№ 10915
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110163143 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на М. С. ... срещу ... с искане за осъждане на ответника
да заплати сумата в размер на 4 090,90 евро или тяхната левова равностойност,
представляваща стойността на самолетните билети от Хавана до София и обратно,
използвани за пътуването на ищцата и синът й през 2016 г., за времето на платения годишен
отпуск на ищцата, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане; сумата в размер на 2 637,65 лв., представляваща
неизплатени възнаграждения по основно служебно правоотношение за периода 08.2016 г. –
03.2017 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане, като претендира и обезщетение за забава върху посочените
суми в размер на 392,17 лв. за периода от 22.03.2021г. до 01.08.2021 г.
Ищецът М. С. ... твърди, че от 07.10.2013 г. до 27.03.2017 г. била дългосрочно
командирована в Посолството на РБ в Хавана, Куба. Твърди, че на 05.07.2016 г. подала
заявление за ползване на платен годишен отпуск и закупуване на самолетни билети за
сметка на МВнРз за нея и малолетния й син ... Кънчевски, като с грама на дирекция
„Човешки ресурси“ отпускът на ищцата бил разрешен, но било посочено, че право на
заплащане за самолетни билети има само ищцата, но не и синът й. С грама ЧР 55-39-
8/04.08.2016 г. на директор на дирекция „Човешки ресурси“ до посолството се посочва, че
дългосрочната командировка на ищцата се прекратявала и на това основание не й са се
полагали средства за закупуване на самолетни билети. Ищцата твърди, че ВАС постановил,
че въпросната грама не може да прекратява дългосрочна командировка и да служи като
основание за неизплащане на командировъчни средства. Твърди, че заповед за прекратяване
1
на дългосрочната й командировка така и не била получена в посолството, нито й била
връчена на нея за периода на разрешения й годишен отпуск, в който е посетила
неколкократно МВнР. След завръщането й в Хавана ищцата продължила да работи в
посолството със знанието на министерството, като през м.11.2016 г. й била връчена заповед
за повишаването й в ранг на държавен служител. Твърди също, че за периода от август 2016
г. до март 2017 г. месечните й възнаграждения са плащани нередовно, като от м. декември
2016г. министерството е преустановило плащанията изобщо. Посочва се, че на 27.09.2017г.
ищцата подала заявление до министерството, с което иска изплащане на дължимите й суми
за самолетни билети, както и за неизплатените й възнаграждения за м.8.2016 г. – м.3.2017 г.,
като с писмо на тогавашния ръководител на Инспектората към МВнР й е отказано плащане
на посочените суми, като основание за отказа е посочена заповед на министъра на външните
работи за прекратяване на дългосрочната командировка на ищцата, като такава заповед така
и не била връчена на ищцата. Твърди, че процесната заповед се материализирала като
самостоятелен документ едва в края на декември 2017г., като същата с решение № 3678 от
22.03.2021 г. на ВАС – петчленен състав, II колегия, била отменена като незаконосъобразна.
Поради което счита, че не са налице основания за отказа на работодателя й за неизплащане
на процесните суми. С оглед изложеното се иска осъждане на ответника да заплати сумата в
размер на 4 090,90 евро или тяхната левова равностойност, представляваща стойността на
самолетните билети от Хавана до София и обратно, използвани за пътуването на ищцата и
синът й през 2016 г., за времето на платения годишен отпуск на ищцата, ведно със законната
лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;
сумата в размер на 2 637,65 лв., представляваща неизплатени възнаграждения по основно
служебно правоотношение за периода 08.2016 г. – 03.2017 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
и обезщетение за забава върху посочените суми, считано от момента на тяхната
изискуемост, а в условията на евентуалност – от 22.03.2021 г., както и разноски по делото.
Ответникът ..., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Твърди, че от ищцата не е инициирана процедура по чл. 11 НКЗСМ за възстановяване на
разходи и съответно няма произнасяне на административния орган. Твърди, че за да
възникне притезанието на ищцата за заплащане на пътните разходи е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Ищцата да е служител, който е
дългосрочно командирован в друга държава; 2. Реално да са направени пътни разходи; 3. Да
са представени разходооправдателни документи пред ръководителя на задграничното
представителство за съответния разход, максимум до размерите по чл. 11, ал. 4 и ал. 5
НКСЗМ, окомплектовани с платежен документ, както и доказателства за изпълнение на
изискването за разход по икономически най-изгоден маршрут. Твърди, че ищцата нито е
представяла, нито е предявявала за плащане разходооправдателни документи, като
неполучаването на процесната сума се дължи единствено на бездействието на ищцата.
Твърди, че претенцията за заплащане на стойността на самолетните билети е погасена по
давност. Относно претенцията за заплащане на възнаграждения по основно служебно
правоотношение счита същата за погасена по давност. Поради което моли за отхвърляне на
2
предявените искове, като претендира и разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представената по делото заповед № Т-./07.07.2008 г. на министъра на външните
работи се установява, че ищцата е назначена, считано от 09.09.2008 г. на длъжност „младши
експерт“ в Дирекция „Европа – I“, отдел „Задгранични представителства“ при МВнР – гр.
София с основна месечна заплата от 377 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено
време в размер на 33,93 лв. Със заповед № К-1440/24.09.2013 г. на министъра на външните
работи на основание чл. 70, ал. 2 ЗДСлужба ищцата е командирована в посолството на
Република България в Куба – гр. Хавана, за изпълнение на функциите на технически
сътрудник в задграничното представителство за времето от 07.10.2013 г. до 09.04.2016 г.,
като със заповед № К-125/28.03.2016 г. командировката на ищцата е удължена до 08.04.2017
г.
С писмо на посолството на РБ в Хавана с изх. № Кв-08-268/05.07.2016 г. е изпратена
молба до министъра на външните работи за разрешаване ползване на платен годишен отпуск
на ищцата за периода от 10.08.2016 г. до 20.09.2016 г., като в молбата е посочено, че ищцата
желае да й бъдат изплатени пътни разходи за самолетен билет на основание чл. 11, ал. 1, т. 6
НКСЗМ, както и че с нея ще пътува синът й .... С грама с изх. № ЧР-./13.07.2016 г. на МВнР
– дирекция „Човешки ресурси“ на ищцата е разрешено ползването на платения й годишен
отпуск, считано от 10.08.2016 г. до 20.09.2016 г. вкл. Посочено е, че на основание чл. 11, ал.
1., т. 6 от НКСЗМ разходите за самолетен билет само за служителя са за сметка на МВнР.
Изпратено е запитване до МВнР относно правото на пътни разходи на ищцата, като в
отговор от дирекция „Човешки ресурси“ посочват, че е налице хипотезата на йерархическа
връзка на ръководство и контрол между ищцата и съпруга й по чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗДСл и чл.
107а, ал. 1, т. 1 КТ, поради което дългосрочната командировка на ищцата се прекратявала,
считано от 04.08.2016 г.
Представена е заповед № К-543/03.08.2016 г., подписана от министъра на външните
работи на 30.08.2016 г., с която на основание чл. 70, ал. 2 ЗДСлужба, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
ЗДСл задграничната командировката на ищцата е прекратена, считано от 04.08.2016 г.
Същата заповед е оспорена по съдебен ред, като с решение № 3678 от 22.03.2021 г. по адм.д.
№ 11232/2020 г. на ВАС – Петчленен състав – II колегия, е отменена като
незаконосъобразна.
Представено е още удостоверение за раждане на ... Тодоров Кънчевски, от което се
установява, че същият е дете на ищцата, като за това обстоятелство страните нямат спор.
Представени са протокол № 864/04.07.2016 г. и № 866/04.07.2016 г. за доставка на
самолетни билети за София – Хавана – София за ищцата и синът й на обща стойност
5 080,90 евро, като е посочено, че сумата следва да бъде изплатена в брой, както и бордни
карти за процесните полети на М. и сина й.
3
Представени са фишове за работна заплата на ищцата за периода от м. юли 2016 г. до
м. март 2017 г., както и 20 бр. грами , изготвени от ищцата през процесния период,
формуляр-предложение на ДП на РБ в Хавана, свързан с културната програма за
българското председателство на съвета на ЕС за 2017 г. – 2018 г., изгответно от ищцата в
края на 2016 г. и началото на 2017 г., онлайн-проучване – ресурси на културната
дипломация на Република България, изготвено от М. на 31.10.2016 г., формуляр за атестация
на служитЕ.та от 30.01.2017 г., както и справка за състава на посолството в Хавана, считано
от 01.03.2017 г.
Представена е инструкция за бюджетния процес и финансово-счетоводната и
материална отчетност в задграничните представителства на Република България, утвърдена
със заповед № 95-00-28 от 23.01.2013 г. на министъра на МВнР.
Представена е заповед № О-3658/10.08.2016 г., с която на основание чл. 56, ал. 1
ЗДСл на ищцата е разрешено ползването на платения й годишен отпуск за периода от
10.08.2016 г. до 20.09.2016 г.
Представена е заповед № Т-1146/28.02.2017 г. за изменение на заповед № Т-
./07.07.2008 г., с която на основание чл. 67, ал. 5, т. 1 ЗДСл във връзка със заповед № 95-00-
46/28.02.2017 г. на министъра на МВнР, основната месечна заплата на ищцата. Считано от
01.03.2017 г. е увеличена в размер на 506 лв.
По делото са представени молби от 23.05.2017 г. и от 19.07.2021 г. с рег. № 21ПР-
../19.07.21 до МВнР, с която ищцата претендира заплащането на процесната сума за
самолетни билети.
Представени са още регистрационен картон, заповед № 4Р-95-00-49 от 24.03.2015 г.
на министъра на МВнР.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
неизплатеното нетно възнаграждение на ищцата за периода м.08.2016 – м.03.2017 г. е в
размер на 2 373,89 лв., като обезщетението за забава върху неизплатените месечни
възнаграждения, считано от момента на тяхната изискуемост до датата на предявяване на
иска възлиза на сумата в размер на 1 077,52 лв. Установява се, че обезщетението за забава
върху стойността на самолетните билети в размер на 4 090.90 евро за периода от 20.09.2016
г. до о2.08.2021 г. е в размер на 3 951,66 лв., а за периода от 21.03.2021 г. до 02.08.2021 г. –
300,04 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За основателност на иска с права квалификация чл. 72 от Закона за дипломатическата
служба, вр. чл. 11 НКСЗМ в тежест на ищеца е да докаже извършване на процесния разход
за самолетни билети, неговия размер, както и представяне на разходооправдателни
документи до ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца процесната сума.
4
Съгласно чл. 72, т. 6 ЗДСлужба дългосрочно командированият служител и членовете
на семейството му, които го придружават в приемащата държава, имат право на пътни пари
при условия и в размер, определени с наредбата по чл. 71, ал. 2, при: пътуване до Република
България и обратно за ползване на платен годишен отпуск веднъж годишно, с изключение
на годината на първоначалното заминаване и окончателното завръщане. Според чл. 11, ла. 1,
т. 6 НКСЗМ пътните разходи на командирования се поемат от изпращащата администрация
в следните случаи: при пътуване до Република България и обратно до приемащата държава
за ползване на платен годишен отпуск веднъж годишно; пътните разходи по тази точка не се
изплащат, ако ползването на отпуска е започнало в годината на първоначално заминаване и
на окончателно завръщане, като съгласно ал. 2 на същия член пътните разходи на членовете
на семейството на командирования служител се поемат от изпращащата администрация в
случаите по ал. 1, т. 1 - 3, 5 и 6. Алинея 4 на чл. 11 от наредбата предвижда, че пътуванията
се извършват със самолет икономична класа по финансово изгоден маршрут, а в ал. 5 е
посочено, че в случаите по ал. 1, т. 1 - 3 и 6 служителите могат да пътуват и по друг избран
маршрут, като при представяне на разходооправдателни документи изпращащата
администрация възстановява направените пътни разходи до стойността на самолетен билет
икономична класа по финансово изгоден маршрут от и до Република България, съответно
между страните на преместване по чл. 66 от Закона за дипломатическата служба.
По делото се установи безспорно, че със заповед № К-1440/24.09.2013 г. на
министъра на външните работи на основание чл. 70, ал. 2 ЗДСлужба ищцата е
командирована в посолството на Република България в Куба – гр. Хавана, за изпълнение на
функциите на технически сътрудник в задграничното представителство за времето от
07.10.2013 г. до 09.04.2016 г., като със заповед № К-125/28.03.2016 г. командировката на
ищцата е удължена до 08.04.2017 г., както и че същата не е прекратена със заповед № К-
543/03.08.2016 г., доколкото с решение № 3678 от 22.03.2021 г. по адм.д. № 11232/2020 г. на
ВАС – Петчленен състав – II колегия, заповедта е отменена като незаконосъобразна.
Следователно, установи се, че за процесния период служитЕ.та е била дългосрочно
командирована в посолството на Република България в Хавана, както и че съгласно грама с
изх. № ЧР-./13.07.2016 г. на МВнР – дирекция „Човешки ресурси“ на ищцата е разрешено
ползването на платения й годишен отпуск, считано от 10.08.2016 г. до 20.09.2016 г. вкл.
От представеният по делото протокол № 864/04.07.2016 г. за доставка на самолетни
билети за София – Хавана – София за ищцата и синът й, се установява, че ищцата е
извършила разходи в размер на 4 090,90 евро за процесните самолетни билети.
При систематичното тълкуване на разпоредбите на НКСЗМ, във вр. с чл. 65 и сл. от
ЗДСлужба, приложими за служителите в задграничните представителства, се установява, че
законово предвидените командировъчни средства, пътни пари, средства за наем, подходящо
жилище, средства за медицинско обслужване и здравно осигуряване в приемащата държава,
допълнително възнаграждение при заплаха за живота и сигурността и др. се дължат за
времето на изпълнение на задграничния мандат в приемащата държава по силата на закона,
като размерът на пътните пари е предварително ограничен до стойността на самолетен
5
билет икономична класа по финансово изгоден маршрут съгласно разпоредбата на чл. 11,
ал. 4 от наредбата.
От изложеното е видно, че за дългосрочно командирования служител е възникнало
правото да получи пътни пари от момента на възникване на съответния разход – 04.07.2016
г., като неоснователно се явява възражението на ответника, че не била инициирана
процедура за възстановяване на разходите и не били представени от ищцата
разходооправдателни документи. Дори да се приеме, че такива не са представени с молбата
за ползване на платен годишен отпуск, то такива са представени като приложение към
молбата от 19.07.2021 г. с рег. № 21ПР-../19.07.21 до МВнР, доколкото под опис са
приложени протоколите за закупуване на самолетни билети.
С оглед изложените по-горе аргументи, следва да се разгледа възражението за
давност спрямо вземането за пътни разходи. Съдът намира същото за основателно,
доколкото по отношение на него се прилага общата 5-годишна погасителна давност, която
започва да тече от възникване на съответния разход, а именно датата на закупуване на
самолетните билети – 04.07.2016 г. Исковата молба е депозирана в съда на 02.08.2021 г.,
респ. давността е изтекла на 04.07.2021 г. Ето защо съдът намира, че процесното вземане е
погасено по давност, поради което искът подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
За основателност на предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 32 от Закона за
държавния служител в тежест на ищеца е да докаже съществуването на служебно
правоотношение с ответника и размера на уговореното възнаграждение по служебното
правоотношение.
В тежест на ответника е доказване на обстоятелството, че е заплатил на ищеца
процесната сума.
Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗДСлужба за времето на задграничния мандат служителят
получава освен възнаграждението си и командировъчни средства.
Установи се по делото, че със заповед № Т-./07.07.2008 г. на министъра на външните
работи ищцата е назначена, считано от 09.09.2008 г. на длъжност „младши експерт“ в
Дирекция „Европа – I“, отдел „Задгранични представителства“ при МВнР – гр. София с
основна месечна заплата от 377 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време в
размер на 33,93 лв., като няма данни по делото, както и твърдения на страните, че
служебното правоотношение е прекратено към настоящия момент, следователно през
процесния период е било налице служебно правоотношение между ищцата и ответника.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че неизплатеното нетно възнаграждение на ищцата за
периода от м.08.2016 г. до м.03.2017 г. възлиза на сумата от 2 373,89 лв., а дължимото
брутно възнаграждение за този период е в размер на 2 637,65 лв.
Съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че доколкото ищцата е била в
неплатен отпуск за процесния период, не й се дължало трудово възнаграждение.
Посочването във фишовете за работна заплата, че ищцата е в неплатен отпуск не води до
6
категоричния извод, че същата реално е ползвала такъв, доколкото липсват по делото
заповеди за разрешаване ползването му, както и заявление от страна на служителя за
ползване на неплатен отпуск. Като в тази насока с протоколно определение от 15.03.2022 г.
съдът изрично е указал на ответника, че не сочи доказателства за това си твърдение, като
такива не са представени и в последствие от страна на същия.
Ето защо съдът намира, че за ищцата е възникнало право да получи полагащото й се
трудово възнаграждение за периода от м.08.2016 г. до м.03.2017 г. в размер на 2 637,65 лв.
Доколкото съдът формира извод за основателност на иска за неплатено трудово
възнаграждение, следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на
вземането. Съдът намира за основателно възражението за давност, по следните
съображения. В случая се прилага кратката 3-годишна погасителна давност, предвид
характера на вземането, а именно за трудово възнаграждение. Предвид липсата на данни по
делото, съдът приема, че дължимостта на трудовото възнаграждение настъпва в края на
съответния работен месец, следователно погасителната давност започва да тече от първо
число на следващия месец. Ето защо предвид обстоятелството, че исковата молба е
депозирана в съда на 02.08.2021 г., съдът намира, че давността за вземанията за труд е
изтекла най-късно на 01.04.2020 г, поради което и този иск се явява неоснователен в
неговата цялост.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 392,17
лв. за периода от 22.03.2021г. до 01.08.2021 г., съдът намира същия за неоснователен,
предвид неоснователността на главния иск.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
единствено ответникът. Същият претендира такива в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, поради което и за същата сума следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. .., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..“,
ул. „..“ № 4 срещу ..., с адрес: гр. София, ул. „... .“ № 2 иск с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, вр. чл. 32 от Закона за държавния служител.; иск с права квалификация чл. 72 от Закона
за дипломатическата служба, вр. чл. 11 НКСЗМ; както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 4 090,90 евро или тяхната левова
равностойност, представляваща стойността на самолетните билети от Хавана до София и
обратно, използвани за пътуването на ищцата и синът й през 2016 г., за времето на платения
годишен отпуск на ищцата, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане; сумата в размер на 2 637,65 лв.,
7
представляваща неизплатени възнаграждения по основно служебно правоотношение за
периода 08.2016г. – 03.2017г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на
392,17 лв. за периода от 22.03.2021г. до 01.08.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. С. .., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..“, ул. „..“ № 4 да
заплати на ..., с адрес: гр. София, ул. „... .“ № 2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по
делото в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8