№ 18023
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря Л. П.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20251110112181 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Р. Г., чрез адв. П. Р., срещу
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И.
Пирогов“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „медицинска сестра“ в
Мултипрофилно спешно отделение в ответното дружество.
В исковата молба се твърди, че наложеното на ищцата със Заповед № РД-36-2 от
05.02.2025 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ било незаконосъобразно, а твърденията,
изложени в нея – неверни. Възразява, че на процесната дата 10.10.2024 г. не се били
случвали инциденти, нито е имало нарушения. Твърди, че в текста на заповедта непълно
били описани само отделни елементи от възникналата на 16.09.2024 г. конфликтна ситуация,
при която ищцата била малтретирана от своя колежка и други лица, които в последствие
предизвикали и нейното уволнение. Описаният в заповедта за уволнение случай касаел
инцидент от 16.09.2024 г., поради което не била налице твърдяната от работодателя
„множественост“ и „системност“ на твърдените нарушения. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“ ЕАД за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Т. Х..
1
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Възразява, че всички данни, събрани в хода на дисциплинарното производство, били
еднопосочни относно датата на извършване на описаните в заповедта за уволнение
дисциплинарни нарушения, а именно 10.10.2024 г. Ситуацията от 16.09.2024 г., за която се
говори в исковата молба, била различна. За нея ищцата споменавала за първи път в исковата
си молба и не била доведена своевременно до знанието на работодателя. При налагане на
дисциплинарното наказание били спазени всички законови изисквания – заповедта била
мотивирана, издадена в сроковете по чл. 194 КТ и след спазване на процедурата по чл. 193
КТ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като
потвърди законността на извършеното уволнение. Претендира направените по делото
разноски и присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата В. Р. Г., редовно призована, се явява лично и с адв. Р..
Процесуалният представител поддържа изцяло исковата молба. В хода на устните състезания
моли съда да уважи всички направени искания. От събраните гласни доказателствени
средства се потвърждавало твърдението, че ставало дума за абсолютно различни дати. Освен
това от показанията на старшата сестра било видно, че и двете страни имали вина за
създалата се ситуация. Претендира направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който
следвало да се тълкува като списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД, редовно призован, се представлява от
юрк. Х.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва
предявените искове. В хода на устните състезания изразява становище, че предвид събраните
писмени и гласни доказателства исковите претенции били неоснователни и недоказани.
Оспорената заповед била издадена в предвидената от закона форма, в рамките на законовите
срокове и при спазване на критериите за определяне на дисциплинарното наказание.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че през процесния период между страните съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността
„медицинска сестра“ в Мултипрофилно спешно отделение в ответното дружество.
Посоченото обстоятелство се потвърждава от трудов договор № 5198 от 01.10.2004 г. и
всички допълнителни споразумения към него.
Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността
„медицинска сестра“ в Мултипрофилно спешно отделение на ответното дружество,
2
основните трудови задължения на ищцата включвали: да спазва работния график и
установените изисквания за работа в отделението и лечебното заведение (т. 1.1); да
изпълнява назначенията на дежурния лекар – повикване на консултанти, ЕКГ, санпропуск и
др. (т. 1.11); да упражнява своята професия в съответствие с Кодекса за професионална етика
и своите компетенции (т. 1.25). Медицинската сестра била административно подчинена на
изпълнителния директор, главна медицинска сестра, началник отделение и старша
медицинска сестра, а в лечебно-диагностичния процес – на началник отделение, шеф екип,
дежурен лекар и старша медицинска сестра (т. 1.1 и т. 1.2 от раздел ІV „Подчиненост,
организационни връзки и взаимоотношения). Съгласно т. 2 от раздел Х „Други изисквания“
в ежедневната си дейност медицинската сестра трябвало да спазва морално-етичните норми
на поведение спрямо колеги и външни лица. Видно от отбелязване в длъжностната
характеристика, същата била утвърдена от изпълнителния директор на ответното дружество
на 01.12.2023 г. и връчена на ищцата.
Със заповед № РД-36-19 от 03.09.2024 г. на ищцата било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ за следното нарушение на трудовата дисциплина:
на 18.06.2024 г. около 20,30 ч., по време на нощното си дежурство в ЕКГ-кабинета В. Г.
получила обаждане от служител на Отделението по гастроентерология за извършване на
електрокардиограма на лежащо болен в отделението. На ищцата било обяснено, че
медицинският апарат за извършване на електрокардиограми в отделението бил повреден,
поради което се налагало изследването да бъде извършено от дежурен служител в ЕКГ-
отделението. Независимо от това В. Г. категорично отказала да извърши ЕКГ-изследването,
което възпрепятствало извиканият лекар-кардиолог да проведе назначената на пациента
кардиологична консултация. Видно от отбелязване в заповедта, същата била връчена на
ищцата на 05.09.2024 г., като по делото няма данни, а и твърдения наложеното
дисциплинарно наказание да е било оспорено от служителя.
С доклад с рег. № РД-41-1944/04.11.2024 г. ръководителят на Мултипрофилно спешно
отделение д-р Д. Д. уведомила изпълнителния директор на ответното дружество относно
създадени конфликтни отношения в екипа, работещ в ЕКГ-кабинета на отделението. В тази
връзка били проведени няколко срещи с персонала от този кабинет с участието на старша
медицинска сестра М. Т. и психолозите на МСО, в резултат на които било установено
наличието на междуличностни конфликти, влияещи върху качеството на работния процес,
неспазване на трудовата дисциплина и поведение, несъответстващо на етичните норми и
уронващо авторитета на болницата. Във връзка с тези констатации били предприети
следните корекционно-превантивни мерки: ежеседмични индивидуални срещи и
индивидуална работа с м. с. В. Г. с цел промяна в поведението й на работното място;
наблюдение върху динамиката в междуличностните отношения на медицинските
специалисти от ЕКГ-кабинета. Ищцата дори била преместена в други кабинети, но
порочното й поведение и несправянето с трудовите й задължения продължили. Поради
липса на трайна промяна в поведението на В. Г. въпреки предприетите мерки, д-р Д.
предложила на ръководството на ответното дружество същата да бъде освободена.
3
Във връзка с информацията, изложена в доклад с рег. № РД-41-1944/04.11.2024 г., със
Заповед № РД-26-2465/12.12.2024 г. било наредено на служител от отдел „Правен“ да
извърши проверка и да изложи писмено предложението си в доклад. В тази връзка били
изискани и получени обяснения от м. с. Д. Ц., ст. м. с. М. Т. и м. с. Р. Б.. И трите описали
подробно случилото се на 10.10.2024 г. и поведението на В. Г..
На 09.01.2025 г. на ищцата била връчена покана № РД-41-1944/07.01.2025 г. за даване
на обяснения за това, че на 10.10.2024 г. била дежурна в МСО и обслужвала пациент, когато
от страна на колежката й Д. Ц. било прието обаждане от 105-ти кабинет на МСО за
извършване на ЕКГ-изследване. Ищцата заявила, че тя ще отиде да извърши необходимото
изследване, но впоследствие отказала да го направи, тъй като работното й време било
свършило. Това наложило ЕКГ-то да бъде направено от Д. Ц. и довело до скандал между
двете медицински сестри, прераснал във физическа саморазправа в кабинета на старшата
медицинска сестра на МСО, където Г. оскубала Ц., а по-късно отправила заплахи към
служителите в 123-ти кабинет, че ще ги „уволни“. Обясненията по описаното по-горе
нарушение и други твърдени провинения следвало да бъдат предоставени от служителката в
7-дневен срок от получаване на поканата. В рамките на дадения й срок, а именно на
16.01.2025 г. ищцата депозирала обяснения с вх. № РД-41-1944/16.01.2025 г., в които заявила,
че на 10.10.2024 г. не е имало конфликт между нея и м. с. Д. Ц. и не си спомня да е
получавано обаждане от 105-ти кабинет и да е посещавала кабинета на старшата
медицинска сестра. Г. отрекла да е посещавала 123-ти кабинет и да е отправяла заплахи.
Заявила, че изпълнява служебните си задължения според изискванията и при спазване на
правилата, регламентирани в Кодекса за професионална етика.
Със Заповед № РД-36-2 от 05.02.2025 г. на работодателя, на основание чл. 190, ал. 1, т.
7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 КТ, на ищцата било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за следните нарушения на трудовата дисциплина: на 10.10.2024 г.
било получено обаждане от 105-ти кабинет на МСО за извършване на ЕКГ-изследване на
пациент, на който предстояла операция по спешност. Ищцата информирала колежката си Д.
Ц. – също медицинска сестра в МСО, че ще отиде да извърши изследването, но в
последствие отказала и си тръгнала от кабинета заедно с апаратурата. Свидетел на
случилото се била м. с. Р. Б., която получила обаждане от служител от операционния блок с
въпроса защо пациентът все още не е транспортиран за операцията. Борисова отново
позвънила до ЕКГ-кабинета с искане някой да извърши необходимото изследване, но се
установило, че апаратурата е у ищцата. М. с. Борисова потърсила В. Г. с оглед спешната
необходимост от апаратурата и състоянието на пациента и я видяла да провежда личен
разговор в коридора на МСО. Това забавило извършването на ЕКГ-изследването, което било
направено от Д. Ц., и довело до скандал между двете медицински сестри, прераснал във
физическа саморазправа в кабинета на старшата медицинска сестра на МСО, където Г.
нарушила физическата неприкосновеност на Ц. като я оскубала. При тези данни
работодателят приел, че В. Г. създала риск за здравето на пациента и последващото му
лечение, затруднения в работния процес на служителите от МСО и конфликтна ситуация
4
между медицинските сестри, които били на смяна – нарушения на трудовата дисциплина
съгласно чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 КТ. След съобразяване на тежестта на описаното
нарушение, обстоятелствата, при които било извършено същото, и поведението на
служителя, както и на обстоятелството, че със заповед № РД-36-19 от 03.09.2024 г. на
ищцата било наложено предходно дисциплинарно наказание – „предупреждение за
уволнение“, работодателят й наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. Със Заповед
№ 41 от 07.02.2025 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 07.02.2025 г. Видно от отбелязване в двете
заповеди, същите били връчени лично на В. Г. на 07.02.2025 г.
С Постановление от 16.01.2025 г. по пр. пр. № 31/2025 г. по описа на СРП прокурор Р.
отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписката, образувана по
заявление на ищцата В. Г., за това, че на 15.09.2024 г., докато била нощна смяна в
„УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, след словесно пререкание с нейна колежка –
медицинската сестра Д. Ц., последната й посегнала, стиснала я за шията, бутнала я в стената
и я блъснала в гърдите.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ответника са разпитани свидетелите Д. П. Ц. – медицинска сестра в ЕКГ-кабинета на МСО,
и М. П. Т. – старша медицинска сестра в МСО. От думите и на двете се установява, че много
от служителите на болницата, които работели с В. Г., имали обтегнати отношения или
конфликтни ситуации с нея през годините. За конкретния случай през месец октомври 2024
г. свидетелката Ц. си спомня, че в ЕКГ-кабинета получили обаждане от хирургичния
кабинет за извършване на кардиограма. Тъй като до края на смяната на ищцата оставали
десетина минути, тя заявила, че ще направи изследването. Взела апаратурата и излязла. След
малко обаче отново позвънили от хирургичния кабинет и повикали свидетелката да направи
кардиограма, тъй като ищцата направила една, но отказала да извърши второ изследване
поради приключване на работното й време. Ц. видяла Г. в коридора, взела апарата от нея и
отишла да направи поисканото изследване. На връщане двете отново се засекли в коридора
и между тях избухнала разправия. Свидетелката отишла при старшата сестра и тъкмо
започнала да й разказва за случилото се, когато в стаята влязла ищцата. Двете отново влезли
във вербален спор, прераснал във физическа саморазправа – Г. хванала Ц. за косата, а
последната я хванала за шията. Свидетелката Т. се намесила незабавно и ги разделила.
Същата установява, че вина за случилото се имали и двете медицински сестри – Ц. била по-
конфликтна, а Г. пък дразнела хората с поведението си. Според свидетелката подобни
ситуации можело да бъдат повлияни от натоварването в работата, но зависели и от
темперамента на хората, които участвали в тях. Същата е категорична, че било важно и
редно ЕКГ-изследването да бъде извършено по най-бързия начин, за да може пациентът да
бъде подготвен за операционна. Всяко забавяне възпрепятствало работата на съответното
отделение.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като обективни, последователни,
подробни и логични. Обстоятелството, че Д. Ц. и М. Т. и към настоящия момент са
5
служители на ответното дружество, не е основание само по себе си за дискредитиране на
техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
Думите на свидетелките, освен че се допълват взаимно, напълно кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че същите са служители на
„УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, им е дало възможност да придобият преки впечатления
както от характера на трудовите задължения на ищцата и от начина, по който същата ги
изпълнявала, така и от обстоятелствата, при които било извършено процесното
дисциплинарно нарушение, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсват
способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги
възпроизведат в показанията си.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да
обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася
по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в
исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него
(вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 258 от
01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в последното решения).
Единственото възражение, наведено в исковата молба, касае верността на изложените в
уволнителната заповед факти и обстоятелства относно датата, на която са се случили
процесните събития, и техния характер. В тази връзка се твърди, че процесната конфликтна
ситуация в действителност възникнала на 16.09.2024 г. и била едностранчиво представена от
работодателя. Касаело се за един случай, а не за „множественост“ на дисциплинарните
нарушения, при който Г. била малтретирана от своята колежка. Настоящият съдебен състав
6
намира, че по отношение на твърдяната в уволнителната заповед физическа саморазправа от
страна на ищцата със свидетелката Д. Ц. действително подходът на работодателя е бил
едностранчив. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства се установи, че Ц. не е стояла пасивно и безучастно, а е хванала Г. за шията, докато
двете не били разделени от старшата медицинска сестра – свидетелката М. Т.. Посоченото
обстоятелство не се отрича и от самата участничка в тези събития – Д. Ц.. В човешките
взаимоотношения винаги има поне две гледни точки. В своите показания свидетелката М. Т.,
като напълно обективен и равно отдалечен и от двете си подчинени служителки наблюдател,
също сподели, че вина за случилото се имали и двете медицински сестри – Ц. била по-
конфликтна, Г. пък дразнела хората с поведението си. Безспорно беше установено от
събрания по делото доказателствен материал, че ищцата е имала трудности да комуникира
със своите колеги и да работи ползотворно в екип. Но тези обстоятелства по-скоро сочат на
липса на качества за изпълнение на възложената работа, отколкото на дисциплинарно
нарушение. Още повече че конкретните трудови задължения, за които се твърди от страна на
работодателя, че са били нарушени с тези нейни действия, не бяха установени по делото,
доколкото цитираният в уволнителната заповед Етичен кодекс на служителите в
„УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД така и не беше приобщен към доказателствения
материал.
По отношение на второто твърдяно дисциплинарно нарушение – отказа на ищцата да
извърши назначено ЕКГ-изследване на пациент на МСО, на който предстояла операция по
спешност, настоящият съдебен състав намира, че същото беше установено по безспорен
начин от събраните по делото доказателства. Нещо повече, нарушението било извършено от
служителката виновно. Вината се установява от обстоятелството, че В. Г. е отишла в
хирургичния кабинет, направила е електрокардиограма на единия пациент, но е отказала да
извърши второто изследване, защото работното й време било приключило. Ако е считала, че
това е непреодолима пречка да направи и другата кардиограма и последната би я забавила
много, то е следвало въобще да не поема задачата и да остави колежката си Д. Ц. да свърши
тази работа. Още повече че след като Ц. се е върнала от хирургичния кабинет, ищцата все
още е била на работа. С оглед установените по делото обстоятелства настоящият съдебен
състав намира, че ищцата е извършила и то виновно вмененото й с атакуваната заповед
второ нарушение на трудовата дисциплина. Извършеното дисциплинарно нарушение е
тежко. Същото засяга основно трудово задължение на всяка медицинска сестра в МСО,
включително на ищцата, а именно да изпълнява назначенията на дежурния лекар –
повикване на консултанти, ЕКГ, санпропуск и др. (т. 1.11 от длъжностната й
характеристика). В случая се касаело за пациент, на който предстояла операция по спешност.
Всяко забавяне при извършването на необходимите изследвания създавало риск за здравето
на пациента и успешния изход на лечението му. Неизпълнението на това трудово
задължение забавяло и затруднявало работата и на другите отделения, които зависели от
тези изследвания. Спецификата в работата на отделението и на цялото лечебно заведение,
където е работила ищцата, изключват възможността подчинените служители да преценяват
7
дали и кога да изпълнят назначенията на съответния лекар. Подобен своеволен отказ за
извършване на назначено изследване на спешен пациент е поведение, несъвместимо с
добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
Неизпълнението на това основно за ищцата трудово задължение само по себе си
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Този извод се потвърждава и от
субективното отношение на ищцата към това неизпълнение и от цялостното й отношение
при полагането на труд в ответното дружество. Само няколко месеца по-рано, със заповед №
РД-36-19 от 03.09.2024 г. на В. Г. било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“ за неизпълнение на същото задължение, което не е било заличено по смисъла
на чл. 197 КТ. Промяна в отношението й към сериозността и отговорността на възложените
й трудови задължения не се установи по делото. Нещо повече, след като отказала да
извърши втората електрокардиограма, ищцата не върнала незабавно апаратурата, а трябвало
да бъде търсена от другите медицински сестри, докато провеждала в коридора лични
разговори по телефона си.
Като се отчетат всички тези обстоятелства – сериозните последици, които подобно
дисциплинарно нарушение би могло да има за работодателя (а и за пациентите на лечебното
заведение), неблагоприятното отражение на допускането му по отношение на останалите
служители от ЕКГ-кабинета и МСО, в който работила ищцата, както и липсата на сериозно
и критично отношение на последната към собствената й простъпка, се налага изводът за
съответствие на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание с тежестта на
извършеното нарушение. Преценката на работодателя е правилна.
Други възражения за незаконност на извършеното от ответника уволнение не са
наведени от ищеца.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че ответникът –
работодател доказа, че законно е упражнил правото си на уволнение, доколкото ищцата е
извършила виновно тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което правилно й е било
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание с мотивирана и обоснована заповед при
спазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и след изпълнение на процедурата по чл. 193, ал.
1 КТ. Този краен извод води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
обстоятелството, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е акцесорен на първия, то същият се явява
неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените по
делото разноски и на дължимото за настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение, но не е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ответното дружество е извършило следните разноски: 120 лева за депозити за призоваване
8
на свидетели и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1, предл. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). С оглед изложеното, предвид
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата В. Р. Г. следва да
бъде осъдена да заплати на ответника „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД сумата в общ размер на 220 лева,
представляваща направените по делото разноски за депозити за призоваване на свидетели и
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
СофияАДРЕС, срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и
спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Валентин Димитров Димитров, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, бул. „Тотлебен” № 21, обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „медицинска сестра“ в
Мултипрофилно спешно отделение в ответното дружество.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, В. Р. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. СофияАДРЕС, да заплати на „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Валентин Димитров Димитров, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, бул. „Тотлебен” № 21, сумата 220
(двеста и двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски за депозити за
призоваване на свидетели и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от днес – 08.10.2025 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9