Р.нска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Г.В.И., в това ,че на
21.05.2016г., в гр. Р., в съучастие с В.Г.Г., като
извършител, направил опит да отнеме чужди движими вещи – парична сума в размер
на 1270,75 лева, мъжка кожена чантичка, с намиращите се в нея вещи – 2 бр.
химикалки-обикновени, тирбушон, тефтер, зарядно
устройство за мобилен телефон „HTC“, здравна книжка, цигари марка „Davidof“, запалка, на стойност 32,10 лева или общо всичко
на обща стойност 1302,85 лева от владението на Д.Д.П.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като
същото е придружено с причиняване на средна телесна повреда на Д.Д.П., изразяваща се счупване на коронката на първи горен
десен зъб, под нивото на венеца; счупвания на емайла на коронката на втори
горен десен и първи горен ляв зъби; изкълчване на първи горен ляв и първи горен
десен зъби; контузия на втори горен десен и втори горен ляв зъби; кръвонасядания на лицето; охлузвания на полулигавицата
на горната устна; кръвонасядане на лигавицата на
горната устна; оток на горната устна; крънонасядания
и охлузвания на лявото бедро и флегмон на горната
устна, наложил оперативна интервенция, което довело до увреждане на зъби, което
затруднява дъвченето и говоренето, което следва де се приравни на
медико-биологичния признак – „.... избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето” и деянието останало недовършено поради независещи от
дееца причини- престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2, вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.18, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание по реда на
чл.54 от НК, при ефективно изтърпяване. Да бъде приведено в изпълнение наказанието
по предходната присъда, в чиито изпитателен срок е извършено настоящето престъпление,
което също да бъде ефективно изтърпяно. Счита, че предявеният от пострадалия
граждански иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен по справедливост.
Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си.
Частният
обвинител и граждански ищец – пострадалият Д.Д.П.
поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат
за виновен, като му бъде определено съответно наказание. Счита, че приетият по
делото граждански иск за сумата от 20 000 лева- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението, следва да бъде уважен в пълен размер,
със законната лихва от 21.05.2016г. до окончателното изплащане на вземането,
като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Повереникът на пострадалия Д.П.-
неговата майка Е.Х.Ц. поддържа обвинението. Моли гражданският иск да бъде
уважен в пълен размер, с лихвата и с всички разноски направени при
няколкократното разглеждане на делото.
Подсъдимия не дава обяснения по делото.
Твърди, че няма нищо общо със случилото се и моли да бъде оправдан, а
гражданският иск отхвърлен.
Упълномощеният му защитник, адв.Д.С. ***, счита, че подсъдимият следва да бъде признат
за невинен, тъй като обвинението не е доказано, нито относно предмета на
престъплението, нито относно участието на подс.И. в
него. Предявеният граждански иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Излага
подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си.
Делото се разглежда за втори път от окръжния съд, след като присъдата
по НОХД № 304/17 на РОС е отменена от
ВТАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При
първото разглеждане на делото пред РОС производството се е развило по реда на
чл.371 т.2 от НПК. Понастоящем делото се разгледа по общия ред.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.В.И. ***, работи като брокер на недвижими имоти, с висше
образование. Не е женен, но живее на семейни начала със св.И.Ц., имат общо малолетно
дете, като двамата отглеждат и детето на св.Ц.. Осъждан е веднъж: със
Споразумение № 316/28.08.2014г. по НОХД № 1769/2014г. по описа на РС – Р. за
престъпление по чл. 343б,ал.1 от НК му е наложено наказание пет месеца лишаване
от свобода, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено
за изпитателен срок от три години. Споразумението е влязло в сила на 28.08.2014г.
Пострадалият Д.Д.П. е роден през 1992г.,
живее в гр.Р. с приятелката си св.К.К., работи като С.
в механа С. .
Подсъдимият Г.В.И. и В.Г.Г. били приятели.
Те често посещавали игрални зали, включително и игрална зала „К.-, находяща се в гр. Р., ул. ***, поради което крупиетата в
тази зала -св.С.И.К. и св.С.С.В. ги познавали.
В късните часове на 20.05.2016г., след 23,00ч. -23,30ч. двамата отново посетили игралната зала „К.-, поръчали
си по една бира и започнали да играят на автоматите. Така изиграли общо 30
лева, без да спечелят нищо. След това спрели, да играят, но останали в залата,
пиели бира и наблюдавали другите играчи. Така, след като видели, че
неустановено по делото лице спечелило, двамата отишли при него и му поискали
пари, при което получили 5 лева.
Около 03,30 часа на 21.05.2016 г. в залата пристигнал св.Д.Д.П.. Същия работел като С. в механа С. в гр. Р. и тъкмо
бил получил заплатата си в размер на 500 лева. Тези пари той държал в левия
джоб на панталона си. Отделно, носел със себе си малка мъжка кожена чантичка, в
която бил прибрал други свои вещи, именно: два обикновени химикала, тирбушон,
тефтер, зарядно устройство за мобилен телефон „HTC“,
здравна книжка, цигари марка „Davidof“ и обикновена
запалка. Св. Д.П. седнал на един от игралните автомати, заредил 5 лева и след
кратко време спечелил сумата от 80 лева. Възприемайки това, подсъдимият Г.И. и В.
Г. се приближили към свидетеля и започнали да го наблюдават. След това, св. Д.П.
се преместил на друг игрален автомат, където заредил 10 лева, където продължил
да играе с тези пари. Малко след това спечелил джакпот в размер на 705,75лева. Подс. Г.И. отишъл при него и поискал непознатия да му даде
20 лева, с мотива, че е спечелил, но св. П. отказал. Св.П. веднага отишъл при
св.С.К., която му изплатила спечелените 705,75 лева и оформила необходимите
документи.
Св. П. прибрал посочената парична сума в джоба на панталона си – при
другите пари, които носел със себе си и се отправил към изхода на казиното. Подс.Г.И. и В. Г. не успели да видят къде св.П. прибрал
спечелените пари, но виждайки, че той напуска игралната зала, оставили бирите,
които току-що им били донесени и бързо тръгнали след него. Св.П. напуснал
игралната зала и се отправил по ул. К.в гр. Р., като смятал да посети игрална
зала „Ц., която се намирала в тази посока. Подс. Г.И.
и В. Г. решили да извършат грабеж и да му отнемат парите и другите ценности
чрез сила. В изпълнение на това решение те тръгнали след него по улицата и
изчакали подходящ момент. След около 200 метра го настигнали, като един от тях
успял да дръпне горната му дреха и така и го спрели. Той му казал: ****. Отново му поискали пари и след като той за пореден път им отказал
един от тях го ударил по лицето. Ударът не бил много силен, но достатъчно, за
да паднат очилата на свидетеля. Св. П. се изплашил и побягнал към ул.
„Борисова“, като викал и за помощ. Подс. Г.И. и В. Г.
побягнали след него, като подс. Г.И. го настигнал
първи и за да го спре го спънал отзад. Св.П. паднал на земята по очи и
вследствие от удара с асфалта ударил долната част на лицето си в областта на
брадата, устата и зъбите, при което получил наранявания, а чантичката която
носел паднала встрани от него. Смятайки, че парите на св.П. се намират вътре В.
Г. взел чантичката и заедно с подс. Г.И. избягали по
посока хотел „Бистра и Г.“. След като се отдалечили на известно разстояние от
мястото, където бил св.П. те разгледали съдържанието на чантата и установили,
че в нея се намират само двата химикала, тирбушона, тефтера, зарядното устройство, една здравна книжка и цигари със
запалка, но не намерили никакви пари. Подс.Г.И. взел
цигарите и зарядното устройство, което впоследствие
изхвърлил в кош за боклук, в междублоковото пространство до бл. Б.в гр. Р. /където
било намерено, при извършения впоследствие оглед на местопроизшествие/.
Отнетата от св. Д.П. чантичка, ведно с останалите вещи в нея изхвърлили в
контейнер за смет на кръстовището на ул. Х.След като подс.Г.И.
и В. Г. избягали от мястото, където се намирал св. Д.П.. Той се изправил,
върнал се по обратния път, взел очилата си и отново отишъл в игралната зала „К.-.
Оттам се обадил на телефон 112 и съобщил за случилото се. На мястото пристигнал
екип на ЦСМП – Р., с медицински фелдшер св. К.Т.К.. Същия прегледал св. П.,
установил, че е получил наранявания основно в областта на горната устна, които
не налагали хоспитализация и издал фиш за извършения медицински преглед. В
игралната зала пристигнали и служители на ОДМВР- Р. - св. И.Б.Т., К. Ки Ц.Д., пред които св.П. разказал как две неустановени
лица, които били в игралата зала и видели, че е спечелил голяма парична сума от
игрален автомат го последвали навън и използвайки сила отнели чантата му и
вещите, които се намирали в нея. Провели и беседи със св. С.К. и св.С.В., които
обяснили, че познават неустановените лица, тъй като те били редовни клиенти на
залата. Това били именно подс.Г.И. и В. Г..
С разпита на св. П., извършен от полицейския служител Х.С., на осн. чл.212, ал.2 от НПК било дадено началото и на
настоящото досъдебно производство. Били проведени оперативно издирвателни мероприятия, в хода на които св. Я.Т.Г.,
инспектор в сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ при ОДМВР- Р., установил подс. И. и В. Г. и пред него те признали за извършеното
деяние.
На 21.05.2016г. бил извършен оглед на местопроизшествие, като било
установено и иззето изхвърленото от подс. Г.И. зарядно устройство за мобилен телефон „HTC“ в кош за
боклук, в междублоковото пространство до бл. Б.в гр. Р..
На 23.05.2016г. подс. Г.И. завел
полицейските служители св. Я.Г. и Т.Р. до мястото, където той и В. Г. са
изхвърлили мъжката чантичка, която били взели от св. П. със сила. Изготвен е
констативен протокол, приложен на л.94 от ДП.
На 06.07.2016г., в присъствието на поемни
лица, било извършено разпознаване на лица, при което св. Д.П. разпознал В. Г.
като едно от лицата, които го нападнали на 21.05.2016 г. /л.28 от ДП/.
На същата дата, в присъствието на поемни
лица било извършено второ разпознаване, при което св. Д.П. разпознал подс. Г.И. като другото лице, което го нападнало на
21.05.2016 г./л.29 от ДП/.
От заключението на приетата по делото техническа - аудио експертиза,
която е възпроизвела на хартиен носител съдържанието на приобщения по делото CD-R, марка hp, с ръкописен надпис “Аудиозапис WAV 1 бр.“ , предоставен от „РЦ 112“ – Р., се установява подаденият сигнал
и съдържанието на проведения разговор на тел 112 на 21.05.2016г. в 04,29 часа.
От заключението на приетата по делото съдебно ценова- икономическа
експертиза, се установява стойността на мъжката кожена чанта, 2 бр. химикалки,
тирбушон, тефтер, зарядно устройство за мобилен
телефон „HTC”, здравна книжка, цигари марка „Davidof” и пластмасова запалка, чиято стойност към 21.05.2016г. възлиза на
32,10 лева.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установяват
получените от пострадалия телесни увреждания. Д.П. е получил две групи телесни
увреждания: 1. Счупване на коронката на първи горен десен зъб, под нивото на
венеца. Счупвания на емайла на коронките на втори горен десен и първи горен ляв
зъби. Изкълчване на първи горен ляв и първи горен десен зъби. Контузия на втори
горен десен и втори горен ляв зъби. Кръвонасядане на
лицето. Охлузване на полулигавицата на горната устна.
Кръвонасядане на лигавицата на горната устна. Оток на
горната устна. Кръвонасядане и охлузване на ляво
бедро. 2. Флегмон на горната устна, наложил
оперативна интервенция.
Описаните увреждания от група 1. са резултат на действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 21.05.2016г. при падане
от собствен ръст. Описаното увреждане от група 2. е усложнение на установените
увреждания на горната устна. При тези констатации, вещото лице е направило
заключение, че описаните увреждания следва да се преценяват като: Увреждане на
зъби, което затруднява дъвченето и говореното, което следва да се приравни на
медико-биологични признак „… избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето“. Т.е. на Д.П. е била причинена „средна телесна повреда“
по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От отразеното в СМЕ и от допълненията
направени от експерта в съдебно заседание се установява, че два дни след
инцидента състоянието на пострадалия се влошило- получил главозамайване,
повърнал и бил отпаднал. Вследствие телесното увреждане посочено по-горе в
група 2, пострадалият е получил усложнение в областта на горната устна. На
23.05.2016г. е постъпил в МБАЛ-Р. –Отделение Пластично-възстановителна и
естетична хирургия, за спешно оперативно лечение. На 25.05.2016г. му е направена
успешна оперативна интервенция, като на 30.05.2016г. е изписан от отделението.
На 29.11.2016г. по настоящето
ДП, в качеството на обвиняем е привлечен и В.Г.Г.,
който е обявен за общодържавно издирване, като материалите по отношение на него
били отделени. От приложената актуална справка от ОД МВР- Р. /л.101 от делото/
е видно, че и до момента същият не е установен, като издирването му продължава.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът приема за безспорно доказана според
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Това са показанията на свидетелите: пострадалият Д.П., полицейските
служители Я.Г., Т.Р., И.Т.; крупиетата С.К. и С.В.; медицинският фелдшер К.К.; приятелката на подсъдимия И.Ц.; приятелката на пострадалия
К.К.; св.Г.К. посетител в казиното. Това са приложените
по делото доказателствени средства: 2 бр. протоколи
за разпознаване, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за приемо-предаване, СЦИЕ, СМЕ, техническа- аудио експертиза, констативен протокол, разписки,
справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, постановления, определения на РОС и на ВТАС,
писма, докладна записка, писмо от ОД МВР-Р. от 27.03.2018г. във връзка с
резултата от издирването на В. Георигев /л.101 от
делото/ и други.
По делото няма спор, че на 21.05.2016г.
в игрална зала „К.- са се намирали както пострадалия Д.П., така и подсъдимия и неговия
приятел В. Г. /неиздиреният втори обвиняем/. Няма спор за това, че Д.П. е
печелил от играта си в залата, че е спечелил и джакпот, която печалба му е била
изплатена от св.С.К.. Няма спор и за обстоятелството, че въпросната вечер на
работа като крупиета в залата са били свидетелките С.К. и С.В.. По делото е
категорично установено, че в горепосочения часови интервал, Д.Д.П. е пострадал, както и че това се е случило след
излизането му от игралната зала и на горепосочената улица. Безспорно е и това,
че пострадалият се е върнал в игралната зала, подал е сигнал на тел.112. По
подаденият сигнал е пристигнал медицински екип, в който е бил св.К.К., както и полицейски екип, в който е бил св.И.Т.. Съдът
приема за безспорно установени вида, характера и механизма на получаване на
телесните увреждания на пострадалия, тяхната тежест, усложнения и провежданото
лечение. В тази насока писмените и гласни доказателства и доказателствени
средства са еднозначни и непротиворечиви, те кореспондират помежду си и с
медицинската документация, прегледана и описана от експерта, със заключението
на съдебно-медицинската експертиза, приета
по делото, както и със заключението на аудио експертизата и СЦИЕ.
Съдът кредитира с доверие заключенията
на приетите и неоспорени от страните експертизи. Намира същите за обективни, обосновани,
компетентни и убедително защитени в съдебно заседание.
Спорните по делото въпроси са
свързани с авторството на деянието, участието на подс.Г.И.
в него и с предмета на престъплението.
По делото няма лица, които да
са очевидци на случилото са не улицата, на извършения грабеж и на думите и действията
на всеки един от извършителите. Конкретни данни в тази насока изнася само
пострадалия. Всички разпитани свидетели са възприели моменти преди и след
случилото се с него. Като полицейските служители пресъздават казаното им от
пострадалия или от подсъдимия за случилото се.
Съдът дава вяра на показанията на св.К.К.-мед.фелдшер, пристигнал в игралната зала и оказал първа
помощ на пострадалия. Намира ги за последователни, логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с отразеното в медицинската документация, приложена по делото. В
същото време показанията на този свидетел не допринасят съществено за изясняване
на спорните по делото обстоятелства.
Съдът дава вяра на показанията на
св.И.Ц., жената, с която подсъдимият живее, въпреки че са такива на заинтересовано
от изхода на делото лице, предвид близките й лични отношения с подсъдимия. В
същото време съдът намира, че изнесеното от свидетелката не допринася за изясняване
на спорните по делото въпроси, а има характера на оценка за личността на подсъдимия.
С оглед на това, съдът приема нейните показания като такива имащи характера на характеристични данни за подсъдимия.
Съдът дава вяра на показанията на
св.К.К., жената, с която пострадалият живее, въпреки че
са такива на заинтересовано от изхода на делото лице, предвид близките й лични
отношения с пострадалия. В същото време, съдът намира, че изнесеното от свидетелката
не допринася за изясняване на спорните по делото въпроси, а има отношение към
предявения граждански иск. В тази насока показанията на свидетелката кореспондират
с показанията на пострадалия, с отразеното в медицинската документация и в
приетата по делото СМЕ, поради съдът ги кредитира с доверие.
Относно обстоятелствата, които
са свързани с авторството на деянието, участието на подс.Г.И.
в него и с предмета на престъплението, по делото са събрани две групи
доказателства.
От една страна е тезата на
защитата, въпреки че подсъдимият не дава обяснения, нито на ДП нито пред съда,
той отрича да има участие в извършеното престъпление.Защитникът му твърди, че
неправилно в предмета на престъплението са включени всички пари и вещи, които е
имал пострадалия, а от друга страна, че размерът на паричната сума, която се е намирала
у него не е установен по категоричен начин. В тази насока могат да бъдат причислени
показанията на св.И.Ц., с която подсъдимият живее на семейни начала. Тя не е
очевидец на случилото се, а изнася принципни обстоятелства във връзка с липсата
на мотив подсъдимият да извърши престъплението, тъй като не е имал финансови
затруднения, както и че не е агресивен човек, който би извършил грабеж. В тази
насока са и показанията св.Г.К., която твърди, че въпросната вечер е била в
игралната зала, познава подсъдимия, който е бил на игрален автомат до нея,
заедно с него са пушили пред казиното, след което подсъдимият си е тръгнал без
да влиза в залата, след малко пострадалият се е върнал в залата с кръв в
областта на устата. В същото време свидетелката сочи, че тя е разбрала, че
пострадалият е спечелил „мистерия“, което я е подразнило, тъй като тя не е
спечелила, и затова е излязла навън да пуши.
От друга страна са показанията на пострадалия,
който посочва подробно случилото се в казиното, на улицата, какви вещи и пари е
имал в себе си, къде ги е съхранявал, какво, как и от кого му е отнето. В тази
насока са показанията на крупиетата- св.С.В. и св.С.К.. В тази насока са показанията
на св.Я.Г., който твърди, че пред него подсъдимият е признал за случилото се. Тези
на св.И.Т.-полицейският служител посетил казиното по подадения сигнал за грабеж,
разговарял с пострадалия и пресъздава казаното му от пострадалия непосредствено
след случилото.
За да прецени на коя група
гласни доказателства да даде вяра, съдът съобрази конкретните данни, съдържащи
се в свидетелските показания, евентуалната заинтересованост на свидетелите и
доколко техните показания кореспондират с обективните данни, съдържащи се в
писмените доказателства и заключенията на експертите. С оглед на това съдът
дава вяра на втората група гласни доказателства.
Пострадалият, макар и страна по
делото и в това си качество заинтересован от неговия изход, обективно, логично,
житейски правдива и последователно, както на ДП така и пред съда, сочи
достатъчно и конкретни факти. Съдът дава вяра на неговите показания, тъй като
кореспондират с тези на незаинтересованите от делото свидетели- двете крупиета,
с отразеното в протоколите за разпознаване на лица, в КП, огледния
протокол, с отразеното в медицинските документи и заключенията на приетите по
делото експертизи.
Пострадалият сочи какви пари и
вещи е имал в себе си-заплата, печалби от игралните автомати, какви суми е
похарчил за залагане, като конкретизира достатъчно детайлно какви вещи и пари е
носел в себе си въпросната вечер, къде ги е съхранявал, какво е имал в отнетата
му чантичка и сумата пари, която е притежавал непосредствено преди грабежа. Той
не твърди, че е имал пари в чантичката, което е още един аргумент в подкрепа на
неговата добросъвестност, досежно притежаваните от
него пари въпросната вечер. Пострадалият свидетелства за това къде се е намирал, какво
е правил в игралната зала, за исканите му от двете момчета пари- в залата и
извън нея, включително отправените към него реплики, за развилите се събития
навън. Той е категоричен, че двете момчета са същите, които са били преди това до
него в залата. Посочва кои лица са го последвали, как са го ударили, спънали и
той е паднал, както и че са му взели чантичката, в която не е имало пари. Тези
две лица пострадалият впоследствие е разпознал, което е отразено в приложените
на ДП протоколи за разпознаване, единият от които е именно подсъдимият. Пострадалият
е възприел двамата извършители, техните действия- дърпане, удари, гонене,
спъване и добросъвестно обяснява кой от тях какво е извършил. Съдът няма основание
да се съмнява в добросъвестността на пострадалия, досежно
точното посочване на парите, които е имал в себе си, тъй като се касае за опит
за отнемането им, поради което той не би се облагодетелствал по никакъв начин с
пари в размер, който да сочи като по-висок от действителния. Освен това пострадалият
добросъвестно сочи, какви суми е залагал, които са приспаднати от притежаваната
от него сума пари. Тези обстоятелства той конкретно сочи в проведения му разпит
непосредствено след случилото се, когато не е имал никакво основание и мотив да
преинача факти, никакво време да обмисля и евентуално да набеждава за
извършители лица, които не познава, още повече, че показанията му са дадени под
страх от наказателна отговорност.
Показанията на пострадалия
кореспондират с показанията на крупиетата- св.С.В. и св.С.К., които са
категорични че пострадалият е спечелил джакпот от около 700 лева; преди това
също е спечелил от играта си на игралните
автомати; св.К. му е изплатила тази сума /сумата е конкретизирана на 710 лева в
разпита на ДП проведен 10-тина дни след случилото се/, той си е взел тази
печалба и си е тръгнал. И двете свидетелки са категорични, че веднага след
пострадалия от казиното са излезли
подсъдимия и В. Г., които дори не са си допили бирите си. Св.С.К. е
категорична и за това, че както пострадалия, така и подсъдимия и В. /В. Г./, с
когото са били заедно, са играели на второто ниво на казиното, след което са
останали там непосредствено до пострадалия. Св.К. се е намирала именно на това
ниво на казиното, където се намира и касата, от която е изплатила джакпота на
пострадалия. Св.К. е категорична и за това, че 10-тина минути след излизано си
пострадалият се е върнал, казал е че момчетата от съседната машинка са го
ударили, спънали на улицата и са му взели чантичката. Тя е видяла, че има кръв
по лицето, той се е обадил на тел.112 и е дошла полиция. Тъй като двете свидетелки
познават подсъдимия и В. Г. като редовни клиенти, те са посочили имената им на
полицията, казали са ги и на пострадалия.
Съдът кредитира с доверие показанията
на двете крупиета, като такива на незаинтересовани от изхода на делото
свидетели, които са очевидци на случилото се преди грабежа- в игралната зала и
на последващото връщане на пострадалия и казаното от
него, в момент, в който той е нямал никакво основание измисля или да преиначава
факти за случилото се.
Съдът дава вяра на показанията на
св.Я.Г., пред когото подсъдимият е признал за случилото се, а именно: че са
искали пари на пострадалия, тръгнали са с В. след него, пак са му искали пари, пострадалия
е побягнал, подсъдимият го спънал /твърдейки,
че не е умишлено, а краката им се преплели/, пострадалият е паднал, чантичката
му паднала настрани и В. я е взел. Двамата са се отдалечили с чантичката, в
посочения от св.Г. *** я отворили, в нея не е имало пари, а зарядно
за телефон и са я изхвърлили. Св.Г. е провел разговори и с В. Г., който е заявил същото. Съдът дава вяра на показанията
на св.Я.Г., като обективни и ги намира за достоверни, тъй като кореспондират с
детайли от показанията на пострадалия и
на двете крупиета. С оглед на това макар, че показанията на този свидетел съдържат
извънсъдебно признание, направено от подсъдимия, съдът ги кредитира с доверие.
Съдът дава вяра и на показанията
на св.И.Т.-полицейският служител посетил казиното по подадения сигнал за
грабеж. Той е разговарял с пострадалия и
пресъздава казаното му от него непосредствено след случилото се, включително
исканите му от девет момчета пари. Разговарял е и с двете крупиета, които са
посочили имената на двете момчета и са потвърдили, че те са излезли веднага
след пострадалия, както и че в района посочен от пострадалия, че са се
оттеглили извършителите, по-късно е било намерено зарядното
отнето от пострадалия. Съдът дава вяра на показанията на св.Т., които макар, че
пресъздават казаното му от другите свидетели, тъй като кореспондират с показанията
на посочените по-горе свидетели и тъй като се потвърждават от отразеното в
протокола за оглед и намереното зарядно устройство, което
е една от вещите предмет на грабежа.
Съдът дава вяра и на показанията
на св.Т.Р.- полицейският служител, който заедно с подсъдимият е отишъл на
показаното от него място, където са изхвърлили чантичката, но тя не е била
намерена там. Неговите показания кореспондират с отразеното в КП, приложен на
л.94 от ДП и имат значение за това, че именно подсъдимият е показал мястото, където
е изхвърлена чантичката, собственост на пострадалия. Този факт, съдържа косвено
признание, направено от подсъдимия и опровергава неговата теза, че няма нищо
общо със случая. Това признание не се опровергава от факта, че чантичката не е
намерена на посоченото място, тъй като КП е от 23.05.2016г., т.е. два дни след
захвърлянето й.
Относно първата група гласни доказателства.
Както посочи по-горе, съдът
кредитира с доверие показанията на св.И.Ц., но същите не допринасят за
изясняване на спорните по делото обстоятелства.
Съдът дава вяра на показанията
на св.Г.К., в частта им, в която кореспондират с останалите гласни
доказателства. Съдът приема за установено, че тя е била в игралната зала процесната вечер, тъй като в тази насока нейните показания
кореспондират с тези на двете крупиета. В същото време съдът не кредитира с
доверие изнесеното от св.К., че подсъдимият е бил на машинка до нея /а не до
пострадалия/, както и че той си е тръгнал след като е бил навън и е пушил с нея
/явно, че си е тръгнал сам и не непосредствено след пострадалия/. В тази им
част показанията й се опровергават от показанията на двете крупиета, които са
категорични, както на ДП, така и пред съда, че подсъдимия и приятелят му В. Г.
са били на второто ниво на залата, непосредствено до игралния автомат, на който
е играел пострадалия и са тръгнали веднага след като си е тръгнал пострадалият.
Тъй като двете крупиета са напълно незаинтересовани от изхода на делото лица,
разпитвани са непосредствено след случилото се, а св.К. е позната на подсъдимия
и е разпитвана едва пред настоящия състав /две години след случилото се/, съдът
намира, че е възможно посочените от нея обстоятелства да са се случило, но в
един предходен момент процесната вечер или друга
вечер преди случилото се, предвид факта, че както св.К., така и подсъдимият, В.
Г. и пострадалия са редовни клиенти на посоченото казино.
Съвкупния анализ на
кредитираните доказателства установява по категоричен начин предмета на престъплението,
а именно паричната сума в общо размер на 1302,85 лева. Тази сума е формирана от
сбора на 1270,75 лева – всички пари, които са се намирали у пострадалия към
този момент и левовата равностойност на
чантичката и вещите в нея, съгласно СЦИЕ. В паричната сума са включени: 705,75
лева печалба от джакпота; 80 лева, които свидетелят е спечелил преди това; 500 лева
от получената от пострадалия заплата. От която сума са приспаднати 5 лева и 10
лева, които той е похарчил за залагания в игралната зала.
Съвкупният анализ на
кредитираните доказателства установява по безспорен начин, че двете лица, в
това число и подсъдимия няколкократно са искали от пострадалия да им даде пари,
тъй като той е печелил на игралните автомати, а те са загубили. Безспорно от мястото,
където се е намирал подсъдимият, той е видял, че пострадалият е спечелил т.н.
„мистерия“, че му е изплатена печалбата и именно поради това са тръгнали с В. Г.
веднага след него. Аргумент в тази насока са и показанията на св.Г.К., която
сочи, че също е видяла, че пострадалият е спечелил.
Анализът на кредитираните доказателства
установява участието на двамата извършители, включително и участието на подсъдимия
в грабежа, тъй като подсъдимият е спънал пострадалия, след което заедно с
другия извършител и взетата от Г. чантичка, са се отдалечили от местопрестъплението,
разгледали са съдържанието на чантичката и са изхвърлили същата и зарядното намерено в нея. Това зарядно
впоследствие е намерено и върнато на пострадалия.
Анализът на писмените и гласни доказателства, кредитирани от съда, разгледани
в тяхната съвкупност, налага по безспорен начин следните правни изводи:
Подсъдимият Г.И.
е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.1,
т.3, пр.2, вр. чл. 198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на
21.05.2016г., в гр. Р., в съучастие с В.Г.Г., като
извършител, направил опит да отнеме чужди движими вещи- парична сума в размер
на 1270,75 лева, мъжка кожена чантичка, с намиращите се в нея вещи- 2 бр.
химикалки-обикновени, тирбушон, тефтер, зарядно
устройство за мобилен телефон „HTC“, здравна книжка, цигари марка „Davidof“, запалка, на стойност 32,10 лева или общо всичко
на обща стойност 1302,85 лева от владението на Д.Д.П.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като
същото е придружено с причиняване на средна телесна повреда на Д.Д.П., изразяваща се в счупване на коронката на първи горен
десен зъб, под нивото на венеца; счупвания на емайла на коронката на втори
горен десен и първи горен ляв зъби; изкълчване на първи горен ляв и първи горен
десен зъби; контузия на втори горен десен и втори горен ляв зъби; кръвонасядания на лицето; охлузвания на полулигавицата
на горната устна; кръвонасядане на лигавицата на
горната устна; оток на горната устна; крънонасядания
и охлузвания на лявото бедро и флегмон на горната
устна, наложил оперативна интервенция, което довело до увреждане на зъби, което
затруднява дъвченето и говоренето, което следва де се приравни на
медико-биологичния признак – „.... избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето” и деянието останало недовършено поради независещи от
дееца причини.
Деянието е извършено на 21.05.2016г., тъй като
на тази дата е осъществено
изпълнителното деяние- отнемането и упражняването на сила и на тази дата е
причинено на пострадалия гореописаното телесно увреждане.
Касае се за опит, по смисъла на чл.18 от НК.
Налице е опит за отнемане на всички пари и вещи, намиращи се у пострадалия, тъй
като това е било намерението на двамата извършители. В същото време те реално
са отнели само малка част от неговите вещи и не са отнети неговите пари, тъй
като те не са се намирали в чантичката му, която извършителите са взели със
себе си.
Подсъдимият е упражнил сила
спрямо пострадалия, като го спънал и по този начин е дал възможност на В. Г. да
отнеме чантата от владението му. Така двамата извършители са успели да присвоят
само чантата на пострадалия, ведно с вещите намиращи се в нея. Тези вещи представляват
малка част от предмета на престъплението като цяло, поради което деянието е
квалифицирано като опит към отнемане на паричната сума от 1270,75 лева и вещите
на стойност от 32,10 лева, всичко общо 1302,85 лева. В случая изпълнителното
деяние на престъплението е довършено, а обществено-опасните последици не са
настъпили поради независещи от дееца причини - парите не са се намирали в чантичката, а на
различно място.
Извършеното деяние е опит към отнемането на
паричната сума в общ размер на 1302,85 лева. Тази сума е формирана от сбора на
1270,75 лева – всички пари, които са се намирали у св. П. към този момент:
705,75 лева печалба от джакпота, 80 лева, които свидетеля спечелил първоначално
и 500 лева от получената от него същата вечер заплата /без сумата от 15 лева,
които е похарчил за залагания в игралната зала/ и сумата от 32,10 лева –
паричната равностойност на отнетата чантичка и вещите, които се намирали в нея.
Въпреки че подсъдимият не е знаел какво е точното съдържание на малката мъжка
чанта, то нейното обикновено предназначение е да съхранява в себе си вещи,
най-често пари и точно поради това двамата извършители са се насочили към
отнемането й. Освен това подсъдимият е действал с убеждението, че вътре има
голяма парична сума, тъй като е смятал, че пострадалият е прибрал печалбите си
от игралната зала именно в тази чантичка. Подсъдимият не е успял да присвои
цялата парична сума, защото реално парите са се намирали в джоба на
пострадалия, но както той, така и В. Г. не са знаели това, а са искали да
отнемат всички пари, които е имал св. Д.П..
Престъплението е
извършено в съучастие между подсъдимия и В. Г., като съизвършители,
по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като всеки един от тях е участвал в
осъществяването на изпълнителното деяние. Вследствие
на задружната им дейност, всеки един от тях е осъществил елемент от
изпълнителното деяние на престъплението грабеж. Подсъдимият е упражнил сила спрямо пострадалия, като го
спънал и по този начин дал възможност на В. Г. да отнеме чантата от владението
му. След това двамата заедно са се отдалечили от местопрестъплението с отнетата
чантичката, проверили са нейното съдържание и едва тогава са разбрали, че в нея
няма пари и са изхвърлили същата.
Грабежът е извършен чрез употреба
на физическа сила от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, изразяваща се в спъване
и последалото падане на пострадалия на земята, като
това насилия е насочено към прекъсване на фактическото държане на парите и за
преодоляване съпротивата на собственика им.
Налице е квалифициращото обстоятелство на т.3
от ал.1 на чл.199 от НК,тъй като грабежът е придружен със средна телесна
повреда, причинена на пострадалия, изразяваща се в горепосочените телесни
увреждания. Причинената на пострадалия средна телесна
повреда се намира в пряка причинно-следствена връзка с упражнената от подсъдимия
сила, който за да му попречи да избяга го е спънал. Именно така свидетелят е паднал
по лице на асфалта и получил описаните телесни увреждания, които му причинили
средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал.2 вр.
ал.1 от НК. Следва да се отбележи, че употребата на сила спрямо свидетеля е започнала
по-рано - когато за първи път подсъдимият и В. Г. го спрели на улицата и
неустановено кой от тях го ударил по лицето, за да им даде пари. Обективни данни
за такъв удар са установени от писмените
и гласин доказателства и СМЕ. От
съдебно-медицинската експертиза по категоричен начин са установени характера и
механизма на телесните увреждания, причинени на пострадалия и най-тежкото
такова, което е съставомерно за квалификацията на
деянието по горепосочения текст.
От субективна
страна подсъдимият е действал при пряк умисъл и при общност на умисъла със своя
съучастник. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им, както на своето
деяние, така и на това на В. Г., което се потвърждава от цялостното му
поведение. Знаел е, че парите и вещите са на пострадалия и той няма никакво
основание да му ги взема, че употребява сила, за да осъществи намерението си, което
видно от неговите действия е било целенасочено. Смятал е, че парите са в
чантичката, която приятелят му е отнел, възползвайки се от падането на пострадалия
и невъзможността му да защити собствеността си. Съзнавал е и факта, че върши
деянието в съучастие с В. Г.. Неговият умисъл е обхващал
цялата описана парична сума, а не само реално отнетите вещи.
Касае се за усложнена престъпна дейност както от към субекти, така и
от към обективни дадености. Съобразно трайната и еднопосочна практика за този
род престъпления не е необходимо стриктно разграничаване на отделните роли и
конкретните действия на двамата съизвършители, които
действат обединени от общия си престъпен умисъл в преследване на противоправния резултат, целен от двамата, а именно да
отнемат принудително, чрез сила противозаконно пари и вещи от владението на св.
П..
С оглед
изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде
определено съответно наказание.
При индивидуализация
на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства: полагането на труд, както към момента
на деянието, така и понастоящем, по трудов договор /с оглед показанията на св.И.Ц.
и отразеното в декларацията за семейно и имотно положение/; наличието за
малолетно дете, родено след деянието и преди постановяването на присъдата, за
което подсъдимият полага грижи; полагането на грижи и за друго малолетно дете-
детето на приятелката му Ц., което сочи на добри характеристични данни за
подсъдимия; неговата по-малка роля в извършеното престъпление; факта, че се
касае за опит, а не за довършено престъпление; оказаното съдействие от подсъдимия
на ДП, изразяващо се в показване мястото, където е изхвърлена отнетата чантичка.
Като отегчаващо такова съдът отчете наличието на едно предходно осъждане. Тежестта
на причинените на пострадалия телесни увреждания са взети предвид при
квалификацията на деянието по т.3 на чл.199 от НК, поради което не след да се
отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед
изложеното, въпреки наличието на едно отегчаващо отговорността обстоятелство, предвид
недовършеността на престъплението и като съобрази обстоятелствата по чл.18 от НК, многобройността и тежестта на посочените смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът намира, че и най-лекото наказание, предвидено в текста на чл.199 ал.1 от НК би се оказало несъразмерно тежко, с оглед личността на подсъдимия и
извършеното от него. От престъплението са изминали повече от две години, през
който период той е променил живота си, създал е семейство и дете, като на практика
полага грижи за две малолетни деца и е трайно трудово ангажиран, което мотивира
съдът да му определи наказание по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК, малко под
предвидения минимум от пет години лишаване от свобода, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Не са налице
предпоставките на чл.66 от НК, предвид наличието на предходно осъждане, наложено
наказание лишаване от свобода и определен изпитателен срок, в рамките на който
е извършено настоящето престъпление. С оглед на това наказанието от 4 години лишаването
от свобода следва да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно, при първоначален
строг режим, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС.
На основание
чл.55 ал.3 от НК съдът намира, че на подсъдимият не следва да бъде налагано
алтернативно предвиденото в текста наказание конфискация на имущество, още
повече, че по делото липсват доказателства подсъдимият да притежава имущество.
С така определеното
наказание, по вид и размер, при ефективното му изтърпяване, ще се постигнат
целите на генералната и лична превенция-подсъдимият ще бъде изолиран от
обществото и ще има възможност да преосмисли поведението си занапред, като в
същото време срокът на тази изолация няма да е несъразмерно продължителен, за
да попречи на подсъдимия да полага грижи за семейството си след това.
На основание чл.68
ал.1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение наказанието от ПЕТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода, наложено на подсъдимия със Споразумение № 316/28.08.2014г. по НОХД №
1769/14 на РРС, което наказание следва да бъде изтърпяно също при първоначален
строг режим. Това е така, тъй като настоящето деяние е извършено в изпитателния
срок, определен с посоченото споразумение.
По гражданския иск:
Предявеният
и приет за съвместно разглеждане граждански иск, за причинени неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева, е доказан по своето основание. Деянието на
подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е
длъжен да репарира вредите, които пострадалият Д.П. е понесъл. Към момента на
деянието пострадалият е бил на 23 години, живеел е с приятелката си, работел е
като С. в механа С., бил е активен млад човек, който се е издържал със своите
доходи. Подсъдимият му е причинил счупване
на три зъба, изкълчване на други два зъба и контузия на още два зъба, кръвонасядания по лицето, охлузвания и кръвонасядане
на горната устна, кръвонасядания и охлузване на ляво
бедро, като установеното увреждане в т.2 от СМЕ е наложило оперативно лечение и
едноседмичен престой в болнично заведение. Увреждането на зъбите на пострадалия
е затруднило дъвченето и говоренето му и този най-тежък резултат има характера
на средна телесна повреда, по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
От
отразеното в съдебно-медицинската експертиза, приложените по делото медицински
документи, показанията на пострадалия и на св.К.К. се
установяват по безспорен начин получените телесни увреждания, последващото влошаване състоянието на пострадалия, проведеното
оперативно лечение, едноседмичният
престой в болнично заведение, последващото лечение
при стоматолог, извършваните процедури, свързани с възстановяване фунцията на зъбите и изграждането мост на мястото на
увредените зъби. През целия този период пострадалият безспорно е търпял болки,
неудобства, притеснения, свързани със самите травми, с последвалото възпаление
на меките тъкани, почистването на гнойта и никрозиралите
тъкани, в периода на възстановяването на нормалната функция на зъбите. Освен,
че е изпитвал болки, пострадалият не е можел да говори и да се храни, известен
период от време, което е нарушило неговия обичаен начин на живот. Преживяното
от пострадалия безспорно му е причинило болка, страдание, неудобства, както в
момента на получаване на удрежданията; при извършваната
операция; през периода на болничното лечение; така и известен период след това,
във връзка с подготвянето на увредените зъби и поставянето на мост от
стоматолог, до пълното възстановяване на увредените зъби към момента. Освен
посочените чисто физически болки, неудобства от травмите в областта на лицето,
пострадалият е преживял и притеснения да не се стигне до по -тежко възпаление,
усложнение и сепсис, предвид мястото на възпалението /в областта на горната
устна, в близост до важни органи в главата/, преживял е и психически травми, стрес от случилото се.
С
оглед изложеното, съдът приема гражданския иск за причинени неимуществени вреди
за доказан в размер на 10 000 лева, която сума подсъдимият следва да заплати на
пострадалия. В останалата му част, до пълния предявен размер от 20 000
лева, гражданският иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен.
Тази
сума подсъдимият дължи с претендираната законна лихва,
от датата на деликта- 21.05.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
Подсъдимият
дължи на пострадалия и претендираните и направени от
него разноски по делото- при неговото
разглеждане от началото на производството до неговото приключване. Съдът
установи, че пострадалият е направил разноски по делото в размерна 600 лева-
разноски за адвокатско възнаграждение за представлявалия го по НОХД № 304/17 на
РОС упълномощен защитник. Няма представени писмени доказателства, от които да е
видно, че пострадалият е направил разноски, свързани с пътуване и престой във Велико
Търново, във връзка с разглеждането на делото пред въззивната
инстанция, нито други, които да следва да му бъдат възстановени. С оглед
изложеното искането в тази насока е е неоснователно и
съдът не присъжда такива разноски.
С
оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати и направените по делото
разноски, а именно 246,37 лв. в полза на ОД на МВР-Р.-разноски на досъдебното
производство; 100 лева по сметката на РОС- съдебни разноски; 400 лева в полза
на бюджета на Съдебната власт- държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: