№ 1731
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100900443 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Б. срещу „А.И.“
ООД по искове с правно основание чл. 95б,ал.1, т.1, чл.95б,ал.1, т.2, чл.95 и
чл.95б,ал.1,т.6 от ЗАПСП. В исковата молба се твърди, че дядото на ищцата-
полк. Н.Б. е автор на публикуваната през 1957 г. книга: „ Силистренци в
Отечествената война 1944-1945 г.“. Сочи се, че по повод 125 години от
рождението на полк. Б., ищцата подготвяла преиздаване на посочената по-
горе монография, като в началото на месец септември 2023 г., по повод
заявяване на регистрационна карта за присъждане на ISBN за изданието,
ищцата установила, че процесното произведение било преиздадено от
ответното издателство без да му е отстъпено право да възпроизвежда,
разпространява и използва монографията. Ищцата получила екземпляр от
преиздаденото произведение на 07.09.2023 г. Сочи се, че единствените
законни наследници на полк. Б. са ищцата и нейната сестра- А. Б.- А., като
между ищцата и сестра й било сключено споразумение, по силата на което А.
Б.- А. делегира на сестра си всички права и задължения свързани с издаването
на книгата. Твърди се, че процесната книга се състояла от 27 глави и
заключение, като всяка една от главите била преиздадена от ответника
дословно и без каквото и да било право върху процесното произведение.
Сочи, че в процесния случай полк. Б. починал на 09.07.1981 г., като съобразно
разпоредбите на чл.17 във вр. с чл.27 от ЗАПСП, ищцата като наследник на
автора имала правото да защитава авторските му права върху произведението,
издадено от ответника. Твърди се, че с действията си ответникът е нарушил
притежаваните от ищцата, в качеството й на наследник на автора, авторски
права и така й били причинени неимуществени вреди, произтичащи от
1
незачитане на достойнството и на личните усилия за съхраняване на
наследеното творчество. Претърпяла и имуществени вреди в резултат на
пропускане на възможността да получи припадащата й се като сънаследник
част от възнаграждението за отстъпване на права. Навежда се още, че ищцата
е претърпяла от противоправното поведение на ответника и неимуществени
вреди с оглед на подготовката й по издаване на процесния труд. Сочи се, че
противоправното поведение на ответното издателство се изразявало в
нарушаване на правата на ищцата по чл.18,ал.1 и ал.2 от ЗАПСП, тъй като
нито тя, нито сестра й са давали разрешение за действията извършени от
ответното издателство, ответникът отказал да уредят отношенията си
доброволно, въпреки изпратената му покана. При тези твърдения се
претендира установяване на извършено от ответника нарушение на
притежаваните от ищцата авторски права, придобити по наследяване, върху
всяка глава от книгата на полк. Н.Б. „ Силистренци в Отечествената война
1944-1945 г.“, осъждането му да преустанови извършването на
горепосочените нарушения и да заплати на ищцата сумата от 14 000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за
издаване на книгата „Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г.“, която
сума представлява обезщетение от 500 лева на всяка глава, както и на
заключението, както и осъждане на ответника да разгласи за своя сметка
диспозитива на решението със заличени лични данни в два всекидневника и
чрез телевизионна организация с национално покритие в часовия диапазон
14.00- 16.00 часа.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от
ответното дружество, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Не се оспорва, че ответникът е преиздал процесното
произведение през 2010 г. Твърди се обаче, че преиздаването на монографията
било извършено по възлагане от Съюза на ветераните от войните на България.
Възлагането на услугата, съответно договарянето на цената й, било извършено
с фактура №357/14.12.2009 г., в която ответникът поел задължението да
извърши предпечатна подготовка, печат и издаване на процесната книга в
тираж 300 бр. срещу задължението на възложителя да заплати цена в размер
на 1684 лева. Цената била платена от Съюза на ветераните на 15.12.2009 г.,
като след изпълнение на задълженията си, ответното дружество предало на
възложителя целия поръчан тираж от 300 бр., като не осъществил никакви
постъпления от комерсиално разпространение на книгата. Сочи, че евентуално
антикварно разпространение на единични бройки от изданието не можело да
се вмени в отговорност на издателя. Твърди се, че инициативата за
преиздаване на книгата била подета от Съюза на ветераните, като целта била
да се постигне осъвременен облик на текста, да се добавят снимки и
биография на автора, а не да се прави фототипно преснемане. Въз основа на
тези обстоятелства счита, че възпроизвеждането през 2010 г. на мемоарите на
полк. Б., представлявало допустимо съгласно ЗАПСП свободно използване без
да се дължи обезщетение. Твърди се, че ищцата не е понесла никакви
2
конкретни вреди, тъй като процесната книга било възпроизведена дословно, с
целта не да се печелят пари, а да се почете паметта на бойците от Железният
силистренски полк. Навежда се, че не са засегнати и никакви имуществени
интереси на наследниците по закон на полк. Б., защото ответникът не
разпространявал преиздадената книга с комерсиална цел, а само го подготвил
за печат и го отпечатал, предавайки целия тираж на Съюза на ветераните,
който да го разпространява безвъзмездно сред своите членове и симпатизанти.
Допълнителен аргумент в подкрепа на това твърдение било, че липсвала
отразена корична цена на изданието от 2010 г. Навежда се още, че ищцата не
подготвяла преиздаване на книгата на дядо си, а е заявила първо издание на
произведение със заглавие „ Полк. Никола С.Н. Б. и неговите Силистренци“ с
автор Е. Б., за което бил присъден ISBN *******. Според ответното дружество
това показвало изначалната неоснователност на претенциите на ищцата, тъй
като преиздаването на процесното произведение само подпомагали опитите на
внучката да осмисли живота и делото на дядо си, като издаде свое авторско
произведение по тази тема 14 г. след споменатото преиздаване. В заключение
счита, че тъй като произведението на полк. Б. не е било използвано в
нарушение на разпоредбите на ЗАПСП, предявените искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени. Прави се и възражение за изтекла давност, тъй
като процесното произведение било преиздадено през 2010 г., а исковата
молба е подадена 14 г. по- късно, което означавало че съобразно чл.110 от ЗЗД
правото на ищцата на обезщетение вече е погасено по давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищцата е да докаже твърденията си да е наследник на
автора на посочената монография, същата да е била преиздадена от ответника
без разрешението на наследниците на автора, настъпването на конкретни по
изражение и интензитет неимуществени вреди, пропускането на ползи в
твърдените размери в причинна връзка с преиздаването на произведението.
В тежест на ответника е да докаже твърденията, че извършеното от него
използване на авторско право попада в някоя от хипотезите на свободно
използване.
Не са спорни и не се нуждаят от доказване и обстоятелствата, че ищцата
е наследница на полк. Н.Б., че същият е автор на произведението
„Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г.“, че ответното дружество е
преиздало процесното произведение през 2010 г.
Не се твърди, нито доказва ищцата или друг наследник на полк. Н.Б. да
е давал съгласие за преиздаването на книгата през 2010 г. и следователно
съдът приема тези действия да са извършени без съгласие на носителите на
авторското право.
Неоснователни са доводите на ответното дружество за това, че
преиздаването на книгата не нарушава правата на ищцата, тъй като се касае за
хипотеза на свободно използване поради обстоятелството, че е възложено от
3
Съюза на ветераните, като книгата е разпространявана безплатно между
членовете му. Хипотезите на свободно използване са изрично посочени в
закона и твърдените факти не попадат в нито една от предвидените хипотези.
Начина на разпространение на отпечатаното издание след предаването му на
възложителя от ответника не може да изключи отговорността на последния, а
е относим към действия на трети лица, чиято отговорност не е предмет на
делото. Ответникът, в качеството си на търговец, осъществяващ издателска
дейност, не може да се позове на нито една от хипотезите на свободно
използване, които обединяват случаи на използване на произведението за
лични и нетърговски цели, както и еднократно използване на части от
произведения за научни и образователни цели, цитиране, анализи и
информационно осведомяване, тъй като е действал като професионален
участник в процеса по книгоиздаване и срещу заплащане, за което сам е
представил доказателства, като в качеството си на издател дължи стриктно да
зачита нормите за закрила на авторските права при осъществяване на
дейността си, които напълно е неглижирал при извършване на конкретните
действия по организиране на преиздаването на книга без съгласие на носителя
на авторските права върху произведението.
Следователно, доколкото не се установява хипотеза на свободно
използване, ответникът е нарушил защитени права на ищцата Е. Б., в
качеството й на наследник на полк. Н. Б., върху произведението „Силистренци
в Отечествената война 1944-1945 г.“ като без нейно съгласие и без заплащане
на възнаграждение за отстъпване на авторски права е организирал и извършил
преиздаване на книгата, поради което исковете за установяване на нарушение
и преустановяването му са основателни, като ответникът отговоря и за
причинените вреди, ако се установи такива да са настъпили.
Неоснователни са доводите на ответника за погасяване на претенциите
по давност, тъй като нарушенията на авторските права представляват
специален вид деликт, поради което и исковете за защита във връзка с такива
нарушения се погасяват с давността, относима към деликтите, съответно
давността тече от откриване на дееца, съгласно чл.114, ал.3 ЗЗД, а по делото
се установява от показанията на доведения от ищцата свидетел действията на
ответника по преиздаване на книгата да са станали известни на ищцата през
есента на 2022 г. / показанията на св.Добрина Караяшева/ и следователно до
завеждането на исковете на 06.03.2024 г. не е изтекъл 5 –годишен давностен
срок.
Ищцата основава претенциите си на нарушение на авторски права,
поради което и на обезщетяване подлежат само вреди, които са резултат от
нарушаване на такива права. По делото се установява да са нарушени само
имуществени права на ищцата, а именно правата по чл.18, ал.1 и чл.19 ЗАпСП
- правото да разрешава използването на произведението и правото да получи
заплащане на справедливо възнаграждение за всяко негово използване, поради
което и обезщетение се дължи само във връзка с тези нарушения.
4
Твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди във връзка
с незачитане на достойнството и личните й усилия за съхраняване и
популяризиране на наследеното творчество и за подготовка за преиздаване на
книгата нямат никаква връзка с неимуществените права на авторите, така
както са посочени в чл.15 от Закона за авторското право и сродните му права,
поради което и не могат да обосноват извод за вреди от нарушени авторски
права, нито са основание за присъждане на обезщетение за такива вреди.
Нещо повече, действията на ответника по преиздаване на книгата на нейния
дядо, обективно допринасят за постигането на същата цел, от която ищцата
извежда собствената си мотивация, включително по предявяване на исковете,
а именно да се популяризира и съхрани паметта на полк. Н. Б., поради което и
ако ищцата търпи негативни преживявания, то същите са в причинна връзка
със субективно усещане за начина, по който следва да се достигне
преследваната цел, а не във връзка с обективното проявление на резултата от
действията на ответника, които са противоправни само доколкото нарушават
защитими авторски права и то имуществени такива.
Що се отнася до имуществените вреди, то относно размера им не са
ангажирани доказателства, поради което и обезщетението следва да се
определи в хипотезата на чл.95а ЗАпСП.
Неоснователни са доводите на ищцата, че действията на ответника й
попречили при да реализира собствен тираж на книгата, тъй като по делото се
установява, че ищцата не е организирала преиздаване на произведението на
дядо си, а е издала през 2024 г. и след завеждане на делото в тираж от 50 бр.
свое произведение със заглавие „Полк. Н.С. Б. и неговите „Силистренци“…“,
което обстоятелство, заедно с дългия период от предходното издание /2010 г./,
не предполага да са настъпили каквито и да било пропуснати ползи от
невъзможност изданието от 2024 г. да не намери своя пазарен дял поради
пренасищане на същия пазар с тиража от 2010 г.
При определяне на обезщетението следва да се съобразят
обстоятелствата, че през 2010 г. са издадени само 300 бр. от произведението,
във връзка с което се търси защита, като ответникът е действал по възлагане
на Съюза на ветераните от войните на България, които бройки не са
предлагани от ответника за продажба, а са предадени на възложителя-
юридическо лице с нестопанска цел, което се установява от събраните по
делото доказателства - фактура от 14.12.2009 г., писмо от Съюза на
ветераните от войните на България, както и от показанията на свидетеля Д.В..
Следва да се съобрази обаче и вече посоченото обстоятелство, че ответното
дружество упражнява търговска дейност именно в сферата на
книгоиздаването, респективно дължи в най-висока степен грижа относно
спазването на авторските права при осъществяване на дейността си, поради
което съдът приема, че справедливият размер на обезщетението е съизмерим с
полученото от ответника възнаграждение в размер на 1684 лв., чрез което
обезщетение биха се постигнали и целите по чл.95, ал. 4 ЗАПСП тъй като
ответникът не следва да извлича никаква облага от извършеното нарушение, а
5
доколкото сумата представлява възнаграждение за предпечатната и печатната
подготовка на издание на произведението от 300 бр., то и съответното
възнаграждение за авторски права няма разум да надвишава тази сума, тъй
като в противен случай изданието би се явило нерентабилно предвид
предимно историческата и възпоминателната му стойност. Следователно
исковете за обезщетение следва да се уважат за сумата от 1684 лв., като за
разликата над тази сума от 14000 лв. са неоснователни.
Ответникът следва да бъде осъден да преустанови нарушението, както
и да разгласи за своя сметка диспозитива на решението в два всекидневника,
както и в телевизионна медия с национално покритие, каквито последици
предвижда закона при извършено нарушение.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са
ги претендирали. На ищеца, съобразно уважената част от исковете, се дължат
разноски за държавна такса в размер на 307,36 лв., както и за адвокатско
възнаграждение от 1365,13 лв., а на ответника, съобразно отхвърлената част от
исковете, разноски в размер на 373,88 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.95б, ал.1, т.1
ЗАПСП по иска на Е. С. Б., ЕГН *******, с адрес: гр.София, ул.*******, че
А.И. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.******* е извършило нарушение на правата на ищеца, в качеството й на
наследник на автора на произведението „Силистренци в Отечествената война
1944-1945 г.“ - полк.Н.С. Б., чрез издаването през 2010г. на същото
произведение в тираж от 300 бр. без съгласието на наследниците на автора.
ОСЪЖДА А.И. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.******* на основание чл.95б,ал.1, т.2 ЗАПСП да
преустанови нарушението като преустанови издаването на произведението
„Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г.“с автор полк.Н.С. Б..
ОСЪЖДА А.И. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.******* да заплати на Е. С. Б., ЕГН *******, с
адрес: гр.София, ул.******* на основание чл.95,ал.1,вр.чл.95а, ал.1 от Закона
за авторското право и сродните му права обезщетение в размер на 1684 лв.
за имуществени вреди от нарушение на правата на ищеца, в качеството й на
наследник на автора полк.Н.С. Б. върху произведението Силистренци в
Отечествената война 1944-1945 г.“ , извършено от ответника през 2010г. чрез
издаването на същото произведение в тираж от 300 бр. без съгласието на
наследниците на автора, както и на основание чл.78, ал.1 сумата от 1672,49
лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.95, ал.1 ЗАПСП за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за разликата над 1684
6
лв. до 14000 лв.
ОСЪЖДА А.И. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.******* на основание чл.95б,ал.1, т.6 ЗАПСП по
иска на Е. С. Б. да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното
решение в ежедневниците вестник "Стандарт" и вестник "Сега", както и по
телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от Българска национална телевизия в
часовия диапазон между 14,00 и 16,00 часа.
ОСЪЖДА Е. С. Б., ЕГН *******, с адрес: гр.София, ул.******* да
заплати на А.И. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.******* на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в
размер на 373,88 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7