Присъда по дело №515/2016 на Окръжен съд - Добрич

 

М О Т И В И  към присъда № 11 от  29.06.2017г. по

нохд № 515/2016г. по описа на Окръжен съд-гр.***

 

Производството пред съда е образувано  по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура–гр.***. Същият е изготвен след запознаване с материалите от досъдебно производство 187/2014г. по описа на РУ „Полиция”–гр.***. С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу Т.П.Й. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В качеството на частни обвинители в процеса бяха конституирани М.Д. Х., Б.Х.Х. и С.Х.Х..

По настояване на процесуалния представител  на подс.Й., отправено в съдебно  заседание,  бе направено изрично искане  производството  пред  първата  инстанция  да  протече по реда на глава 27 от  НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, заявявайки, че желаят да бъде проведен разпит само на св.Е.Й. и вещите лица.

Съдът като намери, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, одобри изразеното съгласие от страна на подсъдимия и процесуалния му представител да не се извършва разпит на свидетелите, с изключение на св.Е.Й., като заяви, че при постановяване на присъдата ще ползва непосредствено съответните протоколи за разпит.

В съдебно заседание след даване ход на съдебното следствие бе отправено искане от прокурора за допускане на поправка в обвинителния акт, засягаща годината на раждане и мястото на раждане на подсъдимия. След запознаване с материалите от делото, съдът установи, че подсъдимият е роден през 1982г. в гр.Б.и с определение допусна поправката на техническа грешка в изписването на годината и мястото на раждане на подсъдимия в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.*** поддържа обвинението, изложи становище за неговата доказаност и предложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Отделно от това настоява и за налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години .

Частните обвинители чрез повереника си поддържат повдигнатото обвинение и настояват за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три години, както и за налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години .

Подсъдимият Й. се явява лично и с упълномощен защитник. Й. не се признава за виновен.

Защитникът на подсъдимия с наведени доводи за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК настоява за признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаване по повдиганото му обвинение.

На дадената му последна дума, подсъдимият заявява, че е невинен.

***кият окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка:

         На 07.07.2014г. подс.Й. и съпругата му св.Е.Й. потеглили от гр.Б., Р.към курорта ***. Пътували с лек автомобил марка „Дачия Логан” с рег. № ***, управляван от подсъдимия, като св.Е.Й. била на предна дясна седалка. Преминали през ГКПП ДV и продължили движението си по път  І-9 от републиканската пътна мрежа. Около 09,30 часа в района на километър 42+700 на същия път, приближавайки разклона за местността „Бивака”, подсъдимият управлявал автомобила със скорост около 96 км/час, при която скорост на движение опасната му зона за спиране е била с дължина около 88 м. По същото време и в същата посока се е движил и пострадалия Х. с управлявания от него велосипед със скорост около 15 км/час. Водачът на велосипеда сменил посоката си на движение, като се насочил наляво, напречно на осевата линия, движейки се отдясно на ляво спрямо движението на автомобила и под ъгъл около 40 градуса спрямо надлъжната ос на пътното платно. В момента, в който Х. отклонил велосипеда си на ляво, автомобилът управляван от подсъдимия се е намирал на около 69 метра от мястото на удара. Възприемайки велосипедиста, подс.Й. е предприел спиране на автомобила си с пълно ефективно задействане на спирачната система и едновременно с това и маневра завиване наляво на автомобила. Въпреки това между двете превозни средства настъпил удар в лявата пътна лента на около 42, 8 метра от мерната линия и на около 3 метра от лявата граница на платното за движение. В момента на удара автомобилът е бил изцяло в лявата лента за движение под ъгъл на надлъжната му ос около 6 градуса спрямо надлъжната ос на платното, а велосипедът бил също в лявата лента  под ъгъл около 40 градуса спрямо надлъжната ос на пътя. В резултат на удара, тялото на пострадалия паднало върху предната част на автомобила, след което тялото се отхвърлило напред и се установило пред автомобила и вдясно от него. Веднага след произшествието подс.Й. позвънил на тел. 112, но тъй като не владеел български език не могъл да опише ситуацията на дежурния оператор. Кратко време след това на мястото спрял св. Н. , който предал  за случилото се на тел. 112. Не след дълго на местопроизшествието пристигнал и автомобил на Бърза помощ и пострадалият бил отведен в МБАЛ „***” – гр.***, където въпреки оказаните медицински грижи на 19.07.2014г. починал.

    Заключението на съдебно–медицинската експертиза №130/2014г. за аутопсия на трупа на Х.А.Х. сочи, че при огледа и аутопсията са установени: тежка черепно-мозъчна травма – счупване на черепния покрив и основа, тежка контузия на мозъка в областта на лявото голямомозъчно полукълбо, субарахноидални кръвоизливи в същата област, тежка гръдна травма- счупване на 3-9 леви ребра, двустранна хипостатична гнойна бронхопневмония, тромби в белодробните съдове, двуглезенно счупване на лявата глезенна става – състояние след оперативно лечение и метална фиксация, разкъсно контузни рани по главата, дясното рамо и гръдния кош, кръвонасядания по меките черпни обвивки, дясното бедро, лявата подбедрица, хипертонична болест, коронаросклероза, миокардиосклероза, дистрофия на черен дроб.  Причината за смъртта на Х.  е комбинираната травма – глава, гърди, която в своята еволюция се е усложнила с развитие на двустранна хипостатична гнойна бронхопневмония в резултат на залежаване и нарушена вентилация на нисколежащите части на бели дробове, с последвало тромбозиране на белодробни артерии. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила в областта на главата, гръдния кош, левия долен крайник, респ. при удари от МПС с последващо падане и удар на главата в подлежащата настилка. Травматичните увреждания са били получени приживе, като е налице пряка причинно–следствена връзка между тях и настъпилата смърт.

         Съгласно заключението на съдебно-медицинскта експертиза по писмени данни №144/2014г. причината за смъртта на Х.А.Х. е съчетана травма – черепно-мозъчна и гръдна травма. Вещото лице е пояснило, че въпреки приложеното правилно и адекватно лечение, в своята еволюция в резултат на продължително залежаване и нарушена вентилация на белите дробове, състоянието на пострадалия се е усложнило с развитие на двустранна хипостатична гнойна бронхопневмония с тромбозиране на белодробни артерии. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото пътно транспортно произшествие, причинените травматични увреждания и настъпилите усложнения, довели до смъртта на Х..

Видно от протокол за химическа експертиза № 872/10.07.2014г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта е, че в изследваната проба кръв от подс.Й. не е установено наличие на етилов алкохол.

От протокола за химическа експертиза №913/17.07.2014г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в изследваната проба от кръвта на пострадалия Х. няма наличие на етилов алкохол.

Съгласно заключението на техническата експертиза от 09.07.2014г. при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил марка „Дачия Логан” с рег. № ***не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. В следствие на удара с велосипеда на автомобила били нанесени следните повреди: откачена предна регистрационна табела от предна броня, счупена облицовка на предна броня в дясната й част, деформиран преден калник, счупено стъкло на преден десен блокфар, леко деформиран преден десен калник в предната му странична част, счупено предно обзорно стъкло с два центъра на счупването. При извършения оглед на кормилното управление, предната вилка ,рамата, ходовата част и спирачната система на велосипеда не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди по предната вилка, рамата, задната капла и предната спирачка са настъпили при удара с лекия автомобил „Дачия Логан”. Вследствие на удара с лекия автомобил на велосипеда са нанесени следните повреди: силно деформирани са предната вилка, рамата, предният спирачен апарат, седалката, предният калник, задният калник и неговите конзоли, задната капла и е откачен предпазителя на веригата.

     Съгласно заключението на оценъчната експертиза от 12.07.2014г. за отстраняване на повредите, получени на 07.07.2014г. при пътния инцидент по лекия автомобил марка „Дачия Логан”  следва да се извърши ремонт на стойност 1537,34 лв. Възстановяването на велосипеда с цел отстраняване на повредите му, нанесени при произшествието и бъдещата му експлоатация по предназначение е невъзможна. Пазарната стойност на велосипеда към датата на произшествието и преди неговото настъпване е била 80 лв.

Изготвената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза от 11.11.2014г. сочи, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил марка „Дачия Логан”  с рег. № ***се е движил със скорост от около 99 км/ч., като при скорост на движение от 99,14 км/ч опасната му зона за спиране имала дължина около 92 метра. При скорост на движение 90 км/ч опасната му зона за спиране би имала дължина около 79 м. В момента на удара с велосипеда, лекият автомобил се е движил със скорост около 59 км/ч. Лекият автомобил се е намирал на отстояние около 63 м преди мястото на удара, в момента, в който велосипедистът е предприел пресичане на платното за движение, като е завил вляво. Ако непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Дачия логан” се е движил със скорост 90 км/ч и водачът му е реагирал своевременно и предприел спиране в момента, в който велосипедистът предприел пресичане на платното за движение, като е завил вляво, той не е имал техническата възможност да спре автомобила си преди линията на мястото на удара. Лекият автомобил „Дачия Логан” се е намирал на около 57 м преди мястото на удара с велосипеда в момента, в който водачът му е реагирал и предприел спиране. Мястото на удара между лекия автомобил и велосипеда се намира на около 43 м след ОР 1 и на около 5-5,20 м вляво от десния край на платното за движение, мястото на удара се намира в лентата за насрещно движение, т.е. в лентата за движение по посока гр.Шабла, като и двете превозни средства в момента на удара са се намирали изцяло в лентата за насрещно движение. Ако водачът на лекия автомобил е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който велосипедиста  е предприел пресичане на платното за движение, като  е завил вляво, но спирането се е осъществило в лентата му за движение, т.е. в лентата за движение по посока гр.***, без да преминава в лентата за насрещно движение, не би настъпил удар с велосипеда, понеже на линията на мястото на удара, велосипедът се намирал вече изцяло в лентата за насрещно движение.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара между лекия автомобил „Дачия Логан” и велосипеда се намира на около 43 метра след ОР1 в лентата за движение по посока гр.***и на около 5-5,2 метра вляво от десния край на платното за движение. В момента на удара с велосипеда, лекият автомобил се е намирал в лентата за движение по посока гр.Шабла, разположен леко косо под ъгъл около 6-7 градуса спрямо надлъжната ос на платното за движение, насочен вляво по посока на движението му. В момента на удара с лекия автомобил, велосипедът се е намирал в лентата за движение по посока гр.Шабла, насочен вляво под ъгъл около 45 градуса спрямо надлъжната ос на платното за движение. Непосредствено преди удара с лекия автомобил, велосипедът се е движил от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила и под ъгъл около 45 градуса спрямо надлъжната ос на платното за движение. Вещите лица са описали и механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалия.

От заключението по изготвената комплексна експертиза № 16/29.11.2014г. се установяват четири на брой повиквания на тел. 112 във връзка с настъпилото произшествие.

В хода на съдебното следствие по искане на защитата на подсъдимия бе назначена, изготвена и приета от съда автотехническа експертиза. Съгласно заключението на тази експертиза скоростта на лекия автомобил „Дачия Логан” преди пътно транспортното произшествие е била около 96 км/ч. , като опасната му зона за спиране при тази скорост е около 88 м. Мястото на удара спрямо платното за движение е в лявата пътна лента, гледано от посоката на движение на лекия автомобил, на около 42,8 м след напречната мерна линия на ориентира и на около 3 м от лявата граница на платното за движение. В момента на удара автомобилът е бил изцяло в лявата лента за движение под ъгъл на надлъжната му ос около 6 градуса спрямо надлъжната ос на платното, а велосипедът – също в лявата лента под ъгъл около 40 градуса спрямо надлъжната ос на пътя. В момента на началото на предприетата маневра от водача на велосипеда „завиване наляво”, велосипедът се е намирал на разстояние от около 12 м от мястото на удара, което положение е около дясната граница на дясната лента. Водачът на автомобила е реагирал на опасността на разстояние около 68 м от мястото на удара своевременно. При действителната скорост на движение на автомобила от около 96 км/ч и при скорост 90 км/ч водачът на автомобила няма техническата възможност да спре преди траекторията на велосипеда. В случая велосипедът навлиза в опасната зона за спиране на автомобила. Опасната зона за спиране на автомобила при 90 км/ч е около 79 м. Водачът на лекия автомобил „Дачия” има техническата възможност да предотврати ПТП при действителната си скорост на движение и при скорост на движение от 90 км/ч, като задейства ефективно спирачната система и запази движението на автомобила направо без да завива наляво. При скорост на движение на автомобила 90 км/ч, за същия момент на възникване на опасността и аналогични действия на водача /спиране  и завиване наляво/ ударът би настъпил със скорост на автомобила от около 43-44 км/ч. Основната техническа причина, довела до възникналото ПТП е предприетата технически неправилна маневра „завиване наляво” от водача на велосипеда при наличие на движещ се в същата посока  и направо лек автомобил „Дачия” при относително по-висока скорост на движение. Техническа причина за настъпилото ПТП се явява и предприетата от водача на лекия автомобил маневра „завиване наляво”. При движение направо в дясната пътна лента и аналогично спиране от водача, не би настъпило ПТП- автомобилът би пропуснал велосипедиста пред себе си.

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, от протокол за оглед на местопроизшествието с фотоалбум, от заключенията по назначените в хода на досъдебното производство и приети от съда експертизи, както и от експертизата назначена и приета в хода на съдебното производство,  от писмени доказателства  и др.

Подсъдимият депозира обяснения в хода на съдебното следствие, като в хода на досъдебното производство се е възползвал от правото си да не дава такива. Споделеното от подсъдимия съдът кредитира единствено в частта, с която се установяват мястото, времето, условията и участниците в пътно-транспортното произшествие. Подсъдимият твърди, че управлявайки автомобила си е възприел човек, който се качва на велосипед. Възприемайки движещия се в неговата лента за движение и в същата посока велосипед и наближавайки го, подсъдимият насочил автомобила си към осевата линия за да осигури по-голямо разстояние при разминаването им. Според подсъдимия точно в този момент велосипедът рязко е завил наляво, перпендикулярно на осевата линия. Подсъдимият завява:„В този момент аз натиснах спирачките, блокираха се колелата на автомобила  и колата се поднесе наляво. Без да отнемам крака от спирачката, аз се опитах да запазя автомобила в моята лента.”. Разбираемо идентичен механизъм на настъпилата катастрофа описва и св.Е.Й., съпруга на подсъдимия. Макар и очевидец на възникналия инцидент, съдът кредитира показанията й единствено относно времето, мястото, участниците в инцидента, както и касателно развоя на събитията след настъпване на удара. В останалата им част, описваща механизма на злополуката съдът ги приема като безрезервна подкрепа на защитната теза на подсъдимия, предвид факта,че са съпрузи. На същата плоскост се преценяват и показанията на св.Й. М.– брат на подсъдимия, още повече, че той за пръв път депозира показания почти три години след инцидента и без да има преки възприятия за ситуацията, като  пресъздава споделеното му от подс.Й..

Изложеният от подс.Й. механизъм на настъпилото пътно-транспортно произшествие изцяло се опровергава от заключенията на вещите лица, както по назначените в хода на досъдебното производство експертизи, така и от експертното заключение по  назначената в хода на съдебното производство автотехническа експертиза. От заключението на последната и от заявеното от вещите лица в съдебно заседание става ясно, че водачът на лекия автомобил „Дачия Логан” е възприел своевременно велосипедиста и предприета от него маневра, като в момента на отклоняването на велосипеда автомобилът се е намирал на около 69 м от мястото на удара. Възприемайки своевременно опасността в момента на отклоняване на велосипеда наляво, подс.Й. е предприел спиране и едновременно с това и завиване наляво. Експертите са категорични, че предприетата маневра от страна на подс.Й. завиване наляво се явява техническа причина за настъпилата катастрофа. Нещо повече вещите лица заявяват, че при движение направо в дясната пътна лента и аналогично спиране от водача, не би настъпило произшествие, тъй като автомобилът би пропуснал велосипедиста пред себе си. Отделно от това експертите застъпват категоричното становище, че движението наляво на автомобила не е свързано със свойствата на самия автомобил, а е резултат от действията на водача. Безспорно е, че водачът на велосипеда – пострадалият Х. изцяло в нарушение на правилата за движение е предприел маневрата завиване наляво и пресичане на пътното платно,  но ако подсъдимият е продължил да се движи на право без да завива наляво, удар между двете превозни средства не би настъпил. Експертните отговори опровергават и тезата на подсъдимия, че велосипедът е завил рязко наляво, почти перпендикулярно на пътното платно. В тази връзка вещите лица поясняват, че технически завиване по този начин е невъзможно, защото ще последва падане, и определят ъгъл на завиване на велосипеда около 40 градуса, изчислен съобразно белезите от деформация по предната кошница на велосипеда , както и съобразно деформациите по автомобила.

Съдът кредитира изцяло заключението на тази експертиза, включително и в частта относно определените скорости на движение на двете превозни средства, опасните зони за спиране, мястото на удара, които стойности, между впрочем, се различават незначително от експертно изчислените такива в хода на досъдебното произовдство. За фактологическата база, ползвана за експертните изводи са послужили обективните следи и находки на мястото на инцидента, фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествие, геометричните параметри на пътното платно, уврежданията по участвалите в произшествието пътни превозни средства, както и техническите им характеристики. Съобразявайки тези данни и след интерпретирането им от позицията на специалната им научна подготовка, вещите лица по назначената в съдебно заседание автотехническа експертиза са описали максимално точно механизма на произшествието, както и причините довели до неговото настъпване. Ето защо не могат да бъдат споделени възраженията на защитата на подсъдимия за необоснованост на експертизата.

При горната фактическа обстановка от правна страна, съдът намери следното: С извършеното деяние, като на 07.07.2014 година, около 09,30 часа, на път № І-9 от републиканската пътна мрежа, свързващ с.ДV, общ. ***и гр.***, в района километър 42+700, в района до гр.***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с румънски контролен номер ***, нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно:  чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движението по пътищата: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” и чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.” и по непредпазливост причинявайки смъртта на Х.А.Х. *** с ЕГН **********, настъпила на 19.07.2014г., подс.Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Съдът намери, че извършеното от подсъдимия деяние е в пряка причинно-следствена връзка  с нарушенията на чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. В конкретната пътна ситуация подсъдимият е бил длъжен  да спази цитираните разпоредби, тъй като това са нормите, визиращи правилата, които регламентират съответна дейност и съблюдаването на тези правила би изключило вината му. Обстоятелството, че пострадалият с управлявания от него велосипед се е намирал на пътното платно и то в лентата за движение на лекия автомобил „Дачия Логан”, води до безусловното задължение за водача, следейки непрекъснато пътната обстановка да съобрази поведението си с него. По експертен път е установено, че подс.Й. е възприел своевременно възникването на опасността – отклоняването на велосипеда наляво. Няма спор и, че изцяло в нарушение на законовите правила велосипедистът е предприел тази маневра. Това обаче по никакъв начин не освобождава подсъдимия от задължението му в качеството на водач не само да наблюдава в пълнота пътната обстановка, но и да предвиди логичните нейни изменения, респ. и да си осигури възможност да отреагира адекватно  при възникване на създадената опасност. Първият момент, от който за водача възниква задължение за вземане мерки за безопасност е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение, при отчитане, че пътната обстановка е с динамична природа и различен интензитет. Или съотнесено към коментирания случай -  касае за управление на автомобил извън населено място, по главен път, обичайно натоварен в летния сезон, с предстоящо преминаване покрай намиращ се вдясно спрямо посоката на движение на автомобила разклон  /отбивката за местността „Бивака”/, попътно и съпосочно с автомобила на подсъдимия движещ се велосипед. Велосипедът е бил обективно забележим за водача и от този момент за него е възникнало задължението да съобрази поведението си с неговото присъствие на пътя и да предприеме действия, гарантиращи безопасността му.

В разглеждания казус за да изпълни в цялост задълженията си по чл. 20, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП подс.Й. е трябвало в момента на своевременното възприемане на отклоняването на велосипеда наляво, да задейства спирачната система, но без едновременно с това да предприема и завиване наляво с промяна на траекторията си на движение, като по този начин би осигурил безпрепятственото преминаване на велосипеда. Съдът намира, че процесния случай не притежава характеристиките на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Не може да бъде споделена тезата на подсъдимия и защитника му за внезапност на събитията. Напротив опасността е била възприета своевременно от водача макар и велосипеда да е навлязъл в опасната му зона за спиране, ударът между двете превозни средства би бил предотвратим в случай, че подс.Й. бе задействал спирачната система и то без да предприеме на маневра завиване наляво /изцяло в нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП/. В заключение, случайно деяние би било налице само при отсъствие на допуснати нарушения от страна на водача, когато опасността възникне в опасната зона на спиране и го постави в невъзможност да я предотврати.

Престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината непредпазливост, при нейната форма небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По отношение определяне на наказанието на подсъдимия: За извършеното от подсъдимия престъпление предвиденото наказание е лишаване от свобода от две до шест години. За да определи наказанието съдът взе предвид следното: подсъдимият Й. е румънец, румънски гражданин, роден в гр.Б.на  28.11.1982г., живущ в гр.Б., Румъния, със средно образование, работи като оператор на охранителни системи, женен и неосъждан. За да индивидуализира наказанието на подсъдимия съдебният състав се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подс.Й., добрите му характеристични данни, липсата на висящи досъдебни производства, трудовата му заетост, факта, че незабавно по телефон е направил опит да уведоми съответните служби за станалия пътен инцидент. Индивидуализирайки наказанието съдът отчете и сериозния принос от страна на пострадалия велосипедист за настъпване на общественоопасния резултат, доколкото същият е предприел маневра завиване наляво, без да се съобрази наличието на движещия се с относително по-висока скорост и направо в същата посока автомобил, управляван от подс.Й.. При отмерване на наказанието съдът съобрази и продължилото повече от обичайното съдебно производство, което не е по вина на подсъдимия. Не на последно място размера на наказанието лишаване от свобода съдът индивидуализира  като съобрази, че особеностите на случая обуславят неразривна свързаност между забраната за влошаване положението на подсъдимия и изискването на чл. 49, ал. 2 от НК, според която разпоредба при едновременно налагане на наказание лишаване от свобода и лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, то наказанието лишаване от право може да бъде само равно или по-голямо /до три години/ от лишаването от свобода. Във всички случаи при повторно разглеждане на делото принципна постановка е законовата забрана да се влошава положението на подсъдимия /reformatio in peius/, когато липсва съответен протест на прокурора или жалба от частният тъжител или частният обвинител, положение, което следва от текстовете на чл. 336, ал. 2 и чл. 337, ал. 2 от НПК. Прокаран докрай и съоотнесен към казуса принципът reformatio in peius, води до извода, че и при настоящото /явяващо се второ по ред/ разглеждане първоинстанционният съд е обвързан също от забраната за влошаване на положението на подсъдимия, след като именно подъсдимият е сезирал единствен с жалба въззивната инстанция, с чийто акт е постановена отмяна на присъдата. Ето защо, като и с цел стриктно съблюдаване на изискването на  разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК съдът индивидуализира наказанието лишаване от свобода в размер на една година.

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете единствено наличието незначителен брой санкции за нарушаване режима на движение в Р Румъния. Съдът намира, че в настоящия случай броя и вида на нарушенията на правилата за движение /две на брой/ не разкриват по-висока степен на обществена опасност на деянието, от други престъпления, наказуеми по този текст.

 Имайки предвид гореизложеното, съдът прие, че деянието на подсъдимия е реализирано при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и намери, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът определи наказание от една година „лишаване от свобода”,което се явява справедливо и в максимална степен ще изпълни целите, залегнали в чл. 36 от НК.

При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като установи, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от три години и вземайки предвид най-вече данните за личността му. Касае се за подсъдим с ниска обществена опасност. Подс.Й. е със средно образование, не е осъждан, с добра характеристика, семеен, работи. Наличието на наложени само четири на брой наказания за допуснати нарушения на правилата за движение го характеризира като добър шофьор. Очевидно е, че допуснатата от него катастрофа е трагичен инцидент в живота му, чиито последици той напълно осъзнава, видно от цялостното му поведение по време на наказателното производство. Посоченото мотивира съда да приеме, че следва да отложи изпълнението на наказанието, тъй като процесът на поправяне и превъзпитание на подсъдимия  е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически условия. Съдът определи изпитателен срок от три години, считайки че така ще се реализира в пълна степен предупредителния потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период над подсъдимия ще тегне реалната заплаха той да изтърпи отложеното наказание.

 Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС и то за срок от една година, приемайки, че деянието макар и непредпазливо е с тежък и непоправим резултат и е съпътствано с нарушения на основни правила на Закона за движение по пътищата.

Така индивидуализираните наказания съдът намира, че съответстват изцяло на тежестта на самото престъпление, обществената опасност на извършителя  и ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК.

В тежест на подсъдимия и съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК се възложиха да заплати сторените по делото разноски в размер на 1302,50 лв по сметка на ОД на МВР–гр.*** и сумата от 3168,84лв по сметка на ОС-гр.***. На основание чл. 189, ал. 2 от НПК съдът постанови сторените разноски за преводач да останат за сметка на ОД на МВР-гр.*** /разноски за преводач в хода на досъдебно производство № 187/2014/ и за сметка на ОС-гр.*** /разноски за преводач  по нохд № 186/2015г. и нохд № 515/2016г./.

Вещественото доказателство – лек автомобил марка „Дачия Логан” с рег. № ***– съдът постанови след влизане в сила на присъдата да се върне на собственика – подс.Т.П.Й., а останалите веществени доказателства: велосипед марка „Cool Bauer“, с фабричен № ***, празна пластмасова бутилка от минерална вода „Хисаря“ , тъмносиня шапка с козирка,  черна мрежеста обувка, катинар с жълт ключ и CD със заводски № ***/, находящ се в том 2, лист 184 от досъдебното произовдство/ - да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила.

Предвид изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                              Окръжен съдия: