Р Е Ш Е Н И Е
№2822/11.7.2017г.
гр.Варна 11.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав
в открито съдебно заседание проведено на четвърти юли две хиляди и
седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№6963/2016г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцата К.Й. посочва, че е сключила брак със С. А**** Й.
през 1980г., като същият е починал на 05.01.2015г., като от началото на брака
съпрузите са заживели в недвижим имот представляващ апартамент №*** съставляващ СОС с идентификатор **** по кадастралната карта на гр.Варна, с площ
60,91кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, избено
помещение, ведно с прилежащото избено помещение №****% идеални части от общите части на сградата с
идентификатор ***** построена върху дворно
място, съставляващо поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на гр.В***. Посочва се още, че с Нотариален акт №**** на варненски нотариус, имотът е дарен на С.Й. от
неговите родители, като бракът й със С.Й. е бил прекратен с влязло в сила
решение по гр.д. №**** Й. посочва, че от 1981г. е във владение на описания
имот заедно с детето им А., а от 1990г. и с детето им Б., като след
прекратяването на брака е продължила да живее с вече бившия си съпруг до
2000г., когато същият я е напуснал и е заживял с Р.Х., от която има две деца – М.
и Т.-Й. Й****.
Ищцата твърди, че при раздялата със съпруга й, той е
заявил изричното желание апартаментът да остане за нея и децата им. Също, че
след 2000г. тя е упражнявала фактическа власт върху имота и го владее като неин
собствен, като го счита за лична собственост на основание давностно владение,
упражнявано спокойно, явно, непрекъснато и несъмнено от месец януари 2000г. до
настоящия момент. В този период е извършила подобрения на обща стойност
15 000лв. със съзнанието и намерението на пълноправен собственик. Твърди
още, че е узнала от децата си А. и Б., че имотът е предмет на дело за делба
между четирите деца на С. А. Й. – А., Б., М. и Т.-Й., по гр.д. №****.
Ищцата предвид гореизложеното, моли да се постанови
решение, по силата на което да се признае за установено, че е собственик на
недвижим имот находящ се на следния адрес: гр. В*****, съставляващ СОС с идентификатор **** по кадастралната карта на гр.Варна, с площ 60,91
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, избено помещение,
ведно с прилежащото избено помещение №64 и 0,5890% идеални части от общите
части на сградата с идентификатор *****
построена върху дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на гр.Варна.
В случай на отхвърляне на иска се моли, в качеството й
на добросъвестен владелец на осн. чл.72, ал.1 от ЗС, съда да осъди ответниците
да и заплатят сумата от 15000лв, с която сума се е увеличила стойността на
процесния имот, вследствие на направените подобрения върху него от ищцата.
В случай, че не се докаже качеството и на
добросъвестен владелец, на основание чл.74, ал.1 съдът да осъди ответниците да
й заплатят сумата от 10000лв, представляваща по-малката сума измежду
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на процесния
имот в следствие на тези подобрения.
Ответниците А. С. Й. ЕГН********** и Б. С. Й. ЕГН********** в законоустановения срок не са депозирали отговор на исковата
молба.
Ответниците Р.Е.Х., като законен представител на Т.-Й.С.Й. ЕГН**********
и М.С.Й. ЕГН**********, със съгласието на майка си, в законоустановения срок по
чл.131 от ГПК, са депозирали отговор, в който твърдят че искът за собственост е
допустим, но изцяло неоснователен. Същите не оспорват обстоятелството, че процесният имот е бил собственост на С. А. Й. по силата на
Договор за дарение с неговите родители, които са запазили правото си на
пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия си имот. Посочват още, че бракът
между ищцата и С.Й. е прекратен с реш. №***** по описа на ВРС, 14 състав, а не 1988г. и не
оспорват, че по време на брака същите са живели в това жилище заедно със сина
си А.Й.. Ответниците уточняват, че с решението за прекратяване на брака
упражняването на родителските права по отношение на сина им е било предоставено
на ищцата, а на осн. чл.107, ал.3 от СК (отм. 1985) семейното жилище, а именно
спорният апартамент, също е било предоставено на нея докато упражнява
родителските права. След прекратяването на брака им бившите съпрузи са
продължили да живеят заедно в апартамента, а по-късно и родената на ***г. тяхна
дъщеря – Б..
Ответниците посочват, че С.Й. е живял заедно с ищцата и децата им в семейното жилище
почти 10г. и го е напуснал през 1998г., а ищцата заедно с двете им деца е
останала да живее там въз основа на предоставеното с решението за развод
ползване. След навършването на пълнолетие на двете им деца, С.Й. не е поискал
от тях и майка им да освободят жилището, което за тях е било единствено, докато
самият той е притежавал и други жилищни имоти и възможности да си осигури
жилище. Поради тези причини и с оглед грижата му за децата той им е позволил да
продължават да живеят в апартамента. Същото е било и отношението от страна на
родителите на С.Й., които по силата на учреденото им с договора за дарение от
1992г. право на ползване са имали изключителното право да ползват имота.
Ответниците посочват още, че след окончателната
раздяла между ищцата и Св. Й., той е продължил да поддържа контакти с децата си
и отношенията му с ищцата са били коректни, като достъпът му до жилището не е
бил препятстван. Същите са били и отношенията с неговите родители, които са се
срещали с внуците си, но никога не е бил поставян под съмнение факта, че
жилището е собственост на С.Й., а в полза на родителите му е учредено право на
ползване. Доказателство за това е фактът, че за целия период след 1992г.
данъците на имота са заплащани от данъчно задължените ползватели на имота и от
собственика С.Й.. За всички е било ясно, че ищцата и децата живеят в
апартамента на Св. Й. с негово разрешение и това на родителите му.
Ответниците твърдят, че изложените обстоятелства
водят до извода, че упражняваната от ищцата фактическа власт върху имота не
покрива признаците на владение, а съставлява държане за другиго, което
независимо от своята продължителност не може да има за последица придобиването
на имота по давност. Тъй като след прекратяването на брака й със С.Й., ищцата е
държала имота на основание предоставеното й с решението за развод ползване на
това жилище като семейно, наличието на правно основание за държането изключва
намерението на държателя да свои вещта. След като ищцата е започнала да държи
имота за другиго, то следва да се счита, че държането й е продължило на същото
основание и след прекратяването на учреденото й от съда право на ползване с
навършване пълнолетие на децата. Обратното би било възможно ако държателят
изостави първоначалното си основание и започне да държи имота като свой,
каквито данни в случая липсват, като промяната на основанието следва да е ясно
и недвусмислено демонстрирано спрямо действителния собственик. Ако не е
сигурно, че вещта се държи като своя, владението е съмнително, а ако не е явно
за собственика, то е скрито.
Ответниците твърдят още, че жилището се е заемало
със съгласието и разрешението на собственика и на ползвателите. Това положение
е било безспорно между страните и след смъртта на С.Й. и неговия баща, когато Р.Х.
от името на двете си деца е поставила въпроса за уреждането на наследствените
отношения по повод този и други имоти на общия наследодател, в каквато връзка
на останалите ответници е била изпратена нотариална покана от 04.08.2015г.
Ответниците твърдят, че за пръв път са узнали за намеренията на ищцата да
придобие вещта, при опита й да се снабди с необходимите документи за провеждане
на обстоятелствена проверка, за което са били уведомени от О**** с писмо от 13.10.2015г. и са възразили писмено.
Твърди се още, че до смъртта на Н**** Й. на
26.03.2012г. и на А.Й. на 09.06.2015г. давност срещу собственика С.Й. не би
могла да тече, защото учреденото в полза на всеки от тях поотделно право на
ползване изключва това право за собственика. Затова владелецът не би могъл да
му противопостави своята фактическа власт и да се позовава на давностно
владение. През посочения период на давността в жилището са живеели децата на С.Й.
и ищцата, като същите са били причината бащата да позволи и тримата да живеят в
апартамента. Дори ищцата да е държала имота, то това е било съвместно с А. и Б.,
като липсват твърдения за съвладение или за друго
основание за тяхната фактическа власт, различно от нейното.
По исковете с правно основание чл.72 ал.1 и чл.74
ал.1 от ЗС, ответниците считат, че съществува неяснота, дали се предявяват
наред с иска за собственост, макар и като евентуални спрямо него. При уточнение
от страна на ищцата, тези искове се явяват недопустими и нередовни, тъй като
разглеждането на иск за извършени от владелеца подобрения предпоставя, че той
не би могъл да се позове на давността. Това от своя страна предполага
отхвърляне на неговия иск с влязло в сила решение, или нейно твърдение за
загубване на владението за повече от 6 месеца, което липсва. При подобно
съотношение на основанията на исковете, съединяването на този за подобрения е
недопустимо, вкл. и като евентуален.
Считат иска за неоснователен, тъй като ищцата няма качеството на владелец
на имота, а през целия период от прекратяването на брака й със С.Й. е била
държател на този имот. Ищцата не би могла да претендира качеството си на
добросъвестен владелец, защото дори не се посочва правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 от
ЗС, годно да сложи началото на това владение. Ответниците твърдят, че дори
ищцата да е влагала средства за поддържане или подобрение на имота, то това е
сторено в качеството й на държател, поради което не може да бъдат обосновани
исковете с правно основание чл.72, ал.1 и чл.74, ал.1 от ЗС.
Ответниците, правят изрично възражение за погасяването на вземането за
подобрения по давност с изтичане на 5 години от времето на извършването им, на
осн. чл.110 от ЗЗД .
Съдът приема, че предявените искове
намират правното си основание в чл. 124 от ГПК и чл.72, ал.1 от ЗС и
чл.74, ал.1 от ЗС.
Съдът, след като се запозна с изложеното от ищцовата
страна в исковата молба, вземайки предвид възраженията на ответниците и ценейки
при условията на чл.235, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата е представила копие от нот.акт
№**** от което се установява, че на 16.октомври 1992г. А. и
Н**** даряват на сина си С.Й. апартамент №64 на пети етаж,
вход трети в ж.бл.**** със застроена площ от
60.91кв.м. при запазено право на пожизнено ползване на имота от страна на
дарителите. Представено е също така удостоверение от 29.06.2017г. (л.131) от О****, от което се установява, че дареният и ищцата са се
намирали в съпружески отношения, като същите са възникнали на 16.07.1980г. и са
приключили с развод на 6.07.1988г. Представени са и удостоверения за наследници
от които се установява, че С.Й. е починал на 5.01.2015г., а неговите родители и
носители на правото на ползване върху имота са починали съответно през 2012г.
майка му и през 2015г. баща му и освен това Св.Й. след смъртта си е оставил
като наследници децата си А. Св.Й., Б. Св.Й., М. Св.Й. и Т.-Й. Св.Й.. По делото
са разпитани и двама свидетели на ищцата и един на ответниците, като ищцовите свидетели имат впечатления относно това кой е
обитавал апартамента във времето след 2000г., но заявяват и че ищцата „винаги е
живяла там” св.В.Е****, а ответниковия
свидетел сочи, че дарения С.Й. е живял в жилището още от 1980г. и го е обитавал
и към момента на встъпването в брак с ищцата и към момента на прекратяване на
брака.
По делото обаче липсват доказателства, от които да се
установява, че ползването на жилището е било предоставено от съда на ищцата при
прекратяване на брака й със Св.Й., както и тя да е пребивавала в имота по
силата на друго договорно отношение с него. От друга страна разпитаните по
делото двама свидетели на ищцата сочат, че тя заедно с децата си обитава имота
още от 2 000г., а представената нотариална покана (л.93 и 94) не е
отправена до ищцата, а до децата й, като дори и да бе адресирана и до нея, то
тя е отправена едва на 4.08.2015г.
Предвид изложеното решаващия състав намира, че ищцата
е доказала, че необезпокоявано е обитавала процесното жилище поне от 2000г. От
друга страна очевидно обитаването е било като свое и е било демонстрирано пред
трети лица след като разпитаните по делото свидетели на ищцата сочат, че им е
известно че имота е неин. Ответниците не са представили никакви доказателства,
от които да се установява, че са оспорвали осъществяваното от ищцата владение
върху имота. Що се отнася до възражението за това, че правото на ползване на
имота е било предоставено на дарителите и докато те са биле живи давност в
полза на ищцата не би могла да тече, то решаващия състав намира това възражение
за неоснователно предвид това, че придобиването по давност следва от действия противопоставими на носителя на правото на собственост, а
не на носителите само на онази съставяща го част представляваща право на
ползване, тъй като правото на ползване е по-малката и допълнителна част от
собствеността.
Воден от горните съображения решаващия състав приема,
че предявеният иск е доказан, тъй като ищцата е доказала, че за времето от
2000г. е владяла явно и необезпокоявано за себе си процесния имот и поради това
претенцията следва да се уважи.
Предвид уважаването на иска ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата и сторените по делото разноски в размер на
общо 3 826.25лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между К.А.Й. **********
*** от една страна като ищец и М.С.Й. ЕГН********** действащ със съгласието на
своята майка и законен представител Р. Е**** Х. ЕГН**********
действаща и в качеството си на майка и законен представител на детето Т.-Й.С.Й.
ЕГН********** *** и А.С.Й. ЕГН********** и Б.С.Й. ЕГН********** *** от друга
страна като ответници, че ищцата е придобила по
давност правото на собственост върху недвижим имот представляващ апартамент №****, съставляващ СОС с идентификатор **** по кадастралната карта на гр.Варна, с площ
60,91кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, избено
помещение, ведно с прилежащото избено помещение №64 и 0,5890% идеални части от
общите части на сградата с идентификатор **** построена върху дворно място, съставляващо поземлен
имот с идентификатор **** по
кадастралната карта на гр.Варна, на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА М.С.Й. ЕГН********** действащ със съгласието на
своята майка и законен представител Р. Е**** Х. ЕГН**********
действаща и в качеството си на майка и законен представител на детето Т.-Й.С.Й.
ЕГН********** *** и А.С.Й. ЕГН********** и Б.С.Й. ЕГН********** *** да заплатят
на К.А.Й. ********** *** сумата от 3 826.25лв. сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: