№ 96
гр. Свищов, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20224150100743 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на А. Д. К., ЕГН: **********, гр.
Свищов, **********, чрез адв. Б. М. от ВТАК, срещу „С.“ ЕООД , ЕИК:
******************, и Е. И. И., ЕГН: **********, гр. Велико Търново, ***********, с
която са съединени за субективно и обективно разглеждане следните искове: (1)
установителен иск (УИ) на К. срещу ЕООД и И. за частична нищожност по чл. 26, ал. 4, във
вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД; (2) осъдителен иск (ОИ) на К. срещу ЕООД с правно основание чл.
232, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и (3) ОИ на К. срещу И. при условията на
евентуалност, – ако първият ОИ е неоснователен, – с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че А. Д. К. е собственик на 1/3 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор № 23431.88.28 по ККР, одобрени на със Заповед № РД-18-
350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в ********, площ 6 243 кв. м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, IV. категория, номер по
предходен план – 088028, при съседи – 23431.88.20, 23431.154.5, 23431,88,14, 23431.88.27,
23431.87.32, съгласно Договор за доброволна делба на наследници на земеделски земи от
23.06.2000 г., вписан в СлВп – гр. Свищов на 23.06.2000 г., и удостоверение за наследници
от 06.12.2021 г., издадено от общ. Свищов.
Е. И. И. била (съ)собственик на 1/3 ид. ч. от процесния имот. Между нея, като
наемодател, и „С.“ ЕООД, като наемател, бил сключен Договор за наем на земеделска земи
от 05.11.2018 г., вписан в СлВп – гр. Свищов на 05.11.2018 г., със срок на действие десет
години – от 05.11.2018 г. до 30.09.2028 г. (чл. 2 от същ. дог.). А. Д. К. твърди, че договорът
за наем е сключен от Е. И. И., която, макар и да е притежавала повече от 25 на 100 ид. ч. от
имота (чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ), е могла да сключи договор за наем на земеделски земи за не
повече от три години (чл. 229, ал. 2, във вр. с ал. 3 ЗЗД). Уговорката за срок по-дълъг от три
години била частично нищожна: произвеждала действие само за срока до три години (чл. 26,
ал. 4 ЗЗД). Прочее А. Д. К. моли Свищовския районен съд (СвРС) да приеме за установено
по отношение на Е. И. И. и „С.“ ЕООД, че Договорът за наем на земеделска земи от
05.11.2018 г. е частично нищожен (24, ал. 4, във вр. с чл. ал. 1 ab initio ЗЗД): въпреки че бил
сключен за срок от десет години (чл. 2 от същ. дог.), договорът за наем на н. и. пораждал
действие за три години, тъй като съсобственикът, който го е сключил, е можел да извършва
1
само действия по управление на общата вещ, но не и на разпореждане с нея (чл. 229, ал. 2,
във вр. с ал. 3 ЗЗД).
В договора за наем било уговорено, че наемната цена е 50 лв. на декар (чл. 6 от същ.
дог.), а имотът се състоял от 6.243 дка. (чл. 1 от дог.), при възнаграждението възлизало
ежегодно на 312.15 лв. и било изискуемо на 30. ноември на съотв. стопанска година (чл. 6,
ал. 1 от дог.). А. Д. К. отстоява, че е изпратила покана за доброволно изпълнение до „С.“
ЕООД, в която посочила банковата си сметка, за да й бъдат изплатени припадащите й се
възнаграждения от договора за наем за стопанските 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 г., но
плащане не било последвало; вземанията й общо възлизали на 312.15 лв. (или по 104.05 лв.
за всяка от трите стопански години). Ето защо И. моли СвРС да осъди „С.“ ЕООД да й
заплати сумата от 312.15 лв., представляваща припадащия й се наем за трите стопански
години (чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД), ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателно
й изплащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), тъй като, макар и договорът за наем да е сключен от името
на И. (чл. 61, ал. 1, пр. 2 ЗЗД), същият пораждал действие и за К. (чл. 21, ал. 1 in fine ЗЗД).
При условията на евентуалност – ако съдът установи, че „С.“ ЕООД е заплатило целия наем
на другия съсобственик Е. И. И., – А. Д. К. моли СвРС да осъди Е. И. И. да й заплати
същата сума, ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателно й изплащане: чл. 4а,
ал. 2, изр. 2 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС. – Претендират се и разноски.
В отговора на ИМ (ОИМ) на „С.“ ЕООД се приема, че договорът за наем на
земеделска земя за срок от десет години бил действителен. Искът за плащане на
възнаграждението от договор за наем, ведно със законната лихва, било неоснователно, тъй
като К. около шестнадесет години (считано от наследяването на баща си) не се е била
интересувала от процесния н. и. Моли СвРС да отхвърли така предявените искове, прави се
възражение за давност за вземането за стопанската 2018/2019 г.; възразява се и срещу
искането за разноски, понеже пълномощното на адв. М. било на бял лист, а не в
стандартната бланка (тип „кочан“), респ. при условията на евентуалност се моли съдът да
намали вземането за разноски, тъй като делото било едно, макар и да имало два иска. – На Е.
И. И. е бил връчен препис от ИМ, но същата не е взела становище по нея в едномесечния
срок (чл. 131 ГПК).
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията
на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ФАКТИТЕ:
С Договор за доброволна делба на земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, от
23.06.2000 г. (л. 8 и сл. от делото), е предоставена нива от 6.243 кв. м. в ********, имот №
088028, при граници: имоти № 088027, 088002, 088020, 0002333 (полски път) и 000412
(полски път), в общ дял от 4/6 ид. ч. на Д.М.Й., който придобива съотв. 2/6 ид. ч., и М.М.И..
– 2/6 ид. ч., а на Е.С.Й. – 1/6 ид. ч., и Л. И. К. – по 1/6 ид. ч.
Д.М.Й. е починал на 05.06.2006 г. и е бил наследен от съпругата си Ц.П.Й. и дъщеря
си А. Д. К.; Ц.П.Й. е починала на 02.06.2019 г. и е наследена от единствената си дъщеря А.
Д. К. (вж. Удостоверение за наследници с изх. № 06-091316/06.12.2021 г. на общ. Свищов, л.
12). М.М.И.. е починала на 27.03.2004 г. е наследена от изцяло от дъщеря си Е. И. И. (вж.
Удостоверение за наследници с изх. № 99/29.10.2018 г. на общ. Свищов, л. 47).
От Скица на поземлен имот № 15-955004/23.08.2022 г. на СлГКК – гр. Велико
Търново (л. 13) се установява, че това е поземлен имот с идентификатор № 23431.88.28 по
ККР, одобрени на със Заповед № РД-18-350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в ********, площ
6 243 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване
– нива, IV. категория, номер по предходен план – 088028, при съседи – 23431.88.20,
23431.154.5, 23431,88,14, 23431.88.27, 23431.87.32.
Между Е. И. И., като наемодател, и „С.“ ЕООД, като наемател, бил постигнато
2
съгласие, обективизирано в Договор за наем на земеделска земи от 05.11.2018 г. (л. 6 и сл.),
вписан в СлВп – гр. Свищов на 05.11.2018 г., със срок на действие десет години – от
05.11.2018 г. до 30.09.2028 г. (чл. 2 от същ. дог.). Възнаграждението било уговорено
ежегодно в размер на 50 лв. за всеки дка. земя (чл. 6, ал. 1-2), която била 6.243 дка. (чл. 1).
То било изискуемо за всяка година на 30. ноември. Следователно то възлизало ежегодно в
размер на 312.15 лв.
А. Д. К. отстоява, била изпратила извънсъдебна покана за доброволно изпълнение до
„С.“ ЕООД, в която посочила банковата си сметка, за да й бъдат изплатени припадащите й
се възнаграждения от договора за наем за стопанските 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 г. (л.
15). Поканата била получена от ЕООД на 20.09.2022 г. (вж. обратна разписка на л. 16), но
плащане не било последвало.
По делото са приложени три платежни нареждания, с които ЕООД е платило на Е. И.
И. сумите от 413.60 лв. на 15.11.2019 г. (л. 48), 413.60 лв. на 01.09.2020 г. (л. 49), 454.96 лв.
(л. 50), като основание по всички платежни е посочено „рента на земеделска земя“. „С.“
ЕООД твърди, че с тези платежни е платило дълга си към А. Д. К. по процесния договор за
наем.
От заключението на вещото лице (ВЛ) по ССчЕ (л. 79 и сл.) се установява, че ЕООД е
платило на И. общата сума то 1 282.16 лв. ([413.60 лв. х 2] + 454.94 лв.); че ЕООД не е било
представило на ВЛ документи за извършените плащания; че по първото плащане на сумата
от 413.60 лв. за „рента земеделска земя“ сумата би могла да е образувана по следния начин:
за 6.243 дка. е платено по 66.25 лв., същото било и по второто плащане от 413.60 лв., а по
третото плащане сумата била 454.96 лв., или по 72.89 лв. на дка. В о. с. з. на 11.07.2023 г.
ВЛ Ж. Д. заявява, че ЕООД не е й е предоставило никакви документи, от които да може да
констатира защо са направени плащанията; предполага, че плащанията, вероятно, са били
„преиндексирани“ по процесния договор за наем.
От представените по делото решения за възстановяване на собствеността върху
земеделски земи от 20.03.1995 г. (л. 87) и от 08.05.1998 г. (л. 88); удостоверението за
наследници (изх. № 06-09-33/18.05.2020 г. на общ. Свищов) на А.Ф.И., починал на
30.03.1954 г. (л. 90 и сл.); удостоверение за данъчна оценка на Е. И. И. (л. 96) и скици на
посочените три земеделски имота, описани подробно по-долу (л. 97 и сл.), се установява, че
Е. И. е съсобственик с М. Й. Д.-Ц. на следните три н. и.: (1) н. и. с идентификатор №
23431.46.14, находящ се в м. „******“, с площ от 35 848 кв. м., представляващ нива, кат. 3.;
(2) н. и. с идентификатор № 23431.95.21, находящ се в м. „********“, с площ от 14870 кв. м.;
и (3) н. и. с идентификатор № 23431.7.5, в м. „********“, с площ от 5 008 кв. м. Първият н.
и. бил арендуван то М. Й. Д. – Ц., ЕГН: **********, гр. Свищов, **********, като
ареднодадтел, на „С.“ ЕООД, като арендатор, с Договор за аренда от 21.03.2016 г. (л. 68 и
сл.); а вторият и третият н. и. – с Договор за аренда от 05.05.2016 г. (л. 65 и сл.). На
26.11.2021 г. е било постигнато съгласие между Е. И. И., първоначално, като дарител, а
после като продавач, да прехвърли 1/9 ид. ч. на „В.А.“ ЕООД, ЕИК: *************, първо
като надарен, а послед като купувач, по отношение на същите три н. и. (вж. Нотариален акт
за дарение на н. и. от 26.11.2021 г. и Нотариален акт от същ. за покупко-продажба на н. и., л.
60 и сл.).
ПО ПРАВОТО:
СвРС намира, че е сезиран с УИ на А. Д. К., за да бъде обявена по отношение на Е. И.
И. и „С.“ ЕООД за частично нищожна (чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД) уговорката в
чл. 2 от Договор за наем на земеделска земи от 05.11.2018 г., вписан в СлВп – гр. Свищов в
частта, с която И. като наемодател е отдала на ЕООД като наемател земеделска земя за срок
над три години до десет години, понеже И. като съсобственик, който притежава повече от
1/4 ид. ч. от имота (чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ), е могла да извършва само управителни, но не и
разпоредителни, действия, при което договорът за наем имал действие само за три години
(чл. 229, ал. 2-3 ЗЗД). „С.“ ЕООД заявява, че договорът е валиден; Е. И. И. не взема
становище по иска.
По делото е предявен и ОИ от К. срещу ЕООД, с който се иска дружеството да бъде
осъдено да й плати сумата от 312.15 лв., представляваща припадащите й се възнаграждения
3
от договора за наем за стопанските 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 г. (чл. 6 от Договор за
наем на земеделска земи от 05.11.2018 г. и чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД), ведно със законната
лихва от 28.11.2022 г. до окончателно й изплащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), тъй като договорът за
наем е бил противопоставим К. (чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 21, ал. 1 in fine ЗЗД) и тя
черпела права от него – право вземане за наема, съответстващо на ид. й ч. в съсобствеността.
„С.“ ЕООД възразява, че е платило всички вземания за наем на Е. И. И.; последната не взема
становище по иска.
При условията на евентуалност е предявен и (втори) ОИ от К. срещу И. за същите
суми, като процесуалното му условие е, – ако намери, че ЕООД е платило наемните
вземания на И., – СвРС да осъди И. да плати на К. предаде получения наем, ведно със
законната лихва (чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД), от отдадения общ имот съобразно
квотите му в съсобствеността (чл. 4а, ал. 2, изр. 2 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС).
По УИ на К. срещу ЕООД и И.:
Съгласно чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ: „Договор за наем на земеделска земя със срок над една
година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи
повече от 25 на сто ид. ч. от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези
случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.“
Следователно тази разпоредба допуска съсобственикът с 1/4 ид. ч. от съсобствения имот да
извършва управителни действия, като го отдава под наем за срок над една година. Само че
този не е неограничен; напротив, по силата на чл. 229, ал. 2 ЗЗД: „Лицата, които могат да
вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за
повече от три години.“ При това, „ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има
сила за десет, съответно за три години.“ (чл. 229, ал. 3 ЗЗД). Ето защо, всяка клауза,
предвиждаща, че съсобственик, който притежава повече от 25 на 100 ид. ч. от съсобствения
имот, отдава имота за срок по-дълъг от три години, е частично нищожна за срока над три
години (чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД). (В този смисъл: Опр. № 119/01.04.2021 г. по
ч. гр. д. № 794/2021 г., ІV г. о. на ВКС.)
Процесният поземлен имот с идентификатор № 23431.88.28 по ККР, одобрен на със
Заповед № РД-18-350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в ********, площ 6 243 кв. м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, IV.
категория, номер по предходен план – 088028, при съседи – 23431.88.20, 23431.154.5,
23431,88,14, 23431.88.27, 23431.87.32 (Скица на поземлен имот № 15-955004/23.08.2022 г. на
СлГКК – гр. Велико Търново, л. 13) е бил съсобственост на Д.М.Й., притежаващ 2/6 ид. ч. от
него, на М.М.И.. с 2/6 ид. ч., на Е.С.Й. с 1/6 ид. ч., и на Л. И. К. с по 1/6 ид. ч. (чл. 35 ЗС и
Договор за доброволна делба на земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, от 23.06.2000 г.,
л. 8 и сл.).
Д.М.Й. е починал на 05.06.2006 г. (чл. 1 ЗН) и е бил наследен от съпругата си Ц.П.Й.
(чл. 9, ал. 1 ЗН) и дъщеря си А. Д. К. (чл. 5, ал. 1 ЗН); Ц.П.Й. е починала на 02.06.2019 г. (чл.
1 ЗН) и е наследена от единствената си дъщеря А. Д. К. (чл. 5, ал. 1 ЗН; вж. Удостоверение
за наследници с изх. № 06-091316/06.12.2021 г. на общ. Свищов, л. 12). Следователно А. Д.
К. е придобила 2/6 ид. ч. (или 33/100 ид. ч.) от процесния имот. М.М.И.. е починала на
27.03.2004 г. (чл. 1 ЗН) и е наследена от изцяло от дъщеря си Е. И. И. (чл. 5, ал. 1 ЗН), при
това тя е придобила 2/6 ид. ч. (или 33/100 ид. ч.) от същ. имот (вж. Удостоверение за
наследници с изх. № 99/29.10.2018 г. на общ. Свищов, л. 47).
Е. И. И. като наемодател е могла да сключи Договор за наем на процесната
земеделска земи от 05.11.2018 г. (л. 6 и сл.) за повече от една години за със „С.“ ЕООД като
наемател, но за не повече от три години, тъй като И. може да извършва само управителни,
но не и разпоредителни, действия по отношение на съсобствения имот. Ето защо договорът
е валиден за срок до три години и нищожен за уговорения срок над три до десет години.
Всичко това следва по арг. от чл. 4а, ал. 2, изр. 1 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 229, ал. 2-3 и чл. 26, ал.
4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на изложеното СвРС намира, че чл. 2, изр. 1 от Договор
за наем на процесната земеделска земи от 05.11.2018 г., сключен между Е. И. И. като
наемодател и „С.“ ЕООД като наемател, е нищожна в частта, с която се имотът се отдава за
срок по-дълъг от три години.
4
По ОИ на К. срещу „С.“ ЕООД:
Така сключеният договор за наем за три години от И. като наемател и „С.“ ЕООД
като наемател е валиден и противопоставим на другия съсобственик на имота – К.. Това е
така, защото е спазена разпоредбата на чл. 4а, ал. 2, изр. 1 ЗСПЗЗ: наемодателят И., сключил
договора от свое име, е притежавал повече от 25 на 100 ид. ч. от процесния имот, а именно:
33 на 100 ид. ч. Налице е предвидено от закона изключение по смисъла на чл. 21, ал. 1 in fine
ЗЗД в смисъл такъв: съсобственикът К. трябва да търпи ползването на имота от ЕООД за
срок до три години (след изтичането на този срок договорът има действие на договор за
наем без срок: чл. 236 ЗЗД). К. обаче не е страна (кредитор и длъжник) по този договор,
защото той е сключен от името на И. (proprio nomine), а не от чуждо име (alieno nomine).
Следователно, неучаствалия в сключването на договора за наем съсобственик К. не
притежава договорен иск срещу наемателя ЕООД. Това следва от разпоредбата на чл. 4а,
ал. 2, изр. 2 ЗСПЗЗ: „В тези случаи [когато съсобственикът, притежаващ над 25 на 100 ид. ч.
от н. и. го е отдал под наем: изр. 1] отношенията между съсобствениците се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.“ Хипотетично, К. би могла да предяви иск срещу ЕООД по чл. 59
ЗЗД дотолкова, доколкото договорът не й беше противопоставим, т. е. ако беше сключен в
нарушение на чл. 4а, ал. 2, изр. 1 ЗСПЗЗ (вж. Р. № 156/07.11.2018 г. по гр. д. № 1223/2018 г.,
III г. о. на ВКС). В случая обаче договорът за наем е противопоставим на К. и тя не
разполага дори с иск по чл. 59 ЗЗД (actio de in rem verso). Впрочем ищцата би могла да се
защити и с иска по чл. 134 ЗЗД (actio obliqua), като предяви исковете на своя длъжник И.
срещу неговия кредитор ЕООД, но такъв иск не е бил предявяван и съдът не може служебно
да се произнесе по него.
Ето защо ОИ на К. срещу ЕООД за сумата от 312.15 лв., представляваща
припадащите й се възнаграждения от договора за наем за стопанските 2018/2019, 2019/2020,
2020/2021 г. (чл. 6 от Договор за наем на земеделска земи от 05.11.2018 г. и чл. 232, ал. 2, пр.
1 ЗЗД), ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателно й изплащане (чл. 86, ал. 1
ЗЗД), е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, тъй като К. не е страна по
този договор и законът не й в предоставил пряк, договорен иск (action directe) срещу
наемателя ЕООД (чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 21, ал. 1 in fine ЗЗД).
По ОИ на К. срещу И.:
Вторият ОИ на К. срещу И., с който се иска от СвРС да осъди последната да плати на
първата получения наем, ведно със законната лихва (чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД),
от отдадения общ имот съобразно квотите на К. в съсобствеността (чл. 4а, ал. 2, изр. 2
ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС), е предявен като евентуален иск. Процесуалното му
условие, което ищцата е въвела, за да се произнесе съдът, е: „Ако се установи, че
ответното дружество е заплатило полагащата се на ищцата сума за ползването на
притежаваните от нея ид. ч. от процесната земеделска земя на втората ответница – Е.
И. И., то моля да осъдите Е. И. И. да заплати А. Д. К. сумата от 312.15 лв., получена по
Договор за наем на земеделски земи от 05.11.2018 г. за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020
г., 2020/2021 г. за ползването на притежаваните от ищцата ид. ч. от процесния имот, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до
окончателно й изплащане на задължението“.
В настоящия случай първоинстанционният съд намира, че по делото не е доказано, че
ЕООД е платило – каквото и да било възнаграждение от договор за наем (нито изцяло, нито
частично) – на И. по процесния договор за наем на земеделски земи.
Процесуалният представител на ищцата в хода по същество пледира, че по делото е
безспорно установено, че процесните платежни, които ЕООД е приложило в ОИМ, не касаят
плащания за наем по процесния договор; т. е. налице е признание на неизгоден за ищцата
факт. ВЛ пък заключава, че не може да се установи на какво основание, по какъв договор и
защо са били направени въпросните банкови преводи.
Ето защо съдът намира, че основанието, посочено в самите бордера, доказва защо са
били направени плащанията – изпълнение на задължения от „договор за аренда“, а не
„договор за наем“. Това се подкрепя и от приложените писмени доказателствени средства, от
5
които се доказва, че ЕООД е арендатор на други земеделски земи (вж. Договор за аренда от
05.05.2016 г., л. 65 и сл., и Договор за аренда от 21.03.2016 г., л. 68 и сл.), които са
съсобствени на И. (вж. както решения за възстановяване на собствеността върху земеделски
земи от 20.03.1995 г., л. 87, и от 08.05.1998 г., л. 88; така и удостоверението за наследници
на А.Ф.И., л. 90 и сл.) и са били арендувани от друг съсобственик – М. Й. Д.. При това съдът
приема, че платежните нареждания, представени с ОИМ, отразяват плащане на
възнаграждение за аренда от арендатора ЕООД на съсобственика на арендувания имот И.
съобразно ид. ч. в него, а не плащания по процесния договор за наем на земеделски земи.
Най-сетне, в случая не би могло да се приложи и институтът на прихващането на
изпълнението, въпреки че платежните не са достатъчни, за да покрият всички задължения на
ЕООД към И. (чл. 76 ЗЗД). От една страна, длъжникът е заявил, че плаща дълга си по
договор за аренда (а не друго задължение) в самите основания на платежните нареждания
(чл. 76, ал. 1 ab initio ЗЗД). От друга страна, дори това да не беше така, всичките задължения
на длъжника са еднакво обременителни за ЕООД, тъй като за никое от тях не е било
уговаряно обезпечение или неустойка напр. (чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД), при това би следвало
да се по-гасят най-старите му задължения (чл. 76, ал. 1, изр. 3 ЗЗД), а дълговете на ЕООД от
договорите за аренда са по-стари (те са били сключени на 21.03.2016 г. и на 05.05.2016 г.) от
дълга му от договор за наем, който е бил сключен на 05.11.2018 г.
С оглед на изложеното СвРС намира, че не е налице процесуалното условие, което
ищцата К. е въвела като предпоставка, за да се произнесе съдът по евентуалния й иск срещу
ответницата И.: по делото няма доказателства, че ЕООД е платило какъвто и да било наем на
И. по силата на процесния договор за наем на земеделски земи от 05.11.2018 г.
Следователно съдът не дължи произнасяне по този иск.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
По делото разноски са претендирани само от ищцата, при което, с оглед на това че
УИ е основателен, а ОИ – неоснователен, на нея следва да й се заплатят разноски, както
следва: 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение по УИ;
възнаграждението за ССчЕ следва да бъде понесено изцяло от ищцата, тъй като
заключението касае ОИ, които е неоснователен (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Възражението на ЕООД, че срещу искането за разноски било неоснователно, поради
това че пълномощното на адв. М. било на бял лист, а не в стандартната бланка (тип
„кочан“), е неприемливо: Съгласно чл. 33 ГПК писмената форма за упълномощаване на
процесуален представител от страна в процеса трябва да бъде в обикновена писмена форма.
Следователно, пълномощното може да бъде написано и на кариран лист, и то ръкописно, а
не само в стандартната бланка (тип „кочан“).
Другото възражение на ЕООД за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адв. М. е също неоснователно: Предмет на делото са три отделни (обективно и субективно)
съединение иска на К.: (1) УИ за частична нищожност срещу ЕООД и И., (2) ОИ – срещу
ЕООД и (3) евентуален, втори ОИ – срещу И.. К. обаче има право на разноски за един
адвокат само по един от тези искове – този, който е основателен – УИ. Претендираното от
нея платеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не е прекомерно по смисъла
на чл. 78, ал. 5 ГПК; напротив, то е минимално (вж. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Свищовският районен
съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по установителен иск на А. Д. К., ЕГН: **********, гр. Свищов,
**********, срещу Е. И. И., ЕГН: **********, гр. Велико Търново, ***********, и „С.“
ЕООД, ЕИК: ******************, че на основание чл. 4а, ал. 2, изр. 1 ЗСПЗЗ, във вр. с чл.
229, ал. 2-3 и чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД е частично нищожна като
противоречива на императивните правни норми на клаузата на чл. 2, изр. 1 от Договор за
6
наем на процесната земеделска земи от 05.11.2018 г. , сключен между Е. И. И. като
наемодател и „С.“ ЕООД като наемател в частта, с която поземлен имот с идентификатор
№ 23431.88.28 по ККР, одобрен на със Заповед № РД-18-350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в
********, площ 6 243 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, IV. категория, номер по предходен план – 088028, при съседи –
23431.88.20, 23431.154.5, 23431,88,14, 23431.88.27, 23431.87.32, е отдаден под наем за срок
над три години до невалидно уговорените десет години.
ОТХВЪРЛЯ предявения А. Д. К. срещу „С.“ ЕООД осъдителен иск за сумата от 312
(ТРИСТА И ДВАНАДЕСЕТ) ЛВ. И 15 СТ., представляваща припадащите й се
възнаграждения от договора за наем за стопанските 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 г. по чл.
6 от Договор за наем на земеделска земи от 05.11.2018 г., сключен между Е. И. И. като
наемодател и „С.“ ЕООД като наемател, ведно със законната лихва върху главницата от
28.11.2022 г. до окончателно й изплащане, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е. И. И. да заплати на А. Д. К. съдебно-деловодни разноски, както следва:
25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА за държавна такса и 200 (ДВЕСТА) ЛЕВА за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД да заплати на А. Д. К. съдебно-деловодни разноски, както
следва: 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА за държавна такса и 200 (ДВЕСТА) ЛЕВА за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7