Р Е Ш Е Н И Е
№
23.02.2021 г., гр. Велинград,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велинград, на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет
и първа година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при
участието на секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдия
Пенчева наказателно административен
характер дело № 445 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на А.А.А. против Наказателно постановление № 19-0367-001938 от 28.01.2020
г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания, както следва: 1./на осн. чл. 174, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП, глоба в размер на 2 000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн.
Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12 точки; 2./ на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП глоба в размер на 10,00 лв., за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Релевират се доводи за
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се иска
неговата отмяна. Жалбоподателят не отрича, че на процесната дата е
управлявал МПС, но счита, че при
проверката не е имал качеството водач, тъй като управлението е било вече
преустановено. Въпреки това, се подчинил на разпореждането да му бъде извършена
проба за наличие на алкохол с техническо средство, но поради ниските
температури не бил отчетен резултат, което било неправилно приравнено на отказ за
даване на проба.
В съдебно заседание, чрез адв.
Малинов-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Претендира разноски.
Административнонаказващият
орган, в писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в срок/препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 01.12.2020
г., а жалбата е подадена на 03.12.2020г./, от легитимирана страна, поради което
е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото
писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
На 19.12.2019г. служителите на РУ Велинград мл. автоконтрольор А.У. и мл. полицейски инспектор С.Ш. получили сигнал от ОДЧ за водач на автомобил
„Форд Фокус“ 1,6 И с рег. № РА6539ВТ, който щял да блъсне пешеходци в близост
до бензиностанция „Петрол“ в гр. Велинград. Отзовали се на сигнала в рамките на
няколко минути и пристигайки на място установили две лица-мъж и жена на млада
възраст, които обяснили, че лек автомобил „Форд фокус“ 1,6 И с рег. № РА6539ВТ,
се качил на тротоара и след това се отправил към светофарите, на ул. „Св. св.
Кирил и Методий“. Споделили, че А.А., когото добре
познавали и който успели да видят, защото слязъл от автомобила, го е
управлявал. Посочили адреса, на който живее.
Служителите на РУ Велинград се отправили по
посоката, по която е се отправил водачът, видели посоченото МПС да се движи, да
завива и да влиза в двор на къща на ул. „Бачо Киро“, където да паркира.
Извършили проверка на водача и установили, че това е посоченото по-рано лице.
На актосъставителя У. му направило впечатление, че
жалбоподателят лъха на алкохол. Изискал неговите документи и тези на
автомобила. Водачът не представил контролен талон към свидетелството за
управление.Поканил го да даде проба за установяване на концентрация за алкохол
в кръвта с алкотест дрегер,
като предварително му разяснил самата процедура по даване проба и че трябва да
издиша въздух в устройството, както и
последиците при отказ.
Водачът не отказал изрично да даде проба, но при
извършване на изследването не издишал въздух в дрегера,
а само допирал устните си до него при няколкото опита
на контролните органи да го изследват. По тези причини резултат от извършената
проба не бил отчетен и запаметен в
паметта на техническото средство.
Актосъставителят У. приел, че поведението на А.,
съставляват отказ да му бъде извършена проверка алкотест
дрегер за установяване употребата на алкохол в кръвта,
за което му в негово присъствие му бил съставен АУАН АА 241412 от 19.12.2019г..
Актът бил подписан от водача без възражения, а екземпляр от него му бил надлежно
връчен.
На водача бил издаден талон за изследване № 0059324,
съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на
наркотични вещества или техни аналози на Министъра на здравеопазването и
Министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието / обн. ДВ бр. 61 от
28 07 2017г. в сила от 28.09.2017г./., в който било отразено, че
отказва да му бъде извършено изследване с техническо средство „алкотест дрегер“ 7510 ARBA с фабр. № 0096, отказва да му биде извършено изследване с
доказателствен анализатор или да му бъде извършено медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване. Въпреки това в талона за медицинско
изследване било посочено, че следва да се яви във ФСМП гр. Велинград до 45
минути от връчването му. Талонът е връчен на А. на 19.12.2019г. в 01,00 часа.
Не се твърди от жалбоподателя, че в рамките на указаното
време се е явил във ФСМП Велинград.
Било предприето
налагане на ПАМ със Заповед № 19-0367-000265 от 19.12.2019 г. на Началника на
РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на осн. чл. 171, т.1, б.“Б“ ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление.
За обстоятелствата, че на посочената дата А.А.А. е управлявал моторно превозно средство и че е бил
поканен за извършване на проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, съдът кредитира показанията на
служителите на РУ Велинград, които са последователни, логични и непротиворечиви,
дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на спора лица. Същите почиват
на преките им и непосредствени впечатления, че е боравил с механизмите на превозното средство, което е привел в
движение и се е предвижвал с него по път за обществено ползване-улица „Бачо
Киро“ в гр. Велинград, както и че поради констатиране на външни признаци на употреба
на алкохол, е поискано да бъде изследван по надлежния за това ред.
Свидетелските показания кореспондират с
представените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актът за установяване на административно
нарушение АА 241412/19.12.2019 г. и Наказателно постановление № 19-0367-00198
от 28.01.2020г. са съставени от компетентни органи съгл. т.1.4. и т. 2.8.
Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165,
ал.1, т. 1 ЗДВ и чл. 189 ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Налице е
описание по идентичен начин в АУАН и в обжалваното наказателно постановление на
обективните обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.
Установените релевантни факти правилно са субсумирани
под съответните законови разпоредба. Посочено е времето и мястото на нарушенията
и обстоятелствата, при които са извършени.
Спазена и процедурата по предявяване и
връчване на акта за установяване на нарушението.
По
същество на спора съдът счита, че в случая от обективна и субективна страна
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи на
наказание водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Безспорно се установи, че жалбоподателят
притежава качеството водач на моторно превозно средство. Същият е управлявал
пътно превозно средство- лек автомобил „Форд фокус“ 1,6 И, рег. № РА6539ВТ, т.е.
извършвал е действия с механизмите и приборите на лекия автомобил, за да се е предвижи с него по път за обществено ползване- ул. „Бачо
Киро“ в гр. Велинград.
Съдът счита, че поведението на водача по
неточното изпълнение на указаният на контролните органи по време на извършване
на пробата-да издиша въздух в техническото средство за установяване на
концентрация на алкохол, представлява отказ да му бъде извършена такава. Този
извод следва от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Обстоятелството, че на А. е указан
начинът, по който следва да се извърши даване на пробата, а именно, че следва да издиша непрекъснато
въздух в алкотест дрегера и
че не ги е изпълнил, а само е допирал устните си до него се установяват от показаният на свидетеля У. и
Ш., както и от представената разпечатка от извършените проби с алкотест дрегер 7510 с фабр. номер ARBA 0096 за
19.12.2019г.. Съгласно Методическите указания за ползване и характеристични
данни на алкотест дрегер
7510, публикувани на интернет страницата на РС Велинград, които са общо
достъпни, при изследване с този тип техническо средство, резултатът от пробата
се изписва на дисплея. Ако обемът на пробата от издишан въздух е недостатъчен,
на дисплея се появява „недостатъчен обем“, чува се къс звуков сигнал и светва
червения свето диод. В случайна неравномерно вдухване, например внезапно
прекъсване или всмукване в края на пробата, на екрана се появява „прекъсване в
духането“. Видно от представената по делото разпечатка, няма налични такива запаметени
данни в паметта на устройството.
Не се твърди от жалбоподателя, а и от
показанията на свидетелите не се установява, че физическото състояние на А. по
време на извършване на проверката обективно не е му е позволявало да изпълни
точно указанията.
Тезата на жалбоподателя, че
метеорологичните условия по време на извършване на пробата са разстроили
техническото средство, поради което същото не е отчело резултат, не се подкрепя
от събраните по делото доказателства. На първо място обстоятелството, че по
време на извършване на измерването е било студено, не налага безусловен извод,
че устройството не е работело. Според Методическите
указания за ползване и характеристични данни на алкотест
дрегер 7510
устройството следва да се използва при температури от -10 до + 50
градуса. При използването му извън този диапазон е възможно да се получи грешка
в измерване на концентрацията на алкохол и същото да е неточно. В случая обаче
това обстоятелство е правноирелевантно, предвид
че измерване изобщо не е имало. Освен
това отново според Методическите указания, ако температурата за работа е извън
допустимия температурен диапазон, това се изписва на дисплея на устройството.
Такова изписване не се установява обаче от представената по делото разпечатка.
Ето защо съдът счита, че при извършване
на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта проверяваното
лице А.А. не е изпълнило задължението се да изпълнява
точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания и по този начин е възпрепятствал
извършването й, което се приравнява на отказ да му бъде извършена такава.
Този отказ представлява самостоятелно
извършено административно нарушение,
като е ирелевантен въпросът дали след него водачът ще даде или не кръвна проба
или ще бъде изпробван с доказателствен анализатор. Това следва от нарушената
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата. Първото
предложение, което в случая се явява нарушено е отделено от останалите със
съюзите "и/или", както и само "или". Това означава, че е
напълно достатъчно осъществяване на диспозицията, предвиждаща отказ на водач на
МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство, за да е налице
административно нарушение. Затова е напълно ирелевантно дали нарушителят е
подписал издадения му талон за медицинско изследване или дори дали такъв изобщо
му е бил издаден, доколкото същият няма право да избира начина, по който да
бъде изпробван за употреба на алкохол.
Макар и в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да се предвижда,
че установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване
на проверка с техническо средство,
смисълът на разпоредбите на чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е
независимо от осъществения от водача отказ за проверка с техническо средство,
отново да му се предложи установяване концентрацията на алкохол в кръвта му,
посредством издаване на талон за медицинско изследване. Това обаче не означава,
че нарушителят има право да избира начина на проверката и да бъде оневиняван за
отказа си да бъде изпробван с техническо средство, ако се съгласи да даде кръвна
проба или ако талон не бъде издаден. Тълкуване в подобен смисъл е в
противоречие със закона и би означавало, неприложимост на състава, предвиждащ
осъществено административно нарушение с факта на установения отказ за проверка
с техническо средство.
В случая обаче, макар да не е следвало
да му се издава талон за медицинско изследване, такъв му е издаден и връчен, но
в посоченото време А. ***, което обстоятелство не отрича. Неоснователно е
възражението, че талонът не съдържа необходимите реквизити, а именно не носи
подписа му, че отказва да приеме показанията на техническото средство върху
него не са залепени необходимият брой стикери, тъй като водачът не твърди, че е
изпълнил указанията да се яви за медицинско изследване, но да му е отказано
да бъде изследван, поради липса на необходимите реквизити на талона.
Следователно в случая освен, че е
доказано нарушение по първото предложение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП,
то безспорно е налице нарушение и на следващите такива.
По
отношение на нарушението на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП, съдът счита, извършването му за безспорно установено от
представените по делото доказателства. Видно от приложената справка за
нарушител/водач А.А. към датата на
проверката е притежавал валидно СУМПС от категория А 1, което не му е отнемано
по административен или съдебен ред, поради което няма основание да се счита, че
е налице обективна пречка за неносене на контролния талон към съответното
СУМПС. Въпреки колебливите показания в тази част на свидетелите, след като това
обстоятелство е отразено в съставения при проверката акт за установяване на административното
нарушение и същият е редовно съставен, по
арг. на чл. 189, ал. 2 ЗДвП нарушението следва да се
счита доказано.
Ето защо съдът счита, че Алексанров е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП, а наложеното наказание по
чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП,
Не са налице основания за прилагане на
чл. 28 ЗАНН тъй като извършените нарушени притежават типичната за този вид
степен на обществена опасност.
Предвид гореизложеното, съдът счита
жалбата за неоснователна, а Наказателното постановление за законосъобразно,
поради което следва да се потвърди.
По изложените съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0367-001938 от 28.01.2020 г. на Началника на РУ Велинград
към ОДМВР Пазарджик, с което на А.А.А., ЕГН: **********,
са наложени административни наказания, както следва: 1./на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, глоба в
размер на 2 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12 точки; 2./ на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП глоба в размер на 10,00 лв. за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчване на съобщението до страните, пред Административен съд
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева