Решение по дело №15/2018 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 29
Дата: 9 февруари 2018 г. (в сила от 27 февруари 2018 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20183130100015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                    / 09.02.2018 г., гр.Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                         II състав                           

На втори февруари                                       две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 15 по описа за 2018 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

 Постъпила е молба от Н.Е.А. ЕГН ********** *** срещу Т.П.Т. с ЕГН ********** с адрес *** за постановяване на мерки за защита.

В молбата се твърди, че страните са дъщеря и баща. Т. упражнявал постоянен физически и психически тормоз над дъщеря си А.. Всеки ден отивал в дома й крещял й, заплашвал я, целел прозорците на дома й, удрял я с различни предмети. В резултат на поведението му молителката получавала нервни кризи и изпадала в паника. В началото това поведение на Т. било насочено към майката на молителката, която заминала в чужбина. След заминаването й агресията на ответника се насочила към молителката.

В проведените по делото открито съдебно заседание, молителката се е явявала лично,  като поддържа подадената молба. Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не изразява становище.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителката твърди, че ответникът е неин баща. От извършената служебна справка в НБДН се установи, че бащата на молителката е неизвестен, а майка й е Е.А. А.с ЕГН **********. С оглед твърденията на молителката за съвместно съпружеско съжителство между ответника и майка й, съдът предвид засиленото служебно начало в производството по ЗЗДН извърши служебна справка в електронната деловодна система на РС Провадия, според която се установи, че майката на молителката Е.А. А.е завела гр.д.452/2006 по описа на РС Провадия срещу ответника с искане за защита от домашно насилие. По делото е постановено решение, с което е предоставена защита срещу домашно насилие на Е. А.от Т., които са били в съвместно съпружеско съжителство и Т. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над Е. А., като му е забранено да се приближава до Е. А.на разстояние по-малко от 150 метра, както и жилището, в което живее за срок от 1 година, издадена е заповед за защита в същия смисъл. Поради това съдът намира, че отношенията между страните по настоящото дело са такива по чл.3, т.10 от ЗЗДН, Т. се явява лице, с което майката на молителката е била във фактическо съпружеско съжителство. Поради това съда намира, че молителката има право на защита по ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Видно от подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че А. е декларирала, че ответника е упражнил домашно насилие над нея, изразяващо се в отправяне на заплахи, психически, физически системен тормоз, последният, от които е бил на 03.01.2018г..

От писмо от Община Провадия от 15.01.2018г. се установява, че Общината не работи по програми за лица извършили домашно насилие.

От показанията на св.В., чиито показания съда кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че в първите часове на 01.01.2018г. ответникът който изглаждал да е употребил голямо количество алкохол дошъл пред дома на молителката с брадва в ръка, започнал да блъска с нея по стълбите, да крещи, да обижда молителката, заплашвал я, че ще я заколи, ще я убие, като след 10 минути си тръгнал. На 01.01.2018г. ответникът отново отишъл пред дома на молителката след употреба на алкохол, започнал да блъска вратата, крещял, заплашил молителката, че ще я заколи. Молителката била много изплашена и травмирана от случилото се.

От правна страна съда намира следното:

Предявена е искова молба с правно основание  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.10 вр. с чл. 5 от ЗЗаДН.

 Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе - свидетелски показания, подадената от А. Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна доказателствена сила не бе оборена от ответника се установява, че Т. е извършил акт на домашно насилие  - психическо такова над А., дъщеря на Е. А., с която ответникът е бил във фактическо съпружеско съжителство. На 01.01.2018г. Т. два пъти отишъл пред дома на А., единият, от които с брадва в ръка, обиждал я, заплашвал я, че ще я заколи, блъскал по стълбите и по вратата на дома й. На 03.01.2018г. Т. отново отправил заплахи към А.. С това Т. е осъществил актове на домашно насилие – психическо такова над А.. От показанията на св.В. се установи, че А. силно се страхува от Т. и неговото поведение указва негативно влияние върху психиката й.

Гореизложеното води до извода, че подадената молба за защита е основателна, като на молителката следва да бъде предоставена защита от извършения акт на домашно насилие. С оглед агресивното поведение на ответника, предизвикващо страх у молителката и оказващо вредно въздействие върху физическото и духовното й здраве, на ответника следва да се забрани да доближава молителката, жилището, обитавано от нея в гр.Дългопол, местата й за социален контакт и отдих на разстояние по-малко то 50 метра. Съдът намира, че срокът и по двете мерки следва да е 12 месеца, поради продължителното агресивно поведение на ответника.

Съдът намира, че на ответника не следва да се налага мярката за защита предвидена в чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, тъй като община Провадия няма програми за работа с лица извършили домашно насилие.

Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото състояние на последния, поради което преценя, че подходящия размер на глобата би бил близко до минималния такъв – 300 лева.

  На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.2 и т.3 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Н.Е.А. ЕГН ********** *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от Т.П.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, като:

 ЗАДЪЛЖАВА Т.П.Т. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.Е.А. ЕГН ********** ***.   

 ЗАБРАНЯВА на Т.П.Т. с ЕГН ********** с адрес *** да се доближава на по-малко от 50 м. разстояние до Н.Е.А. ЕГН **********, до  жилището, в което тя живее в гр.Дългопол, ул***, до местата й за социален отдих и контакт  за срок от 12 месеца.

НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Т.П.Т. с ЕГН ********** с адрес *** в размер на 300 лв. (триста лева), платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.    

ОСЪЖДА Т.П.Т. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Провадийският районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава Т.П.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.     

  Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на  на РУ Провадия, ПУ Дългопол.

  Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

Копие от решението по делото, от исковата молба, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и протокола от съдебното заседание да се изпрати на РП Провадия предвид данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК.

                                                            

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................