РЕШЕНИЕ
№ 2159
гр. Бургас, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120106083 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "Халчев Трейдер Тръст" ООД срещу Г. А. А., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание, от
наследодателя на ответника А*Ж* А., починал на *****., на притежавания от М*М*Д* и
Д*Д*Д*, в условията на СИО недвижим имот, а именно Таванско помещение № 21 към
Апартамент № 21, находящи се в гр. Б****, за периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. и
сумата от 528 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
30.12.2017 г. до 29.04.2020 г., които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на
сключения между него и М*М*Д* и Д*Д*Д* договор за цесия от **** и анекс от 16.04.2010
г. към него, за което е издадена Заповед за изпълнение №***** изменена с Разпореждане
№***** на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86
ал. 1 от ЗЗД
В искова молба № **/**** и уточнителни молби от 20.10.2021 г., 22.11.2021 г. и
31.12.2021 г. се твърди, че на ****г. в полза на Д*Д*Д* и М*М*Д* е издаден нотариален
акт за собственост върху Апартамент № 21, находящи се в гр. Б****, ведно Таванско
помещение № 21. С молба уточнение от 22.11.2021 г. /л. 34/ е посочено, че на **** е
извършен въвод във владение на покойния баща на ответника А*Ж* А. в Апартамент № 21,
Таванско помещение № 21 и Таванско помещение № 20, последните обединени в едно
помещение от Д*Д*Д* и М*М*Д*. Сочи се, че доколкото собственици на Таванско
помещение № 21 са Д*Д*Д* и М*М*Д*, то същото е ползвано без основание от А*Ж* А. в
периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г., поради което последният дължи на собствениците
1
обезщетение в размер от 2400 лева, изчислено на база на месечния наем само за Таванско
помещение № 21. Излага се, че с покана от 25.03.2010 г., получена от А*Ж* А. на 29.03.2010
г. същият е поканен да заплати на Д*Д*Д* и М*М*Д* дължимите суми за ползването без
основание на Таванско помещение № 21, включително за периода от м.01.2014 г. до
м.12.2014 г. Поддържа се, че след като задължението не е изпълнено, Д*Д*Д* и М*М*Д* са
прехвърлили своето вземане към А*Ж* А. в размер от 2400 лева, представляващо
обезщетение за ползване от А*Ж* А. без основание на Таванско помещение № 21 за периода
от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. на ищеца по настоящото дело по силата на договор за цесия
от **** и анекс от ***** за което е издадена Фактура № **/*** г. Твърди се, че А*Ж* А.
приживе е уведомен за прехвърляне на вземането. Излага се, че след смъртта на А*Ж* А. на
*****., задълженията му за периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. са наследени от
единствения му наследник – ответникът по настоящото дело Г. А. А.. Поддържа се, че с
поканата за заплащане на обезщетението за ползване без основание на Таванско помещение
№ 21 получена от А*Ж* А. същият е поставен в забава и дължи обезщетение за забава,
което също е наследено от ответника по делото. Сочи се, че за процесите вземания за
обезщетение ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ал. 5
от ГПК, като в изпълнение на указанията на съда за предявяване на иск относно вземането
са предявени настоящите искове
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията предмет на настоящото
дело, доколкото от процесния договор за цесия от 2010 г. до образуване на ч. гр. д. № ****
на РС Бургас общата пет годишна погасителна давност е изтекла. Сочи се, че
наследодателят на ответника е имал основание да ползва имота, доколкото въводът във
владение е именно такова основание. Направено е евентуално възражение за прихващане на
претендираното от ищеца вземане с вземането на ответника в размер от 15000 лева,
представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходите,
които следва да бъдат направени от ответника за възстановяване на съборената от Д*Д*Д* и
М*М*Д* преградна стена съединяваща тавански помещение № 20 и 21, както и
възстановяване на зазиданата от същите врата. Поддържа се, че доколкото е неоснователна
претенцията по главното вземане, то неоснователна се явява и претенцията за акцесорното
вземане за мораторна лихва.
Направено искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание не се представлява. Депозира молба от 12.09.2022 г.
В съдебно заседание ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № **** по описа на Бургаски районен съд, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и
искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
Не е спорно по делото, а и от представения Нотариален акт № **** г. по нот. д. №
**** г. на нотариус при РС – Бургас /л. 47/, се установява, че М*М*Д* и Д*Д*Д* са
придобили правото на собственост върху Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21,
находящи се в гр. Б****, а от представения Нотариален акт № **** г. по нот. д. № ****г. на
нотариус М. И* РС – Бургас /л. 93/ и протокол от въвод във владение /л. 48/ се установява, че
2
А*Ж* А. е придобил правото на собственост върху Таванско помещение № 20 към
Апартамент № 20, находящи се в гр. Б**** и е въведен във владение на същото. Не е
спорно, че двете тавански помещения са функционално свързани от Д*.
От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 23/ се установява, че
А*Ж* А. е починал на *****., като единствен негов наследник по закон е неговият син –
ответникът по делото Г. А. А..
По делото са представени два броя договори за цесия от ****, единия от които
сключен между дружеството-ищец, в качеството на цесионер и М*М*Д*, в качеството на
цедент, а другия между ищеца, в качеството на цесионер и Д*Д*Д*, в качеството на цедент,
по силата на които вземането срещу А. Ж* А. в размер на 18000 евро – обезщетение за
ползване на Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б**** за
периода от 18.06.2006 г. до 25.03.2010 г., е прехвърлено на ищеца /л. 44 и л. 45/.
Представени по делото са два броя покани за изпълнение изпратени от цедентите по
договорите за цесия от ****, изпратени преди тяхното сключване, с които А. Ж* А. е
поканен да заплати сумата от 18000 евро – обезщетение за ползване на Таванско помещение
№ 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б**** за периода от 18.06.2006 г. до
25.03.2010 г., като е предупреден, че при неизпълнение в предоставения с поканата срок
вземането ще бъде прехвърлено на ищеца по настоящото дело /л. 42 и л. 43. Видно от
представеното по делото известие за доставяне поканите са връчени приживе на А. Ж* А. /л.
46/.
По делото са представени два броя анекси от **** г. към цесионен договор от ****,
единия от които сключен между дружеството-ищец, в качеството на цесионер и М*М*Д*, в
качеството на цедент, а другия между ищеца, в качеството на цесионер и Д*Д*Д*, в
качеството на цедент, по силата на които всички вземания срещу А. Ж* А. за обезщетение
за ползване на Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б****
възникнали след 25.03.2010 г. са прехвърлени на ищеца /л. 21 и л. 22/.
От представеното по делото заключение на вещото лице по възложената съдебно-
техническа експертиза, се установява, че строително-монтажните работи необходими за
възстановяване на самостоятелността на Таванско помещение № 21 към Апартамент № 20 и
Таванско помещение № 21 към Апартамент № 20 са на стойност 636 лева към 2006 г. и 1010
лева към 2022 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 422 от
ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на
чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване, че Д*Д*Д* и М*М*Д* са собственици на
Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б****, А*Ж* А. е
ползвал и тази част от общото пространство, която преди съединяването на двете процесни
тавански помещения е представлявало Таванско помещение № 21 за процесния период,
размера на средно-месечния наем за процесния период само за тази част от общото
пространство, която преди съединяването на двете процесни тавански помещения е
представлявало Таванско помещение № 21, сключен между ищеца и Д*Д*Д* и М*М*Д*
договор за цесия от **** и анекс от ***** с твърдяното в исковата молба и уточнителните
молби съдържание, по силата на който ищецът е придобил вземането за обезщетение за
3
процесния период, уведомяването приживе на А*Ж* А. за сключените договор за цесия от
**** и анекс от ***** извършено след тяхното сключване, ответникът е приел наследството
оставено след смъртта на баща си А*Ж* А. /не е спорно между страните/, поставянето в
забава на А*Ж* А. за вземането за обезщетение за процесния период, и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения, включително, наличието на основание за ползване на
процесното Таванско помещение № 21 от А*Ж* А., възражението за погасителна давност,
както и евентуално направеното възражение за прихващане, включително твърдяните в
отговора на исковата молба преустройства, извършени от Д*Д*Д* и М*М*Д*, размера на
разходите за възстановяване на фактическото положение от преди съединяването на
Таванско помещение № 21 и Таванско помещение № 20.
По делото се установи, че М*М*Д* и Д*Д*Д* са придобили правото на собственост
върху Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б****, а А*Ж* А.
е придобил правото на собственост върху Таванско помещение № 20 към Апартамент № 20,
находящи се в гр. Б**** и е въведен във владение на същото, както и че двете тавански
помещения са функционално свързани от Д*.
Независимо от разпределената доказателствена тежест и дадените указания по чл.
146 ал. 2 от ГПК, с неоспорения от страните доклад по делото, от дружеството - ищец не са
ангажирани доказателства, че за процесния период А*Ж* А. е ползвал и тази част от общото
пространство, която преди съединяването на двете процесни тавански помещения е
представлявало Таванско помещение № 21 и относно размера на средно-месечния наем за
помещението за процесния период. При липса на доказателства за установяване на
ползването на помещението и при условие, че това твърдение на ищеца се оспорва от
ответника, който в съдебното заседание от 13.09.2022 г. по реда на 176 от ГПК изрично е
заявил, че нито баща му, нито той е ползвал Таванско помещение № 21, съдът приема, че по
делото не се установи в условията на пълно и главно доказване, че през процесния период
бащата на ответника е ползвал Таванско помещение № 21, респ. че е възникнало вземане за
обезщетение в полза на Д*, което да е било прехвърлено на ищеца с анекси от ****г. към
цесионен договор от ****
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за главница е
неоснователен. При извод за неоснователност на главния иск се налага и извод за
неоснователност на съединения с него акцесорен иск за мораторна лихва, поради което
предявените от ищеца искове следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота следва да се посочи, че дори и вземането за обезщетение да беше
възникнало, то представените по делото анекси от ****г. към цесионен договор от **** са
негодни да го прехвърлят на ищеца, доколкото към момента на сключване на договорите за
цесия вземанията представляващи техен предмет трябва да са възникнали – арг. чл. 99 ал. 2
от ЗЗД и така в Решение № 32 от 9.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г., II т. о. на ВКС, какъвто
настоящият случай не е, предвид обстоятелството, че с анексите от 2010 г. е прехвърлено не
вземане, а възможността ищецът да стане титуляр на бъдещо вземане, ако такова изобщо
възникне. Видно от изложеното е, че и в тази хипотеза претенцията на ищеца би била
неоснователна.
Претенцията на ищеца би била неоснователна и при положение, че вземането за
обезщетение бе възникнало и анексите от 2010 г. бяха произвели правно действие предвид
възражението на ответника за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания.
Вземанията предмет на делото касаят цялата 2014 г., с оглед което петгодишният давностен
срок за тях е изтекъл до края на 2019 г., а заявлението по повод, което е издадена процесната
заповед за изпълнение е депозирано в съда едва на 03.09.2020 г., тоест след като вземането
за обезщетение за 2014 г. е било погасено по давност.
С оглед изхода на делото в полза на ответника се полагат направените в
производството съдебно – деловодни разноски. Доколкото обаче, не са ангажирани
доказателства за направени разноски, съдът не следва да присъжда такива.
4
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Халчев Трейдер Тръст" ООД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление гр. С***** срещу Г. А. А., ЕГН ********** с адрес гр. Б*****,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за ползване без
основание, от наследодателя на ответника А*Ж* А., ЕГН ********, починал на *****. на
притежавания от М*М*Д*, ЕГН ********** и Д*Д*Д*, ЕГН ********** в условията на
СИО недвижим имот, а именно Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи
се в гр. Б****, за периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. и сумата от 528 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.12.2017 г. до
29.04.2020 г., които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на сключения между него
и М*М*Д* и Д*Д*Д* договор за цесия от **** и анексът от ***** г. към него, за което е
издадена Заповед за изпълнение №***** изменена с Разпореждане №***** на РС Бургас, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5