РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Пловдив, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500167 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. А. С. и С. П. Т. против Решение
№ 75/ 23.01.2023 г. по гр. д. № 378/2022 г. на ОС П., с което са осъдени да
заплатят солидарно на И. Я. Х., Д. И. Д. и И. И. Х. сумата от по 150 000 лв. за
всеки един от тях, както и сумата от 50 000 лв. на Д. В. С., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпилата на
15.02.2017 г. смърт на И. И. Х., ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения считано от датата на деликта – 15.02.2017 г., до окончателното
им изплащане.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразост на обжалваното решение, като се излагат доводи за
немотивираност на същото, необоснованост на фактическите изводи, както и
за неправилно приложение на чл. 52, чл. 51, ал. 2 и чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Считат, че не са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на
деликтната им отговорност, поради което искат да се отмени решението и да
1
се отхвърлят предявените искове или евентуално да се намалят присъдените
обезщетения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззИ.емите И. Я.
Х., Д. И. Д., И. И. Х. Д. В. С. чрез пълномощника им М. Д., с който оспорват
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
И. Я. Х., Д. И. Д., И. И. Х. Д. В. С. са предявили против А. А. С. и С. П.
Т. искове по чл. 45 ЗЗД за сумата от 150 000 лв. за всеки от тях,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния
син, баща и партньор И. И. Х., настъпила на 15.02.2017 г. вследствие
нарушаване на правилата за извършване на електромонтажни дейности от
ответниците в района на железопътни съоръжения в с. Д.М..
Отговорността по чл. 45 ЗЗД се поражда при кумулативното наличие на
следните предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вина, вреди и
причинна връзка между деянието и вредите.
По настоящето дело се установи, че на 15.02.2017 г. ответниците А. А.
С. и С. П. Т. пристигнали в с. Д.М., община К., за да прекарат оптичен кабел
за интернет в селото. Спрели до дома на И. И. Х., където щели да монтират
кабела. Тъй като имали нужда от помощ, извикали И. И. Х., който по тяхна
молба им дал дръжка за развИ.е на макарата с оптичния кабел. Ответникът А.
А. С. се качил на близкия електрически стълб, находящ се от едната страна на
ж. п. релсата, към когото привързал кабела, след което го прехвърлил над
контактния проводник, минаващ над релсите. Вследствие на прехвърлянето
на кабела над контактната мрежа за движение на влаковете се образувала
волтова дъга, която поразила стоящия наблизо И. И. Х., който починал.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. З.Д.Й.,
която е била очевидец на произшествието, както и от приетите съдебно –
техническа и медицински експертизи относно механизма на настъпване на
увреждането и причините за настъпване смъртта на И. И. Х.. Видно от
2
приетата съдебно-техническа експертиза инцидентът е настъпил при
извършване на въздушно полагане на оптични кабели за интернет, като при
прехвърляне на оптичния кабел над контактния проводник на ж. п. линията се
е образувала волтова дъга между двата проводника, под въздействието на
която попаднал починалият при напрежение 25 000 V. Според съдебно –
медицинската експертиза причина за смъртта на И. И. Х. е остра дихателна и
сърдечносъдова недостатъчност, възникнала от преминалото през тялото му
електричество с високо напрежение. Посочените доказателства установяват
по категоричен начин както участието на ответниците в извършване на
деликта, така и причинната връзка на предприетите от тях действия с
настъпилия вредоносен резултат и в този аспект оплакването за
необоснованост на решението е неоснователно.
По несъмнен начин е установена и противоправността на поведението
на ответниците, които в нарушение на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 13/
30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
железопътния транспорт са извършвали електромонтажни дейности на
разстояние по – малко от 2 метра до контактната мрежа, както и че в
нарушение на т. 5 от Приложение № 6 към Наредба № 58/ 02.08.2006 г. за
правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и
сигнализацията в железопътния транспорт, според която пресичането на
железопътни линии от проводни телекомуникационни линии се извършва
само подземно, са предприели действия по въздушно прокарване на оптични
кабели за интернет.
Доколкото двамата ответници заедно са участвали в дейността по
въздушно прокарване на кабелите, налице е съвместно причиняване на
вредоносния резултат, за който на основание чл. 53 ЗЗД носят солидарна
отговорност.
По категоричен начин е установена и вината на ответниците, тъй като са
могли и са били длъжни да предвидят, че нарушаването на правилата,
регулиращи извършването на електромонтажни работи в близост до
контактната мрежа на ж. п. съоръженията, ще образува волтова дъга, която
ще засегне фатално намиращите се в близост лица.
От изложеното се налага извод, че в случая са налице елементите на
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, с оглед на което правилно окръжният съд е
3
ангажирал деликтната отговорност на жалбоподателите А. А. С. и С. П. Т..
По отношение на оплакването в жалбата за прекомерност на
присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди, същите са
неоснователни. С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС №
4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като
критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне
справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания при
причиняване на смърт, следва да се съобразят редица критерии като възрастта
на починалия, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални
страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на
самото общество при отчитане на икономическите условия в
страната. Фактор с определящо значение за интензитета и продължителността
на претърпените вреди вследствие на смърт е степента на близост,
привързаност и обич между увредения и починалия.
Настоящата инстанция се солидаризира напълно със съображенията на
окръжния съд относно размера на присъдените обезщетения. От събраните по
делото гласни доказателства (св. З.Й. и св. Е.В.) се установява, че между
родителите – ищците И. Я. Х. и Д. И. Д. - и техния син е съществувала силна
емоционална връзка, основана на обич, признателност, доверие и
взаимопомощ. Макар и да е създал свое семейство и да се е отделил от
родителите си, продължавали да контактуват ежедневно. Живеели на много
близко разстояние, като взаимно си помагали. Ищците изключително тежко
преживели смъртта на сина си, която според приетата съдебно –
психиатрична експертиза довела до остра стресова ситуация и последващо
разстройства на адаптацията. В тази връзка следва да се има предвид, че
смъртта на рождено дете е изключително тежко и стресиращо събитие за
един родител, чийто негативни последици ще го следват до края на живота
му. С преждевременната и неочаквана смърт на техния син на 27 години те са
загубили подкрепата (морална и физическа), която е представлявал за тях и
биха получавали от него. Липсата на поведенчески отклонения – усамотяване,
изолация, нарушаване на трудова и социална адаптация, както и
4
обстоятелството и че състоянието на остра стресова реакция и на последващо
разстройство на адаптацията е отминало за срок до 6 месеца според съдебно –
психиатрична експертиза, не означава, че болката тъгата от смъртта на техния
син е отминала или намаляла значително. Предвид изложеното настоящата
намира, че присъденото от окръжния съд обезщетение в размер на 150 000 лв.
на всеки от родителите е съобразено с интензитета и продължителността на
преживените от тях болки и страдания и не са налице основания за
намаляването му.
Правилно е определено и обезщетението за неимуществени по
отношение на малолетното дете И. И. – Х.. Обстоятелството, че към момента
на настъпване на събитието детето е било на невръстна възраст – на 2 години,
не означава, че не търпи вреди от неговата смърт. Загубата на родител
неминуемо оказва негативно отражение в живота на детето, тъй като то губи
близък човек, който е отговорен за неговото отглеждане и възпитание,
пример за подражание, финансова и морална опора, който му дава обич,
осигурява сигурност и спокойствие - незаменими фактори за неговото
психоемоционално развитие и израстването му като зряла личност. С оглед
трайния и значим за развитието на детето негативен ефект от смъртта на
неговия баща определеното от окръжния съд обезщетение от 150 000 лв. е
справедлив паричен еквИ.лент за претърпените от него неимуществени вреди.
Що се отнася до ищцата Д. В. С., по делото се установи, че се е
намирала във фактическо съжителство с починалия, че заедно с дъщеря им И.
са живяли в едно домакинство, както и че са били сплотено и задружно
семейство. Със смъртта на своя партньор ищцата е загубила любим човек, с
когото в разбирателство и взаимно уважение са отглеждали своето дете,
загубила е надеждите за щастлив живот, които е свързвала с него.
Неочакваната му смърт я поставила в тежката ситуация сама да се грижи за
издръжката на семейството, което я принудило да замине на работа в
чужбина, поради което присъденото обезщетение от 50 000 лв. е съобразено с
интензитета на претърпените неимуществени вреди от смъртта на партньора й
И. Х..
Неоснователно, на следващо място, е оплакването за неправилно
приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради отхвърляне на възражението за
съпричиняване. Съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл
5
за вредоносния резултат, създавайки предпоставки или улеснявайки
настъпването му, или когато сам се е поставил в ситуация на риск. В случая
съпричиняването от страна на починалия И. Х. се обосновава с
обстоятелството, че по собствена инициативи е оказал съдействие на
ответниците, държейки макарата, на която е бил навит оптичният кабел. На
първо място следва да се отбележи, че според св. З.Й. именно ответниците са
потърсили И. Х. да им помогне за размотаване на кабела, чиито показания не
се опровергават от доказателствата по делото. Наред с това за съпричиняване
може да се говори само ако пострадалият е съзнавал опасността от образуване
на волтова дъга при извършване на електромонтажната дейност в близост до
контактната мрежа и въпреки това е останал в опасната зона. В тази връзка
следва да се отчете, че той не е притежавал съответните знания или опит за
работа с електричество с високо напрежение, не е могъл, нито е бил длъжен
да предвиди възможността за образуване на волтова дъга и нейните
последици и както правилно е отбелязал окръжният съд, именно ответниците,
бидейки квалифицирани да осъществяват тази дейност, са били длъжни да
вземат необходимите мерки за опазване на собствения си живот и здраве,
както и тези на околните, което не са сторили и по този начин са причинили
вредоносния резултат.
Жалбата е основателна по отношение на законната лихва. Съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност.
Законната лихва се начислява ден за ден и се погасява с изтичането на
тригодишен срок от съответния ден преди предявяване на иска. В случая,
като се има предвид, че искът е предявен на 09.02.2022 г., вземането за
законна лихва е погасено за периода, предхождащ с три години завеждане на
иска (15.02.2017 г. – 09.02.2019 г.), за който период претенцията за законна
лихва е неоснователна. Изложеното налага обжалваното решение да се
отмени в частта, в която предявеният иск за законни лихви е уважен за
периода 15.02.2017 г. – 08.02.2019 г. вкл., вместо което се постанови ново, с
което се отхвърли за посочения период. В останалата обжалвана част
решението следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба жалбоподателите
следва да заплатят на адв. М. Д. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
6
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
във въззивното производство общо в размер на 36 600 лв. (по 10 650 лв. за И.
Я. Х., Д. И. Д. и И. И. Х. и 4650 лв. за Д. В. С.) или всеки един следва да
заплати сумата от 18 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 75/ 23.01.2023 г. по гр. д. № 378/2022 г. на ОС П.
в частта, в която А. А. С. и С. П. Т. са осъдени да заплатят на И. Я. Х., Д. И.
Д., И. И. Х. и Д. В. С. законна лихва върху присъдените им обезщетения за
неимуществени вреди, считано от 15.02.2017 г. до 08.02.2019 г. вкл., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Я. Х., Д. И. Д., И. И. Х. и Д. В. С. против
А. А. С. и С. П. Т. искове за законна лихва върху присъденото им обезщетение
за неимуществени вреди за периода 15.02.2017 г. – 08.02.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. А. С. и С. П. Т. всеки един от тях да заплати на адв. М. Д.
Д., личен номер ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
на И. Я. Х., Д. И. Д., И. И. Х. и Д. В. С. в производството пред АС П. в размер
на 18 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7