Решение по дело №18/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 49
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 19 април 2021 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20217120700018
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 19.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                                      МАРИЯ БОЖКОВА

 

при секретаря Мариана Кадиева

и с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 18 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц.Г.М. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решението, постановено по а.н.д. № 319/ 2020 г. на РС – Момчилград. Съдебният акт се оспорва с твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Посочва се, че основния извод на съда – за неоснователност на жалбата – не е съобразен със закона и доказателствата по делото. Изразява се становище, че нарушението не било доказано и установено по несъмнен начин, доказателствата по делото, анализирани по отделно и в тяхната съвкупност водят до един единствен извод за липса на нарушение от страна на жалбодателя. Посочва се, че при извършване на проверката касаторът е бил предпазна маска, за да може да се нахрани и изпие питието, което си е купил. Твърди се, че е имал предпазна маска.

Следващо основание за неправилност на оспореното решение, според изложеното в касационната жалба, е отмяната на Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., и Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. от издателят им. Цитират се  мотивите на Тълкувателно Решение №2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т.д.№2/2015 г., който са в смисъл, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т.е. той се счита отменен от момента на издаването му.  Иска се да се отмени оспореното решение. Посочва се, че са налице основанията по чл.3, ал.2 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило писмено становище за даване ход на делото в негово и на доверителя му отсъствие, както и подробни съображения в подкрепа основателността на жалбата.  

Ответникът – Директор на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Кърджали, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

 Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Момчилград.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 319/2020 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

          С оспореното решение РС – Момчилград е потвърдил наказателно постановление № 12020-318-23-33 от 24.08.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр. чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Ц.Г.М. с адрес: ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. 

          При проверка за законосъобразност на оспореното наказателно постановление РС – Момчилград е установил липса на нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Приел е, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено. В решението е посочено, че дадената правна квалификация на деянието е правилна, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Районният съд е изложил мотиви за невъзможността за прилагане разпоредбата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.

Решението е правилно.

          Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд. Направените въз основа на нея изводи за законосъобразност на наказателното постановление са обосновани и се възприемат от касационния състав на АС – Кърджали.

          РС – Момчилград правилно е приел, че при съставяне и предявяване на АУАН, съответно – издаване на наказателното постановление, не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да водят до отмяна на наказателното постановление. С касационната жалба отново са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради недоказаност на нарушението и липса на санкционна част. В оспореното решение са изложени мотиви по така предявените и с касационната жалба доводи, които мотиви се споделят от касационния състав, поради което не е необходимо да се приповтарят и съгласно чл.221, ал.1, изр.2-ро от АПК, касационният състав препраща към тях.

          Относно доводите в касационната жалба, непредявени пред РС – Кърджали, административният съд, прави следните изводи:

          В касационната жалба, като основание за неправилност на оспореното решение, се посочва, че са отменени общите административни актове – Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Твърди се, че съществуват основания за прилагането на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Действително, в мотивите на Тълкувателно Решение №2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т.д.№2/2015 г., е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т.е. той се счита отменен от момента на издаването му. Предвид обстоятелството, че се касае до административнонаказателна отговорност, предвидена в закон - Закон за здравето, в действаща и към момента разпоредба, не може да се сподели становището, че отмененият общ административен акт, след издаване на наказателното постановление, е основание за неговата ( на НП) отмяна. В случая е от значение, че при издаването на наказателното постановление – 30.04.2020 г., Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването са съществували. Същите са отменени със Заповед № РД-01-277/ 01.05.2020 г. на министъра на здравеопазването и тази отмяна не може да се преценява като основание за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Това е така, защото в посочената норма е предвидено, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Има се предвид промени в нормативната уредба, в смисъл – промени в закона или подзаконов нормативен акт, уреждащ административнонаказателната отговорност. Такива промени не са настъпили.

          Констатираното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б. „а“ от ЗАНН, защото не се отличава от типични за вида си нарушения.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като постановено при правилно приложение на материалния закон, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд

         

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

Оставя в сила Решение № 193/ 30.12.2020 г., постановено по а.н.д. № 319/2020г. по описа на РС – Момчилград.

          Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                                                                                       2.