Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
гр. Велико
Търново, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н. и
прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10012/2021 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от *** М.Р., като пълномощник на Д.Л.Б. ***, срещу Решение № 228 от 07.12.2020 г. по НАХД 368/2020 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 3429911 на ОДМВР Велико Търново. Касаторът твърди, че районният съд не е взел предвид приложеното към касационната жалба доказателство. Иска се отмяната на решението на районния съд с всички законови последици от това.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Велико Търново не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 228 от 07.12.2020 г. по НАХД 368/2020 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е потвърден Електронен фиш серия К, № 3429911 на ОДМВР Велико Търново, с който на Д.Л.Б. за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна Горнооряховският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства /разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон/, че на 10.02.2020 г. в 12,43 часа, на ПП 1-4 /София - Варна/, км. 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна, със стационарна система тип MultaRadar SD 580 №00209D33F1A0 е била засечена скорост на движение на МПС „Опел астра”, с peг. № ЕВ5493АХ, собственост на Д.Л.Б., от 95 км/ч, след отчетения толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Според съда електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни реквизити. Установено е, че техническото средство, с което е установена скоростта на движение на МПС (стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип MultaRadar SD 580 №00209D33F1A0) е било одобрен тип средство за измерване, преминало е успешно проверка, като е установено съответствие с метрологичните изисквания към датата на нарушението – 10.02.2020г. Посочил е, че според приетата схема на хоризонталната и вертикална сигнализация за участъка, намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км. 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система. Изложил е доводи, че в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на МВР - Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало собствения му лек автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш, при което правилно е ангажирана неговата отговорност. Приел е, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства, в т.ч. от приложената снимка от техническото средство, като същата е годно доказателствено средство, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДВП. Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 300 лв., като не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Горнооряховският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Съдът намира за неоснователни възраженията на касатора, че районният съд не бил взел предвид приложените към касационната жалба доказателства. В настоящото производство са представени молба от Д.Л.Б. от 29.07.2020 г. до началника на Пътна полиция към ОДМВР – В. Търново и приложена към нея декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от същата дата, в която касаторът е посочил, че на 10.02.2020 г. превозното средство е било предоставено на трето лице. От датите на тези документи е видно, че са съставени след приключване на устните състезания пред въззивния съд, поради което същите очевидно е нямало как да бъдат съобразени от него. Разгледани по същество, същите не променят с нищо извода за правилност на обжалваното решение. Съгласно чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая не е спазен преклузивния 14-дневен срок за представяне на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като следва да се посочи, че всъщност липсват доказателства доколко коментираните документи в действителност са били представени пред административния орган, предвид липсата на входящ номер или други доказателства за постъпването им в ОДМВР – В. Търново. Освен това, към декларацията касаторът не представя копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на лицето, за което се твърди, че е извършило нарушението, при което не е изпълнено императивното изискване на закона за отпадане на административнонаказателната отговорност на касатора.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 228/07.12.2020
г. по НАХД № 368/2020 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.