№ 73
гр. Варна, 24.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора В. Ст. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600268 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Н. АЛ. М., редовно призован, явява се лично и
с адв.Г. АВР. АВР. от АК – Варна и адв.ИР. С. Р. от АК - Силистра
редовно упълномощени от преди.
Частният обвинител С.С. КЪРАЗЛЬ, редовно призован, явява се лично.
Частните обвинители С. С. Р. и С. С. К., редовно призовани, не се
явяват.
За тримата частни обвинители се явяват поверениците адв.Н. Г. Н. и
адв.ИВ. Й. Р. от АК – Силистра, надлежно упълномощени от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор М..
Вещите лица д-р Д. Анг. Д., д-р Д. Ив. Г. и д-р Б. ИВ. К., редовно
призовани, явяват се лично.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.Н.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
1
искания за отводи.
АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.А.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността и разпит на вещите лица:
В.Л.Д-Р Д. Ив. Г.: – 71 годишен, женен, неосъждан, с висше
образование, български гражданин, без родство със страните.
В.Л.Д-Р Д. Анг. Д.: – 54 годишен, разведен, неосъждан, с висше
образование, български гражданин, без родство със страните.
В.Л.ДОЦ.Б. ИВ. К.: – 84 годишен, с висше образование, български
гражданин, без родство със страните, специалист коремна хирургия.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК. Обещават да дадат заключение по съвест и разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по СМЕ,
изготвена от вещите лица във въззивното производство.
В.Л.Д-р Д.: – Поддържам заключението, което сме представили.
В.Л.Д-р Г.: - Поддържам заключението, което сме представили.
В.Л.доц.К.: - Поддържам заключението, което сме представили.
ПРОКУРОРЪТ: - Според последното заключение, което сега ще
изслушаме и според моите скромни познания в тази област основната
причина за настъпването на смъртта е в следствие на травмата, която е
получена на стомаха, откъсването на дванадесетопръстника. Понеже
пострадалата е пролежала в болницата 80 дни не мога да разбера какво
2
лечение е било приложено за да се избегнат усложненията в следствие на тази
травма.
Втория ми въпрос, при първата операция се установява некроза там
където е станало скъсването между дванадесетопръстника и стомаха. Това
спомогнало ли е травмата да се получи, да бъде по-тежка, от колкото
примерно би се получила ако човек я няма тази некроза между стомаха и
дванадесетопръстника ?
В.Л.Д-Р Г.: – Действително пострадалата е получила тежка коремна
травма, с пълно откъсване на дванадесетопръстника от стомаха, което
травматично увреждане е несъвместимо с живота.
От тази травма произхождат и всички усложнения по-нататък.
Тя е постъпила на 26-ти, по една или друга причина при проведеното в
последствие оперативно лечение на 05.07. се установява това травматично
увреждане. Проведено е хирургично лечение по метода на Браун с пълно
затваряне на дванадесетопръстника и връзка на стомаха с тънко черво. След
това действително на 07.09., при повторното оперативно лечение, се
установява некроза, както беше зададен въпроса или отмиране на част от
дванадесетопръстника в неговия край, което прави недостатъчен шева, с
който е възстановено дванадесетопръстното черво. Т.е. излива се съдържимо
и жлъчен сок в коремната кухина. Това се установява и на 09-ти и на 12-ти.
Тази некроза или отмиране на ръбцовата периферия на дванадесетопръстника
се дължи основно на травмата на корема. Травматично увреденото тънко
черво е до известна степен непълноценно във възможностите си за
възстановяване.
В тази област не могат да се правят кой знае какви радикални оперативни
лечения с отстраняване, особено в условията на тежка коремна травма. Така,
че това персистиращо усложнение в дните е една от причините за
неблагоприятното развитие на оздравителния процес, довело до един
перитонит, множество коремни сраствания, последващ илеус, чревна
непроходимост и последващ сепсис, който е фактически основната причина
за настъпването на смъртта, като резултат на коремната травма.
Така, че по отношение на тази коремна травма е проведено първо
консервативно лечение, в последствие хирургично лечение, многоетапно, на
5-ти, на 7-ми, на 12-ти. Причина за неблагоприятното развитие е
3
травматичното увреждане на коремни органи и развитието в последствие на
масивни възпалителни сраствания в околните органи, установено при
поредното на 16.07. оперативно лечение.
АДВ.Р.: - Тези месеци бихте ли казали какво би могло да се направи и
има ли нещо, което би могло да се направи, а не е направено от медицинските
специалисти говорим, т.к. тази жена е била и в болница, след това е била
изписвана, явно е имало някакво подобрение.
В.Л.Д-Р Г.: – Сега в теоретичен план може да се очаква, че могат да се
направят много неща, но при едни увредени коремни органи, травмирани,
възможността за възстановяване манипулация е доста ограничена.
Неизвестни са като перспектива възможните усложнения, което на практика е
и станало. Възстановяват се тъкани, които в последствие некротизират,
материала е травмиран, с недостатъчно кръвоснабдяване, с образуване на
тромби, образуване на възпалителни усложнения, което прави тъканите
късливи, неперспективни и това са причините общо взето за възникналите
необратими усложнения. Така, че лечението погледнато общо взето е
правилно, многоетапно е действително, на пръв поглед човек може да остане
и с впечатление, че това се дължи на първоначална недостатъчност наложила
1-ви, 3-ти, 4-ти, 5-ти етапи, но те са наложени от естеството на травмата. Това
неблагоприятно развитие, което се дължи основно на травмата и основно на
липса на перспектива при хирургично лечение на травмирани органи.
АДВ.Р.: – Аз съм убедена, че сте прочели всички заключения, които сте
дали по повод на това дело, имам предвид медицински. Според
заключението, което е дадено от д-р Теодор Иванов по повод установяване
вида, характера и механизма на причинените увреждания, ако трябва да
изчета какви увреждания са получени и да ми кажете дали някъде се говори
за корем, а именно: „Контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на
дясна гръдна половина, със счупено ребро, контузия на десен бял дроб,
многофункционално счупване на лява подбедрица, клинични данни за
травматичен шок“. Всъщност тук това е нещото, което болницата установява
когато жената отива там. Имаме ли нещо общо с корема, т.е. установено ли е
някаква травма на корем.
В.Л.Д-Р Г.: - Това вероятно е някакво първоначално заключение, което е
непълноценно, като не включва в себе си основните травматични увреждания
4
в областта на корема и не ги интерпретира.
АДВ.Р.: - Аз искам да кажа, че всички заключения на д-р Иванов са в
този смисъл, според него това уврежданията, които са получени от лицето.
По отношение обаче вече възниква въпроса с корема едва когато имаме
аутопсия, тогава за първи път става въпрос за масивни сраствания на черва,
стомах, исхемични парциални некротични зони по черва.
АДВ.Н.: - Възразяваме, защото не следва да се коментира другите
експертизи, вещите лица са назначени по определени въпроси.
АДВ.Р.: - Не сме дошли да ревизираме експертизите.
АДВ.Р.: - За първи път при аутопсията на трупа говорим за корем, на
какво се дължи.
В.Л.Д-Р Г.: – Да, колегата коментира, че непосредствена причина за
смъртта е тъпата коремна травма с развитие на гноен перитонит, т.е.
усложненията в следствие на коремната травма. Сега той не конкретизира
причината.
АДВ.Р.: - Въпроса ми е ако бяха установили първия ден дали или има
травма на корема или няма би ли се променило нещо и какво отражение
всъщност на здравословния статус на тази жена е дала нейната предходна
операция и проблеми със стомаха?
В.Л.Д-Р Г.: – На този въпрос едностранно не би могло да се отговори.
При първото оперативно лечение на 05-ти, когато за първи път се
установява това разкъсване между дванадесетопръстника и стомаха е
установен ограничен гноен процес в областта на дванадесетопръстника, с
излив на жлъчен сок, който несъмнено има значение, но не е определящо, т.к.
не се установява дифузен перитонит.
По-скоро причина за неблагоприятното развитие на оздравителния
процес е както казахме необходимостта от 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то оперативни
лечения в следствие на некрозата, на неиздържане на шевовете на
дванадесетопръстника и продължаването в перспектива на възпалителните и
други усложнения.
Считаме, че ако беше при първото оперативно лечение ликвидиран този
проблем с дванадесетопръстника и няма последваща недостатъчност с
необходимост от 4-то, 5-то и т.н. ликвидира се възможността за развитие на
5
дифузен перитонит. Реално е възможно пострадалата да оздравее.
Така, че на въпроса ви не мога да отговоря и считаме, и колегите така
смятат, че не може да се отговори еднозначно.
АДВ.Р.: – При разглеждането на първа инстанция д-р А., не знам точно
каква специалност има, заяви, че втората операция в корема води до
множество периториални сраствания и те биха могли да замъглят клинична
картина. Това ако може да го анализирате Вие ?
В.Л.Д-Р Г.: – Замъгляване на клиничната картина се дължи именно на
наличието на ограничен възпалителен процес в областта на травмата. Много
често тази област се покрива от було и маскира клиничната картина. Още
повече, че при постъпването се установява мек, неболезнен корем до
последния ден след привеждането в хирургично отделение, без установяване
на мускулна защита, които са характерни за остър хирургичен корем. Това не
се установява именно поради този органичен възпалителен процес и най-
вероятно покриването му с було.
АДВ.Р.: – Това загнояване, което казвате, че се констатира при първата
операция, възможно ли е да се получи за този отрязък от време от удара до
датата на операцията и възможно ли е да се дължи на стария проблем на тази
жена с корема ?
В.Л.Д-Р Г.: – Не, касае се за травматично увреждане.
АДВ.Р.: - Т.е. това гнойно огнище възниква в момента на удара.
В.Л.Д-Р Г.: – След удара, разкъсва се, настъпва стомашно или
дванадесетопръстно съдържима в коремната кухина жлъчен сок и на това
място се получават реактивни възпалителни процеси.
АДВ.Р.: – Можете ли да кажете категорично, че единствената причина е
ПТП-то, а не и в резултат на това, че примерно е трябвало да се направи нещо
друго при първата операция, както казахте шева не е издържал ?
В..Л.Д-Р Г.: – За шева обяснихме, касае се за травмиране на коремните
органи. Ако тази чревна стена беше здрава и възстановена най-вероятно щеше
да оздравее.
Когато се травмира един орган, включително и тънко черво,
включително и дванадесетопръстник на мястото на травмата се получават
тромбози на малки и по-големи съдове, прекратява се храненето на чревната
6
стена и тя некротизира, т.к. не може да се храни, казано иначе.
АДВ.Р.: – Ако беше установен този проблем при приемането на лицето
можеше ли нещо друго да се случи в болницата когато я приемат?
В.Л.Д-Р Г.: – Пак казвам, че се касае за ограничен възпалителен процес
установен при проведеното оперативно лечение, който не е давал
симптоматика. Т.е. при постъпването пострадалата не е била с изразена
симптоматика на мускулна защита, на остър корем и това е било причината да
не се подходи към спешно оперативно лечение.
АДВ.Р.: – От какво изследване би могло да се констатира това нещо в
корема и такова направено ли е ?
В.Л.Д-Р Г.: – Всички изследвания при постъпването са направени
правилно, те са обстойни изследванията.
АДВ.Р.: – Предвид факта, че е описан травматичен шок, това нещо, за
този проблем, за откъсване на дванадесетопръстника, който казвате, че е
станало при ПТП-то, какво би могло да се установи, какво трябва да се
направи за да стане ясно, че е откъснат дванадесетопръстника ?
В.Л.Д-Р Г.: – Да не забравяме, че в конкретния случай имаме
комбинирана травма. Жената е със счупени ребра в дясно, с контузия на двата
бели дроба, с излив на кръв и постъпване на въздух в дясната плеврална
кухина, на които основно се дължи травматичния шок, а не на откъсването на
дванадесетопръстника. Това е травма, която започва да се развива в
последствие. Първоначално клиничната картина се е доминирала от тези
травматични увреждания в гръдната кухина, бели дробове, ребра, контузия на
черен дроб, на това се дължи травматичния шок, на излива на кръв в дясна
плеврална кухина. Освен това има и реактиви в лява плеврална кухина, двата
бели дроба са контузени, има мозъчно сътресение. Естествено е, че усилията
са насочени и там, но корема не е дал симптоматика, което нерядко се
получава.
В.Л.Д-Р Д.: – Искам да допълня нещо, значи това откъсване на
дванадесетопръстника от стомаха не е станало в момента на травмата, защото
ако това стане това ще бъде водещото при пострадалата, а тя не е имала
такива оплаквания. Травмата е била такава да доведе до некротизиране на
този участък който е бил травмиран, което в последствие в рамките на
7
няколко дни е довело до самото откъсване, което е установено по време на
първото оперативно лечение. От друга страна да не забравяме, че тази жена е
била оперирана в миналото по повод стомашна язва и тази оперативна
интервенция до някъде допълнително е довела до сраствания в коремната
кухина, които са замаскирали първоначалния процес. Но травмата е
категорична, защото няма как да се получи откъсване на
дванадесетопръстника от стомах без да има травматично увреждане и в
последствие вече когато се позитивира клиниката, когато се премества в
хирургията това довежда до извършване на оперативно лечение по спешност
и това оперативно лечение в оперативния протокол е отразено - откъсване на
дванадесетопръстник от стомах. Това няма как да стане ако не е травматично.
АДВ.Р.: - Кое е довело до това тя да бъде изписана и после да бъде
приета, подобряване ли има в състоянието ?
В.Л.Д-Р Д.: – Тя не е изписвана, тя е привеждана от реанимация, в
хирургия, след 19.08. е изписана, тя е изписвана в 12.10 часа и е приета в
13:00 часа, така, че тя не е напускала болницата.
АДВ.Р.: – Вещо лице д-р Радойнова казва, че след като няма основания,
според нея, за сериозни пропуски на лечението и няма как да дадат отговор на
въпроса удара дали е провокирал тези усложнения Вие поддържате
обратното, така ли да разбирам ?
В.Л.Д-Р Г.: – Не мога да отговарям за мнението на други колеги.
В.Л.ДОЦЕНТ К.: – Съгласен съм с това, което казаха колегите.
Поначало установяването на усложнения от корема могат да станат по-късно,
т.к. самата травма дори и да се откъсне, да се получи травматичното
увреждане на дванадесетопръстника това много зависи от анатомията в
коремната кухина. Всички органи, без дванадесетопръстника имат опора това
е където съдовете преминават и стигат до него и когато има удар те поемат
този удар. Но тук няма как да се поеме, а откъсването на съдовете довежда до
увреда в храненето на самите чревни стени, което не се получава веднага, а се
случва след няколко дена. Тогава вече става тази некроза и стената става
проходима за да се получат усложненията. Те са установили със скенера,
който са направили, те са установили, че има съмнения за такава корекция,
която се намира между черен дроб и дванадесетопръстника и са предприели
самото лечение. Но възстановяването на дефекта върху дуоденома е много
8
трудна работа и понякога е почти невъзможна, защото прави се шева и след
това се получава пак отваряне и чак на това отваряне още един път зашиват и
тогава се поставя един катетър, това е една тръба, която се слага в
дванадесетопръстното черво, която да поеме това, което се произвежда от
черния дроб, от панкреас и от червата. Тази комбинирана травма е толкова
тежка, че просто е невъзможно да се счупят 6 ребра, контузия на черен дроб,
корема, както и това, което тя има, претърпяла е оперативни интервенции,
които понякога трябва да се интерпретират, но в тяхното поведение няма
някакво нарушение.
АДВ.Р.: – Въпроса ми е беше за скенера, ако беше направен по-рано.
В.Л.ДОЦ.К.: – Скенера и да беше направен по-рано нямаше да даде тази
колекция по черния дроб, тя се получава по-късно, след като дуоденома се
отваря, иначе няма да се получи. При тази липса на оплаквания, няма да
доведе до отваряне на коремната кухина.
АДВ.А.: - Какво значение има възрастта на пострадалата за тези
увреждания и специално има ли някаква връзка между операцията от язва
през 1985 година и настъпилите сраствания в последствие ?
В.Л.Д-Р Г.: – Всяка интервенция в коремната кухина при различните
хора различно води до едно или множествени сраствания. Наличието на
такива сраствания, както в конкретния случай, създава условия за задържане
на секрети в определени места, като джобове и води до една затруднена
чревна проходимост и създава условия за много по-лесно развитие на чревна
непроходимост във връзка с това възпалителни усложнения, каквото е
перитонита. Това определено има значение, така наречената спаячна болест.
АДВ.А.: – В заключението сте казали, че за настъпване на смъртния
изход благоприятстващо значение е имала гръдната травма, контузия на
белите дробове. Защо според Вас водещото е коремната травма, а не гръдната
травма ?
В.Л.Д-Р Г.: – Защото коремната травма е несъвместима с живота, а
гръдната може да се преодолее, това е разстройство на здравето, временно
опасно за живота, която може да се преодолее при определени условия.
В.Л.ДОЦ.К.: - Те затова постъпват в реанимация.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица.
9
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи заключението на вещите лица,
като на същите следва да бъде изплатено възнаграждение, съгласно
посоченото в справките-декларации, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
изготвената СМЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения на вещите лица д-р Д. Анг. Д., д-р Д. Ив.
Г. и доцент Б. ИВ. К. в размер на по 780 /седемстотин и осемдесет/ лева,
съгласно представените справки-декларации. /издадени РКО – 3 броя/
ПРОКУРОРЪТ: – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ.Н.: – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ.Р.: – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ.А.: – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ.Р.: – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
СЪДЪТ запитва подсъдимия дали желае да даде обяснения.
ЖАЛБ.-ПОДС.НУТИШ: – Не желая да давам обяснения.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на допълнителни
следствени действия.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна. Ясно е, че по улиците не могат да ходят само млади и здрави
хора и това нещо трябва да е известно на всички, които управляват МПС и
когато допускат нарушение на ППЗДвП да очакват пострадалите да бъдат
различни категории лица.
10
С оглед на днешното заключение на вещите лица искам да обърна
вниманието на съда, че в следствие на удара жената получава
хемопневмоторакс, което е супер спешно състояние, при което белия дроб се
свива и не може да диша и това е било живото спасяващо действие, затова е
била настанена в отделението за интензивно лечение и реанимация.
В последствие почват да се откриват и другите резултати от удара, като
травматични увреждания.
Специално за травматичните увреждания в коремната област известно
Вие е от много други дела, които сте гледали, че в крайна сметка много от
нещата се установяват при операция. С визуални средства, със средства за
изследване като скенер някои от тях не биха могли да бъдат установени с
голяма точност.
Казвам всичко това, защото ако на пострадалата не беше оказана
своевременна медицинска помощ тя щеше да умре на улицата.
В тази връзка искам да обърна внимание на съда, Окръжен съд е
приложил закон за по-леко наказуемо престъпление, като подсъдимия е бил
оправдан по първоначалното обвинение затова, че е оказал помощ и нямаме
протест. Въпреки, че Вие при Вашата цялостна проверка на присъдата бихте
могли да констатирате до колко са налице доказателства за оказана помощ,
т.к. доказателствата, на които се е позовал съда са изключително косвени и
няма очевидци на така наречената оказана помощ.
Разбира се аз съм наясно със забраната за реформацио интеус, но дори да
го констатирате явно е, че наказанието би следвало да остане такова.
От заключението на вещите лица днес е очевидно, че е налице пряка и
непосредствена връзка между травматичните увреждания, получени при
ПТП-то и настъпилата смърт.
Не сме изправени пред хипотезата за данни за извършено престъпление
по чл.123, ал.1 от НК поради което някои от въпросите, които бяха задавани и
нещата, които бяха обсъждани, относно оказаната медицинска помощ считам,
че не оказват влияние на извода на първоинстанционния съд за това, че е
извършено престъплението, за което подсъдимия е бил признат за виновен.
С оглед обстоятелството, че няма протест считам, че следва да
потвърдите изцяло присъдата, включително и наложеното наказание.
11
АДВ.Р.: – Уважаеми Апелативни съдии, считаме, че жалбата е
неоснователна и моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд.
Считам, че присъдата е постановена в противоречия с разпоредбите на
чл.303 от НПК, т.к. не е изследван достатъчно въпроса за причинно
следствената връзка.
На второ място първоинстанционния съд е демонстрирал не просто
обвинителен уклон, който няма аналог в правораздаването и този
обвинителен уклон е довел присъдата да е явно несправедлива, даже е
записано “повече от явно несправедлива“, като в първия случай се иска
отмяна на присъдата с преквалифициране на деянието по чл.343а, ал.1, б.а,
пр.2 от НК, защото иначе за тежка телесна повреда не се предвижда
освобождаване от наказателна отговорност по смисъла на чл.78а от НК,
вр.чл.343, ал.1, б.б от НК или алтернативно да се намали наказанието, т.к.
считам, че е завишено включително и по чл.343г от НК.
За отмяна на присъдата, основен доказателствен материал по конкретния
случай са експертизите.
Всички СМЕ доказват по несъмнен начин, че е налице причинно
следствена връзка.
В последната арбитражна експертиза се поставя въпроса дали е налице
пряка причинно следствена връзка, въпреки, че практиката не изисква такова
нещо. Даже се стига в съдебната практика, даже и да е налице лекарска
грешка щом е някаква причинна връзка настъпилия вредоносен резултат с
настъпилите телесни увреждания се приема, че е налице причинно-следствена
връзка.
Драмата с въпросите хипотетични и разни предположения са разгледани
и пред първоинстанционния съд. Вещите лица бяха категорични, както
професор Радойнова и д-р А. в КЕ, че лекарите от хирургията в Силистра са
направили всичко зависещо от тях да спасят живота на пострадалата. Нещо
повече те са влезли в операционната зала и през нощта.
Затова считам, че не са налице предпоставките за отмяна на присъдата и
постановяване на присъда по чл.343а, ал.1, б.а от НК с освобождаването от
отговорност с приложение разпоредбата на чл.78а от НК.
Не са налице и предпоставките за намаляване на наказанието, т.к. аз
12
определено считам, че деянието е извършено с форма на вина
непредпазливост, но престъпна самонадеяност. Да първоинстанционния съд
не приема тази теза, но ако не е престъпна самонадеяност, то поне граничи с
такава, т.к. скоростта, с която е блъсната пострадалата превишава три пъти от
нормалната. Нормалната безопасна скорост за движение на заден ход
обикновено е скоростта на пешеходеца. В конкретния случай тя е 13.9 км/ч,
т.е. малко над 3 пъти от безопасната скорост.
Освен това по смисъла на чл.249, ал.3 от НК е записано, че по време на
изпълнение на наказанието лишаване от свобода, говорим за допълнителното
наказание по чл.343г от НК последния не може да упражнява правата си, т.к.
в защитата се твърди, че допълнителното наказание по чл.343г е към
максимума. Нищо подобно, то е към минимума, защото наложеното
наказание лишаване от свобода, макар и с приложението на разпоредбата на
чл.66 от НК е три години и това наказание не може да бъде по-малко от 3
години.
Нещо повече по смисъла на чл.49, ал.2 то може да бъде завишено с 3
години, така, че и в тази част присъдата на първоинстанционния съд е
правилна.
И в първоинстанционния съд се твърди, че поведението на пострадалата
е било неправилно, буквално се твърди, че какво е правила тя на пътното
платно.
Моля да имате предвид, че когато започва маневрата движение на заден
ход пострадалата е била вече на пътното платно и тя е представлявала
опасност.
И заявленията на защитата на подсъдимия нито е била сляпа, нямаме
данни, че е била сляпа или глуха и да не е чула автомобила.
Нещо повече в предишното съдебно заседание бяха представени
доказателства за наказанията на подсъдимия, т.е. че има много автомобили,
които се водят на фирмата и всички наказания се трупат на него. Ами 16 акта
се съставят лично, фишовете се изпращат на лицето, административната
отговорност е индивидуална, ако той е бил добросъвестен значи посочва кой е
извършител на деянието и той си плаща съответната глоба или си изтърпява
съответното наказание.
13
Така, че тия доказателства представени за четирите автомобила, т.к. ние
твърдим, че са извършени множество нарушения преди това представляват
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Затова считам, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна и моля да я потвърдите.
В този дух моля за Вашето решение.
АДВ.Н.: – Уважаеми Апелативни съдии, също считам, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Основното нещо, на което следва да бъде акцентирано в настоящото
въззивно производство според мен е твърденията на защитата на подсъдимия,
че не е налице причинно-следствена връзка между получените увреждания и
вредоносния резултат, а именно смъртта, т.к. според подсъдимия и неговата
защита не били налице достатъчно доказателства в тази насока.
От изготвената експертиза в настоящото въззивно производство и от
множеството повтарящи се въпроси към вещите лица и техните категорични
отговори стана безспорно ясно, че причина за смъртта е именно
травматичното увреждане получено в следствие на допуснатото от
подсъдимия ПТП и е налице пряка причинно следствена връзка, която
обуславя и неговата отговорност наред с АТЕ, която доказва как точно какъв
точно е механизма на извършеното престъпление.
По отношение на вида и размера на наказанието колегата беше обстоен.
Смятам, че първоинстанционния съд не само, че не е наложил несправедливо
наказание, напротив то е занижено и съвсем правилно и законосъобразно е
приложена и разпоредбата на чл.343г от НК по отношение лишаването от
правоуправление, т.к. подсъдимия е лице, което явно демонстрира
неуважение към закона по отношение на ППЗДвП, което се доказва от
справката за неговите множество нарушения и наложени наказания в тази
насока. Самия факт, че той управлява автомобил на кръстовище на заден ход,
в платно противоположно на това на което би трябвало да се движи,
извършвайки маневра на кръстовище, със скорост, която е многократно по-
висока с нормалната за движение на заден ход явно говори за неговата
престъпна самонадеяност в тази насока.
14
Аз и в първа инстанция казах, сигурно и на съда е известно, че
съвременните автомобили притежават системи за сигурност, които дават
възможност на водача да бъде известен за движение зад автомобила, които
системи действал до 7-8 км/ч. По-висока скорост тази би била неразумна, да
не кажа престъпна, както е в настоящата ситуация.
В този смисъл моля да потвърдите първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна.
Ч.ОБВ.С.К.:- – Придържам се към казаното от адвокатите ми.
АДВ.Р.: – Уважаеми Апелативни съдии, изцяло поддържам жалбата
депозирана от клиента ми по това дело. Ще направя няколко забележки по
отношение на исканията за намаляване на наказанията. Запознати сме с
правните норми, които определят размера на наказанията лишаване от
правоуправление, но с оглед обстоятелството, че считаме, че основното
наказание като завишено, затова коментираме и неговото намаляване.
Факт, според нас е неоспорим, че присъдата на първоинстанционния съд
е постановена на принципа на предположенията, което според мен беше
достатъчно доказателство обстоятелството, че Вие назначихте служебна
експертиза. Намирам аз тука достатъчно основание да коментирам именно
тази експертиза като поддържам абсолютно всички доводи, които съм
депозирала във въззивната жалба.
Спорни бяха моментите около всички лица, които имаха специални
знания и участваха в това дело. Съгласна съм със защитата на процесуалните
представители на пострадалите, че действително това дело се решава от СМЕ.
Не съм съгласна с това, че клиента ми е бил неразумен, карал е
самонадеяно, защото се установи, че неговата скорост мога да я определя
изключително ниска. Не мога да се съглася и с това, че само шофьорите са
длъжни да пазят участниците в движението, каквито безспорно са и
пешеходците.
Ще започна от там, че експерта, който говори пред Вас и защити
тройната експертиза и заяви, че коремната травма е водещата и тя води до
леталния изход, като гръдната травма е можело да бъде овладяна и тя
представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Аргументите ми за да считам, че няма причинно-следствена връзка
15
между инцидента и последващото развитие на заболяването на тази жена ще
си позволя да кажа, че Вие не допуснахте от мен въпроса, кое е наложило
тази жена 40 дни да бъде в дома си. С ИЗ № 06894 ние разбираме, че тя е
приета на 19.08.2019 година в хирургия и на 05.09.2019 година е изписана. С
ИЗ № 10682 от 13.10.2019 година тя е приета в хирургия, т.е. говорим за едни
почти 40 дни когато тази жена е била на домашно лечение и експертите не
дадоха отговор на въпроса защо тя е била изписана макар, че аз мога да кажа
в една от експертизите вещото лице заявява, че тя се изписва с подобрение,
има чревна проходимост. Тези неща не бяха коментирани и на въпроса кое е
наложило изписването на тази жена на домашно лечение около 40 дни аз не
получих отговор, а мисля, че той би имал някакво отношение към правилното
решаване на спора.
Безусловно аз продължавам да считам, че експертите, разпитани пред
Вас, не дадоха категорични обяснения на създалата се ситуация и защо тази
жена е получила това увреждане.
Ще се базирам на думите, които каза д-р А. пред първоинстанционния
съд, че заболяването, което тя е имала и ако е поемала болкоуспокояващи,
каквито всъщност са й дадени по повод на травмата, това в известна степен
завишава нейния праг на болка и тя може да не даде индикация за болка в
друга част на тялото си, което ни връща на това, което каза и д-р К., че
всъщност е трябвало да се направи скенер, който е направен една седмица по-
късно. Т.е. медикаментозното лечение за овладяване на статуса,
здравословния статус с който е била приета в болницата, който не включва
коремен проблем е довел до това, че лекарите е следвало да бъдат по-
осторожни.
Безспорен факт е, че вещото лице заяви пред Вас, че този проблем би
могъл да бъде овладян и тази жена би могла да бъде излекувана.
Тази компилация обаче от нейното предходно здравословно състояние
свързано с проблеми на стомаха, последващото поведение на лекарите, които
изобщо не са установили проблем с корема, факта, че тя е изписана след
проведено оперативно лечение, със забележката, че е с подобрение, за мен
говори, че причинно-следствена връзка Вие не може да установите по
категоричен начин.
Това са аргументите, които излагам като коментар и се връщам на това,
16
че прокуратурата зададе въпрос как е била лекувана тази жена в лечебното
заведение. Оказа, се, че на нея само са й били правени оперативни
интервенции – източване на лаваш или нещо такова на коремната кухина,
което води до източване на течност, но всъщност ние реално не разбрахме
освен това какво лечение е проведено.
За мен остава открит въпроса като този лаваш се прави в болница, в
медицинско заведение какво се е случвало с тази жена в продължение на 40
дни когато тя е била на домашен престой. Така, че тези въпроси не се
изясниха.
В този ред на мисли, аз считам, че присъдата действително почива на
предположения, неправилна и незаконосъобразна, всички доводи, които съм
изложила поддържам с коментара, който направих сега.
В условията на евентуалност поддържам съображенията за намаляване на
наказанието, като основното за всичко това е според мен, че следва да
говорим за една оправдателна присъда по отношение на текста по който е
възведено обвинението.
Коментари допълнителни няма да правя, т.к. правните текстове, които
считам, че бихме могли да коментираме към създалата се ситуация съм
посочила в жалбата и се придържам изцяло към това.
В този смисъл моля за съдебен акт.
АДВ.А.: - Уважаеми Апелативни съдии, аз се присъединявам към
казаното от колежката.
Искам да обърна вниманието Ви на следното, аз считам, че назначената в
настоящата инстанция СМЕ въпреки доста въпроси задавани не даде
категоричен отговор на въпроса от медицинска гледна точка защо травмата
на стомаха четири месеца след случая съставлява единствената причина за
настъпилата смърт.
Не, че тя е причина, а защо това е единствената причина. За да има пряка
причинна връзка трябва травмата на стомаха, причинена от ПТП да бъде
единствената причина за влошаване на това състояние.
Но от всички събрани по делото доказателства, както пред първата
инстанция, така и днес от разпита на вещите лица става ясно, че са налице
както възрастови, както предишни усложнения в тази област на пострадалата,
17
както и тази травма.
Така, че самото произшествие не е единствената причина за настъпилия
смъртен резултат.
Поради тази причина аз считам, че най-обосновано и правилно е
заключението, което дава професор Радойнова в Окръжен съд – Силистра,
която казва, че липсват категорични данни за пряка причинна връзка между
ПТП и настъпилата смърт.
Другото основание, което също споделям становището на професор
Радойнова е това, че тя казва въпроса за причинната връзка има както
медицински, така и юридически аспект.
Медицинския аспект така или иначе отговор категоричен аз считам, че на
този етап не получихме, не зная как Вие ще приемете тази експертиза, но за
мен считам, че тя не даде категоричен отговор на въпроса за наличието на
пряка причинна връзка от медицинска гледна точка.
А от юридическа гледна точка аз считам, че продължителния период,
който е изминал от ПТП до настъпилата смърт също така дава основания да
се приеме, че липсва пряката причинна връзка между настъпилата смърт и
произшествието.
В тази връзка има достатъчно съдебна практика, която определя периода
от около месец между ПТП и резултата ако настъпи, че тогава има причинна
връзка от юридическа страна. Така, че за мен тази връзка не е налице.
Поради което аз считам, че подсъдимия следва да бъде осъден за
нарушението, което е извършено по ЗДвП, но извършено за причинена средна
телесна повреда на пострадалата със съответните последици от това.
Това ще бъде единствения правилен извод при положение, че тази
категоричност не е доказана, както от първата инстанция, така и от днешната
експертиза, която е изслушана.
Считам, че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия.
Моля да измените присъдата и да определите наказанието за деянието,
което е извършил за причинена средна телесна повреда, а не за смърт.
ПОДС.М.: – Съжалявам изключително много за този нелеп инцидент и
моля Апелативен съд за справедливо и правилно решение.
18
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.М.: – Съжалявам изключително много.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19