Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 160 04.02.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XIX-ти административен
състав,
На двадесет и трети януари две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 3103 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Дом билдинг 1” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.Бургас, ул. „Фердинандова” № 2А, представлявано от К.С.П.и И.К.Г.– управители против Решение
№ 1297/28.10.2019г. постановено по НАХД № 3994/2019г. на Районен съд Бургас, с
което е изменено наказателно постановление № 02-0002360/10.07.2019г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за
нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекс на труда КТ), вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2500 лева, като е намален размерът на наложената
санкция от 2500 лв. на 1500 лв.
Касационният
жалбоподател намира, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен,
необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че в АУАН е вписан час на проверката „около 10,30ч.“,
а в НП „около 10,45“, с което административнонаказващият орган е вменил две
различни нарушения и е санкционирал дружеството за нарушение, различно от
описаното в съставения акт, което е довело до нарушаване на правото на защита
на дружеството. Касаторът твърди още, че с лицето П.Д.К.е бил сключен
граждански договор на 16.04.2019г. за извършване на услуга – монтаж на
гипскартон в конкретно посочено помещение, за конкретно уговорен срок и с
конкретно уговорено възнаграждение. На следващо място се сочи, че при издаване
на НП, административнонаказващият орган не обсъдил възражението, което
дружеството депозирало срещу съставения АУАН. Така органът допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на НП. Жалбоподателят
намира, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на съдебния
акт и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание,
дружеството жалбоподател не се представлява. Не ангажира доказателства.
Ответникът по касация – Дирекция
„Инспекция по труда” Бургас, се представлява от юк. Николова. Счита, че не са
налице основания за отмяна на решението на пъроинстанционния съд.
Представителят на
прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Административен съд
– Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас изменил наказателно постановление №
02-0002360/10.07.2019г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр. Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекс на труда КТ), вр. с
чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството
жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 лева, като намалил
размера на наложената санкция от 2500 лв. на 1500 лв. Първоинстанционният съд приел за установена
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Преценил, че в проведеното административнонаказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество
съдът е обосновал извод, че е осъществен съставът на нарушението, като това се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което
правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване
на трудовото законодателство. Размерът на наложената имуществена санкция съдът
преценил като необоснован, поради липса на доказателства за предишни нарушения
на дружеството, краткия период през който Карагьозов е работил без трудов
договор, съдът приел за справедлив размер на санкцията от 1500 лв. Изложени са
аргументи за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
На 17.04.2019г.
около 10,30 ч. А. Г., инспектор при ДИТ-Бургас, извършила проверка на
строителен обект, находящ се в гр. Бургас, ул. „Славянска“ № 7. Било
установено, че възложител на обекта е жалбоподателят „Дом билдинг 1“ ООД. На един от етажите на сградата
бил установен П.К., който полагал труд, поставяйки гипскартон. Същият попълнил
справка по реда на чл.402, ал.1, т.3, вр. с чл.402, ал.2 КТ, като декларирал,
че работи като „монтажник“, считано от 15.04.2019г. Посочил условията, при
които работи: работно време от 8 до 17 ч., обедна почивка от 12 до 13 ч., два
почивни дни в събота и неделя, и трудово възнаграждение от 600 лв. В справката
е отразено, че е попълнена в 10,45 ч. на 17.04.2019г.
На представител
на „Дом билдинг 1“ ООД била връчена призовка за явяване ДИТ-Бургас за
представяне документи. Такива били представени на 04.06.2019г., както следва: договор
за услуга от 16.04.2019г., сключен между дружеството и П.К. и РКО от
18.04.2019г. за сумата от 150 лв.
С оглед
установеното при проверката и представените документи Г. съставила АУАН срещу
дружеството за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил
предявен по надлежния ред на представители на „Дом билдинг 1“ ООД, които
отразили, че ще подадат писмени възражения. На 07.06.2019 г. възражения били
депозирани. Било посочено, че с оглед представения договор за услуга,
дружеството не е извършило нарушението, което му е вменено, а освен това били
налице обстоятелства за приложение на чл.28 от ЗАНН.
На
10.07.2019г. въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното
НП, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание
чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на „Дом билдинг 1“ ООД била наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 лв.
Правни
изводи:
Касационният
състав намира, че правилно Районен съд – Бургас приел, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, като в хода на ангажиране отговорността на „Дом билдинг
1“ ООД не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно
е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, според
което в АУАН и НП били посочени различни часове на извършване на проверката,
което довело до нарушаване правото на защита на касатора. От доказателствата по
делото безспорно се установява, че проверката е извършена във времевия диапазон
10,30 – 10,45 ч. Същата започнала около 10,30ч. и в нейния ход, в 10,45ч.
работникът Карагьозов попълнил справката по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ. При
констатираното нарушение не е съществена разликата от 15 минути, още повече, че
това периодът, през който е осъществена проверката.
По отношение на
материалната законосъобразност. Съгласно чл.1, ал.2, вр. с чл.62, ал.1 от КТ, отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения,
като трудовият договор се сключва в писмена форма.
Съгласно чл.416,
ал.3, предл. първо от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл.61,
ал.1, чл.62,
ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за
всяко отделно нарушение.
Анализът на
посочените разпоредби води до извод, че отговорността по чл.414, ал.3 от КТ е
само за лице, което има качеството на работодател. В настоящия случай е
безспорно, че правоотношението е между „Дом билдинг 1“ООД и П.К., както и че в момента на проверката П.К.
бил установен на посочения в наказателното постановление обект в момент на
полагане на труд – поставяне на гипскартон. Спорният момент е по отношение вида
на договора. Неоснователно е възражението, според което дружеството не следвало
да сключва трудов договор с П.К., тъй като същият бил нает за извършване на монтаж на гипскартон в конкретно посочено помещение, за
конкретно уговорен срок и с конкретно уговорено възнаграждение, за което
страните сключили договор за услуга.
За да формира
извод за наличие на трудово правоотношение, контролният орган се е позовал на данните
вписани от П.К. в справката по чл.402, ал.1, т.3, вр. чл.402, ал.2 от КТ.
Органът приел, че данните, вписани в тази декларация са достоверни и отговарят
на действителната фактическа обстановка и формирал извод, че се касае за
трудово, а не за гражданско правоотношение, според представения договор за
услуга. Напълно се споделят и мотивите на съда относно доказания факт на
престиране на труд в полза на дружеството като работодател от лице, с което не
е сключен трудов договор в писмена форма. С разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ е вменено задължение на
работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди
постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което
е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо наличие на трудово
правоотношение, което има следните характеристики: работно време, работно
място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово
възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена
форма. В производството пред районния съд са установени всички съществени
елементи на правоотношението между дружеството и П.К., от които може да бъде
направен извод, че е налице трудово правоотношение. Възраженията на касатора
досежно липсата на трудовоправни отношения
между страните, поддържани и пред настоящата инстанция са неоснователни
и се опровергават от съдържащите се в административната преписка доказателства.
П.К. се е вписал в списък на работещите като „монтажник“, с работно време от
08,00-17,00 часа, почивни дни-събота и неделя, почивка от 12,00ч.-13,00ч. както
и конкретно трудово възнаграждение, за което е положен и подпис. Тези
доказателства изключват индицията, че отношенията имат за предмет престиране на
определен резултат по гражданско правоотношение. Подобно възражение
жалбоподателят не е направил по време на проверката, такова не е вписано в
съставения АУАН и едва впоследствие в дирекцията е представен граждански
договор за извършване на „монтаж на гипскартон в апартамент 19, ет.6, за период
от три дни, считано от 16.04.2019г. Представеният граждански договор не
съответства на посоченото в справката и като размер на възнаграждението, поради
което настоящата касационна инстанция напълно споделя направените изводи от
първоинстанционния съд, че представеният договор представлява частен документ,
който не се ползва с материална доказателствена сила. В този смисъл верността
на изложените в него обстоятелства следва да се съобразят с останалите
доказателства, които опровергават извода за достоверността му. По посочените съображения съдът счита, че
изводът за наличието на трудово правоотношение е съобразен със събраните по
делото доказателства.
Неоснователно е
също възражението, според което се касае за маловажен случай. В случая не са
налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН от наказващия орган. Според
разпоредбата на чл.93,
т.9 от НК, приложима на основание чл.11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи вината обстоятелства, представлява по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Установеното нарушение е формално, на просто извършване и не е необходимо да е
настъпил вредоносен резултат. Същото не се отличава с по-ниска обществена
опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид.
Касационният
състав споделя напълно и мотивите на районния съд, с които е изменен към
минимума размерът на наложената имуществена санкция и намира, че санкция в
определения от съда размер – 1500 лв. е достатъчна за постигане целите на
наказанието. В този смисъл неоснователно е и възражението за наличие на
обстоятелства, които обуславят налагането на по-леко наказание, тъй като
размерът на санкцията е в
предвидения от закона минимум и не подлежи на редуциране.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1297/28.10.2019г.
постановено по НАХД № 3994/2019г. на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.