Р E Ш Е Н И Е
№ 197
гр.Плевен, 12.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 124
по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260115 от
29.10.2020 год., постановено по НАХД № 570/2020 год., Районен съд – гр. Плевен отменил Наказателно постановление № 001/24.04.2019 г., издадено от Председателя на
Комисията за защита на личните данни –
гр. София, с което на Р.М.П. ЕГН:**********, на основание чл.83 §2 и §5,буква а от Регламент ЕС 2016/679 и чл.53
ал.1,вр.чл.27 и чл.83 от ЗАНН,за нарушение по чл.6 §1 букви а-е от Регламент ЕС 2016/679 е наложена глоба
в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
Със същото решение съдът е осъдил
Комисията за защита на личните данни – гр. София, представлявана от
Председателя В.К. К.да заплати на Р.М.П. ЕГН:**********,*** сумата от
440,00 лева , представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат М.С. от Плевенска адвокатска колегия.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от Комисията за защита на личните данни – гр. София, подадена чрез процесуалния
представител Д.П., в която се твърди, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, необосновано,както и че е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в
оспореното НП подробно е изложена установената фактическа обстановка и са
описани действията на жалбоподателя, извършени без да е налице което и да е от
условията, посочени в чл.6 § 1 от Регламент ЕС 2016/679. Твърди се, че
законосъобразно КЗЛД е приела, че осъществяваното от ответника по касационната
жалба видеонаблюдение е незаконосъобразно. Излагат се съображения за липсата на
посоченото от РС- Плевен нарушаване правото на защита на жалбоподателя и се
оспорват доводите на съда, свързани с липсата на открито записващо устройство
към камерите за наблюдение и връзката на това обстоятелство с понятието
обработване на лични данни в контекста на Регламент ЕС 2016/679. В заключение
се излагат доводи, че липсата на запис от поставените камери е без правно
значение и не прави искане да бъде отменено постановеното от РС- Плевен
решение, а оспореното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постъпил е писмен отговор от ответника по
касационната жалба, подаден чрез процесуалния представител адв. С. ***, с който
се оспорват доводите на касатора и се излагат съображения, че нарушението,
предмет на оспореното НП не е индивидуализирано, тъй като не са посочени
конкретни действия на „администратора“, с които е осъществено твърдяното
нарушение, поради което с бланкетното посочване на текстове от регламента е
нарушено правото на защита на жалбоподателя във въззивното производство. Твърди
се, че посоченото в НП нарушение на чл.6, §1, б.“а“ до „е“ от Регламент ЕС
2016/679 е общо и не са изложени факти и обстоятелства досежно хипотезите на
букви от „а“ до „е“. В заключение е направено искане да бъде отхвърлена като
неоснователна касационната жалба. Претендира се присъждане на направените
разноски за касационната инстанция.
В съдебно заседание касаторът не се
представлява.
Ответникът се представлява от адв. М. С. ***,
която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Развива
подробни съображения, свързани с липсата на осъществено нарушение от ответника
в касационното производство и прави искане да бъде оставено в сила решението на
РС- Плевен. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, за
които представя списък. Представя заверен препис от Решение № ППН-01-112/2017
г., постановено от КЗЛД, за което твърди, че касае същите видеокамери и е
постановено по жалба на същите лица, сезирали административнонаказващия орган.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което
решението на РС- Плевен следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е събрал всички относими към
правния спор доказателства, анализирал ги е надлежно и е описал приетата въз
основа на така събраните доказателства фактическа обстановка.
Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради
което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК, а освен това с касационната жалба не се
оспорва приетото от съда за установено от фактическа страна.
Основните оплаквания на касатора са, че липсва
твърдяното от първостепенния съд нарушение на правата на жалбоподателя,
свързано с това, че в НП не са посочени конкретните действия, с които той е
осъществил нарушението, както и че липсата на установено в хода на проверката
записващо устройство не означава, че липсва обработване на лични данни по
смисъла на регламента. Касаторът твърди, че ответникът по касационната жалба е
администратор, който практически осъществява без правно основание
видеонаблюдение и във всеки един момент може да идентифицира лицата,
преминаващи през публични места, както и че така събираната информация
надхвърля целите, за които се ползва видеонаблюдението. Твърди също така, че
придобитата информация би могла да бъде съхранявана и чрез отдалечен достъп,
поради което обстоятелството, че при проверката не е открито записващо
устройство е без значение.
Настоящият съдебен състав счита, че в
обстоятелствената част на оспореното НП е налице подробно описание на
действията, с които според административнонаказващият орган е осъществено
нарушението, поради което приема, че липсва твърдяното от първостепенния съд
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Касационната инстанция обаче намира, че нарушението,
предмет на обжалваното НП не е доказано от обективна и субективна страна.
В АУАН и в диспозитива на НП е
посочено, че изпълнителното деяние се състои в извършване на заснемане физически
лица, находящи се на публични места, а не видеонаблюдение на такива. Думата
заснемане според тълковния речник е със значение запис на изображение, направа
на снимка. Безспорно е по делото, че при осъществената от АО проверка са
установени 3 бр. видеокамери, монтирани на фасадата на жилищната сграда.
Безспорно е също така, че проверяващите не са установили записващо устройство,
свързано със системата. Ето защо няма как твърдяното нарушение да е осъществено
чрез заснемане на неограничен кръг физически лица на публични места.
Обстоятелството, че е възможно наличие на записващо устройство, функциониращо
при условията на отдалечен достъп представлява предположение от страна на
касатора, а не установен факт, поради което не е допустимо ползването му като
основание за налагане на санкция.
Както от констативния протокол за
извършената проверка, така и от показанията на свидетелите не се установява
наличие на записи с видео-кадри. Следователно липсва от обективна страна осъществено
административно нарушение, изразяващо се в „заснемане“ на физически лица,
находящи се на публиччно място, а именно общите площи около сградата, както и
прилежащи от улиците „Драгаш войвода" и „Мануш войвода".
Освен това съдът отбелязва, че обработване
на лични данни по смисъла на чл.4, §2 от Регламента е всяка операция или набор
от операции, които се извършват върху лични данни или върху набори от лични
данни, независимо дали чрез автоматизирани средства, като събиране, записване,
организиране, структуриране, съхранение, адаптация или промяна, извличане,
консултация, използване, разкриване чрез предаване, разпространение или предоставяне
по друг начин, подравняване или комбиниране, ограничаване, изтриване или
унищожаване. В издаденото НП не е дефинирана друга форма на изпълнителното
деяние освен „заснемане“ /в разпоредбата термина е записване/, а и по делото не
е доказано от административнонаказващия орган /чиято е тежестта на доказване/
осъществяването от страна на ответника по касационната жалба на нито една от останалите,
посочени по- горе хипотези, дефиниращи съдържанието на понятието „обработка на
лични данни“ по смисъла на регламента.
Наред с горното следва да се
посочи, че безспорно по делото е установено обстоятелството, че се касае за
изградена система за видоенаблюдение с цел охрана на имущество на ответника на
касационната жалба. В практиката си ВАС на РБ обаче приема, че когато системата
за видеонаблюдение покрива и обществени места, това не представлява обработване
на лични данни при извършване изцяло на лични и домашни занимания по смисъла на
чл.3, § 2, второ тире от Директива 95/46/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 24.10.1995г. /вж. мотиви на Решение № 8420/29.06.2020г. по адм.д.№2565/2020
г./.
Следва да се отбележи също така,
че от представеното от адв. С. в заверен препис Решение № ППН-01-112/2017 от
13.07.2018г. на Комисия за защита на
личните данни е видно, че по жалба на същите лица, инициирали
административнонаказателното производство и при установяване на същите факти
комисията е отхвърлила жалбата, с която е била сезирана като е приела, че не се
обработват лични данни на жалбоподателите от страна на сем. П..
При тези съображения съдът намира, че следва да остави
в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно.
С оглед този изход на производството следва да бъде
уважено искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски по представения списък.
Воден от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260115 от 29.10.2020
год., постановено по НАХД № 570/2020 год. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни
– гр. София, представлявана от председателя В.К.К. да заплати в полза на Р.М.П. ЕГН: **********,***
сумата от 350,00 лева, представляваща направени във връзка с касационното
производство разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат М.С. от Плевенска
адвокатска колегия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/