№ 38
гр. *****, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20242150200753 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.******* № ****, представлявано от управителя Г.П.С.,
подадена чрез пълномощника му – адв.Л. К. от АК.С. против Наказателно
постановление № 02-2400595 от 05.11.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр.Бургас, с което за административно нарушение на чл.152 от Кодекса на
труда /КТ/, на основание чл.414, ал.1, от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателното постановление,
като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Управителят на дружеството-жалбоподател в съдебно заседание поддържа
изцяло жалбата, ведно с въведените в нея възражения против обжалваното наказателно
постановление и моли същата да бъде уважена. Не сочи нови доказателства.
Процесуалният представител на ДИТ – гр.Бургас оспорва жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а наказателното
постановление - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и
ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намири за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
23.08.2024г. и на 28.08.2024г., по представени документи в ДИТ-Бургас, инспекторите
в ДИТ-Бургас установили, че „М.“ ЕООД, в качеството му на работодател, не е
осигурил не е осигурил най-малко 12 часова непрекъсната междудневна почивка на
работника М.К.К. с ЕГН **********, назначена с трудов договор № 071 от 15.07.2024г.
на длъжност „сервитьор“. Нарушението е установено от представените - график за
работа за месец юли 2024г. на работещите в обект: бар енд динър „М.“, находящ се в
КК ****, общ.*****, хотел „*****“, както и присъствена форма за отчитане
явяването/неявяването на работа за месец юли 2024г. и Заповед № 1/2024г. за
установяване на сумарно изчисляване на работното време, видно от които лицето е
полагало труд в обекта на 16.07.2024г. втора смяна, отбелязана с „2“ от 16.00 часа до
24.00 часа, и на 17.07.2024г. е започнала работа първа смяна, отбелязана с „1“ от 09.00
часа до 17.00 часа. Констатирано е, че времето от 24.00 часа на 16.07.2024г. до 09.00
часа на 17.07.2024г. е по-малко от 12 часа, а именно – 9 часа. За така установеното
нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
управителят на дружеството-жалбоподател, който е сезирал съда с жалба, предмет на
разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият сочи,
че представеният график за месец юли 2024г. има характер на предварително
разпределение на работното време и работните смени на служителите в обекта, като
същият търпи промени в рамките на текущия месец. Наред с горното се твърди, че
графикът не е доказателство за действително положен труд от служителя М.К.. Отрича
се същата да е полагала труд в поредни смети. Твърди се, че на посочените две дати –
16 и 17 юли 2024г. не са извършвани проверки на место. При условията на
евентуалност се моли за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради
маловажност на нарушението.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи /арг. от чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, съобрази следното:
В настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на него наказателно
постановление са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Не
2
се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното
наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ, работникът има право на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че дружеството-жалбоподател е извършило констатираното от
контролните органи административно нарушение, като не е осигурило най-малко 12
часова непрекъсната междудневна почивка на М.К.К. с ЕГН **********, на длъжност
„сервитьор“ в периода 16-17.07.2024г. вкл. По делото не се спори, че към процесния
период лицето М.К. е работила в стопанисвания от жалбоподателя обект - Бар енд
динър „М.“, находящ се в КК ****, общ.*****, хотел „*****“. В тази връзка, от
показанията на акт.К. Г. в съдебно заседание се установява, че от представените им
графици за явяване и неявяване на работа на служители за месец юли 2024г.,
присъствена форма за месец юли 2024г. и заповед за сумарно изчисляване на работно
време за 2024г. са установили, че работникът М.К. е полагала труд в процесния обект
на 16.07.2024г. – втора смяна и на 17.07.2024г. – първа смяна, почивката между които е
била девет часа. Представените на контролните органи графици били окончателни и
съвпадали с присъствената форма и заповедта за изчисляване на сумарно работно
време, в която се сочело, че в 7-дневен срок след приключване на месеца,
изработените графици се представят на счетоводството за оформяне на
възнагражденията, вкл. за положения нощен труд.
Съдът намира за неоснователни наведените в жалбата и в съдебните прения
възражения за недоказаност на установеното нарушение, поради неизвършване
проверки на место за установяване на действително положен от работника К. труд в
двете поредни смени на 16 и 17 юли 2024г. Установеното от контролните органи
нарушение по дефиниция е формално и се установява от представени от работодателя
писмени доказателства, без да се изисква проверка за действително положен труд на место.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че нарушението законосъобразно е
квалифицирано по чл.152 от КТ, тъй като в качеството си на работодател, по смисъла
на § 1, т.1 от ДР на КТ, „М.“ ЕООД не е осигурил спазването на междудневна почивка
за работник, изпълняващ длъжността “сервитьор”, която не може да бъде по-малко от
12 часа. При тези условия междудневната почивка на лицето в случая е била 9 часа.
Случаят не може да бъде определен като маловажен или малозначителен,
доколкото междудневната почивка се полага с цел възстановяване на силите и
правоспособността на работника, и съвпада с биологичния ритъм на живот. С нарушението
са засегнати конкретни права на работник, които му гарантират неприкосновеност на
необходимия времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от
3
осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят
неблагоприятно върху здравето на същия. Разпоредбите на КТ относно продължителността
на работното време и на почивките са императивни и имат закрилен характер, поради което
неспазването им във всички случаи се квалифицира като грубо нарушаване на трудовото
законодателство. Основна функция на работодателя, респ. на упълномощените от него
длъжностни лица, е да следи за законосъобразното и правилно протичане на трудовия
процес в предприятието, което очевидно в случая не е сторено, поради което и
законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление.
Що се отнася до наложеното на дружеството-жалбоподател административно
наказание, съдът като взе предвид, че същото съвпада с предвидения от закона
минимален размер намира, че наказанието съответства на характера и степента на
обществена опасност на извършеното нарушение и е напълно достатъчно по размер да
съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната
превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното наказателното постановление, като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение, като неоснователна.
Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на ДИТ-Бургас за присъждане на разноски, като следва да осъди
дружеството-жалбоподател да заплати на наказващият орган сторените в хода на
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, *****ският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2400595 от 05.11.2024г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас, с което за административно
нарушение на чл.152 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.414, ал.1, от КТ, на
„М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.*******
№ ****, представлявано от управителя Г.П.С., е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.******* № ****, представлявано от управителя Г.П.С. да заплати на
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” сумата в размер на 100 лева (сто
лева), представляваща юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
4
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
5