№ 58
гр. Тетевен, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.а
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100716 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено
основание чл.415,ал.1,във в-ка с чл.422 от ГПК.
Ищецът излага,че на 31.01.2019г. между „х“ ООД, в качеството му на работодател, от
една страна и Ц. Б. Д., в качеството й на работник, от друга страна, беше сключен трудов
договор № х г. По силата на т.Ю от този договор срокът на предизвестието за прекратяване
на договора е З(три) месеца. Със Заповед № 190/25.05.2021г. на Т. М. - управител на „х“
ООД е прекратено трудовото правоотношение с Ц. Б. Д., ЕГН: **********, на основание
подадено от нея на 25.05.2021г. заявление за напускане по чл.326, ал.1 от Кодекса на труда -
с отправено писмено предизвестие до работодателя. На основание т.Ю от сключения между
страните трудов договор № хг., срокът на предизвестието е 3 (три) месеца.
На 25.05.2022г. Ц. Б. Д. подаде заявление до управителя на Дружеството, заявление
за напускане. В същото, Ц. Д. заявява, че не желае да отработи предизвестието си. Ето защо
и на основание чл.220, ал.1 от Кодекса на труда, същата дължи заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие именно в размер на 3 месечни брутни трудови
възнаграждения.Брутното трудово възнаграждение на Ц. Б. Д. за последния месец (април
2021 г.) преди прекратяване на трудовото правоотношение, е в размер на 689 лева.
Разглеждани като съвкупност от писмени доказателства, горепосочените трудов
договор, заявление за прекратяване на трудов договор, заповед за прекратяване на трудов
договор, доказват факта, че между „х“ ООД и ответницата е възникнало трудово
правоотношение, основано на процесния трудов договор №хг., съгласно т.Ю (на който
договор) срокът на предизвестието за прекратяването на същия е 3 месеца.
1
Въпреки установените клаузи между страни, както и въпреки изрично заявеното от
ответницата желания да не спази даденото от нея предизвестие, същата не е изпълнила
своето задължение да заплати обезщетение на работодателя за неспазеното тримесечно
предизвестие.
Моли да бъде постановено решение,с което да се установи със сила на присъдено
нещо, че по отношение на „х“ ООД, ответницата Ц. Б. Д. дължи на Дружеството следните
суми: 2067 лева - главница, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно
предизвестие ведно със сумата от 140,67 лева - лихва от .26.05.2021 г. до .25.01.2022 г. и
законната лихва считано от 18.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли да бъде осъдена ответницата Ц. Б. Д. да заплати на „х“ ООД направените в
настоящия исков процес разноски и деловодни разноски, от които 44,15 лева за внесена
държавна такса и 400.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, както и сторените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 89/2022 по описа на PC - Тетевен, от
които 44,15 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,в който са излага,че нa първо място исковата молба е нередовна, доколкото са
налице противоречия между сочените от ищеца дати, досежно сключване на трудовия
договор и заявлението за напускане на Ц. Д.. Не става ясно трудовият договор на коя дата е
сключен- на 31.01.2019г. или на 31.01.2021 г., същото се отнася и до заявлението за
напускане, тъй като се сочат две дати на отправянето му до дружеството-работодател-
25.05.2021г. или 25.05.2022г. В този смисъл считам исковата молба за нередовна и
неотговаряща на изискванията на чл. 127 от ГПК, до степен, до която правото на защита на
ответницата е нарушено.
В условията на евентуалност, ако съдът счете предявената искова претенция за
допустима и редовна, оспорва изцяло същата, като считам че е неоснователна. Оспорвам
между страните да е сключен сочения трудов договор и да е възникнало трудово
правоотношение между същите, предвид липсата на трудово правоотношение,
неоснователна е и претенцията на ищеца за осъждане на ответницата за обезщетение за
неспазено предизвестие.В случай, че счетете че между страните е сключен валиден трудов
договор, моли да се има предвид следното:
Видно от представения към исковата молба Трудов договор №хг. на основание
чл.67,ал.1,т.1 във вр. с чл. 70 от Кодекса на труда е, че в точка 10 от същия е уговорен
срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е в размер на три месеца в
полза на работодателя.Счита уговорената клауза на т.10 от Трудовия договор за
недействителна, тъй като е сключена в противоречие с императивните разпоредби на
Кодекса на труда.
Също така, счита, че след като срокът на предизвестие е уговорен в полза на
работодателя- именно работодателя следва да отправи тримесечно предизвестие към
2
работника при прекратяване на трудовия договор. След като не е уговорен срокът да е в
полза на двете страни, за работника се прилага разпоредбата на чл. 326, ал.2 от КТ, а
именно, че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30
дни. Оспорвам твърдението на ищеца, че срокът на дължащото се от ответника предизвестие
е тримесечен.Отделно от изложеното оспорва съдържанието на представеното Заявление за
напускане, видно в същото има изписан ръкописен текст „Отказвам да изработя
предизвестието”, като същият не е дописан от ответника Ц. Д..
От представеното заявление за напускане от 25.05.2021г. е видно, че Ц. Д. е
отправила заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал.1 от КТ.
Молбата й е била удовлетворена и със Заповед №190/25.05.2021г. работодателят „х”ООД е
прекратил трудовото правоотношение с Ц. Д..След като заповедта и заявлението за
напускане са с една и съща дата /25.05.2021г/. работодателят „х’ООД се е съгласил
трудовият договор да се прекрати по взаимно съгласие между страните. В случай, че не е
уважил искането за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал.1 от КТ,
работодателят е следвало да даде възможност работника да отработи предизвестието си, но
това не е сторено. Отделно от горното оспорва и размера на претендираното с исковата
молба обезщетение, като счита,че същият е неправилно определен. Видно от приложения
към исковата молба трудов договор е, че основното месечено трудово възнаграждение е в
размер на 570 лева. Не е ясно как е определена претендираната от ищеца сума в размер на
2067 лева. Неправилно определеният размер на главница води до неправилно определяне
размера и на претендираната мораторна лихва.
Предвид неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния иск
за мораторна лихва.
В условията на евентуалност, в случай че съда счете за основателен иска на ищеца за
заплащането на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на месечното брутно
трудово възнаграждение, прави възражение за прихващане с неизплатеното на Ц. Д. от „х”
ООД, в качеството му на работодател, месечно възнаграждение за месец май 2021г.,както и
с дължимата й сума за обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Доказателства не сочи.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице Р. Х.,съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Приложен е трудов договор №хг ,сключен между страните на същата дата в град
Бургас,съгласно който ответницата приела да изпълнява длъжността „продавач-консултант“
при ответника,с място на работа в х,с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
570.00 лева, и допълнително възнаграждение за професионален опит от 0.6%,Трудовият
договор е сключен на основание чл.67,ал.1,т.1,в-ка с чл.70 от КТ,т.е. за неопределено
време,като е уговорен срок на изпитване на работника/ответницата/ в полза на работодателя
от 6 месеца.Липсват данни до изтичане на този срок трудовият договор да е бил прекратен
3
по реда на чл.71,ал.1 от КТ,поради което и съгласно ал.2,трудовият договор се смята за
окончателно сключен,за неопределено време.
От заключението на съд.-счетоводната експертиза е видно,че както за сключването на
трудовия договор,така и за неговото прекратяване,е било подадено уведомление от
работодателя до НАП,съгласно чл.62,ал.5 от КТ,съответно на дати 31.01.2019г и на
01.06.2021 година.В предвид изложеното съдът не възприема за основателно възражението
на ответника за липса на данни за възникнало трудово правоотношение между страните по
делото.
Приложено е заявление за напускане от ответницата до работодателя от дата
25.05.2021г,на основание чл.325,ал.1 от КТ,за освобождаване от работа по взаимно съгласие
на страните.В заявлението е отразено,че в случая,че молбата не бъде приета,същата да се
счита за тримесечно предизвестие по чл.326,ал.1 от КТ.Върху заявлението,преди датата на
същото е изписано следното: „Отказвам за изработя предизвестието си“,като са изписани и
имената на заявителката,положен е и подпис.
Приложена е Заповед №190/25.05.2021г,връчена на същата дата на
работника/служителя,за прекратяване на трудовото правоотношение,на основание
чл.326,ал.1 от КТ,считано от 25.05.2021г,като в същата е отбелязано задължение за
заплащане на обезщетение на основание чл.220,ал.1 от КТ,за неспазен срок на
предизвестие,без да е посочен конкретен размер на същото.
В заключението на съд.-счетоводната експертиза е посочен и определен размерна
обезщетение за неспазено предизвестие /тримесечно предизвестие/ от 2067.00 лева,както и
законна лихва върху същата в размер на 140.67 лева,изчислена за периода от 25.05.2021г до
25.01.2022 година.
По образувано ч.гр.дело $89/2022г по описа на РС-Тетевен/заповедно
производство/съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми:
сумата 2 067,00 лева (двe хиляди шестдесет и седем лева), представляваща главница за
период от 26.05.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 31.01.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 140,67 лева (сто и четиридесет лева и 67 стотинки), представляваща лихва
за период от 26.05.2021 г. до 25.01.2022 г.
Срещу заповедта е депозирано възражение по образец,поради и което заповедният
съд е дал указания на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането
си,като съобщението е получено от заявителя на 18.08.2022 година.Искът,предмет на
настоящето производство е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.415 от
ГПК,предвид факта,че последния ден от срока-19.09.2022г е бил неприсъствен ден и с оглед
клеймото на плика за изпращане на исковата молба.
При така констатираните обстоятелства, съдът приема за установено от правна страна
следното:
За да възникне правото на работодателя на обезщетение на основание чл. 220, ал. 1
КТ в обективната действителност следва да са проявени следните материални предпоставки
4
(юридически факти): 1) съществуващото трудово правоотношение да е прекратено
едностранно от работника с отправяне на предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ; 2)
валидно уговорен между страните 90-дневен срок на предизвестие за прекратяване на
трудовия договор/3-месечен срок/ и 3) работникът да не се е явявал на работа в 90-дневен
срок след отправяне на предизвестието, т. е. да не е спазил уговорения в трудовия договор
срок на предизвестието. Първите две групи обстоятелства следва да бъдат установени от
ищеца, както и дължимият размер на претендираното обезщетение. Ответникът трябва да
докаже, че се е явявал на работа в 2-месечен срок от отправяне на предизвестието за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ.
Според съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 873 от 18.01.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., предизвестието по естеството си представлява
уведомление отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата,
съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата,
от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият
договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да
прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ,
трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването
на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестието.
Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото
правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено
преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от
тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на
тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на
договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила. Следователно,
меродавен е моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от
страната, която е поискала прекратяването му чрез неспазване срока на
предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната
заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се
прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента,
който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение
и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ.
Следователно, в настоящия случай, с оглед съществуващото в чл. 10 от трудовия
договор изискване за прекратяване на същия с 90-дневно предизвестие/3-месечно/: от страна
на работника/уговорено е в полза на работодателя/ и депозираните от него заявление за
напускане, се налага категоричният извод, че ответникът изрично е поискал да бъде
прекратено трудовото му правоотношение на посочената от него дата 25.05.2021г., т.е.
решил е изобщо да не изчака изтичането на срока и е определил конкретната дата на
прекратяване на трудовия договор. Това обстоятелство изрично е отбелязано от
ответника/работника,с изписване,че отказва да изработи предизвестието си.
5
В случая работникът е поискал прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие,считано от 25.05.2021г,като алтернативно е обективирал изявление за прекратяване
на договора по реда на чл.326,ал.1 от КТ,като заявлението се счита и за отправено
предизвестие до работодателя.
Последният е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в деня на
депозиране на заявлението на работника,т.е. в деня,когато заявлението на работника е
достигнало до него,но в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено
основание за прекратяване-чл.326,ал.1 от КТ,както и е отразено,че се дължи обезщетение по
чл.220,ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие.
От горната фактология съдът прави извода,че работодателят е реагирал на
заявлението на работника в деня на неговото узнаване,но с оглед заявените алтернативни
основания за прекратяване на трудовото правоотношение,не е обективирал изявление за
прекратяване на договора по взаимно съгласие,на основание чл.325,ал.1 от КТ,като нито
върху заявлението е поставена резолюция-становище от работодателя в горния смисъл,нито
такова основание е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.Напротив,становището на работодателя по молбата на работника е за
прекратяване на трудовото правоотношение чрез отправяне на предизвестие от
работника,респ.след отработване на уговореното в договора предизвестие от работника,на
каквото основание е прекратено и правоотношението-чл.326,ал.1 от КТ,като изрично е
отбелязано в заповедта задължение на работника по чл.220,ал.1 от КТ.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства,съдът приема за
неоснователно възражението на ответника,че работодателя не му е дал възможност да
отработи уговореното предизвестие,с оглед изричното отбелязване в заявлението,че същият
отказва да стори това.Оспорване,по реда на чл.193 от ГПК не е заявено от ответника,поради
и което съдът приема,че страните по трудовото правоотношение са постигнали съгласие за
неговото прекратяване,считано от 25.05.2021г,на основание чл.326,ал.1 от КТ,като с оглед
началния момент на прекратяването на правоотношението,работникът дължи на
работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестие.Заповедта за прекратяване на
правоотношението е връчена на работника в деня както на подаване на заявлението за
прекратяване,така и на издаване на заповедта за неговото прекратяване-25.05.2021г,като
липсват каквито и да било възражения от работника,във връзка с прекратяване на
правоотношението. Следва да се отбележи, че преценката за законосъобразност на тази
заповед, в това число на посоченото в нея правно основание за прекратяване на
правоотношението, не може да бъде извършена в настоящото производство, развиващо се по
предявен иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, а само при атакуването й по исков ред
от страна на работника с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Неоснователни са и възраженията на ответника за недействителност на трудовия
договор,в частта на уговорения срок на предизвестието от 3 месеца.Съгласно чл.326,ал.2 от
КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен
6
трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т.
11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на
работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при
прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на
договора.
В случая, видно от съдържанието на трудовият договор, страните са уговорили
максимално разрешеният от закона срок на предизвестието- три месеца. Следва да се
отбележи също, че в случая, сключеният между страните трудов договор е безсрочен, с
клауза- изпитателен срок, в полза на работодателя, по смисъла на чл. 70, ал.1 от КТ.
Включването на клаузата „изпитателен срок” не прави договора срочен, а дава възможност
на работодателя да провери способностите на работника, да изпълнява възложената му
работа.Само по себе си основанието по чл.70, ал.1 от КТ може да се приложи както при
трудови договори за неопределено време, така и при срочните трудови договори. Клаузата
„изпитателен срок”, дава възможност на страната, в чиято полза е уговорен- в случая на
работодателя- да прекрати трудовият договор, в срока за изпитване, без предизвестие- чл.
71, ал.1 от КТ. В случая не е налице такова прекратяване в изпитателния срок, а по искане
на работника. Видно е от представеното копие на молба от 25.05.2021г., изходяща от
ответника, че работника е заявил искане пред работодателя да бъде освободен от заеманата
длъжност без да отработва уговореното предизвестие
Не се спори между страните, че работникът не се е явявал на работа в 90-дневен срок
след отправяне на предизвестието/3-месечен срок/, като безспорен е и размерът на
обезщетението за неспазено предизвестие от 2067.00 лева,изчислен и в заключението на
съд.-счетоводната експертиза.
При така установените обстоятелства и изложените правни доводи настоящата
съдебна инстанция приема, че ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ,
поради неспазването на уговорения в трудовия договор 3-месечен срок на предизвестието.
Следователно, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен,в т.ч.
за размера на претендираното обезщетение и за мораторна лихва в размер на 140.67
лева,изчислена върху размера на обезщетението за периода от 26.05.2021г до 25.01.2022
година.
Следва да се изясни, че не е въведено надлежно възражение за прихващане в отговора
на исковата молба от ответника, тъй като единствено е заявено принципното становище, че
се дължи възнаграждение за положен труд от ответника за м.май 2021г и за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Така формулираното изявление не представлява нито
надлежно заявено възражение за прихващане, нито представлява предявен насрещен иск,
доколкото липсват фактически твърдения какъв е размерът на дължимото трудово
възнаграждение на работника и за какъв период, както и за размера и периода на
неизползван платен годишен отпуск,съответно не е отправено и конкретно искане до съда
за произнасяне по такова възражение за прихващане или насрещен иск.
При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
7
сторени разноски,както следва: Сумата от 200.00 лева,представляваща заплатено
възнаграждение за вещо лице и сумата от 46.74 лева,представляваща заплатена държавна
такса в исковото производство.За останалите претендирани вземания не са представени
доказателства за тяхното извършване,а по отношение на претендирани разноски в
заповедното производство,видно и от издадената по делото заповед,такива не са присъден
от съда,тъй като не са изрично поискани в заявлението по чл.410 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.415,ал.1,във в-ка с чл.422 от ГПК и
чл.220,ал.1 от КТ,съществуването на вземане на „хх,с ЕИК:*********,със седалище и адрес
на управление в град хет.3,ап.8,представлявано от управителя Т. И. М.,чрез пълномощник
адвокат Вълканова-БАК,срещу Ц. Б. Д.,ЕГН:********** от х,Лов.обл.,за обезщетение за
неспазен срок на предизвестие от 3 месеца,при прекратяване на трудово
правоотношение,възникнало въз основа на Трудов договор №хг, в размер на 2 067.00/две
хиляди шейсет и седем/лева,законната лихва върху тази сума,начиная от 31.01.2022г до
изплащане на вземането и за сумата от 140.67/сто и четиридесет лева и шейсет и седем
ст./лева,представляваща лихва за периода от 26.05.2021г до 25.01.2022г,за което вземане е
издадена Заповед №85/10.03.2022г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК,по ч.гр.дело №89/2022г по описа на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Ц. Б. Д.,ЕГН:********** от х,Лов.обл. да
заплати на „хх,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
хет.3,ап.8,представлявано от управителя Т. И. М.,сумата от 246.74/двеста четиридесет и
шест лева и седемдесет и четири ст./лева,представляващи сторени разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8