Решение по дело №4181/2013 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 27.01.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, седми граждански състав, в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета  год.   в състав:

 

Районен съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

При секретаря  А.Е. и в присъствието

на прокурора:                като разгледа докладваното

от СЪДИЯТА гр. дело N`4181 по описа за 2013 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София против Н.Г.М. *** за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 178,39 лева главница по договор потребителски паричен кредит  за покупка или услуги по  сключен Договор  на 13.06.2011г., възнаградителна лихва – 11,61 лева, за периода от 17.11.2011г. до 01.12.2011г.,  мораторна лихва в размер на 28,28 лева за периода от 01.12.2011г. до 02.07.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  датата на подаване на заявлението в съда – 18.07.2013г.  до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №2824/2013г. по описа на Вр.РС. Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, както и на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. 

      В исковата молба са изложени доводи, че  по силата на договор за кредит ищеца е предоставил на ответника сумата от 1000,00 лева, но последния не е изпълнил задължението си да върне същата на 24 месечни вноски, което от своя страна е породило и правният интерес от предявяване на настоящият иск.

      Предявеният иск е с правно основание чл. 124, вр. с чл. 422 от ГПК.

Ответника ангажира отговор за недължимост на цялата претендирана сума, поради заплащане на част от претенциите.

      По делото са събрани писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните дават основание на съда да приеме за установено от фактическа страна следното:

      Съгласно договор за потребителски кредит CESH-04549772 от 04.06.2011г. ищеца е предоставил на ответницата сумата от 1000,00 лева, срещу поето от последната задължение да върне сумата, ведно с дължимите такси и разноски на 24 месечни вноски от 64,00 лева всяка.

      По заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2087/19.07.2013г., по ч. гр. дело №2824/2013г. по описа на Вр.РС, с която е разпоредено длъжникът Н.Г.М. *** да заплати на заявителя сумата от 178,39 лева главница по договор потребителски паричен кредит  за покупка или услуги по  сключен Договор  на 13.06.2011г., възнаградителна лихва – 11,61 лева, за периода от 17.11.2011г. до 01.12.2011г.,  мораторна лихва в размер на 28,28 лева за периода от 01.12.2011г. до 02.07.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  датата на подаване на заявлението в съда – 18.07.2013г.  до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125,00 лева разноски по делото. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и с разпореждане от 09.08.2013г., съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от уведомяването може да предяви иск относно вземането си. В указания му срок заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано и настоящето дело.

      Видно от заключението на вещото лице с последното плащане от 10.12.2013г., към датата на изготвяне на заключението кредита отпуснат на ответницата е погасен изцяло.

      При описаната фактическа обстановка, съдът намира исковите претенции за частично неоснователни и недоказани.

      Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

      Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.

      Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване.

      Писмена форма за действителност е предвидена само по отношение уговорка за евентуално дължима от заемателя лихва – арг. на чл. 240, ал. 2 ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален правен спор между страните - чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.

      С оглед на доказателствената тежест, разпределена между страните, заявените твърдения и направени оспорвания, съдът приема за недоказан факта, че към настоящият момент ответника е неизправната страна по договор за кредит CESH-04549772 от 04.06.2011г.

      В производството по чл. 422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му в заповедното производство, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на конкретно облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

      В случая ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по облигационната връзка, произтичаща от договор за кредит CESH-04549772 от 04.06.2011г., то именно той следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното задължение - договора за заем или даването на сумата със задължаването на ответника да я върна. В противоречие с тежестта на доказване, ищецът не доказва наличие на неизпълнение от страна на ответника облигационно правоотношение по договор за кредит CESH-04549772 от 04.06.2011г.

      По силата на  чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След подаване на възражението, до датата на предявяване на иска – 09.10.2013г. ответницата е превела по сметка на ищеца за погасяване на кредита си сумата от 170,00 лева, а след предявяване на иска – на 10.12.2013г. е внесла още 50,00 лева, с което последно плащане кредита е погасен изцяло.

      С оглед на този извод и по изложените съображения предявеният иск, в частта му касаеща заплащане на главница, възнаградителна и мораторна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

      Предвид обстоятелството, че плащанията от страна на ответницата са извършени след подаване на възражението й по чл. 414 от ГПК и след предявяване на иска, на ищеца се дължат направените разноски в заповедното производство.

      По изложените съображения в полза на ищеца ще следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски съобразно представеният списък в размер на 185,00 лева.

      Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.М. ***, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София разноските по издаване на заповедта за изпълнение включително и адвокатско възнаграждение  сумата в размер на 125,00 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №2824/2013г. по описа на Вр.РС.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата му част.

ОСЪЖДА Н.Г.М. ***, с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София направените пред настоящата инстанция съдебно деловодни разноски в размер на 185,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Врачанският Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия:...........