МОТИВИ към
НОХД №86/2021 г.:
Обвинението
е против подсъдимия М.С.К. *** за престъпление по чл.343,
ал.3, б.“б“,
във връзка с чл.343, ал.1, б.“в“
във връзка чл.342,
ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.1
и чл.21, ал.1, чл.23, ал.1, чл.25,
ал.1 и чл.116
от ЗДвП и чл.77, ал.3 от ППЗДвП.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 02.01.2019 г., на път ІІ-84,
км 53+200 м в с.Ю., общ.В., при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил „Ауди А4”, с рeг. №********,
след употреба на наркотични вещества - амфетамин и канабис, установени по
надлежния ред с техническо средство Дрегер „Д. Ч. 3000”, с фабричен номер №ARLF ***, движейки се в посока към гр.Я.,
е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл.20, ал.1 от ЗДвП
-’’Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват”, чл.21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: в населено място от 50 km/h; чл.23, ал.1 от ЗДвП
- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко“ ; чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение; чл.116 от ЗДвП - „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора“ и чл.77, ал.1 от ППЗДвП- „Водач, който
има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за
маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да
започне маневрата да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане
сигнал.“, като е управлявал моторното превозно средство, с превишена скорост, а
именно със скорост от 114 км/ч, която е по-висока от максимално разрешената от
50 км/ч за населено място, не се е движил на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то
намали скоростта или спре рязко, блъснал се е в задната част на попътно
движещия се лек автомобил марка „Ауди А4“, с рe. №********, при което е изгубил контрол над управлявания
автомобил, не е наблюдавал пътната обстановка, напуснал е пътното платно като е
завил надясно и е навлизал в крайпътен участък, без да се убеди, че няма да
застраши друг участник в движението и е блъснал намиращият се в уширението
пешеходец Н.Г.С. ***, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта
й, която е настъпила на 10.01.2020 г.
По делото, като частни обвинители са конституирани наследниците на
пострадалата, а именно Р.А.С., Н.Р.С. И А.Р.С..
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият М.К. прави
самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Окръжният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
На 02.01.2019 г. подсъдимият М.К., управлявайки лек
автомобил „Ауди А4”, с рeг. №******** се движел по Републикански път ІІ-84 в
посока от с.С.П.към с.Ю., общ.В.. Заедно с подсъдимия пътувал и свидетелят И.Г.,
който седял до шофьора на предна лява седалка, тъй като автомобилът е с десен
волан. Докато пътували двамата слушали музика и си говорили, когато в един
момент подсъдимият решил да покаже качествата на автомобила на своя приятел и
започнал да шофира с висока скорост. Въпреки, че шофирал бързо, бил настигнат
от друг лек автомобил, а именно „Ауди А4“, с рег. №********, управляван от свидетеля Г.
Д., който пътувал за гр.Б.. В участъка непосредствено преди с.Ю. свидетелят Д.успял
да изпревари движещия се пред него автомобил и продължил да се движи с висока
скорост.
След като бил изпреварен подсъдимият също продължил да
се движи с висока скорост, като се доближил максимално до изпреварилия го
автомобил, с намерение при първа възможност също да го изпревари. Двата
автомобила продължили да се движат с висока скорост и след като подминали
табелката указваща начало на населено място - с.Ю..
По същото време служителите и работниците от Учебно-опитно
горско стопанство „Г.А.” с.Ю., след приключване на работа, се събирали на
автобусна спирка на служебния автобус, която се намирала от другата страна на
пътното платно. Около 16.30 часа част от служителите и работниците били на
спирката, когато пострадалата Н.С. се движила в уширението пред УОГС „Г.А.” с.Ю.
към пътното платно, с явното намерение да го пресече, за да отиде на
автобусната спирка. Свидетелят Г. Д., виждайки събралите се хора на автобусната
спирка и движещата се към пътното платно жена, рязко намалил скоростта на
управлявания от него автомобил. В този момент подсъдимият М.К. реагирал на
намалената скорост на движещото се пред него превозно средство, като рязко
натиснал спирачките. Поради малката дистанция, въпреки интензивното спиране,
последвал удар между двата автомобила, като л.а. „А А4”, с рeг. №******** се ударил челно в задната част на л.а. „А А4“, с рeг. №********. Пострадалата Н.С. виждайки и чувайки двата автомобила се опитала
да отстъпи назад. В същия момент възприемайки пешеходката, свидетелят Д,
управлявайки автомобила си, продължил да се движи напред като успял да избегне
контакт между тях и спрял в края на уширението. След удара с движещия се пред
него лек автомобил подсъдимият рязко се отклонил вдясно, напускайки пътното платно
в опит да спре. Навлизайки в уширението, на около 15 м след отклонението си,
управлявания от подсъдимия К. л.а. „Ауди А4”, с рeг. № ******** с лява странична част -
преден ляв калник и челно стъкло, ударил отстъпващата назад пешеходка Н.С.. От
удар с автомобила тялото на пешеходката било отхвърлено напред и нагоре, като е
паднало на пътното платно. Колегите на пострадалата, виждайки инцидента веднага
са се притекли на помощ, като преместили пострадалата на безопасно място. След
около 31-32 метра подсъдимият успял да спре управлявания от него лек автомобил
в края на уширението.
След като спрял свидетелят Д.слязъл от управлявания от
него автомобил и въпреки, че видял пострадал човек да лежи на пътното платно,
продължил за гр.Б.. На влизане в града бил спрян от органите на МВР, където
първо е тестван за наркотици и алкохол, които тестово били отрицателни, а след
това с протокол за доброволно предаване доброволно е предал л.а. „Ауди А4“, с рeг. №******** за нуждите на разследването.
След възникналото ПТП бил подаден сигнал на тел.112 и
на място е изпратена линейка, която е откарала пострадалата в МБАЛ Пазарджик.
Въпреки проведеното лечение Н.Г.С. е починала в 06.43 часа на 10.01.2019 г.
На местопроизшествието пристигнал и автопатрул в
състав свидетеля Х.Т., служител в РУ В. и колегата му мл.инсп.Г.Б.. Полицейските
служители установили, че водач л.а. „Ауди А4”, с рeг. №******** е подсъдимият М.К., който
дал кратки обяснения за настъпилото ПТП. Подсъдимият бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. След това подсъдимият
бил откаран в РУ В., където е тестван за употреба на наркотици с техническо
средство Дрегер „Дръг Чек 3000”, с фабричен номер №ARLF 0361, чиито резултат е показал употреба на наркотични вещества - амфетамин
и канабис. На подсъдимия бил издаден Талон за медицинско изследване №002****/02.01.2019
г., който лично получил, но отказал да даде кръв за медицинско изследване. Подсъдимият
собственоръчно написал в протокола, че приема резултата от техническото
средство.
На място било изпратена и дежурна оперативно-следствена
група, която извършила оглед на местопроизшествие, за което бил съставен
протокол от 02.01.2019 г. с фото албум към него.
От заключението изготвената СМЕ е видно, че при
огледа, аутопсията и хистологичното изследване на трупа на Н.Г.С. *** са
установени: тежка съчетана открита черепно- мозъчна и гръдна травма: дифузна
аксонална травма на главния мозък; размекване на мозъчната тъкан; травматичен
субарахноиден и субдурален кръвоизлив в мозъка; счупване на черепа по
конвекситета и основата; тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване; счупване
на десните 3, 4, 5 ребра по предна аксиларна (мишнична) линия, в етап на
консолидация, и счупване на левите 2, 3, 4 ребра по крайгръбначната линия, а
левите 3, 4, 5 и по предна мишнична линия, в етап на консолидация; двустранен
вътрегръден кръвоизлив (200 мл); белодробен оток; конфлуираща пневмония в
блелите дробове; стеатонекрози на панкреаса; хирургично обработена разкъсно-
контузна рана в лявата теменно-тилна област на главата и подобна по дясното
бедро; охлузвания по дясното слепоочие и долните крайници; кръвонасядания по
лицето и долните крайници.
Установено е, че причината за смъртта на Н.Г.С. е
тежката съчетана открита черепно-мозъчна и гръдна травма, довела до развитието
на дифузна аксонална травма на главния мозък и конфлуираща пневмония в белите
дробове, развила се вследствие на залежаването, причинила нарушаване на сърдечния
ритъм и спирането на същото. Вещото лице е посочило, че смъртта е настъпила
бавно за около една седмица, след датата на травмата, в 06,43 ч. на 10.01.2019
г., която смърт е в пряка причинно-следствена връзка с травматичните
увреждания, получени при настъпилото ПТП-е на 02.01.2019 г. При огледа и
аутопсията на трупа са установени травматични увреждания по главата, тялото и
крайниците, които са в резултат на действието на твърд, тъп предмет, със
значителна сила, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени
при ПТП на 02.01.2019 г.
В хода на разследването е изготвена АТЕ, от
заключението на която се установява, че двата автомобила „Ауди А4 " с peг. №******** и „Ауди А4 " с peг. №******** са технически изправни и
са били годни за движение по пътищата отворени за обществено ползване, като
техническото им състояние не в причинна връзка с произшествието. Вещите лица са
посочили, че произшествието е станало на път ІІ-84, км 53+200 м, в чертите на
населено място с.Ю., общ.В., където пътят е с широчина 7.20 м., покрит с
асфалтово покритие, без видими нарушения на целостта. Асфалтът е бил сух по
време на ПТП. Пътното платно е с две ленти за движение, разделени с
хоризонтална маркировка (непрекъсната осева линия „М1"), като границите на
платното за движение били покрити със снежна покривка. До североизточното
платното за движение се намирало естествено пътно уширение, като широчината му
е 6,70 м. Установено е, че вертикалният профил на пътя преди зоната на ПТП е с
наклон (изкачване), като на около 30-40 метра преди мястото на удара става
хоризонтален.
Вещите лица са изчислил, че скоростта на лекия
автомобил „Ауди А4" (бял) с рег. №********, към момента непосредствено
преди произшествието, е била около 113,84 км/ч. Скоростта на автомобила към
момента на контакта с пешеходката е била около 60-61 км/ч.
Скоростта на автомобил „Ауди А4" (черен) с peг. №******** непосредствено преди произшествието е била около 131-132 км/ч .
Според вещите лица ПТП е настъпило на 02.01.2019 г.
към 16:30 часа при движение на автомобил „Ауди А4" с peг. №********, управляван от подсъдимия М.К. със скорост около 114 км/ч и втори
лек автомобил „Ауди А4" с peг. №********, управляван от Г.Д.със скорост около 132
км/ч. Произшествието е настъпило на прав участък от пътя, в зоната на крайпътно
уширение пред портала на Горско-опитно стопанство „Ю.", при отлична
видимост. Автомобилите са се движили в посока от с.Св.П. към центъра на Ю.. Платното
за движение в мястото на произшествието имало асфалтово покритие в добро
състояние, което по време на произшествието е било чисто и сухо.
След извършено изпреварване в участъка на ПТП черния
автомобил „Ауди А4" с peг. №********, движейки се пред белия „Ауди А4" с peг. №******** е предприел рязко снижение на скоростта на движение до 68 км/ч.,
възприемайки от около 70 метра дистанция наличието на пешеходци в района на
Горско стопанство. В резултат, задно движещия се автомобил „Ауди А4" на
дистанция около 5-6 м също реагирал на промяната на скоростта и употребил
аварийно спирачки, но в резултат на малката дистанция не успял да изравни
скоростта си с тази на автомобила, движещ се пред него и последвал челен, заден
сблъсък при относителна разлика в скоростите около 20 км/ч.
След този първи удар, на около 6-7 м, скоростите на
двата автомобили са се изравнили до около 77 км/ч, като черният автомобил
продължил напред по пътя, а белият се отклонил надясно към уширението. Черният
автомобил „Ауди А4" спрял по посоката си на движението на около 45 м след
разделянето. Белият автомобил „Ауди А4", на около 15 метра след
отклоняването си, контактувал с отстъпващата назад пешеходка Н.С.. За
автомобила контактът би в зоната на лявата странична част, предния ляв калник и
челно стъкло, а за пешеходеца - лявата странична, горна част при положение
политаща назад. При последвалия удар от автомобила, тялото на пешеходката било
отхвърлено напред и нагоре и тя паднала на пътното платно, където била намерена
от свидетелите на ПТП-е, които я преместили на безопасно място.
След дистанция от около 31-32 метра в режим на спиране
белият „Ауди- 4" спрял в края на уширението, където бил намерен при
огледа.
Като причини за възникването на ПТП вещите лица са
посочили:
1.Допуснатото навлизане в населено място с висока
скорост на двата автомобила при ограничение налично от хоризонталната крива и
релефа на пътя.
2.При изчислените скорости на двата автомобила,
спирането им преди линията на евентуалното пресичане на пешеходеца е било
технически невъзможно в рамките на опасната зона за спиране.
3.При условията на протеклото движение между двата
автомобила, допусната минимална дистанция между тях е довела до сблъсъка между
двата автомобила, т.н. първи удар.
4.Предприетото отклонение на дясно (след първия удар)
на белия „Ауди А4" с peг. №********.
Вещите лица са посочили, че при създалата се ситуация
и малката разлика в скоростите при сблъсъка, технически правилно е било водачът
на втория автомобил да запази първоначалната си посока до окончателното
спиране. Произшествието е било предотвратимо при движение на двата автомобила
със скорост в рамките на допустимата за населено място, при която е можело при
евентуално опасна пътна ситуация да спрат в рамките на 30 метра разстояние.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а
именно показанията на свидетелите Х.Г., Й.Ч., И.Г., И.Д., И. Д., Б. Д., Г. М., Г. Ш., В.
А., Г. Д., заключенията на медицинската,
автотехническата, химичните експертизи, както и писмените доказателства
приложени по делото.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства,
т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни, кореспондират със
събраните писмени доказателства и заключенията на приетите
експертизи, с които взаимно се допълват и по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка. Поради непротиворечивостта на
доказателствата събрани по делото не се налага техният подробен анализ.
При пътнотранспортно произшествие вината на водача се определя от
нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същото.
В случая разпоредбата на чл.116 от ЗДвП има характер на общо
предписание и не създава конкретно задължение за водачите на превозни средства,
поради което и нарушаването му няма конкретни последици, т.е.
не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
От
заключението на автотехническата експертиза се установи, че управляваният от
подсъдимия лек автомобил е бил технически изправен и техническо му състояние не
е причина за настъпилото автопроизшествие. Скоростта
на движение на автомобила е била 113,84 км/ч, а непосредствено
преди удара е била около 60-61 км/ч.
Не се спори по делото, което категорично се установи и от
заключението на автотехническата експертиза и показанията на всички свидетели,
че ПТП-е е станало в населено място, в с.Ю., т.е. в участък от пътя, в който
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, разрешената скорост за движение на МПС е до 50 км/ч.
Установи се категорично, че подсъдимият е избрал скорост
по-висока от разрешената от 50 км/ч за съответната категория В, на управлявания
лек автомобил при влизане в населеното място, освен това се е движил на дистанция от около 5-6 м от
пътуващия пред него друг автомобил, поради което, въпреки че е реагирал за
аварийно спиране, не е могъл да избегне
удряне в него, когато автомобилът, управляван
от свидетеля Г.Д.е намалил скоростта си рязко. Последвал е сблъсък между двата
автомобила – челен за л.а. „Ауди
А4" с peг. №********, управляван от подсъдимия и заден сблъсък за л.а. „Ауди
А4“, с рег. №********, управляван от свидетеля Г.Д.. В резултата на този
сблъсък, автомобилът, управляван от подсъдимия К. се отклонил на дясно,
навлизайки в уширението в страни на пътя, където се намирала пострадалата С..
На около 15 метра след отклоняването си, блъснал отстъпващата назад пешеходка Н.С..
При удара от автомобила, тялото на пешеходката било отхвърлено напред и нагоре
и тя паднала на пътното платно.
С оглед на така установеното, съдът приема, че нарушаването
от подсъдимия на правилото за движение на чл.21, ал.1 от ЗДвП станало основната
причина за пътнотранспортното произшествие. Същият се е движел с неразрешена
скорост в населено място, а именно 113,84 км/ч, при
разрешена 50 км/ч и не е могъл да реагира за ефективно спиране и
предотвратяване на удара най-напред с движещия се пред него автомобил, а след
това при отклонението в дясно с, намиращата се на уширението пешеходка Станева.
Освен това, въпреки високата скорост на движение, че е
движил на недопустимо малко разстоянието от движещия пред него автомобил в
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДП. Въпреки,
че подсъдимият е задействал аварийно спирачната система при рязкото намаление
на скоростта на предния автомобил, малката недостатъчната дистанция между
автомобилите не му е позволила да предотврати сблъсъка с движещия се пред него
автомобил. В следствие на удара, автомобилът на подсъдимия се отклонил в дясно,
където е последвал сблъсък с пострадалата С., при който на същата били
причинени посочените и установени от медицинската експертиза травматични увреждания,
довели до нейната смърт.
В този случай не би могло да се говори за едновременно
приложение на правилата на чл.20 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е обща и намира приложение, когато няма
ограничение на скоростта на движението.
В тези случаи на водачите е предоставена възможност сами да избират
скоростта, като са длъжни да контролират непрекъснато превозното средство което
управляват.
Установи се от събраните по делото доказателства, че подсъдимият не е загубил
контрол върху управляваното МПС, но в следствие на високата скорост и малката
дистанция, след сблъсъка с преднодвижещия се автомобил е навлязъл в уширенио,
намиращо се дясно от пътя, където е настъпило ПТП с пешеходката.
В този смисъл липсва извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, което да е
в причинна връзка с настъпилия резултат, както и нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като отклонението в дясно от праволинейното движение на автомобила не
било в резултат на съзнателно предприета от подсъдимия маневра.
Поради последното съдът счита, че не извършено и нарушението на чл.77, ал.1
от ППЗДвП, който преповтаря задълженията установени в чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Установи се от заключението на тройната автотехническа
експертиза, че пътно-транспортното произшествие е можело да бъде предотвратено при движение на двата автомобила със
скорост в рамките на допустимата за населено място, при която е можело при
евентуално опасна пътна ситуация да спрат в рамките на 30 метра разстояние.
В следствие на предизвиканото от подсъдимия ПТП, видно от
съдебно медицинската експертиза приета по делото на Н.Г.С.
е причинена тежката съчетана открита черепно-мозъчна и гръдна травма, довела до
развитието на дифузна аксонална травма на главния мозък и конфлуираща пневмония
в белите дробове, развила се вследствие на залежаването, причинила нарушаване
на сърдечния ритъм и спирането на същото, при което е
последвала смъртта.
Не спорно, че подсъдимият в нарушение на правилата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което макар и да не е отразено в обвинението, определя деянието при
квалифициращите обстоятелства по чл.343, ал.3
от НК, а именно в след употреба на наркотични вещества.
Съгласно чл3, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, при
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява с
тест.
В случая подсъдимият е бил тестван с техническо
средство Дрегер „Дръг Чек 3000”, с фабричен номер №ARLF 0361, чиито резултат е показал
употреба на наркотични вещества - амфетамин и канабис. На подсъдимия е бил
издаден Талон за медицинско изследване съгласно чл.3, ал.2 от Наредбата, но тъй
като същият е отказал даването на кръвна проба и се съгласил с показанията на
тестта, последните доказват употребата на забранените вещества.
Анфетаминът и канабисът са високорискови наркотични вещества, включени в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Списък І към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, който списък съгласно
чл.3, ал.2, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ е съставен за растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Употребата повлиява концентрацията и фината
координация на движенията и употребилите не следва да управляват МПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че подсъдимият М.С.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
престъпния състав на чл.343, ал.3,
б.“б“, във връзка с чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка чл.342,
ал.1 от НК във връзка с чл.21, ал.1 и чл.23, ал.1 от ЗДвП, като на 02.01.2019 г., на път ІІ-84, километър 53+200 в с.Ю.,
общ.В., при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А4”,
с рeг. № ********,
след употреба на наркотични вещества - амфетамин и канабис, установени по
надлежния ред с техническо средство Дрегер „Дръг Чек 3000”, с фабричен номер №ARLF 0361, движейки се в посока към гр.Я., е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като е
управлявал моторното превозно средство, с превишена скорост, а именно със
скорост от 114 км/ч, която е по-висока от максимално разрешената от 50 км/ч за
населено място, не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали
скоростта или спре рязко, блъснал се е в задната част на попътно движещия се
лек автомобил марка „Ауди А4“, с рeг. №********, при което е напуснал пътното платно, като е навлязъл в крайпътен
участък, и е блъснал намиращият се в уширението пешеходка Н.Г.С. ***,
вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта й.
За останалите вменени нарушения на ЗДвП по чл.20, ал.1, чл.25, ал.1, чл.116
от ЗДвП и чл.77, ал.1 от ППЗДП, тъй като не се в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат съдът ОПРАВДА подсъдимия К..
Шофирането с неразрешена скорост и неспазването на дистанция от страна на
подсъдимия са довели до опасното неговото движение по пътя, поради което той е
могъл и е бил длъжен да предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на дееца, като непредпазливост, под
формата на небрежност за настъпилата смърт на Н.С..
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия М.К. за извършеното от него деяние съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при индивидуализацията им.
Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита
на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните
състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления.
Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност,
чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и
имуществени интереси на неопределен брой лица, което определя и високата им
обществената опасност.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяниe, която е висока, като се има предвид начина на извършване и тежестта и
непредотвратимостта на вредните последици настъпили за пострадалата.
При преценката на обществената опасност на уличения,
съдът взе предвид характеристичните данни, които са положителни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете, чистото съдебно минало
на подсъдимия, добрите характеристични данни, а като отегчаващи степента на
превишване на скоростта на движение на автомобила в населено място, проявената безотговорност
и неглижиране на правилата за движение и множеството, макар и не драстични нарушения
по ЗДвП, за които са налагани наказания с фишове.
Съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно
изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на
подсъдимия М.С.К. при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за
намаляване с 1/3 съдът наложи наказание на подсъдимия М.С.К. от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия С.
Ж., съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието му е необходимо
наказанието да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
постанови наказанието да се търпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.343г от НК съдът прие, че
подсъдимият М.С.К. следва да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
При определяне размера на това наказание съдът взе предвид тежестта на
деянието и нарушения на ЗДвП.
Съдът на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето,
през което М.С.К. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред,
считано от 02.01.2019 г.
По отношение на веществените доказателства, съдът
постанови: 1 бр. МПС
- лек автомобил, марка „Ауди А4”, с рeг. № ********. да се върне на
собственика М.С.К., 1 бр. диоптрични очила с правоъгълна форма, с рамки, тъмни
на цвят и с липсващо стъкло в левия отвор да се
върне на наследниците на Н.Г.С.; 1 бр. стъклен фрагмент с правоъгълна
форма; 1 бр. метален фрагмент с овална форма; 4 бр. пластмасови фрагменти с
неправилна форма, черни на цвят; 1 бр.
синтетично парче, черно на цвят да се отнемат в полза на Държавата и поради
незначителната им стойност следва да бъдат унищожени.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.К. бе осъден
да заплати направените по делото разноски в размер на 1 689.60 лева, платими по сметка на ОД на МВР гр.Пазарджик.
С оглед направените искания съдът осъди подсъдимия М.К. да заплати на частния обвинител Р.А.С.
направените по делото разноски в размер на 400 лева, а на частните обвинители Н.Р.С.
и А.Р.С., разноски в размер на по 750 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: