Присъда по дело №822/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 2 от 25.01.2022 година
по НОХД № 822/2021 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 55/2021
година по описа на Окръжен Следствен отдел в Окръжна прокуратура -
Хасково, преписка с вх.№ 1913/2021 година по описа на Районна прокуратура
– Хасково, Д.С. – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград повдига обвинение на КР. Т. СТ.,
родена на 16.06.1989 година в град Хасково, българка, българска гражданка,
живуща в град Свиленград, ул.„**************” № 23, област Хасково, със
средно образование, неомъжена, ЕГН **********, неосъждана, за това че на
24.03.2021 година в град Свиленград, област Хасково, извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно: дърпала вратата на служебен
автомобил, непозволявайки на СТ. ХР. Д. – Старши разследващ полицай в
Сектор „Разследване РУ - Свиленград и РУ – Ивайловград” към Отдел
„Разследване” при ОДМВР - Хасково, да я затвори, викала и се държала
арогантно, отправила към същата нецензурни изрази: „**************!”,
показвайки неприличен жест с ръка (************), като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Пострадалият СТ. ХР. Д. (с фамилно име към настоящия момент Х., установено при
снемане на самоличностт ѝ) е конституирана в процесуалното качество на частен
обвинител. За нея се явява адвокат Н.Н.. Сочат, че извършването на инкриминираното
деяние от страна на подсъдимия С. е безспорно доказано от субективна и от обективна
страна. Претендират за налагане на наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и
6 месеца с приложението на чл. 66 от НК с минималния срок от 3 години. Претендират се
разноски по делото.
Участващият по делото Прокурор Цветослав Лазаров поддържа обвинението, така
както е предявено с ОА, считайки го за доказано по категоричен начин и при изцяло
потвърдена фактическа обстановка, изложена в него. Доказателствената основа по делото
определя за достатъчна за формиране на безспорни изводи за осъществени съставомерните
обективен и субективен признаци от състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр.ал. 1 от
НК, както и за неговото авторство в лицето на подсъдимия С.. Пледира същата да бъде
призната за виновна по обвинението, като за извършеното престъпление ѝ се наложи
наказание, индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК и при наличие на отегчаващи
вината обстоятелства, а именно: наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6
месеца и с приложението на чл. 66 от НК за срок от 4 години. Сочи, че вещественото
доказателство – диск, следва да остане по делото.
Подсъдимият КР. Т. СТ., участва лично и със свой упълномощен
защитник – адвокат. В съдебно заседнаие заявява, че разбира в какво е
обвинна. Не се признава за виновна като сочи, че обвинеието е повдигнато
1

като реакция (ответен удар) в резултат на обстоятелството, че е заявила, че ще
подаде Жалба срещу Разследващия полицай С.Х. за това, че при извършване
на процесуално-следствени действия в дома й е допуснала нарушение на
закона. В хода на съдебните прения подсъдимият С. поддържа казаното от
защитника си. В процесуалното време на последната дума подсъдимият С.
иска от Съда да бъде призната за невинна.
Защитникът на подсъдимия С. – адвокат Н.П., в хода на съдебните
прения, пледира за постановяване на оправдателна Присъда, тъй като 1.
обвинението било повдигнато като санкция (реакция) за гражданската
позиция на С. и за това, че е защитила своите права и интереси, които били
погазени; 2. поведението при идването на патрула било спокойно, което
навеждало на идеята, че държанието, което описват полицейските служители
не било такова, т.е няма как за толкова кратко време да се успокой; 3.
съдържанието на Протоколите за разпит на полицейските служители били
абсолютно идентични, т.е. била използвана функцията „копи – пейст”, било
налице разминаване къде полицейските служители са открити наркотика и
били допуснати съществени процесуални нарушения при извърваните
процесуално-следствени действия в дома на подсъдимия С. и 4. не били
налице всички обективни елементи от състава на престъплението, защото на
мястото нямало граждани, а само полицаи и защото нямало непристойни
действия, а – непрестойна проява.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени,
приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги със закона,
приема за безспорно установено от фактическа страна, следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1882 от
04.11.2021 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Хасково,
подсъдимият Стоянова не е осъждана.
Видно от Характеристичните справки, изготвени от Полицейски
инспектор Д.Славов - служител в РУ – Харманли и от Инспектор Г.Б. –
служител на РУ - Свиленград, подсъдимият С. не е обявена за общодържавно
издирване, няма наложи забрани за напущане на страната, няма съдебна и
криминалистическа регистрации, срещу нея няма заведени заявителски
материали и не е лице от криминалния контенгент.
Подсъдимият С. е родом от град Харманли, област Хасково, но през
голяма част от времето през годината живее в град Свиленград, област
Хасково, където обитава дома на своя приятел ************* П., находящ се
в град Свиленград на улица „**************” № 23. Имотът се обитава също
от свидетеля Д. Т. П., който е брат на приятеля на подсъдимия С., който живее
там заедно със своята приятелка – свидетеля С. Н. П.. Имотът е собственост
на свидетеля Ян. Анг. П., която е баба на свидетеля Д.П. и също живее там.
Пострадалият С.Х. Х. работи като Разследващ полицай в РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково. Съгласно утвърден График на
дежурствата на Разследващите полицаи в РУ - Свиленград, свидетелят Х. е
2

дежурна за времето от 08.30 часа на 24.03.2021 година и до 08.30 часа на
25.03.2021 година и в качеството ѝ на дежурен Разследващ полицай отговаря
за евентуално настъпилите произшествия на територията на община
Свиленград.
На 24.03.2021 година започва Бързо производство (БП) № 85/2021 година
по описа на РУ – Свиленград (приключило с НОХД № 248/2021 година на РС
– Свиленград) с първо действие по разследването – „оглед на
местопроизшествие” срещу свидетеля Д. Т. П. за извършено престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. С цел събирането и запазването на доказателства в
случите на неотложност по БП е предприето процесуалното действие
„претърсване и изземване” в частен дом, находящ се на посочения по – горе
адрес, който се обитава от свидетеля Д.П. и където съществува вероятност
същият да държи наркотични вещества или други вещи и предмети,
забранени от закона. Процесуалното действие било извършено за времето от
20.25 часа до 22.30 на 24.03.2021 година и присъстват свидетелите Т. Анд. Д.,
Г. Д. Д., Ив. Д. П. и Р. Анг. К. – всички служители на РУ - Свиленград, а като
поемни лица - свидетелите М. Д. Д. и Люб. Ст. Ст.. По време на извършването
на процесуалното действие в къщата се намират подсъдимия С. и свидетелите
София П. и Я.П., а свидетелят Д.П. е съпроводен от полицейските служители.
При предприемането на процесуалното действие, свидетелят Стефка Х. се
легитимира на присъстващите обитатели на жилището. В този момент
подсъдимият С. заявява на висок тон на свидетеля Х. и останалите
полицейски служители, че нямат право да извършват претърсване в дома ѝ и
изисква „Прокурорско разрешение”. Свидетелят Х. разяснява на С.
процедурата по одобряването по реда на НПК на извършваното действие.
Въпреки разясненията, С. започва да се държи арогантно като вика: „Кои сте
вие да влизате тука и да правите проверки?”, „Сега ще кажа на всички какви
ги вършите!”, „Ще се обадя на адвокатите ми и те ще ви турят на място!”.
През цялото време С. разговаря по телефона, казвайки че в дома ѝ се
извършват незаконни действия. С. неколкократно повтаря на висок тон към
Разследващ полицай Стефка Х. репликата: „Коя си ти ма?”, отравя викове
срещу нея: „Искам да видя служебната ти карта? Да те видя как се казваш.”.
След приключването на процесуално-следствените действия всички
служители на РУ - Свиленград напускат жилищните помещения на къщата и
излизат на двора. С. продължава с викове да настоява свидетеля Х. да ѝ
покаже служебната си карта. Свидетелят Х. обяснява на С., че служебната ѝ
карта се намирала в дамската ѝчанта, в служебния автомобил и се отправя
към него, следвана от С.. Д. отворя служебния автомобил, сяда на предна
дясна седалка и от дамската си чанта вади служебната си карта, която показва
на С., която я осветява с фенера от мобилния си телефон. Малко след това я
прибира. В този момент С. посяга към ръцете на свидетеля Х., опитвайки се
да вземе картата като същевременно започва да крещи: „Така както аз ти
предоставих моята лична карта, така и ти си длъжна да ми дадеш твоята
служебна карта!”. Въпреки това свидетелят Х. успява да прибере служебната
3

си карта и се опитва да затвори вратата на служебния автомобил, но е
възпрепятствана, тъй като същата е задържана и дърпана от С., по начин по
който не ѝ позвовява да я затвори. С. продължава на висок тон да настоява, да
ѝ бъде показана служебната карта и отправя заплахи с адвокати и жалби и по
тази причина свидетелят Х. моли колегите си, които са в непосредствена
близост до тях да ѝ помогнат, отдръпвайки С. от себе си. Междувременно С.
се отдръпва от автомобила и се отправя към къщата, отправяйки на висок тон
по отношение на Х. нецензурните изрази: „************!”, едновременно
показвайки неприличен жест с ръка – ************.
Междувременно са направени две обаждания до ЕЕН 112 от подсъдимия
С. и от свидетеля Я.П..
На място е изпратен дежурен автопатрул от РУ - Свиленград и С. е
отведена в сградата на Районното управление. С. сама се качва в патрулния
автомобил като по отношения на нея не е употребена сила.
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия – разпити на
множество свидетели, изискана е информация от различни институции и са получени
отговори в тази връзка, изискани са записите от ЕЕН 112 и са предоставени под формата на
диск, който е прегледан (извършен е оперативен анализ) и информацията от него е свалена
на хартиен носител – Протокол за оглед и т.н.
В хода на ДП подсъдимият С. не се признава за виновна по така
предявеното й обвинение като се възползва от правото си по чл. 115, ал. 4 от
НПК да не дава обяснения. В съдебната фаза също не се признава за виновна
и дава подробни обяснения по случая, разгледан от нейна гледна точка.
Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени средства,
фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което се цениха приложените
към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания.
Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Докладни записки,
справки от различни институции, Кадрови справки на свидетелите – полицейски служители,
ведно с Протоколи за запознаване и Типови длъжностни хапактеристики, Характеристични
справки, Месечни графици, Ежедневна ведомост, Протокол за оглед на веществено
доказателство, ведно с Фотоалбум, Справки за съдимост, Справки от НБД „Население”,
Лични карти и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а именно: СТ. ХР. ХР., Ян. Анг. П.
(частично), Т. Анд. Д., Г. Д. Д., Ив. Д. П., Р. Анг. К., Г. Т. Б., Ст. Н. Ст., Д. Хр. Д., Г. К. Г.,
М. Д. Д., Люб. Ст. Ст., Д. Т. П. (частично) и С. Н. П. (частично). Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в
съответната форма. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към
предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване,
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с
оглед начина на формирането им.
Така изброените свидетелски показания, Съдът кредитира изцяло с
доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали
непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови
части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл
показанията им са пряко относими към деянието и неговото авторство.
4

Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените
доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически
издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за
фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия,
които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им.
Разпитаните свидетели са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото
(изключая свидетеля Х.). Липсват индиции за предубедеността на
полицейските служители, които само поради това си качество, макар и
обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове
съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните
по делото не се установява, който и да е от свидетелите да се е намирал в
някакви отношения с подсъдимия С., поради което да целят увреждането ѝ
като ѝ припишат престъпление, което не е извършила. С изложените правни
аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания и ги
възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това,
същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Предвид изложеното Съдът оцени показанията на всички свидетели като
достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от
доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК.
Неоснователно е възражението на защитата, че Протоколите за разпит на
полицейските служители, приложени в ДП и приобщени по реда на чл. 283 от
НПК не следва да се вземат предвид с оглед използваната в тях техника на
изписване. Поначало няма пречка няколко свидетели присъствали по едно и
също време и място да възприемат по идентичен начин значимите за делото
обстоятелства. Наред с това същите тези полицейски служители дадоха
показания непосредствено пред настоящия състав на Съда, поради което
последните (разпитите пред Съда) се явяват годно доказателствено средство.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля
СТ. ХР. ХР., макар и същата да се явява пострадала от деянията, тъй като
това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията ѝ. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат
да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито
едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.
Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства
и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото. Настоящият сътав кредитира
показанията на пострадалото лице като обективни, безпристрастни и
логически последователни. Същата излага точно и конкретно,
обстоятелствата около инцидента, който описва изчерпателно. Не е налице
индиция за недостоверност на показанията ѝ. Обстоятелството, че
пострадалата се е възползвала от предоставеното ѝ от закона право да участва
5

в процеса в качеството на частен обвинител, по никакъв начин не може да
доведе само по себе си до извод за пристрастност на показанията ѝ или за
тяхната недостоверност. Изложената от този свидетел пред Съда версия за
случилото се е останала последователна и непроменена във времето спрямо
разпита ѝ, проведен на досъдебната фаза на процеса.
Налице е известно разминаване в показанията на разпитаните свидетели
по делото (полицейски служители) – например свидетелят Х. сочи, че не е
видяла неприличния жест, отправен от С., както и не е чула обидните думи,
но свидетелите Т.Д. и Иман П. сочат, че Х. е чула обидните думи и е видяла
неприличния жест, свидетелят П. сочи, че С. е блъскала вратата на служебния
автомобил, има несъответствия между показанията на свидетелите и относно
позицията, в която е била С. спрямо Х., когато е показала ************ и
т.н., но всички са категорични че е имало отравяне на обидни думи и
показване на неприличен жест. Разминаването в показанията на свидетелите
се дължи на създалата се суматоха на место и на отдалечеността във времето,
спрямо настоящия момент. За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че свидетелят П. сочи, че деянието се случило през 2020 година –
тази грешка в годината Съдът намира, че е грешка на езика при посочване на
годината, тъй като свидетелят с подробностти разказа пред настоящия
Съдебен състав за случилото се.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
вещественото доказателство, предявено в хода на съдебното следствие по
реда на чл. 284 от НПК. По силата на чл. 17 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с ЕЕН 112, данните от Регистъра на
националния спешен телефон 112 са веществени доказателствени средства. В
случая от съдържащите се в представения компактдиск от МВР, Дирекция
„Национална система 112 МВР”, „Районен център 112 – Кърджали” два
аудиозаписа във формата на звуков файл и два файла със заснето
изображение на Регистрационните картони, става ясно, че свидетелят Я.П. и
подсъдимият С. са се обадили на спешния телефон.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия С. досежно изнесените
от нея факти за случилото се, тъй като приема обясненията за защитна теза с
цел избягване на отговорност. Тези обяснения са в противоречие с
кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по
делото. Освен средство за защита, обясненията на подсъдимия съставляват и
доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед
останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. В случая
обаче, относно фактите, свързани с конкретно с изпълнителното деяние на
престъплението, за което подсъдимият С. е привлечена към наказателна
отговорност, между обясненията на същата и показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели, които Съдът кредитира, се
установяват съществени противоречия. Настоящият Съдебен състав, при
обосноваване на фактическите си изводи в тази насока, дава вяра именно на
свидетелските показания на полицейските служители, както и на свидетелите
6

М.Д. и на Л.С.. При анализа на достоверността на източниците на
доказателства, конкретно на показанията на посочените свидетели, следва да
се има предвид и това, че същите са очевидци, дори участници в разигралите
се събития и имат лични, преки и непосредствени възприятия за случилото се,
които в голяма степен поради професионалното им качество (полицейски
служители, служители на реда и поемни лица), успяват да изложат в детайли
в хода на съдебното следствие. Показанията им са логически последователни
и вътрешно безпротиворечиви, като не са налице драстични разминавания
между изнесеното от тях пред Съда, което е в синхрон относно
последователността и хронологията на събитията на инкриминираната дата.
Ето защо Съдът не кредитира изложеното от адвокат П. в пледоарията му
относно защитната теза на доверителя му С..
Показанията, дадени от свидетелите Я.П., Д.П. и С.П. следва да бъдат
кредитирани от части, предвид факта на близките отношения с подсъдимия С.
и в частност стремежа им да обслужат защитната теза на последната, която е
изложила. От показанията им видимо се извежда тенденциозност и желание
да помогне на подсъдимия С..
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето
съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – оглед, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия С., от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият КР. Т. СТ. е осъществила
състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Подсъдимият С. е пълнолетна и вменяема, следователно е
наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал. 1 от НК, тя може да бъде
субект на престъплението, за което е обвинена.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото
факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото,
обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на
7

престъплението с правна квалификация по чл. 325, ал. 2, вр.ал. 1 от НК и
неговото авторство. С деянието си подсъдимият С. е осъществила, както от
обективна, така и от субективна страна, посочения престъпен състав.
Обект на престъплението хулиганство са установения в страната ред и
обществено спокойствие и според чл. 325, ал. 1 от НК е съставомерно, когато
се извършат непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Непристойни са действията,
които са неприлични и безсрамни, обективирани в ругатни, нецензурни думи
и изрази, буйство, невъзпитаност, нанасяне на обида или телесна повреда и
други прояви, с които се накърняват общоприетите морални ценности и
норми на поведение и скандализират обществото. Чрез тях извършителят
противопоставя себе си на установения ред и на обществеността като цяло
или на отделна личност, като по този начин демонстрира явно незачитане. От
субективна страна престъплението винаги е умишлено и са възможни както
пряк, така и евентуален умисъл. За характера му се съди не от конкретните
мотиви, които могат да бъдат и на лична основа, а от съдържанието на
умисъла. В Постановление № 2 от 29.06.1974 година по н.д.№ 4/1974 година,
Пленумът на ВС е направил задължително предписание за съдилищата, че
последните е необходимо да изследват фактическия състав на хулиганството,
да посочват конкретни действия и съображения, които квалифицират
деянието като престъпление по чл. 325 от НК.
Съставомерните белези на престъплението по чл. 325 от НК, а именно
извършването на непристойни действия, с които грубо се нарушава
обществения ред и се цели явно да се изрази неуважение към обществото не
са конкретно фиксирани от закона. Именно тях, Съдът извлича от
установената по делото фактическа обстановка. В случая, Съдът намира, че
установените действия на подсъдимия С. не са просто укорими. Както вече бе
посочено субективната страна на деянието се извлича не от мотивите или
целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл. Поради това
естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното
определят дали то е непристойно, нарушава ли обществения ред и
представлява ли израз на явно неуважение към обществото или е обикновена,
укорима постъпка, извършена неволно, незлонамерено или като последица от
лошо възпитание. От обективна страна – на 24.03.2021 година в град
Свиленград, област Хасково, подсъдимият С. е извършила непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, а именно: дърпала вратата на служебен автомобил,
непозволявайки на СТ. ХР. Д. – Старши разследващ полицай в Сектор
„Разследване РУ - Свиленград и РУ – Ивайловград” към Отдел „Разследване”
при ОДМВР - Хасково, да я затвори, викала и се държала арогантно,
отправила към същата нецензурни изрази: „**************!”, показвайки
неприличен жест с ръка (************), като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителна дързост. По този начин се доказва настъпването
на противоправните последици от това резултатно престъпление - грубото
8

нарушаване на обществения ред и като последица от това неодобрението и
възмущението на околните.
Т.е. в случая, Съдът намира, че установените действия на подсъдимия С.
не са просто укорими. Времето (тъмната част от денонощието), мястото (в
урбанизирана територия) и начина на действие (дърпала вратата на служебен
автомобил, непозволявайки на свидетеля Х. да я затвори, викала на висок тон:
„Кои сте вие да влизате тука и да правите проверки?”, „Сега ще кажа на
всички какви ги вършите!”, „Ще се обадя на адвокатите ми и те ще ви турят
на място!”, „Коя си ти ма?”, отправила към същата нецензурни изрази:
„**************!”, показвайки неприличен жест с ръка (************)) на
подсъдимия С. обективират нейното грубо незачитане на обществените норми
на поведение. Подсъдимият С. е съзнавала, че с деянието си, извършено на
публично място, грубо нарушава обществения ред и демонстрира явно
неуважение към обществото и е целяла да изрази именно това незачитане на
обществения ред, а това само по себе си съдържа белезите на грубо
нарушаване на елементарните норми на морала и етиката. В резултат на
действията е нарушен грубо общественият ред. С поведението си
подсъдимият С. е скандализирала хора, научили за случилото се и за
резултата от противобществената проява и е имала съзнанието за
това. Поведението на подсъдимия С. и действията не са продиктувани от
лични съображения, а са извършени по хулигански мотиви. Изключител‐
ната дързост, се изразява в много грубата форма, в която се засягат инте‐
ресите на обществото и от факта, че упорито не ги прекратява. Те изразяват
пренебрежително отношение към реда в обществото и към другите
обществени интереси и се отличават с грубо погазване на общоприети норми
на поведение. С. не е била предизвикана по никакъв начин от полицейските
служители и в частност от свидетеля Х., които са изпълнявали служебните си
задължения по опазване на обществения ред.
Т.е. Съдът намира, че действията на подсъдимия С. от обективна страна
изразяват стремеж за открито пренебрегване на обществения ред, проява на
явно неуважение към обществото. Тези действия очевидно противоречат на
установения в обществото морал и порядък. Със своето поведение показва по
недвусмислен начин явното пренебрежителното си субективно отношение
към законовите норми в обществото. Пренебрежението и незачитане на
обществения ред и спокойствие са манифестирани от подсъдимия С. чрез
посочените по – горе действия. Тези нейни противозаконни действия
изразяват по един явен, груб и непристоен начин неуважението им към
законовите норми. Демонстративната, провокираща непристойност на
действията на подсъдимия С. ги характеризират като посегателство срещу
обществения ред и спокойствие. Престъпният резултат от действията на
подсъдимия С. е грубо нарушаване на обществения ред, което именно е
искала. С действията си подсъдимият С. е демонстрирала, че не се смята за
обвързана със спазването на общоприетите норми на поведение в обществото
и се отнася към тях с явно неуважение, че стой над установения в страната
9

правов ред и не го зачита. Обвързващата съдебна практика е приела, че
извършването на хулигански действия на публично място не е задължителен
признак на престъплението хулиганство (т. 5 на Постановление № 2/1974
година на Пленума на ВС). Самото деяние от обективна и субективна страна
съставлява „непристойно” действие по смисъла на материалния наказателен
закон, защото по своето съдържание е насочено към нарушаване на
обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. В случая
непристойните действия, подсъдимият С. е извършила в град Свиленград,
област Хасково, където поведението, освен на полицейските служители,
които са била на работа, е станало достояние на широк кръг от хора, които са
били на место. Ето защо наведеното в тази насока възражение на адвокат П. е
неоснователно.
Поведението и действията на С. покриват квалифициращия признак на
чл. 325, ал. 2 от НК, касаеш проява на „изключителна дързост”. С
поведението си подсъдимият С. е засегнала значими ценности, а именно –
както обществения ред и спокойствие, така и личността на пострадалия Х..
От субективна страна подсъдимият С. е извършила инкриминираното
деяние виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа
от НК, тъй като е съзнавала, че показва (демонстрирала е) пренебрежение към
обществото, неуважение към неговите членове, показвала е грубо нахалство
спрямо тях, демонстрирала е пренебрежително отношение към свидетеля Х.,
съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите последици и от волева страна е целяла тяхното настъпване.
Разбирала е свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си.
За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр.ал. 1 от НК,
подсъдимият С. следва да понесе своята наказателна отговорност.
Предвид всичко гореизложено, Районен съд - Свиленград не може да
сподели изводите на защитата, че повдигнато обвинение било санкция
(реакция) за гражданската позиция на С.. Съдът не споделя и доводът относно
поведението на С., тъй като за всеки човек е строго индивидуално за колко
точно време може да се успокой след случване на определени събития и
отделно от това поведението пред служителите от автопатрула може да се
прецени като премерена (предварително подготвена) реакция с цел
обосноваване на защитна теза, именно в насоката, наведена от адвокат П.. По
отношение твърдението на адвокат П., че било налице разминаване по делото
къде полицейските служители са открити наркотика и че са били допуснати
съществени процесуални нарушения при извърваните процесуално-
следствени действия в дома на подсъдимия С., Съдът сочи следното:
откритият наркотик в резултат на извършени действия от полицейските
служители е предмет на приобщеното по делото НОХД № 248/2021 година,
като деянието по това дело не е предмет на настоящото, поради което и Съдът
10

не дължи произнасяне по законосъобразността на извършените действия,
довели до осъждането на лицето Д. Т. П.. Ето защо Съдът не коментира
повече материалите по НОХД № 248/2021 година.
Подсъдимият КР. Т. СТ. е родена на 16.06.1989 година в град Хасково, с
ЕГН **********. Българска гражданка е от български произход. Живее в град
Свиленград, ул.„**************” № 23, област Хасково. Със средно
образование е. Не е омъжена. Не е осъждана. Работи като сервитьор в „Бонев
комерс” ООД.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия С., Съдът
се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а
именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация
на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия С. престъпление в специалния текст на чл. 325,
ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до 5
години. Наказанието „Лишаване от свобода” няма специален минимум, което
позволява замяната му с друг вид наказание при условията на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия С., Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и на дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства добрите характеристични данни и чистото съдебно
минало; а като отегчаващо вината обстоятелство се отчете грубото незачитане
на законите на страната ни. В тази връзка не може да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия С., доколкото
възрастта от 32 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да
може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не
извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде
определена като млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство.
Обществената опасност на подсъдимия С. не е завишена с оглед
изложеното по-горе, касаещо нейната личност; за разлика от тази на
деянието, която е завишена предвид факта, че поведението е израз на
дързост и отказ от съобразяване с общоустановените правила, включително
морални такива.
Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание и
култура на подсъдимия С. и незачитането на установения в страната ред.
Подбудите за извършване на престъплението са намалената критичност
предвид ниското гражданско правосъзнание, както и слабите волеви
задръжки.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанието следва да се
11

проведе в хипотезата на чл. 54 от НК при завишена обществена опасност на
деянието и незавишета такава на дееца, като се прие че смекчаващите
обстоятелства са повече. Смекчаващите, в случая не са нито многобройни,
нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за
смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.
Всичко изброено по-горе сочи, че освен добрите характеристични данни и
чистото съдебно минало, които Съдът взе предвид при определяне на
наказанието на подсъдимия, не са налице други смекчаващи вината
обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива. Съдът
намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за
масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до
извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви
несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не
правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се
направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко за подсъдимия С.. Деянието, извършено от подсъдимия
С. разкрива една значително завишена степен на обществена опасност, която
е била взета предвид от законодателя при определянето на вида и размера на
предвиденото за този вид престъпление наказание. При определяне на
размера на наказанието „Лишаване от свобода” се съобрази и цялостното
поведение на подсъдимия С. от началото на инцидента до прекратяването му.
Тези действия илюстрират ниско ниво на задръжки, отказ от съобразяване на
собственото поведение с очакванията на обществото, а и с правните норми.
При приложението на чл. 54 от НК Съдът наложи на подсъдимия С.
наказание „Лишаване от свобода” в размер между минималния, посочен в
общата част на НК и средния, предвиден в Особената част на НК, а именно: 1
година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от свобода” не
следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание „Лишаване
от свобода” е до 3 години, подсъдимият С. не е осъждана и за поправянето й
не е наложително да се изтърпи наказанието ефективно. Изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 4 години – средният размер, установен от
закона, съобразен с конкретния размер на наложеното наказание „Лишаване
от свобода”. Началото на изпитателния срок е датата на влизане в сила на
настоящата Присъда. Съдът прецени, че следва да определи изпитателния
срок именно в този размер, тъй като е абсолютно недопустимо в една правова
държава такова поведение по отношение на полицейските органи, поради и
което едно необосновано снизхождение не би постигнало по никакъв начин
целите на наказанието и не би въздействало предупредително и възпитателно
по отношение на останалите членове на обществото, тъй като е налице
равноценност между личната и превантивната функция на наказанието, като
разбира се взе предвид и факта, че С. няма изградена антисоциална нагласа за
противоправно поведение, т.е. това е инцидентна проява.
12

Индивидуализирано така по вид и размер, наложеното на подсъдимия С.
наказание и при приложението на института на условното осъждане, Съдът
прецени за необходимо, достатъчно и справедливо. Т.е. така
индивидуализираното наказание ще въздействат в достатъчна степен върху
личността на подсъдимия С. като предизвика положителни промени в
съзнанието и я мотивира към правомерно поведение в бъдеще. От друга
страна определеното при горепосочените съображения наказание на
подсъдимия С., Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление наказателната репресия и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да
се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са направени разноски от страна на
частния обвинител, които бяха присъдени с отделно Определение по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Относно вещественото доказателство:
Наличният по делото диск следва да остане приложен по делото.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

13

Номер на акта:	2
Дата:	25 януари 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20215620200822
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 октомври 2021 г.

Присъда по дело №822/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите