Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Каварна, 04.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на девети юли, през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. №397/2019г. по описа на КвРС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба
с вх.№2644/18.07.20219г., подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54, представлявано
от Н.Г.С.и А.Ч.Д., чрез юрк.С.Р.Р., против Д.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се излага, че по искане на ищеца „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД е образувано ч.гр.д.№614/2018г. по описа на Районен съд
Каварна, срещу отвеника Д.А.С.. Тъй като е възразила срещу издадената заповед
за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, то съдът е указал на заявителя предяви
настоящия иск.
Излага още, че на 06.10.2017г. е сключен договор за
потребителски кредит №********** с Д.А.С. за сумата от 4 000 лева. Към
отпуснатия кредит била включена и еднократна такса за оценка на риска, в размер
на 595,19 лева, дължима в деня на подписване на договора. Съгласно чл.7, ал.2
от договора средствата по кредита се превеждали от кредитора по банкова сметка ***.
Когато потребителя е пожелал сключване на застраховки или присъединяване към
застрахователна програма, средствата се превеждали по сметка на застрахователя,
за което потребителят давал изрично съгласие. В случая и съгласно чл.7.1 от
договора потребителя пожелал да сключи застраховка живот в размер на 475,20
лева, както и застраховка безработица в размер на 484,70 лева. Общото крайно
задължение по договора възлизало на 8 905,55 лева, която сума била
разсрочена на 36 погасителни вноски, всяка в размер на 247,60 лева. Уговорения
лихвен процент бил в размер на 33,75%, като предоставената сума
кредитополучателят се задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща два
компонента – главница и договорна лихва.
Излага още, че длъжникът преустановил плащанията по
договора, пропуснал три последователни вноски и съгласно чл.16, т.2 от
договора, същия е станал предсрочно изискуем. Длъжникът и настоящ ответник бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на адреса посочен в договора.
Ищецът моли съда да признае за установено, че Д.А.С.
дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД парично задължение в общ размер на 8 620,08
лева, от които неизплатена главница в размер на 5 370,25 лева, договорна
лихва в размер на 3 034,73 лева, дължима за периода от 15.02.2018г.до
16.04.2018г., обезщетение за забава в размер на 215,10 лева за периода от
15.02.2018г. до 16.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК – 24.08.208г. до
окончателното изплащане на сумата.
В условията на евентуалност ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 3 152,41 лева, представляваща
непадежирала главница за периода от 15.08.2019г. до 15.11.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в
заповедното и исковото производство.
Ответникът Д.С. е депозирала писмен отговор лично и
чрез назначения й особен представител при условията на чл.24 от Закона за
правната помощ – адв.И.Р. ***.
Ответника Д.С. счита иска за допустим, но
неоснователен. Твърди, че не е получила уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост, като посочва, че подписа положен на обратната разписка не е неин.
В отговора на особения представител са наведени
твърдения за неоснователност на исковите претенции. Посочва се, че
автоматичната предсрочна изискуемост не следва да се приема като фактор за
основателност на исковете. Счита, че след като уведомлението не е достигнало до
длъжника, исковете са неоснователни. На следващо място особения представител
посочва, че по отношение на непадежиралите вноски исковата претенция е
неоснователна.
По отношение на еднократната такса за оценка на риска,
равняваща се на сумата от 595,19 лева, особения представител навежда твърдения
за нищожност на договора в тази част, както и по отношение на други такси,
които са свързани с бъдещи несигурни събития. Уговарянето им било в
противоречие с императвните разпоредби на закона.
Моли за отхвърляне на иска в неговата цялост.
Каварненският районен съд след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. дело
№614/2018г. на РС Каварна, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за сумите от: 1) 5 370,25 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 24.08.2018г.; 2) договорна лихва в размер на 3034,73 лева за
периода от 15.02.2018г. до 16.04.2018г.; 3) обезщетение за забава в размер на
215,10 лева за периода от 15.02.2018г. до 13.08.2018г., както и сумата от
222,40 лева от които 172,40 лева внесена държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена лично на длъжника на 09.04.2019 г.,
заедно с покана за доброволно изпълнение.
На 16.04.2019 г., длъжникът е подал писмено
възражение, в което е заявил, че не дължи посочената сума, а само задължението
по кредита, което е било в размер на 4 000 лева.
Предвид подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение от длъжника, с разпореждане № 472/21.05.2019 г., заповедният съд
указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване
на вземането си срещу длъжника.
Съобщението с указанията на съда е връчено на
заявителя на 18.06.2019 г.
На 14.08.2019, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
заявителят е предявил настоящият положителен установителен иск, който е
допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е
налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на
вземането си по заповедта за изпълнение, против която е подадено възражение от
длъжника и ответник в настоящото производство.
Към исковата молба ищецът е представил Договор за
потребителски кредит №**********/06.10.2017г., който е сключен между „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД и ответника Д.А.С. ***, за сумата от 4 000 лева. Уговорено е, че
крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 15.11.2020г.
В договора са уговорени застраховка живот в размер на 475,20 лева, застраховка
безработица в размер на 484,70 лева, както и еднократна такса за оценка на
риска в размер на 595,19 лева.
Към исковата молба е приложено и уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на договора, което е изпратено с обратна разписка.
Разписката е подписана, но ответникът е направил възражение, че подписа не е
неин. В с.з., проведено на 27.02.2020г., проц.представител на ищеца е поискал
уведомлението и разписката да бъдат извадени от доказателствения материал и
заявява, че няма да се ползват от тях.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът счита за компетентно изготвено, се
установява, че към датата на подаване на заявлението – 24.08.2018г. ответника е
заплатила сума в размер на 508,00 лева, от които 184,84 лева главница и 315,73
лева договорна лихва и обезщетение за забава в размер на 7,43 лева. Размерът на
останалото задължение е главница в размер на 5370,25 лева, договорна лихва в
размер на 982,88 лева и обезщетение за забава в размер на 215,10 лева. Според
заключението на вещото лице дължимите вноски към дата 24.08.2018г., са в размер
на 5 370,25 лева. Договора е сключен за сумата от 4 000 лева, като
главницата е завишена с добавените застраховки „Комбо живот“ и „Комбо безработица“,
които се трансформират в главница. По отношение на договорната лихва, вещото
лице е дало два варианта – настъпилия падеж и лихва за целия период.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, подаден в
законоустановения срок, но неоснователен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, безспорно се
установи, че е възникнало облигационно правоотношение между страните. В тази
насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. искане-декларация за
отпускане на потребителски кредит от 06.10.2017 г.; Договор за потребителски
кредит № ********** от 06.10.2017г.; Застрахователно удостоверение.
Доколкото
ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, настъпила с уведомяване на
ответника, а в последствие това доказателство е оттеглено, то съдът преценява,
че същата е настъпила с връчването на исковата молба по настоящото
производство.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е
изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК или по друг начин
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, нито може да промени
с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление
за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното, тъй като не се установява
ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в негова полза възможност
да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило
длъжника за това, следва да се приеме, че към момента на подаване на
заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по
договора и не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален
момент. Следователно предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неосноветелни.
По отношение на предявения с исковата молба евентуален
осъдителен иск за сумата от 3 152,41 лева, представляваща непадежирала
главница за периода от 15.08.2019г. до 15.11.2020г., съдът го счита за
основателен и същия следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати сторените разноски съразмерно на уважената част
от исковете, които съдът изчисли на 126,50 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да доплати държавна такса
по обективно съединените искове в размер на 167,50 лева, както и сумата от
40,17 лева за назначен особен представител на ответника. Разликата от 109,83
лева следва да се заплати от ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54,
представлявано от Н.Г.С.и А.Ч.Д., чрез юрк.С.Р.Р. установителни искове, против Д.А.С.
с ЕГН **********, с адрес ***, за признаване на установено, че ответника дължи парично
задължение в общ размер на 8
620,08 (осем хиляди шестстотин и двадесет лева и осем стотинки) лева, от които
неизплатена главница в размер на 5 370,25 (пет хиляди триста и седемдесет лева
и двадесет и пет стотинки) лева,
договорна лихва в размер на 3 034,73 (три хиляди тридесет и четири лева и
седемдесет и три стотинки) лева, дължима за периода от 15.02.2018г.до 16.04.2018г.,
обезщетение за забава в размер на 215,10 (двеста и петнадесет лева и десет
стотинки) лева за периода от 15.02.2018г. до 16.04.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК –
24.08.208г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54, представлявано от Н.Г.С.и А.Ч.Д., чрез юрк.С.Р.Р.,
сумата от 3 152,41 (три хиляди сто петдесет и два лева и четиридесет и една
стотинки) лева, представляваща непадежирала главница за периода от 15.08.2019г.
до 15.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на везмането.
ОСЪЖДА Д.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54, представлявано от Н.Г.С.и А.Ч.Д., чрез юрк.С.Р.Р.,
сумата от 126,50 (сто двадесет и шест
лева и петдесет стотинки) лева, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54, представлявано от Н.Г.С.и
А.Ч.Д., чрез юрк.С.Р.Р., да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата
от 207,67 (двеста и седем лева и
шестдесет и седем стотинки) лева, от които 167,50 (сто шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки) дължима държавна такса по исковете и 40,17 (четиридесет лева
и седемнадесет стотинки) лева палтен депозит за особен представител.
ОСЪЖДА Д.А.С. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по
сметка на Каварненски районен съд сумата от 109,83 (сто и девет лева и
осемдесет и три стотинки) лева, за назначения й особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………