят три правни възможности: да предяви менителничен иск, основан на възникналото менителнично правоотношение, да предяви осъдителен иск, основан на каузалното правоотношение или да подаде заявление за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Към коя от трите правни възможности кредиторът ще пристъпи, е въпрос на избор от негова страна. В настоящия случай ищецът е избрал да реализира правата си по реда на заповедното производство, като претенцията му по чл.- 422 от ГПК се явява задължителен последващ етап от осъществяване на избрания от него ред на защита при подадено възражение от страна на длъжника. Чрез исковата си претенция ищецът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на менителнично вземане, възникнало от процесния запис на заповед. Това вземане е признато от съда в производството по реда на чл. 418 от ГПК . С оглед обстоятелството, че се твърди вземането на ищеца да е възникнало въз основа на издаден от ответника менителничен документ, юридическият факт, от който това вземане следва да произтича е издаването на действителен менителничен документ в полза на ищеца. Сиреч, за доказване възникването на вземането е достатъчно да се установи наличието на действителен менителничен документ . В конкретния случай е налице валиден запис на заповед, издаден от първия ответник и авалиран от втория. Документът съдържа изброените в чл. 535 ТЗ реквизити. С оглед настъпването на падежа, визиран в менителничния документ, вземането на ищеца е и изискуемо. Налице е и валидно учреден авал, като е спазена изискуемата се форма / чл. 48 ТЗ/. Разпоредбата на чл. 485,ал. 1 от Т З сочи, че поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. В отговора на исковата молба ответникът е навел възражение, че сумата по процесния запис на заповед не е получавана от него, за да е налице задължение за връщането й. Това възражение според съда е неотносимо към настоящия спор и не попада в кръга на възраженията, които длъжникът може да направи против вземането по менителничния ефект. Тези възражения могат да касаят или формата и съдържанието на менителничния документ /т. нар. „абсолютни „ възражения /, или каузалните отношения, които са послужили като основание за издаване на записа на заповед/т.нар. „лични” възражения/ / По въпроса проф.д-р Мария Павлова „Записът на заповед и менителницата” издание 1998г.- стр. 188 и сл/. В случая обаче така формулирано, възражението не касае нито формата на процесния запис на заповед, нито каузалните отношения между страните. Сочи се, че сумата по менителничня ефект не е „получавана”. Този факт е без значение за възникване на менителничното задължение, понеже то възниква само и единствено въз основа на издаването на действителен менителничен ефект. С оглед разпределението на доказателствената тежест ответниците по иска следва да докажат погасяване на задължението си по менителничния ефект. В случая те дори не твърдят да са платили. Гореизложените фактически и правни констатации обосновават единственият възможен в случая извод, а именно този за дължимост на вземането, установено с издадените по ч.гр.д № 1782/2010г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист досежно главницата от 15 000евро. Предявената претенция за установяване съществуване на вземане и за законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда също е основателна Налице е съществуващо парично задължение, изпълнението по което е забавено. Дължимостта на законна лихва в случая се обосновава както с разпоредбата на чл. 86,ал.1 от ЗЗД, така и с разпоредбата на чл. 422,ал.1 от ГПК: относно момента на предявяване на установителния иск. Тази претенция е предявена с подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и е призната в заповедното производство. По отношение разноските, признати в заповедното производство: Ищецът е поискал установяване съществуване на вземането му за разноски в заповедното производство. Въпросът за разноските е отделен от този за съществуване на признатото в заповедно производство парично вземане.Той следва да бъде разрешен по реда на чл. 78 и сл. от ГПК в исковото производство по чл. 422 от ГПК, но само ако някоя от страните по делото възрази относно дължимостта или размера им. В случая съдът приема, че е сезиран с искане да не се променя размерът на признатите в заповедното производство разноски в негова полза. По отношение разноските, направени от ищеца в исковото производство, с оглед изхода на спора, съдът счита,че на ищеца следва да се присъди пълния размер на направените от него разноски съгласно приложения списък, а именно: 1592,62лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А. – В. Т.„ Е. гр. В. Т., ЕИК .....и И. А. М., ЕГН *, че вземането на П. В. Т., ЕГН * СПРЯМО „А. – В. Т.„ Е. гр. В. Т., ЕИК .... и И. А. М., ЕГН * за солидарното заплащане на сумата от 15000 евро /петнадесет хиляди евро/ главница по запис на заповед от 20.10.2009г., издаден от А. – В. Т.„ Е. гр. В. Т., ЕИК .... и авалиран от И. А. М., ЕГН *, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -21.04.2010г. до окончателното й изплащане, което вземане е признато със заповед за незабавно изпълнение № ..../23.04.2010 и изпълнителен лист .../23.04.2010г. издадени по гр.д.№ ..../2010г. на ВТРС, СЪЩЕСТВУВА И Е ДЪЛЖИМО. ОСЪЖДА „А. – В. Т.„ Е. гр. В. Т., ЕИК .... и И. А. М., ЕГН * да заплатят солидарно на П. В. Т., ЕГН * сумата от 1592лв./ хиляда петстотин деветдесет и два лева / разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |