МОТИВИ
към присъда № 13/17.09.2019г. по НОХД № 111/2019год.
по описа на
Районен съд –Раднево
Районна
прокуратура – Р. е внесла обвинителен акт срещу И.А.И., ЕГН **********, по
обвинение за това, че за периода от
01.09.2009 г. до 31.03.2019 г. в гр.Р., след като е осъден по гр. д. №587/2006 г. на РС-Р., в сила от
05.06.2007 г., да издържа с месечна издръжка в размер на 40 лв. свой низходящ –
И.И.И., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 114
месечни вноски на обща стойност 4 560 лв. - престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Прокурора
поддържа обвинението. В хода на съдебните прения прокурорът изразява мнение, че
са събрани безспорни доказателства за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК от подсъдимия. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение и наложи наказание по вид пробация със срок от една
година по първите две пробационни мерки.
В хода на
съдебното следствие на подсъдимия И.А.И. бе назначена
съдебно-психиатрична-психологична експертиза, която дава заключение, че
подсъдимия И. страда от смесено личностово разстройство,съчетаващо елементи на
диссоциална и пасивно-агресивна личност. Съгласно заключението на експертите
при подсъдимия И. няма данни за психоза, няма доказателства за психично
заболяване, изключващо вменяемост, способен е да възприема фактите, които имат
значение по делото и дава достоверни обяснения за тях. Към момента е налице психична годност за участие на
подсъдимия И. в наказателното производство.
Подсъдимия
И.А.И., редовно призован не се явява в съдебно заседание и делото се гледа в
условията на чл.269, ал. 3, т.1 от НПК. Защитникът на подсъдимата адв. Ж. се
присъединява към казаното от прокурора и
моли за наказание пробация.
Съдът,
като взе под внимание събраните и приобщени по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия
И.А.И. е роден на *** ***, с настоящ адрес ***, българин, български гражданин,
с основно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН: **********.
През м. Април
2006 г.
подсъдимия И. сключил граждански брак със св. Д.. От съвместният си живот
двамата имат дете – И.И.И., родена на *** год. Брака между двамата е бил прекратен
с Решение №56/21.05.2007г. на РС гр.Р., като родителските права върху детето са
били предоставени на св.Д., а подсъдимия И. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на
детето в размер на 40 лева, считано от 01.05.2007 г.
През периода
от 01.05.2007 г. до м.08.2009 г. включително И. е платил общо 1100 лв. , явяващи
се близо 28 вноски.
От м. Септември
2009 г.
обаче до м. Март 2019 г.,
подсъдимият не е плащал издръжка на детето си. За този период не са платени 114
месечни вноски по 40,00 лв. на обща стойност 4560 лв.
По описания начин с деянието
си И.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, като за периода от 01.09.2009
г. до 31.03.2019 г. в гр.Р., след като е
осъден по гр. д. №587/2006 г.
на РС-Р., в сила от 05.06.2007 г., да издържа с месечна издръжка в размер на 40
лв. свой низходящ – И.И.И., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на 114 месечни вноски - на обща стойност 4560 лв.
В хода на разследването не
са установени фактически данни за обективни причини, непозволяващи упражняване на
трудовите права на подсъдимия И. и получаване на парични доходи, съответно препятстващи
заплащане на дължимата на детето си издръжка. Въведеният от Семейния кодекс
принцип, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
без оглед на тяхната работоспособност и дали могат да се издържат с имуществото
си, задължава родителят да направи необходимото, за да осигури минималните
изисквания за нормален живот на децата си. В конкретния случай, в пълно
отрицание на този принцип е поведението на подсъдимия И., който не се е грижил
за детето си и не е привел месечна вноска за издръжка.
При така изложената фактическа
обстановка е доказано, че подсъдимата И.А.И. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК.
От
обективна страна в периода от 01.09.2009 г. до 31.03.2019 г. в гр.Р., след като е осъден по гр. д. №587/2006 г. на РС-Р., в сила от
05.06.2007 г., да издържа с месечна издръжка в размер на 40 лв. свой низходящ –
И.И.И., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 114
месечни вноски - на обща стойност 4560 лв.
За осъществяване състава на престъплението по
чл.183 от НК е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки - влязло в
сила съдебно решение, по силата на което единият родител е осъден да изплаща
ежемесечна сума за издръжка на свой низходящ, и втората предпоставка – тази
издръжка да не е плащана за повече от 2 месеца. Т.е. престъплението се
консумира чрез бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние в
престъпление, поради особения и специфичен характер на тези отношения и
вниманието, което следва да бъде
отделено на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от
необходимите за издръжката им средства след развода / раздялата/ на родителите
им. Не се предпоставя изпълнението на състава на престъплението от други
фактори - като наличие на имущество у обвиняемия, възможност за завеждане на
изпълнително производство, наличие или липса на желание за плащане или други
подобни. С бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила
съдебно решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на своята низходяща,
дължима за горепосочения период, след като е била осъден да я издържа,
подсъдимия И. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК. Престъплението по чл.183 НК е типично продължено престъпление.
Същото се осъществява с едно деяние, във форма на бездействие и е трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на това престъпление е след
изтичане на срока, от който насетне осъдения да заплаща издръжка, е станал
нередовен длъжник най-малко за две месечни вноски. Престъплението е довършено в
момента, от който нататък дееца изпълни задължението си в цялост и/или от
момента, в който задължението за издръжка бива погасено по предвидени в закона
основания.
От субективна страна деянието е
осъществено при условията на пряк умисъл
– подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимия е имал
представа относно факта, че е осъден да издържа детето си.
Наказателната
отговорност следва да се реализира при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, с оглед немалкия брой дължими вноски и демонстрирана престъпна
упоритост. Смекчаващи отговорността обстоятелства няма.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство № 327ЗМ- 56/2019г. по опис, както и справка за съдимост №
219/21.06.2019г. на РС гр.Раднево.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 183, ал.1 от НК се свързва с наличието на
съдебно решение без да съществува изискване да е образувано изпълнително
производство за събиране на вземанията. Съдебните решения относно заплащане
ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е
задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени в
решението на съда. С чл. 183, ал. 1 от НК са създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от
родител на дете като е осигурена наказателноправна защита на интересите на
низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за
принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. За да е съставомерно
едно деяние по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката
на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна - това задължение
да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението по чл. 183 от НК е формално и продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183
от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой
низходящ става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Чрез
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се държи наказателноотговорен този, който
като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
Подсъдимия
И.А.И. се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка на детето си в размер на 40
лв. месечно. Съзнателно обаче той не е изпълнявал задължението от 01.09.2009 г.
до 31.03.2019 г. в гр.Р., след като е осъден
по гр. д. №587/2006 г. на РС-Р.,
в сила от 05.06.2007 г., да издържа с месечна издръжка в размер на 40 лв. свой
низходящ – И.И.И., ЕГН: **********, в размер на 114 месечни вноски - на обща
стойност 4560 лв.
Необходимият
минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по
чл. 183, ал. 1 от НК очевидно е налице.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние (действие или
бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Няма
значение, че подсъдимия И. не работи по трудово правоотношение. Съгласно
съдебната практика за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от
обективна и субективна страна са без значение трудовият
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е
изискуема през течението на целия месец, за който се отнася, тъй като цели
задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. От събраните доказателства се установява, че
подсъдимия не е изпълнявал това свое задължение, следователно са налице всички
съставомерни признаци от обективна страна на чл. 183, ал. 1 от НК.
За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация. Не са налице
основания за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като чл. 78а от НК
не може да се приложи за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, защото издръжката
не е изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди /Постановление № 7
от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС/.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието,
съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Поради
това на основание чл. 183, ал.1 от НК,
като взе предвид подбудите на подсъдимия за извършване на деянието,
установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът му определи
наказание пробация, изразяваща се в пробационни мерки към минимума, а именно:
на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Съдът
намира, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му се окаже
необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото.
Воден от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: