РЕШЕНИЕ
№ 1906
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330107312 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ТЮФЕК
МЕТАЛ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *., ул.
„***“ № **, представлявано от *** Г. П. Т., срещу „МАУСС” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. П., р-н ***, ул. „***“ № **, ет. *,
представлявано от *** В. С. Д., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 742,40 лв. с ДДС, незаплатена главница за извършени
СМР по договор за изработка от *** г., сключен между страните, за което
вземане е издадена фактура № *** г., както и сумата от 3 222 лв.,
представляваща неустойка за забава, начислена на основание чл. 18 от
Договора за изработка, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозирана на исковата молба в съда – 05.05.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с ответното дружество били в договорни
правоотношения по силата на договор от ***г., съгласно който ищцовото
дружество извършвало дейност по изработка, доставка и монтаж на термо
панели и обшивки. Посочва, че по договора ищецът изпълнил изцяло
задълженията си на 24.04.2019г. и между страните бил подписан приемно-
предавателен протокол, в който било удостоверено, че ответното дружество
приема изпълнителната работи без забележки. За извършване на посочените
услуги на ответника била издадена фактура № *** г. на стойност 10 742,40
лв., с ДДС. Ответникът не извършил плащане по фактурата, поради което въз
основа на чл.18 от Договора му се начислила и неустойка в размер на 3222
1
лева. Моли се за уважаване на предявения иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 13 964,40 лв., от който стойността на
извършените услуги по изработка, доставка и монтаж на термо панели и
обшивки - 10 742,40 лв., и дължимата неустойка от 3 222 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 5.05.2021
г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски, вкл. и
сторените в хода на обезпечително производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„МАУСС” ЕООД, в който се изразява становище, че представения договор и
протокол не е подписван от представител на „МАУСС” ЕООД. Сочи се, че
договорът има фиктивен характер и липсвало реално извършена и приета
работа. Посочва се още, че не било ясно за кой обект са извършавани
процесните СМР-та. Направено е и възражение за прихващане на
претендираната от ищеца неустойка със сумата от 236,28 лв. – неустойка за
забава, дължима от ищеца по силата на чл. 16 от процесния договор за СМР.
Моли за отхвърлянето на исковете, алтернативно за намаляване на
присъдената сума с дължимата от ищеца неустойка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже
наличието на действително облигационно правоотношение по договор за
изработка с предмет извършване на процесните СМР с уговорка за насрещна
престация – заплащане на твърдяното възнаграждение, както и че същият, в
качеството си на изпълнител е изпълнил точно в качествено, количествено и
времево отношение, по проекта на възложителя, описаните в договора работи
и е предал изработеното на възложителя – ответник, който да е приел
работата. По отношение на претенцията за заплащане на неустойка, ищецът
следваше да докаже наличието на твърдяната клауза за неустойка за забава,
уговорена между страните. В тежест на ищцовото дружество бе да докаже и
размера на вземанията си.
Наличието на твърдяното облигационно правоотношение се
установява от представения – като копие и в оригинал, Договор за изработка
от *** г., сключен между „МАУСС” ЕООД, като възложител, и „ТЮФЕК
МЕТАЛ” ЕООД, като изпълнител, за изработка, доставка и монтаж на термо
панели и обшивки от страна на изпълнителя, в срок до 30 календарни дни от
сключването на договора, срещу възнаграждение от 10 742 лв. с ДДС,
дължимо след приемане на работата. Изпълнението на поетата работа от
изпълнителя, респ. нейното приемане от възложителя се установява от
представения – също като копие и в оригинал, Приемо-предавателен протокол
от *** г., подписан от *** на „МАУСС” ЕООД – В. Д., и този на „ТЮФЕК
МЕТАЛ” ЕООД – Г. Т.. Работата е приета без забележи. Ответникът е оспори
по реда на чл. 193 ГПК истинността на приетите Договор за изработка от ***
г., и Приемо-предавателен протокол от *** г., без обаче да е ангажирал
доказателства в тази насока, въпреки че съдът му е указал тежестта да докаже
2
своето оспорване, предвид това, че и двата документа носят подпис на
оспорващата страна. Поради това с нарочно протоколно определение е
прието за недоказано направеното от ответника оспорване.
За начислените суми от 10 742,40 лв. с ДДС по договора за изработка
ищцовото дружество е представило копие на фактура № *** г., както и
извадка от аналитичен регистър на „ТЮФЕК МЕТАЛ” ЕООД за вземания
към „МАУСС” ЕООД за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г.
По делото е прието заключение по допусната ССчЕ, което не е
оспорено от страните и е кредитирано от съда като пълно и компетентно
изготвено. Според вещото лице процесната фактура № *** г. е осчетоводена и
от двете дружества – от ищеца е отразена като вземане от клиент „МАУСС”
ЕООД, а от ответника – като разходи за материали и възникнало задължение
към „ТЮФЕК МЕТАЛ” ЕООД в общ размер на 10 742,40 лв. И двете
дружества са начислили ДДС по фактурата, като ищецът е включил същата в
дневника за продажби за периода м. април 2019 г., а ответникът – в дневника
за покупки за данъчен период м. юли 2019 г. В счетоводствата и на двете
дружества не са отразени плащания по фактурата, като в това на ищеца
фигурира вземане към клиент „МАУСС” ЕООД в размер на 10 742,40 лв., а
на ответника – задължение към „ТЮФЕК МЕТАЛ” ЕООД в същия размер.
В тази насока следва да се посочи, че трайната съдебна практика,
обективирана в решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.;
решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г.
по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на
ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г.
по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. реш. №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ІІ т.
о. и др., възприема, че фактурата може да бъде кредитирана като
доказателство, установяващо търговска сделка в случаите, когато съдържа
всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката
или услугата, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили
подписи за страните, време и място на съставянето й, като вписването й в
дневниците за продажби и покупки на страните, както и отразяването на
стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен
кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на
облигационното правоотношение, по повод на което фактурата е била
съставена.
С оглед на гореизложеното съдът намира за доказана по основание и
размер исковата претенция за главницата. Установи се наличието на
твърдяното договорно правоотношение по Договор за изработка от *** г.,
сключен между страните, изпълнението на поети задължения по него от
страна на изпълнителя „ТЮФЕК МЕТАЛ” ЕООД, както и тяхното приемане
от възложителя. На основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. В случая размерът на
възнаграждението е 10 742 лв. с ДДС, които е уговорен в договора, посочен е
в протокола за приемането на работата и за него е издадена фактура от ищеца,
3
която е надлежна осчетоводена и от двете дружества. При доказателствена
тежест за ответника, по делото не се установи плащане на претендираните
суми. Напротив, според заключението на вещото лице по ССчЕ понастоящем
в счетоводствата и на двете дружества не са отразени плащания по фактурата,
като в това на ищеца фигурира вземане към ответника в размер на 10 742,40
лв., а на ответника – задължение към ищеца в същия размер.
Касателно претенцията за заплащане на неустойка в размер на 3222 лв.
на основание чл. 18 от договора, същата се намира за основателна. Съгласно
текста на цитираната клауза при забава в плащането на уговореното
възнаграждение, поръчващият дължи неустойка в размер на 0,2 % от
незаплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 30 % от общата
стойност. В случая е налице забава в плащането на дължимата сума (съгласно
чл. 5, ал. 2 от договора възнаграждението се дължи след приемането на
работата, което е станало на ***г.), като максималният размер на неустойката
от 30 % от общата сума или 3 222 лв. е достигнат след изтичането на 150 дни
от приемането на работата, т.е. на 21.09.2019 г. Следователно налице са
условията на уговорената клауза за начисляване на мораторна неустойка, като
се установи по делото, посредством обикновени аритметични операции, и
нейният размер. Вземането на ищеца за неустойка по чл. 18 от договора обаче
ще се намали, поради прихващане с вземане на ответника в размер на 236,28
лв., прието от съда, и представляващо също мораторна неустойка, дължима на
основание чл. 16 от договора. Съгласно тази клауза при забава изпълнителят
дължи неустойка в размер на 0,2 % от договореното възнаграждение за всеки
просрочен ден, но не повече от 30 % от общата стойност по чл. 5, ал. 1 – 10
742,10 лв. Установи се, че договорът за изработка е сключен на *** г., както и
че работата е приета на 24.04.2019 г. Съгласно чл. 2 от договора обаче
ищцовото дружество е следвало да изпълни възложената работа в срок то 30
календарни дни, т.е. до 13.04.2019 г. Следователно налице е забава от страна
на изпълнителя с 11 дни, за което на основание чл. 16 от договора „ТЮФЕК
МЕТАЛ” ЕООД дължи мораторна неустойка в размера на 236,28 лв. (0,2 % от
10 742,40 лв. х 11 дни = 236,28 лв.). Поради това ще се уважи приетото
възражение за прихващане на ответника, като претенцията на ищеца за
присъждане на мораторна неустойка ще се уважи за сумата от 2985,72 лв.,
като за разликата до пълния претендиран размер ще се отхвърли като
погасена чрез прихващане с вземането на ответника за сумата от 236,28 лв. –
неустойка по чл. 16 от договора.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част на иска. В полза на същия ще
се присъди сумата от общо 696,65 лв. съдебноделоводни разноски по
настоящото дело, от които 549,19 лв. да платена държавна такса, 147,46 лв. –
внесен депозит за вещо лице, както и сумата от 1120,71 лв. адвокатско
възнаграждение за исковото производство. На ответника ще се присъдят и
сторените разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № *** г. на
ПРС, * гр.с., а именно сумата 589,85 лв. за адвокатско възнаграждение.
Останалите суми, претендирани със списъка по чл. 80 ГПК за сторени
4
разноски в обезпечително производство, съдът няма да ги присъжда, тъй като
липсват доказателства, че такива разноски действително са направени. В
полза на ответника разноски няма да се присъждат съразмерно с отхвърлената
част, тъй като не са представени доказателства в тази насоки, нито списък по
чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МАУСС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., р-н ***, ул. „***“ № *, ет. *, представлявано от *** В. С.
Д., ДА ЗАПЛАТИ на „ТЮФЕК МЕТАЛ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № **, представлявано от *** Г. П. Т.,
сумата от 10 742,40 лв. (десет хиляди седемстотин четиридесет и два лева и
40 ст.) с вкл. ДДС, представляваща незаплатена главница за извършени СМР
по Договор за изработка от *** г., сключен между страните, за което вземане
е издадена фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозирана на исковата молба в съда – 05.05.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2 985,72 лв. (две
хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и 72 ст.), представляваща неустойка
за забава, начислена на основание чл. 18 от Договора за изработка от *** г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „ТЮФЕК МЕТАЛ” ЕООД, ЕИК
***, за мораторна неустойка по чл. 18 от Договора за изработка от *** г. до
пълния претендиран размер от 3 222 лв. (три хиляди двеста двадесет и два
лева), КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с вземане на ответника
„МАУСС” ЕООД, ЕИК ***, срещу ищеца „ТЮФЕК МЕТАЛ” ЕООД, ЕИК
***, за сумата от 236,28 лв. (двеста тридесет и шест лева и 28 ст.) – неустойка
за забава по чл. 16 от Договора за изработка от *** г.
ОСЪЖДА „МАУСС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., р-н ***, ул. „***“ № **, ет. *, представлявано от *** В. С.
Д., ДА ЗАПЛАТИ на „ТЮФЕК МЕТАЛ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № **, представлявано от *** Г. П. Т.,
сумата от общо 696,65 лв. (шестстотин деветдесет и шест лева и 65 ст.)
съдебноделоводни разноски по настоящото дело и сумата от 1120,71 лв.
(хиляда сто и двадесет лева и 71 ст.) адвокатско възнаграждение за исковото
производство, както и сторените разноски в обезпечителното производство по
ч.гр.д. № *** г. на ПРС, * гр.с., а именно сумата 589,85 лв. (петстотин
осемдесет и девет лева и 85 ст.) за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5