Р Е Ш Е Н И Е
№ 271
гр. Пловдив, 31 януари 2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №3383 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Н.Н.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, представляван от адвокат Х.М.- пълномощник, обжалва Заповед за
премахване на незаконен строеж №380 от 17.10.2019г. на заместник-кмет на община
Садово, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването
на незаконен строеж, представляващ “част от селскостопанска постройка за
гледане на млечни крави“, построена в поземлен имот (ПИ) №030011, с площ от
3,373 дка, местност “Мишова могила“, по плана за
земеразделяне на с. Поповица, одобрен на 14.10.1994г., с начин на трайно
ползване на имота- пасище, мера, която част е изпълнена без одобрен проект и
разрешение за строеж.
Претендира се отмяна на акта поради
незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, за което по
делото е приет списък на разноските (лист 83). В жалбата е формулирано
твърдение, че оспорената заповед не е издадена от компетентен орган,
представляващо индиция за евентуално заявено искане
за обявяване нищожността на заповедта. На 31.01.2020г. по делото постъпва
писмена защита с Вх.№2020 (листи 87-89) от адвокат М., в която се излагат
съображения, подкрепящи посочените в жалбата.
Ответникът- кмет на община Садово, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 7-9, 40-42) е връчена лично
на жалбоподателя на 18.10.2019г., според нарочно отбелязване върху екземпляр от
същата (лист 42). От своя страна, жалбата (листи 2-5) постъпва в съда на
01.11.2019г. или в рамките на законоустановения срок.
Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според посочената като едно от правните основания за
издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №751 от 24.09.2019г. (лист 43) на Д.З.- кмет на община Садово, с
която заповед, на основание чл.39, ал.2 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл.161, ал.1 от Изборния кодекс
(ИК), е определено П.Г.Г.- заместник-кмет на община
Садово, издал оспорената по делото заповед, да замества кмета на община Садово,
за дните, в които кметът (Димитър Бориславов Здравков) е в платен годишен
отпуск от 25.09.2019г. включително до обявяване на изборния резултат (за избор
на кмет на община Садово, проведен в рамките на Местни избори – 2019г.), за
който изборен резултат е прието Решение №129-МИ от 28.10.2019г. на Общинска
избирателна комисия (ОИК)- Садово, публикувано на страницата на ОИК- Садово в
интернет на 28.10.2019г., 18:56ч.
Според Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г. на ВАС
по д. №ТР-4/2002г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей
Икономов, “Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на
правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид
необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по
силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му
от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган”.
Освен това, между страните
няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от
доказателствата по делото, че разпоредената за
премахване “част от селскостопанска постройка за гледане на млечни крави“ представлява
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и постройката е резултат от
изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР
на ЗУТ. Също така, строежът, част от който е разпоредена
за премахване, е строеж от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5,
б.“б“ от ЗУТ, както и по смисъла на чл.10, ал.2 от Наредба №1 от 30.07.2003г.
за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1), тъй като същият представлява
“производствена сграда“ (сграда за селскостопански дейности - животновъдна
сграда) по смисъла на легалното определение на §1, т.1 от ДР на Наредба №1.
Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по
делото заключение на вещото лице Я.Н.Р. (листи 70-81) по назначената
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което
съдът кредитира изцяло, като безпристрастно и компетентно изготвено и съответстващо
на останалите по делото доказателства.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда
намира оспорената заповед за издадена от материално, териториално и темпорално компетентен
орган, противна на направеното възражение от жалбоподателя в обратния смисъл.
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 19.03.2014г., с №186, том II, рег.№1849, Н.дело №364/2014г. (листи 10-11, 27-28)
жалбоподателят придобива собствеността върху недвижим имот, ПИ с №030011, в
землището на с. Поповица, община Садово, площ на имота 3,373 дка, с начин на
трайно ползване (НТП)- пасище, мера, категория на земята при неполивни условия-
пета, местност “Мишова могила“.
На 23.08.2012г4г. е издадено Становище с
Изх.№16-002659 (лист 30) от директора на Областна дирекция “Земеделие“-
Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.4 от Наредба №19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските
земи без промяна на предназначението им (Наредба №19), според което становище,
постъпило заявление с Вх.№16-00-2659 от 05.08.2014г. от Н.Н.П.
относно инвестиционно намерение за изграждане на “Селскостопанска сграда за
отглеждане на животни“ в имот №030011, при норми, съгласно чл.7, ал.1 от
Наредба №19, с право за обособяване площ за застрояване от общо притежаваните
12,819 дка- в размер до 10%, съгласно чл.7, ал.2 от наредбата, с право на
застрояване- до 20%, съответства на разрешените обекти за застрояване в
земеделска земя без промяна на предназначението, определени в чл.2, ал.1, т.2 и
приложението към Наредба №19.
На 17.09.2014г. е издадена скица виза от главния
архитект на община Садово (лист 29), с която се разрешава проучване и
проектиране на селскостопанска постройка за отглеждане на млечни крави, на
основание чл.140 от ЗУТ и Наредба №19, по означените с червен цвят линии на застрояване
и коти в черно. Проектът да бъде окомплектован съгласно чл.144 от ЗУТ. Според
положения върху скицата виза печат, същата е презаверена
на 19.06.2015г. Скицата виза е обективирана върху
Скица №К16802 от 25.07.2014г., представляваща извадка от плана за земеразделяне
на с. Поповица или от картата на възстановената собственост (КВС), издадена от
Общинска служба “Земеделие“- Садово.
Изготвен е технически инвестиционен проект (листи
56-67) за “Селскостопанска постройка в ПИ №030011, м. “Мишова
могила“ по КВС на с. Поповица, община Садово. Според обяснителната записка на
проекта (лист 57), селскостопанската постройка е разработена като открит навес,
с площ от 202,00 кв.м., като в южната си част е разработен на две нива,
включващи: I ниво на кота +0,00м. съхранение на
продукция със санитарен възел- 54,00 км.м.; II ниво на кота
+3,50м. стая за почивка със санитарен възел- 54,00 кв.м. Техническите
показатели на строежа са: I-во ниво- 54,00 кв.м.; II-ро ниво- 54,00 кв.м.; Открит навес – 202,00 кв.м.; Общо
РЗП (разгъната застроена площ)- 310,00 кв.м. Размерите в план на постройката са
8,35м. х 30,50м. (лист 58) или застроената площ на постройката е ≈255,00
кв.м.
Проектът е съгласуван с Протокол №10 от 24.07.2015г.
на Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при община Садово и е
одобрен от главния архитект на община Садово на същата дата.
На 27.07.2015г. е издадено Разрешение за строеж №51 (листи
31-32) от главния архитект на община Садово, с което на жалбоподателя се
разрешава изпълнение на строеж “Селскостопанска постройка за гледане на млечни
крави“ в ПИ №030011, местността “Мишова могила“ по
КВС на с. Поповица- V-та категория, съгласно Наредба
№1.
На 24.02.2016г. е съставен Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа (листи
35-39), съгласно Приложение №2 към чл.7, ал.3, т.2 от Наредба №3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба
№3).
На 13.06.2019г. в община Садово постъпва писмо с Вх.№09-00-355
(листи 21-22) от М.А.- управител на “Агро М Инженеринг“
ЕООД, с което уведомява кмета на общината, че в имот с номер 03011, местност “Мишова могила“ е извършено строителство на масивно хале за
селскостопански нужди. А.ова моли да бъде направена
необходимата проверка.
На 02.07.2019г. М.М.П.- гл.
специалист “АБ“ (“Архитектура и благоустройство“) и служител за контрол на
строителството в община Садово, във връзка с чл.223, ал.2 от ЗУТ, определен със
Заповед №196 от 27.04.2017г. (лист 26) на кмета на община Садово, извършва
проверка на място, на строеж “Селскостопанска постройка за гледане на млечни
крави“, намиращ се в ПИ №030011, местност “Мишова
могила“ по плана за земеразделяне на с. Поповица.
В рамките на проверката е прието за установено, че
имотът е собственост на А. Н.П.. Строежът е собственост на А. Н.П.. Възложител
на строежа е Н.Н.П.. Строител е Н.Н.П..
Строителен надзор- инж. К.М.В.- технически контрол, съгласно договор (непредставен
по делото).
За изпълнението на строежа са представени: Разрешение
за строеж №51 от 27.07.2015г.; Протокол за откриване на строителна площадка от
24.02.2016г.; Протокол за определяне на строителна линия и ниво от 24.02.2016г.
За строежа няма заповедна книга.
Прието е за установено, че строежът е от V-та категория, съгласно Наредба №1 и е изпълнен през
2016г.
Съгласно одобрените проекти, размерите на сградата са:
дължина- 30,50м., ширина- 8,35м., височина до билото- 4,65м. В северната част
на постройката е предвидено да се изгради помещение за “съхранение на продукция“
с площ 52,13 кв.м., останалата част от постройката трябва да е изпълнена като
открит навес с площ от 202,00 кв.м.
На място е констатирано следното:
1. Помещението за съхранение на продукцията не е
изпълнено съгласно проекта, а цялата постройка представлява покрит навес без оградни стени;
2. От изток е изпълнено разширение на навеса /което не
е предвидено в проекта/ с ширина 5,75м., дължина 31,30м., височина на ниската
част на покрива- 3,25м. Разширението на навеса представлява метална конструкция,
покрита с „ЛТ“-ламарина;
3. От юг е изпълнено разширение на навеса (което не е
предвидено в проекта), с форма на трапец, с размери 14,10м., 9,75м., 17,00м.,
0,80м. Разширението на навеса представлява метална конструкция, покрита с
„ЛТ“-ламарина;
4. От запад е изпълнено разширение на навеса (което не
е предвидено в проекта), с размери- ширина от север- 6,20 м. ширина от юг-
5,65м., дължина- 40,25м. и височина в ниската част на покрива 3,30м. Разширението
на навеса е изпълнено от метална конструкция с „ЛТ“-ламарина.
Постройката се използва за отглеждане на крави.
Проверката е извършена в присъствието на М.Н.П.- син
на собственика Н.Н.П., както и в присъствието на М.Х.-
гл. специалист “АБ“ в община Садово.
За установеното в рамките на проверката се съставя
Констативен акт №1 от 02.07.2019г. (листи 23-25), с който извършеното на място
строителство се квалифицира като изпълнено в нарушение на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, тъй като строежът е изпълнен в отклонение от одобрените строителни
проекти.
Предвид установените нарушения на ЗУТ, съставеният
констативен акт е основание за започване на административно производство по издаване
на заповед за премахване на незаконен строеж на основание чл.225а, ал.1, т.2 (от ЗУТ).
Според нарочно отбелязване върху констативния акт
(лист 25), екземпляр от същия е получен “на ръка“ от жалбоподателя Н.П. на 11.07.2019г.
А според посочената Заповед №196 от 27.04.2017г. (лист
26) на кмета на община Садово, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с
чл.223, ал.2 от ЗУТ, М.П.- главен специалист „Архитектура и благоустройство“, е
определена за длъжностно лице (служител) за контрол по строителството за
урбанизирана територия (населени места и селищни образувания), земеделски
територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за
възстановяване на село Поповица, село Милево, село Ахматово и село Болярци.
По делото не са ангажирани доказателства за подадено
възражение против съставения констативен акт, след което е издадена оспорената
по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира административното производство за проведено при липсата на съществени нарушения
на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с
установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма,
заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в
общинската администрация; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат
да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия
от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за
това места в сградата на общината, района или кметството.
Вярно е, че в Констативен акт №1 от 02.07.2019г. като
собственик на имота и на строежа е записан А. Н.П., докато собственик на имота
и съгласно приращението по чл.92 от Закона за
собствеността (ЗС) собственик и на строежа, е жалбоподателят Н.Н.П.. Неправилното изписване на личното име на
жалбоподателя като А. вместо Н. представлява очевидна фактическа грешка, която
не опорочава посочения констативен акт.
Следователно, направеното възражение от страна на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството
по издаване на оспорената заповед, е неоснователно.
На следващо място, според разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория
подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план (ПУП); без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4
от закона; със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл.169а,
ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните
работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното
ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с
изискванията на този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на
акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в
територии с особена териториалноустройствена защита
или с режим на превантивна устройствена защита по
чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона
даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само
на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен
това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от
общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите,
изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Също така, с нормата на чл.12, ал.3 от ЗУТ е
установено, че без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл.8,
т.2, 3 и 4 се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с
предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и
въз основа на ПУП или виза за проектиране, издадена от главния архитект на
общината.
Според чл.4, ал.1 от Наредба №19, застрояване на
земеделски земи се извършва въз основа на виза за проектиране или ПУП,
съобразен с действащия общ устройствен план (ОУП), а
когато липсва такъв, ПУП се придружава с обосновка за социално-икономическата, техноустройствената и екологичната допустимост на
предлаганото строителство. ПУП се изработва въз основа на задание за
проектиране, съгласувано по реда на чл.125 ЗУТ.
Според чл.13 от Наредба №19, Разрешение за строеж се
издава от главния архитект на общината въз основа на писмено искане на собственика,
към което се прилагат следните документи: 1. документ за собственост на
поземления имот; 2. влязъл в сила ПУП или виза за проектиране; 3. инвестиционен
проект съгласно разпоредбите на чл.144, ал.1, т.3 ЗУТ; 4. разрешения за право
на водоползване, електрозахранване, включване на отпадъчните
води в съответния водоприемник, както и съответните
заключения и оценка от органите на околната среда, здравен контрол, санитарния
контрол, противопожарната охрана, когато такива се изискват по действащото
законодателство в зависимост от предназначението на съответния строеж.
Собственият на жалбоподателя ПИ №030011 е земеделска
земя с НТП- пасище, мера и представлява поземлен имот по смисъла на чл.8, т.2
от ЗУТ, попадащ в земеделска територия. Съответно, застрояването на имота на
жалбоподателя без промяна на предназначението му е допустимо единствено въз
основа на издадена скица виза, въз основа на одобрен инвестиционен проект и въз
основа на издадено разрешение за строеж.
При това положение, настоящият състав на съда намира направеното
от жалбоподателя възражение, че за изпълнението на процесната
“селскостопанска постройка за гледане на млечни крави“ не е нужно одобряването
на инвестиционен проект (чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ), за неоснователно.
Според заключението на вещото лице Р., “…В процесния имот
е изпълнена едноетажна сграда без ограждащи стени с размери в план: от север
20,32м.; от запад 40,25м.; от изток 31,15м.; от юг- с чупка и две дължини от
16,95м. и 5,72м.“.
Илюстрация на посочените констатации са Приложение №1
(лист 75) и Приложение №2 (лист76) от заключението на експерта, представящи
графично изпълненото на място строителство извън обема и размерите на
разрешеното такова.
При съпоставка на отразеното в оспорената заповед и
отразеното в експертното заключение, настоящият състав на съда приема за
установено, че размерите на отделните части от разпоредената
за премахване част от процесния строеж, изпълнена извън
рамките на одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж, са
приблизително следните:
Разширение от изток с площ от 179,975 кв.м. (5,75м. х 31,30м.), според оспорената
заповед, както и с площ от 179,424 кв.м., според експертното заключение (5,76м.
х 31,15м.);
Разширение от запад с площ от около 238,48125 кв.м. ((6,20м. + 5,65м.)/2 х 40,25м.), според
оспорената заповед, както и с площ от около 236,2675 кв.м., според експертното заключение ((6,02м. +
5,72м.)/2 х 40,25м.);
Разширение от юг с площ от около 74,3775 кв.м. ((9,75м. + 0,80м.)/2 х 14,10м.), според
оспорената заповед, както и с площ от около 73,72475 кв.м. ((9,75м. + 0,70м.)/2
х 14,11м.), според заключението на вещото лице.
От своя страна, разпоредената
за премахване част от строежа, изпълнена извън рамките и обема на разрешеното
строителство с Разрешение за строеж №51 от 27.07.2015г., е незаконен строеж, тъй
като е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за
строеж.
Следователно, налице е посочената като фактическо
основание за издаване на оспорената заповед хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до
7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими. Тъй като разпореденият за премахване строеж е изпълнен след
19.03.2014г., на която дата жалбоподателят придобива собствеността върху ПИ
№030011, или 07.04.1987г., то същият не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1
от ПР на ЗУТ.
Съгласно §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, не се премахват
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Посочи
се, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен след 19.03.2014г. или след
30 юни 1998г., поради което не е налице и тази хипотеза.
Съгласно §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, в сила от
02.01.2001г., незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени
до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон. Установеното време на изпълнение на строежа изключва наличието и
на тази хипотеза.
Според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на ЗУТ, (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в
сила от 26.11.2012г., изм. ДВ, бр.101 от 22.12.2015г.), строежи, изградени до
31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими.
Предвид времето на изпълнение на разпоредената
за премахване част от строежа (след 19.03.2014г.) не е налице и тази хипотеза.
Нещо повече, по смисъла последно посочените норми на
ЗУТ и ЗИДЗУТ-2012г., търпимостта е относима към
строеж, но не и към част от строеж.
Ето защо, като разпорежда премахването на част от строеж,
която е незаконна по смисъла на ЗУТ, кметът на община Садово издава оспорената по
делото заповед при правилно прилагане на материалния закон. Респективно, разглежданата
заповед е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира заповедта за
постановена при липсата на съществени нарушения на изискванията за форма на
административния акт, предвид наличието на изискуемите реквизити, включително
посочване на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване,
както и редът за нейното обжалване.
Разбира се, в Констативен акт №1 от 02.07.2019г. е
посочено, че строежът е изпълнен в отклонение от одобрените строителни проекти,
с което е нарушена разпоредбата на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, докато в оспорената
заповед е посочена правилната правна квалификация- чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Дори хипотетично да се допусне, че това е нарушение на
изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК,
то това нарушение е несъществено такова, тъй като не препятства възможността на
адресата на заповедта да разбере смисъла на обективираното
в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите
права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя и за
неяснота на диспозитива на оспорената заповед относно
индивидуализацията на частта от строежа, която е разпоредена
за премахване, тъй като същата е определена еднозначно, чрез изрично, точно и
детайлно (от три страни) посочване на нейните размери и местоположение.
В тази връзка следва да се посочи, че с разпоредбите
на Наредба №18 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от община Садово (неприложена по делото, но
достъпна на страницата на община Садово в интернет, на адрес: https://sadovo.bg/storage/Naredbi/Naredba18.pdf) са предвидени достатъчно механизми, които да
гарантират законосъобразното изпълнение на заповеди от вида на оспорената по
делото, ако не бъдат доброволно изпълнени от техните адресати.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта
и за издадена в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и
премахване на незаконно строителство.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен
орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни
разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената в настоящето
производство заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт,
жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да
бъде уважено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Н.Н.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Заповед за премахване на незаконен строеж №380 от
17.10.2019г. на заместник-кмет на община Садово, с която, на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен
строеж, представляващ “част от селскостопанска постройка за гледане на млечни
крави“, построена в ПИ №030011, с площ от 3,373 дка, местност “Мишова могила“, по плана за земеразделяне на с. Поповица,
одобрен на 14.10.1994г., с начин на трайно ползване на имота- пасище, мера,
която част е изпълнена без одобрен проект и разрешение за строеж.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/