Решение по дело №1963/2020 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 28.09.2020г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  девети септември две хиляди и двадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова  след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №1963 по описа за 2020 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от  Н.А.С. срещу „Е.М.“ЕООД  за приемане  на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 909.22 евро, представляваща главница по договор за банков кредит, сключен на 29.01.2009г. , сумата от 4.95 евро, представляваща редовна лихва за периода 20.06.2011г. – 19.07.2011г., сумата от 204.29 евро, представляваща наказателна лихва за периода 20.06.2011г. – 16.09.**., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 17.09.**. до окончателното изплащане, като и сумата от 43.78 лева разноски за държавна такса и 205 лева за юрисконсултско възнаграждение, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането по Заповед №7194/**. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №13436/**. по описа на ВРС, 10с., представляващи предмет на образувано изпълнително дело №** по описа за 2019г. на ЧСИ №711-Даниела Петрова-Янкова.

В исковата молба се излага, че въз основа на Заповед №7194/**. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №13436/**. по описа на ВРС, 10с. ищцата е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД суми, дължими по договор за кредит от 29.01.2009г. и разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД на 02.10.**. било образувано ИД №** при ЧСИ №711-Даниела Петрова-Янкова.

Твърди се, че възможността на взискателя да събере вземането срещу ищцата по принудителен ред е погасено по давност по следните аргументи :

Сочи се, че след образуване на ИД на 02.10.**. не били извършвани каквито и да е било изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради и което ИД било прекратено поради настъпила перемпция по силата на закона на 02.10.2014г. в хипотезата на чл.433,ал.1, т.8 ГПК. Така в хипотезата на прекратено изпълнително производство и на основание чл.110 ЗЗД с изтичането на още три години, а именно 02.10.2017г. възможността ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред било погасено по давност.  „Е.М.“ЕООД придобило вземането по заповедта въз основа на сключен с „Райфайзенбанк /България/“ЕАД договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2014г. Въпреки настъпилата по-рано перемпция и обща погасителна давност едва на 03.10.2019г. съдебният изпълнител издал постановление за прекратяване на ИД №**, на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК. И отново на 03.10.2019г. по молба на взискателя    „Е.М.“ЕООД въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ИД №** по описа на ЧСИ№711-Даниела Петрова-Янкова.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Е.М.“ЕООД е депозирало отговор, в който е изразено становище за частична недопустимост и неоснователност на иска.

Излага се, че в исковата молба е посочена цена на иска 2 436.26 лева и така предявеният иск бил недопустим за разликата над 1778.28 лева Липсвало правен интерес от предявяване на иска спрямо акцесорните вземания за лихва, тъй като съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването по давност на главните задължения се погасявали и акцесорните за лихва. По отношение на разноските се сочело, че искът не можел да бъде самостоятелен и същите били последица от уважаване на заявлението.

Твърди се, че по ИД №** били искани и били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. С подаване на молбата за образуване на ИД, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ, давността се считала за прекъсната. След образуване на ИД било предприето действие по връчване на покана за доброволно изпълнение с уведомяване за насрочен опис и предприемане на изпълнителни действия. ПДИ била връчена на ищцата на 04.10.**. и оттук следвало, че датата на настъпване на погасителната давност нямало как да е 02.10.2019г. Изложени са подробни правни съображения за приложението и значението на разпоредбата на чл.433,ал.1, т.8 ГПК.

Сочи се, че след прекратяване на   ИД №** било образувано ИД №1179/***. преди изтичане на предвидения в закона давностен срок, като още с молбата за образуване били поискани изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Твърди се, че към момента на образуване на първото ИД е било в сила Постановление  на Пленума на Върховния съд на НРБ №3/18.11.1980г., където било изрично постановено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.  Това постановление загубило силата си от постановяване на ТР №2/2015г., обявено на 26.06.2015г.

Отправя се искане за отхвърляне на претенцията. 

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

Представен е изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК  по ч.гр.д. №13436/**. по описа на ВРС, с който „*-“ЕООД, Б. Г. Ст. и Н.А.С. са осъдени да заплатят солидарно  на „Райфайзенбанк“ЕАД сумата от 909.22  евро, представляваща просрочена  главница по договор за банков кредит от 29.01.2009г.,  4.95 евро, представляваща  редовна лихва за периода от 20.06.2011г. до 19.07.2011г., 204.29 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 20.06.2011г. до 16.09.**., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда -17.09.**. до окончателно погасяване на задължението и 248.75 лева разноски по делото.

С разпореждане от 02.10.**. е образувано ИД №*** по описа на ЧСИ №7117- Даниела Петрова-Янкова по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД въз основа на издадения ИЛ ч.гр.д. №13436/**.

По делото са извършвани справки за притежавани недвижими имоти, трудови договори, декларирани доходи, банкови сметки, движима собственост.

ПДИ  е връчена на Н.С. на 13.10.**.

Като взискател  е конститиурано „Е.М.“ЕООД, като цесионер на вземането по договор от 12.06.2014г. 

ИД №***  по описа на ЧСИ №711 е прекратено по молба на взискателя с разпореждане от 03.10.2019г.

С разпореждане от 03.10.2019г. е образувано ИД №** по описа на ЧСИ №711- Даниела Петрова-Янкова по молба на „Е.М.“ ЕООД въз основа на издадения ИЛ ч.гр.д. №13436/**. С постановление от   03.10.2019г. е наложен запор на сметката на *** в ПИБ  АДи Експресбанк АД.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

По предявения иск с правно основание чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящата хипотеза ищецът оспорва изпълнението с възражението, че вземането по същото е погасено по давност.

Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.  

Съобразно утвърдената  съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г., постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение  №325/13.01.2016г. , постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС, IIIг.о. за прекъсването на давността при образувано изпълнително производство  е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години.

По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца  по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №13436/**. по описа на ВРС. Актът въз основа, на който е издаден изпълнителния титул Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, с оглед връчването на призовката за доброволно изпълнение  се установява,че е влязъл в законна сила на 27.10.**. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установено вземане е пет години и същата съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.  

  Съгласно разясненията дадени в т.10 от мотивите на ТР №2/2015г., постановено по т.д.  №2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с  предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно  ППВС №3/1980г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, поради и което следва да се приеме, че такава не е текла по образуваното ИД ИД №***, но при съобразяване на обстоятелството е ИД е образувано 02.10.**. като с оглед на  разпоредбата на чл.433,ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело е било прекратено по право на 02.10.2014г. с изтичане на двугодишен срок от образуването му при липса на данни да са предприемани годни изпълнителни действия. Прекратяване на изпълнението настъпва по право без да е необходимо нарочен акт на съдебния изпълнител. Последиците от настъпването на перемцията следва да се приравнят на липса на проведено принудително изпълнение, поради и което не е налице хипотезата на  ППВС №3/1980г. Давността за вземането по изпълнителния лист е изтекла към 27.10.2017г., поради и  което наложения запор по ИД №**, макар и да е от категорията действия, които прекъсват давността е извършена след погасяване на вземането по давност и не рефлектира върху вече формираните  изводи,  при съобразяване, че изтеклата погасителна давност не може да бъде прекъсната. 

С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по издадения ИЛ за присъдената главница е погасено по давност с изтичане на пет години от влизането в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист.

На гореизложените съображения съдът намира предявения иск за основателен, предвид и на което същият следва да се уважи.

         По разноските :

С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищеца за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи.

В полза на ищеца следва да се присъдят : 81.47 лева за заплатена държавна такса и 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,  на основание чл.78,ал.1 ГПК.

Воден от горното съдът :

 

Р Е Ш И :

               

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК по отношение на   „Е.М.“ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***-6, че Н.А.С., ЕГН: ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ заплащането на сумата от 909.22 евро, представляваща главница по договор за банков кредит, сключен на 29.01.2009г. , сумата от 4.95 евро, представляваща редовна лихва за периода 20.06.2011г. – 19.07.2011г., сумата от 204.29 евро, представляваща наказателна лихва за периода 20.06.2011г. – 16.09.**., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 17.09.**. до окончателното изплащане, като и сумата от 43.78 лева разноски за държавна такса и 205 лева за юрисконсултско възнаграждение, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането по Заповед №7194/**. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №13436/**. по описа на ВРС, 10с., представляващи предмет на образувано изпълнително дело №** по описа за 2019г. на ЧСИ №711-Даниела Петрова-Янкова.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***-6 да заплати на Н.А.С., ЕГН: ********** с адрес ***  сумата от  481.47/четиристотин осемдесет и един лева и четиридесет и седем ст./ лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :