РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500504 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от „Гаранционен фонд“ със седалище гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 чрез адв. С.М. Н. от АК Силистра срещу
решение № 260059/22.07.2021 год по т.д. № 27/2020 год на Окръжен съд
Силистра в осъдителната му част в размер на 15 400 лв по иска на А.Т.А. с
ЕГН ********** – обезщетение за неимуществени вреди и в размер на
3123,03 лв по иска за обезщетение за забава, както и в осъдителната част за
разноските. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с
което исковете бъдат отхвърлени. Позовава се на постигнато с пострадА.я
извънсъдебно споразумение по реда на чл. 288 ал.9 от КЗ (отм), по силата на
което „Гаранционен фонд“ е заплатил сумата 12 600 лв. Поради това счита, че
претенцията на ищеца е изцяло удовлетворена, последният е приел
изпълнението, поради което искът му е неоснователен и недоказан. В условия
на евентуалност въззивникът излага доводи за нарушаване принципа на
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и моли за частична отмяна на
решението в осъдителната част и постановяване на друго, с което размерът на
обезщетението бъде намален. Претендира разноски за двете инстанции
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В постъпилия отговор от А.Т.А. чрез адв. Д.С..М. е изразено бланкетно
становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
1
решението.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
От събраните по делото доказателства е установено от фактическа
страна следното:
На 06.03.2015 год. група младежи, сред които бил и ищецът решили да
отидат на дискотека в гр. Силистра. За целта те отпътували от с. Водно с лек
автомобил „Опел Вектра” с рег. № СС1859СК, управляван от Х.Х.. Около
полунощ, след като посетили бар „Ла Страда” и дискотека „Плаза” в гр.
Силистра, където всички консумирали значителни количества алкохол,
отпътували обратно за с. Водно със същия автомобил. По пътя, който бил
заснежен, водачът Х. предприел изпреварване на движещия се пред него лек
автомобил „Мерцедес”, при което изгубил контрол върху превозното
средство, напуснал пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво със
скорост около 130-140 км/ч. При удара загинал водачът Х. и още един от
пътниците, а други двама получили различни телесни увреждания. От
съдебно-медицинската експертиза е установено, че ищецът претърпял
следните травми: контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-
контузни рани на главата окципитално и на дясна вежда, контузия на гръдния
кош, закрито счупване на лявата подбедрица. Получените наранявания
обусловили трайно затруднение в движенията на ляв долен крайник.
По случая било образувано досъдебно производство № 259-ЗМ-55/2015
год, прекратено с постановление от 25.05.2015 год на прокурор от Окръжна
прокуратура Силистра поради смърт на дееца.
Лекият автомобил, с който е причинено увреждането, не е бил
застрахован, поради което пострадалият предявил застрахователната си
претенция пред Гаранционния фонд с уведомление от 03.03.2018 год. По
образуваната щета № 210100/07.03.2018 год Управителният съвет на фонда
одобрил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 21 000 лв при
съпричиняване 40% и определил за изплащане сума в размер на 12 600 лв,
която е получена от ищеца, видно от приложеното пл.нареждане от
17.05.2018 год.
По делото е представено удостоверение № АТС-03-102/04.12.2020 год
от Спортно училище „Дръстър” гр. Силистра, от което се установява, че
ищецът е бил ученик в училището и се е обучавал по професия „Помощник-
треньор по футбол”. Не е посещавал учебни занятия през периода 08.03.2015
до 15.05.2015 год.
От разпита на свидетелката Ю.С.. – майка на ищеца се установява, че
след катастрофата той е бил в болницата около 5-6 дни, а след изписването му
2
тя се е грижила за него, защото кракът му бил в гипс и не можел сам да се
обслужва. След свалянето на гипса около 3-4 месеца по-късно той
възстановил движенията си, но повече не можел да тренира. В момента
работел в чужбина. След катастрофата не можел да извършва тежка
физическа работа поради болки в крака, страхувал се да пътува с автомобил.
Като свидетел е разпитана Д.Й. – преподавател в училището на ищеца.
От нейните показания се установява, че ищецът след катастрофата ходел
известно време с гипсиран крак. Не успял да положи държавните зрелостни
изпити и да се дипломира. По информация от познати свидетелката разбрала,
че в момента ищецът работи в чужбина.
От така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 288 ал.1, т.2, б.”а” от КЗ (отм), в
сила към датата на увреждането.
По силата на цитираната разпоредба Гаранционният фонд изплаща
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, когато пътно-
транспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, причинено е от моторно превозно средство, което обичайно се
намира у нас и виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”.
По делото е безспорно установено, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на Гаранционния фонд.
Размерът на обезщетението е в зависимост от вида и характера на
вредите, както и от евентуалното нА.чие на съпричиняване от страна на
пострадалия.
По делото е установено, че последният е претърпял болки и страдания,
свързани с получените при произшествието травми, които са обусловили
обездвижване на левия долен крайник за срок от около 2-3 месеца. Поради
младата си възраст и липсата на други заболявания, той се възстановил
напълно и в момента работи в чужбина. Прекъсването на обучението му не е
в пряка причинна връзка с увреждането, както се установява от показанията
на свидетелката Й. След катастрофата той се явил на училище, но на матурите
не се справил успешно и поради това не могъл да се дипломира. Това не му
попречило да намери трудова реализация в чужбина.
Поради това настоящият състав споделя извода на съда, че
справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер
на 40 000 лв. Въпреки сравнително бързото си възстановяване, следва да се
отчете, че при пътно-транспортното произшествие той е получил множество
наранявания, включително контузия на главата, сътресение на мозъка,
контузия на гръдния кош, както и счупване на лявата подбедрица. Тези
травми са причинили силни болки и дискомфорт, а счупването на крака е
пресякло възможността за продължаване на спортната му кариера.
От друга страна следва да се съобрази съпричиняването, което е в
3
значителен размер, а именно – 40 % пред вид обстоятелството, че
пострадалият по своя воля се е качил в лек автомобил, управляван от водач,
за когото знае, че е употребил значително количество алкохол. По този начин
той сам е поставил в риск живота и здравето си. Същият процент
съпричиняване е отчел и Гаранционният фонд, определяйки дължимото
обезщетение. След редукция на обезщетението поради съпричиняване, и с
приспадане на изплатената сума съдът правилно е определил размера, до
който искът се явява основателен и доказан.
По разноските:
По делото е представен отговор на въззивната жалба и молба със
становище по същество от адв. Д.М. от Софийска адв. колегия като
пълномощник на въззиваемия А.Т.А. с искане за присъждане на разноски на
осн. чл. 38 от ЗА. Доколкото защитата във въззивното производство се е
ограничила до отговора и писмените бележки по жалбата, без явяване в
съдебно заседание на пълномощника, настоящият състав намира, че
адвокатското възнаграждение следва да се определи при условията на чл. 9
ал.1 от Наредба № 1/2004 год в размер на 300 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260059/22.07.2021 год по т.д. № 27/2020
год на Окръжен съд Силистра, г.о.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седА.ще и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4 с ЕИК ********* да заплати на адв.
Д.С..М. от АК София адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв на осн.
чл. 38 от ЗА.
Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при нА.чие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4