Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 1142 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 21.08.2020г., изменено в частта за разноските с определение от
18.12.2020г. по гр.д. № 50676/2019 г. на СРС, I ГО, 32 състав, П.на Р.Б.е
осъдена да заплати на М.Г.П. сумата 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди
и сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили по повод повдигнато обвинение по ДП
№13/2018г. по описа на РУ-гр.Своге, пр.пр.7/2018г. по
описа на РП Своге за престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 НК, за което ищцата
е оправдана с влязло в сила решение №73/14.08.2018г. по н.а.х.д. №65/2018г. на
PC - гр. Своге, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сумата 277. 61 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от
04.01.2019г. до 01.09.2019г., като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 4 000 лв.,
както и иска за законна лихва за забава за разликата над сумата от 277. 61 лв.
до пълния предявен размер от 322. 67 лв.
Срещу
решението в осъдителната му част е подадена въззивна
жалба от П.на Р.Б., с оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Поддържа
се, че ищцата не е доказала за нея да са настъпили неимуществени вреди във
връзка с наказателното преследване, като част от фактическия състав на
отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд
не е изложил достатъчно ясни мотиви при определяне на приетия от него размер на
обезщетение, като не е обсъдил съображенията на ответника за ниската степен на
увреждането. Сочи се, че по отношение на ищцата е била наложена най-леката
мярка за неотклонение – „подписка“, която единствено изисква лицето да не
променя местоживеенето си. Жалбоподателят твърди, че съдът не е взел предвид
ниския интензитет на предприетите спрямо ищцата процесуално-следствени
действия. Излага съображения, че досъдебното производство е завършило за около
месец, а съдебната фаза е преминала през две инстанции за период, по-малък от
година. Поддържа, че не е отчетено в обжалвания акт, че престъплението, за
което е повдигнато обвинение, не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и обвинителният
акт е бил внесен в съда с предложение за освобождаване на ищцата от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК. Твърди се, ищцата е била наясно с
наличието на предпоставките за освобождаване, тъй като е била защитавана от
адвокат, който е следвало да й разясни, че не е имало опасност да ѝ бъде
наложено наказание по НК, а единствено глоба. Твърди, че съдът неправилно е
кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза, като не е обсъдил същото във връзка с останалите обстоятелства по
делото, нито е взел предвид, че заключението не се основава на медицинска
документация, а единствено на материалите по делото и личен преглед на ищцата,
по време на който тя е имала възможност да заяви ползващи я факти и
обстоятелства. Въззивникът поддържа, че отговаря
единствено за вреди, настъпили след привличането на ищцата като обвиняем. Твърди,
че по делото не е доказано уронване на
престижа и доброто име на ищцата в обществото. Навежда доводи, че определеното
обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и с икономическия
стандарт в страната към момента на настъпване на вредите. Моли съда да отмени решението в осъдителната
му част, като отхвърли предявените от ищцата искове.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата М.Г.П.
оспорва жалбата с депозиран писмен отговор по подробно изложени съображения. Оспорва
твърденията за липса на настъпили за нея неимуществени вреди във връзка с
образуваното наказателно производство. Счита, че първоинстанционният съд в
мотивите си е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като присъденото
обезщетение съответства не само на характера и степента на търпените вреди, но
и естеството на упражнената наказателна репресия. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част с присъждане на разноски.
Решението в частта, с която исковете
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 3
000 лв. до пълния предявен размер от 4 000 лв., както и за лихва за забава за
периода от 04.01.2019 до 01.09.2019г. за разликата над сумата от 277. 61 лв. до
пълния предявен размер от 322. 67 лв., са отхвърлени като неоснователни, е
влязло в сила като необжалвано.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Производството е образувано по предявени
от М.Г.П. срещу П.на Р.Б./ПРБ/ искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата 800 лв. - обезщетение за имуществени
вреди и сумата 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, възникнали
по повод повдигнато обвинение по ДП №13/2018г. по описа на РУ- гр. Своге, пр.пр.7/2018г. по описа на РП Своге за престъпление по чл.182,
ал.2, пр.1 НК, за което ищцата е оправдана с влязло в сила решение №73/14.8.2018г.
по н.а.х.д. №65/2018г. на PC - гр. Своге.
В отговора на исковата
молба ответникът ПРБ е навел доводи, че ищцата не е доказала настъпването за
нея на неимуществени вреди. Изложил е доводи, че престъплението, за което е
образувано наказателното производство, не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, като обвинителният акт е внесен с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и наказателното производство е
завършило в разумен срок. Сочи се в отговора, че по отношение на ищцата е
наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“ и П.не е разпространила
данни за образуваното наказателно производство. Оспорен е размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерен.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на Държавата по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да са осъществени следните кумулативно дадени
предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от длъжностни лица на ответника; 2/ ищецът да е бил оправдан по
повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно
производство да е прекратено в изброените от законодателя хипотези; 3/ ищецът
да е претърпял вреди; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредите.
В настоящия случай с постановление от
19.02.2018год. на разследващ полицай при РУ – Своге ищцата е била привлечена
като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2, предл. първо от НК за това, че в периода от 01.01.2018г. до 05.02.2018 г. в гр. Своге, Софийска област,
като родител-майка на детето С.П.П., не е изпълнила влязло
в сила съдебно решение от 08.07.2016 г. по гр.д. № 14524/2015г. по описа на
СРС, като след осъществения личен контакт с детето не го е върнала на неговия
баща – П.П.. С решение №73/14.8.2018г. по н.а.х.д.
№65/2018г. на PC - гр. Своге, потвърдено с неподлежащо на обжалване решение от 03.01.2019г.
по в.н.а.х.д. № 552/2018г. по описа на СОС, НО I въззивен състав, ищцата е била
призната за невиновна и оправдана. Оправдаването на ищцата обосновава извод за
незаконност по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ на повдигнатото обвинение и за наличие на
основание за носене на имуществена отговорност от Държавата в лицето на нейните
правозащитни органи за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди.
Спорните между страните въпроси,
повдигнати и с въззивната жалба, са свързани с настъпването на твърдените от ищцата
неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото й
обвинение и с размера на следващото се обезщетение за тяхното репариране.
За първата спорна група обстоятелства по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е.И.Б.,
които настоящият съдебен състав цени като достоверни, тъй като са вътрешно
непротиворечиви, житейски логични, възпроизвеждат преки и непосредствени
впечатления, и не се опровергават, а се подкрепят от останалите доказателства
по делото, при съобразяване и с нормата на чл. 172 ГПК. От показанията се
установява, че наказателното производство е повлияло негативно на начина на
живот, поведението и психиката на ищцата. Свидетелката дава показания, че
ищцата не смеела да извежда детето сама, защото изпитвала постоянен страх да не
ѝ го отнемат, като в даден момент спряла да излиза въобще. Сочи, че няколко
пъти ищцата била в полицията на разпит, което също ѝ повлияло зле; започнала
да изпитва страх от влизане в затвора и от отнемане на детето й; притеснявала се
какво ще кажат околните за нея, не искала да се среща със свидетелката сред
хората, променила се като човек, постоянно живеела в страх и все още отказва да
бъде социална както преди.
Негативно въздействие на наказателното
преследване върху ищцата се установява и от назначената пред първоинстанционния
съд съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице дава заключение, че безспорно
е налице възникването на негативни душевни преживявания във връзка с
поведението на бащата на детето и действието на правоохранителните
органи. В резултат на това, ищцата е развила протрахирана
адапционна реакция – невротично състояние след силни
негативни емоции, епизодично
провокирано след мисловно предъвкване на травмиращата ситуация с вегетативна
симптоматика -безсъние, тревожност, неувереност и анестезираща симптоматика –
отпадналост и безсилие, за което е приемала леки антидепресанти.
Съдът намира за неоснователни доводите, че неправилно е било кредитирано
заключението на вещото лице, доколкото то е изготвено единствено по данни на
ищцата, като тя е имала възможност да представи ситуацията по изгоден за нея
начин. Действително, при психиатричния преглед, основно място заема разказа на
освидетелстваното лице, но той не се възприема безкритично от вещото лице, което
извършва експертна преценка въз основа на научно-приети методи как дадена
ситуация се е отразила на психиката му.
С оглед изложеното, по делото се
установява наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди и
осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Относително лекият характер на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, ниският интензитет на извършените спрямо ищцата
процесуално-следствени действия, респ. навременното приключване на наказателното
производство, както и предложеното от страна на ПРБ освобождаване от
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК,
не изключват настъпването на неимуществени вреди, а имат отношение към размера
на обезщетението за репарирането им.
По отношение на размера на дължимото
обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно
при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 /предишна т. 2/ ЗОДОВ такива обстоятелства
за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления,
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е
в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата
мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от
какъв вид е то, отражението в личната емоционална сфера на ищеца и върху
социалните му контакти, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото наказателно производство върху ищеца с
оглед личността му и начина на живот. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя
глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
В този смисъл е и константната съдебна практика - решение № 3/13.02.2012 г. по
гр. д. № 637/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр. д. №
1381/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 57/9.02.2016г. по гр. д. № 4641/2015 г.
ІV ГО на ВКС.
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат
съобразени следните обстоятелства: личността на ищцата, която е неосъждана,
нейната възраст в периода на воденото наказателно производство - между 28г. и
29г., вида и тежестта на инкриминираното деяние – престъпление по чл. 182, ал.
2, предл. първо от НК, което не съставлява тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тежестта на предвиденото
от закона наказание при доказано извършване на такова деяние – пробация и глоба, без предвидено лишаване от свобода, както
и предложеното с обвинението освобождаване от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК, със
съответните на това произтекли страхови представи за
ищцата; продължителността на наказателното производство - близо 1 година. Настоящият
състав отчита и начина, по който обвинението се е отразило на ищцата в
емоционален и психологически аспект, установен от показанията на свидетелката Б.,
както и преживяното от нея адаптационно разстройство, установено със
заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза. В тази връзка следва
да се отбележи, че обвинението е повдигнато в момент на продължаващ между
ищцата и нейния бивш съпруг спор относно упражняване на родителските права
върху общото им дете. Поради изложеното, образуваното наказателно производство обуславя
извод за възникнало състояние на страх и безпокойство у ищцата от потенциалната
опасност от „отнемането“ на детето или същественото ограничаване на личните ѝ
контакти с него, които надхвърлят в значителна степен обичайното притеснение от
изтърпяване на предвиденото за престъплението наказание.
При съобразяване на горепосочените
обстоятелства и обществено-икономическите отношения в страната към процесния период, съдът намира, че сумата 2 000 лв. е
достатъчна да обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.
Определянето
на по-голям размер на обезщетението би довело до несъответстващо на
изискванията на справедливост имуществено разместване. Както бе посочено, обвинението
е повдигнато в контекста на продължаващите спорове между ищцата и бащата по
отношение на роденото общо тяхно дете и поради това не може да бъде прието
еднозначно, че констатираните неимуществени вреди са резултат единствено от наказателното
производство. По въпроса за упражняването на родителските права е било
постановено влязло в сила решение, с което те са били предоставени на бащата на
детето. Налице са и проведени между родителите производства по насрещни молби за
защита от домашно насилие. В този смисъл е и заключението на вещото лице, съгласно
което негативните емоционални преживявания и развитата вследствие на тях адапционна реакция е резултат от поведението на бащата на
детето, както и на органите на полицията и прокуратурата, като е трудно да бъде
диференцирано кое поведение има повече превес. Това е констатирано и при проведения за целите на
експертизата преглед на ищцата, при който тя споделя за тревожност от конфликта,
в който е изпаднала с бившия ѝ мъж, без да се поставя акцент на образуваното
наказателно производство. В този смисъл са и показанията на свидетелката Б.,
която посочва,
че голяма част от притесненията на ищцата са свързани с опасността за
отнемането на дъщеря ѝ, както и по повод направен опит за това. Тези
обстоятелства обаче нямат пряко отношение към наказателното преследване, нито
от последиците от него. Към този момент е било налице влязло в сила решение за
предоставяне на родителските права на бащата на детето, което е създало
представата за предстоящо фактическо отнемане на детето от майката. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира доводите в жалбата за определен
завишен размер на претендираното обезщетение за
основателни досежно разликата над сумата 2000 лв. до
определения от СРС размер от 3000 лв. Поради изложеното, частично неоснователна
е и акцесорната претенция за лихва.
Въззивникът
е обжалвал решението и в частта, с която е осъден да заплати на ищцата сумата
800 лв. - имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение за
наказателното дело, без обаче да посочи конкретни негови пороци в тази му част.
Предвид бланкетния характер на жалбата в тази част,
съдът следва да се ограничи до посочване, че решението в тази част е допустимо,
като не се установява нарушаването на императивни норми на материалния закон.
Крайните изводи на двете инстанции частично
не съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която П.на Р.Б.е осъдена да заплати на ищцата М.П. разликата над
сумата 2 000 лв. до присъдения размер от 3 000 лв., както и в частта,
с която на ищцата е присъдена лихва за периода от 04.01.2019г. до 01.09.2019 г.
за разликата над сумата 187. 46 лв. до присъдения размер от 277. 61 лв., като
исковете в посочените части следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на
спора, решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати разноски за разликата над сумата от 414. 06 лв. до сумата от
565. 15 лв.
При този изход на делото, правна
възможност да претендират на разноски притежават и двете страни. Въззивникът не претендира разноски.
Въззиваемата
претендира и доказва разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 700 лв., като от въззивника е направено своевременно
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и извършените пред настоящата инстанция процесуални
действия, намира че възнаграждението следва да бъде намалено до минималния
размер по чл. 7, ал. 2 от НМРАВ № 1/ 09.07.2004 г. от 515. 43 лв. (при обжалваем интерес от 4077. 61 лв.). Съобразно отхвърлената
част на въззивната жалба, на въззиваемата следва да
бъде присъдена сумата 377. 63 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 21.08.2020г., изменено в частта за разноските с определение от 18.12.2020 г.
по гр.д. № 50676/2019 г. на СРС, I ГО, 32 състав, в ЧАСТТА, с която П.на Р.Б.е осъдена да
заплати на М.Г.П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, разликата над сумата
от 2 000 лв. до размера на сумата от 3 000 лв.; на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД - разликата над сумата 187. 46 лв. до присъдения размер от 277. 61
лв. -лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2019г. до
01.09.2019г., както и в частта, с която П.на Р.Б.е осъдена да заплати на М.Г.П.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разликата над сумата от 414. 06 лв. до размера
на сумата от 565. 15 лв. и в частта, с която П.на Р.Б.е осъдена да заплати на
СРС разликата над сумата 174. 96 лв. до размера от 215. 37 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Г.П., ЕГН ********** срещу П.на Р.Б.иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за разликата над сумата 2 000 лв. до размера на сумата
от 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод
обвинение по ДП №13/2018г. по описа на РУ-гр. Своге, пр.пр.7/2018г.
по описа на РП-Своге за престъпление по чл.182, ал.2, пр.1 НК, за което ищцата е
оправдана с влязло в сила решение №73/14.8.2018г. по н.а.х.д. №65/2018г. на PC
- гр. Своге, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане, както и иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата 187. 46 лв. до размера на сумата
277. 61 лв. -лихва за забава върху главницата периода от 04.01.2019г. до
01.09.2019 г,. като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 21.08.2020 г., изменено в частта за разноските с определение от 18.12.2020
г., по гр.д. № 50676/2019 г. на СРС, I ГО, 32 състав в останалата обжалвана
част за уважаване на исковете.
Решение от 21.08.2020г., изменено в
частта за разноските с определение от 18.12.2020 г., по гр.д. № 50676/2019 г.
на СРС, I ГО, 32 състав, в частта за
отхвърляне на иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 3 000
лв. до размера на сумата 4 000 лв., както и на иска за лихва за забава за
периода от 04.01.2019 г. до 01.09.2019 г. за разликата над сумата от 277. 61
лв. до пълния предявен размер от 322. 67 лв., е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
заплати на М.Г.П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 377.
63 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.