Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 29 26.02.2020 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 1767 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Т.Ц. Великичкова – ищец в
производството, срещу Решение №181/27.09.19г., постановено от Районен съд
Карнобат по гр.д.№1479/18г., с което e иска с правно основание
чл.200 ал.1 от КТ, предявен от въззивницата, срещу „Ваня Транспорт“ - ЕООД - гр.Карнобат, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 50000 лв. представляваща частично предявена претенция
от общата сума от 150000 лв. - обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди за изпитани болки и страдания, настъпили от смъртта на П.В.И. с ЕГН ********** в резултат
на претърпяна трудова злополука на дата 06.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от датата на настъпването на трудовата злополука
– 06.08.2017 година до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан
изцяло, както и в частта, с което въззивницата е осъдена да заплати на
въззиваемото дружество сумата от 3100 лв. представляваща направените съдебни
разноски по настоящото гр.д. № 1479 / 2018 г. по описа на КРС на основание чл.
78 ал.3 от ГПК.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде уважен. Според въззивника, решението е постановено при нарушение
на материалния закон и константната съдебна практика; неправилно са оценени и
тълкувани събраните по делото доказателства. На първо място съображения се
излагат относно установеното според въззивника от свидетелските показания
дългогодишно съпружеско съжителство между ищцата и починалия Пламен Иванов,
което само по себе си предполага наличието на трайна емоционална връзка и дава
право на обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта, съгласно
Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС.
На следващо
място съображения се излагат за неправилен анализ от страна на
първоинстанционния съд на свидетелските показания. Въззивникът прави собствен
подробен анализ на свидетелските показания, за да формира извод за трайно
фактическо съпружеско съжителство и изградена силна емоционална връзка между
ищцата и П.И., изградено доверие помежду им, чертаене на
съвместни планове за бъдещето и в тази връзка - финансови взаимоотношения,
характерни за всяко семейство. Поради това ищцата претърпяла силни емоционални
болки и страдания в следствие смъртта му, които следва да бъдат обезщетени.
Въззиваемият -
ответник „Ваня Транспорт“ – ЕООД – гр.Карнобат представя писмен отговор на
въззивната жалба по реда на чл.263 ГПК. В него излага съображения за
потвърждаване на решението. Не се оспорва съществувалото между ответника и П.И. трудово
правоотношение, както и настъпилата смърт в резултат на ПТП. Според
въззиваемия, ищцата не е сред легитимираните лица да получат обезщетение по реда
на чл.200 КТ, доколкото съществува противоречива практика на съдилищата. С
позоваване на съдебна практика е извършен подробен анализ на характеристиките
на отговорността по чл.200 КТ, вр.чл.202 КТ, както и кръга на лицата, които
могат да търсят обезщетение за вреди, за да се формира извод, че това са само
наследниците по закон, каквато ищцата не е.
При анализ на
свидетелските показания, въззиваемият обосновава извод, че макар да са били във
фактическо съжителство, ищцата и починалия П.И. не се били в трайна и дълбока
емоционална връзка, напротив – отношенията им са били влошени, съпровождани от
конфликти, а няколко месеца преди ПТП са преустановени и И. е поддържал
контакти с друга жена. Поради това ищцата не е претърпяла твърдените
неимуществени вреди.
Трето лице – помагач на ответника ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ – АД – гр.София не представя писмено становище по жалбата.
В съдебно заседание не изпраща представител.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че по силата на трудов договор №114 от 13.07.2015 г. , ответното дружество и П.В.И. са били в трудово
правоотношение, като И. е изпълнявал длъжността „шофьор“.
Не се спори и
видно от констативен протокол за ПТП,
на 06.08.2017 г., в около 05.30 часа на автомагистрала Хемус в посока гр. Варна,
през време на изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение на И., е настъпило ПТП между прикаченото полуремарке с рег. № ******* на товарен състав седлови
влекач ДАФ ФТ ХФ 105460 с рег. № *******, управляван от свидетеля Д.М. и
седлови влекач Волво ФХ 1242 Т с рег. № ******* с прикачено към него
полуремарке, с рег.№ *******, управляван от П.В.И.. В следствие на това, И. е
получил множество тежки наранявания. Видно от история на заболяването №12989, предоперативна експертиза, оперативен
протокол, допълнителни листи към история на заболяването, епикриза, съдебномедицинска
експертиза за аутопсия №152/2017 г., П.В.И. е бил приет в от Отделение по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ Света Анна –
Варна АД гр. Варна, където, видно от препис – извлечение от акт за смърт, е починал на 29.08.2017 г.
Не се спори и видно от протокол № 5103-02-19 от 17.10.2017 г. на НОИ – Териториално поделение Бургас, от извършеното разследване на злополуката, с Разпореждане №5104-02-134 от 30.10.2017 г. на НОИ Териториално поделение – Бургас, на основание чл. 60 ал.1 от КСО, злополуката е призната за трудова по чл.55 ал.1 от КСО.
Между
работодателя „Ваня Транспорт“ - ЕООД гр. Карнобат и и ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп, е налице договор за задължителна застраховка Трудова злополука №
36071709000014, със срок на действие на същата от
09.06.2017 г. до 08.06.2018 г.
Не се спори и видно от фактура № ********** издадена от Кали ЕООД гр.
Монтана, Ваня Транспорт ЕООД гр. Карнобат е заплатило траурни стоки и услуги за
погребение, в размер на сумата от 2145 лв., а видно от фактура №
********** от 18.08.2017 г., е заплатил силиконова
сонда за ентернално хранене за нуждите на П.В.И..
Ищцата Т. В. твърди, че тя и пострадалият П.И. от дълги години са живеели
на съпружески начала в едно домакинство и помежду им имало силна и трайна
емоционална връзка. В годините тя усещала неговата подкрепа, той бил за нея
голяма опора, тя била единственият му близък човек, заедно споделяли мислите и
чувствата си. Смъртта му й причинила болки и страдания, силен шок и ужас, била
е емоционално разтърсена. И към датата на предявяване на иска не е успяла да
свикне с мисълта за загубата на близкия и скъп за нея човек. Трагедията се
отразила негативно на психиката й и всеки спомен за него поражда тъга и
потиснатост.
С оглед характера на злополуката – трудова такава, претендира осъждане на
ответника, в качеството му на работодател, да й заплати обезщетение за
претърпените значителни неимуществени вреди, в размер на 50000 лева – частичен
иск от пълния размер от 150000 лева.
Ответникът оспорва иска. Оспорва качеството на ищцата като правоимаща по
иск за обезщетение за причинени им неимуществени вреди. Оспорва твърденията за
фактическо съпружеско съжителство между ищцата и пострадалия И. и за силна емоционална
връзка между тях; твърди се, че в последните две години между тях не е
съществувала близост и разбирателство; отношенията им са били влошени, а няколко
месеца преди злополуката са преустановили всякакви контакти и всеки от тях е
поддържал друга връзка.
Ответникът оспорва и размера на иска. Заявява и възражение за съпричиняване
на пострадалия на причинените вреди, за което е извършена съдебна
автотехническа експертиза.
За установяване твърденията на страните в първоинстанционното производство
са разпитани свидетелите: Н.В.К. и И.Д.А. – посочени от ищцата и свидетелите Т.Г.С.,
М.Х.А. и Г.Н.И. – работник в ответното дружество.
Свидетелят Н.К. – живееща на семейни начала с брата на ищцата и св. И.А. –
без родство със страните установяват, че отношенията между починалия и ищцата
приживе са били много добри. Те живеели в едно домакинство, помагали си
взаимно. И., който не поддържал отношения със семейството си и в частност – с
дъщеря си, бил много доволен от това, че в лицето на Т. и близките й е намерил
ново семейство. Помагал им финансово, преди злополуката започнали ремонт на
жилището в ***, който останал недовършен след смъртта му. Двамата планирали
след ремонта да купят къща на село, където да се установят на старини.
Св.А. – домоуправител в сградата, където живее ищцата установява, че ищцата
и И. живеели в едно домакинство – последният лично му се представил и се
записал в домовата книга. Според свидетеля, П. му споделил, че Т. била
единствена за него, само на нея може да разчита сега и за в бъдеще; Тя го
перяла, гледала както никоя друга жена и затова той отделял средства за нея и
близките й. Свидетелят заявява, че често е виждал П. да води Т. на работа с
колата и да я чака след работа, за да я прибере; двамата излизали често заедно
на обяд или на вечеря на ресторант.
Св.К. установява, че когато узнала „от компютъра“ за злополуката, се
обадила на Т. и я откарала до болницата в гр.Варна, за да посетят П. и да се
осведомят за състоянието му. Ищцата изпаднала в истерия първоначално и от
тогава взема лекарства „за кръвно и нерви“, вечер не може да спи. Според
свидетелката, в дома на ищцата навсякъде има снимки на П., на входната врата са
налепени некролози, негови дрехи, тя не е преодоляла загубата му. На
погребението, заплатено от ответното дружество, присъствали ищцата и нейното
семейство – деца, внуци, брата на ищцата и свидетелката.
Св.А. установява, че е узнал за смъртта на П. по-късно. Когато срещнал
ищцата и я попитал какво се е случило, тя се разстроила, разплакала се и не
успяла да разкаже какво се е случило. В последствие при срещи с ищцата,
свидетелят а питал как е, а тя се натъжавала и молела да не я разпитват, защото
й е тежко. На сградата били поставени некролози на починалия.
Според св. С. – бивша съпруга на сина на ищцата, в периода 2011-2012г.,
докато била омъжена, свидетелката и съпругът й живеели в едно домакинство с
ищцата и починалия П.И.. Според свидетелката съжителството между ищцата и П. не
било продиктувано от любов, а от финансов интерес от страна на ищцата. П. бил
„страшно привързан“ към ищцата и близките й и давал „мило и драго“ за тях, той
влязъл „в едно готово семейство“ и му било много приятно да е заобиколен от
тях. В същото време ищцата била движена само от финансов интерес - не се
грижела за него – той се връщал от път мръсен, неугледен и гладен за два три
дни, като през време на съжителството й, свидетелката понякога перяла дрехите
му. Той давал заплатата си на Т., дори свидетелката свидетелства за случай, в
който тя получила заплатата му от работодателя и я изпратила на ищцата.
Според св. М.А.- бивш работник в
ответното дружество и колега на починалия и св.Г.И. – работник в ответното дружество и също колега, П.И. много пъти им се е
оплаквал, че жена му не го пере и не му готви, дори не правят секс. Банковата карта от
сметката, в която са превеждали заплатата му, била у нея и тя теглела парите. Тя все искала
пари и се карали за пари. П. споделял, че не се чувства добре дошъл в семейството; все бил без пари и нямал
дори дребни за кафе, защото всичките му пари ги взимала жена му. Според
свидетелите П. живеел в камиона - той се перял и къпел по паркинги и
бензиностанции. Свидетелят А.
заявява, че е запознал П.И. с друга жена – М.А. от гр.***, с която два месеца
преди смъртта му поддържали връзка – П. все търсел курсове до ***, за да се
види с нея – оставал в дома й, свидетелят присъствал веднъж при посещение в
ресторант, когато двамата се прегръщали и целували.
Бургаският окръжен съд, след служебна проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, съгласно чл.269 ГПК намира, че то е
валидно и допустимо. При така установената фактическа обстановка, като взе пред
вид становищата на страните и като съобрази Закона, Бургаски окръжен намира, че
решението на първоинстанционния съд е частично неправилно и незаконосъобразно. Поради това същото следва да бъде частично
отменено.
Съгласно нормата на чл.200, ал.1 КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили смърт на работника,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. По делото не се спори и от представените доказателства се установява, че
починалият П.И., в качеството си на работник, съгласно валиден трудов договор с
ответното дружество и през време на изпълнение на задълженията си по трудовото
правоотношение, е претърпял злополука, обявена по надлежния законов ред –
чл.55, ал.1 КСО, за трудова. Следователно ответникът „Ваня Транспорт“ – ЕООД –
гр.Карнобат, в качеството си на работодател дължи обезщетение за вредите,
причинени от злополуката.
Съобразно задължителната съдебна практика (Постановление
№4/25.V.1961
г. на Пленум
на ВС; Постановление
№5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС), Постановление №2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. №2/84
г., Пленум на ВС, има право на обезщетение за неимуществени вреди и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак. С тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, бе разширен кръга от лицата, имащи право на обезщетение, чрез въвеждане в
него и на братята и сестрите на починалия. Поради това, лицата, които са се
намирали във фактическо съпружеско съжителство с починалия, са легитимирани да
предявят иск за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди. Ето
защо ищцата, като лице, което твърди че е било в съпружески взаимоотношения с
починалия работник, има право на иск за обезщетение на причинените й от смъртта
му неимуществени вреди.
Във връзка с направените от работодателя
възражения, относно съществуващо съпружеско съжителството на ищцата и починалия
работник следва да се каже: От разпита на всички свидетели по делото се
установява, че ищцата Т.В. и починалият П.И. са живеели заедно, в едно
домакинство, в едно семейство, с общ бюджет, с общи разходи. Дори с отговора на
исковата молба работодателят признава, че след смъртта на И., се е свързал с В.,
информирал я е и е поддържал контакт с нея, което сочи, че я е считал за негова
жена, конкубина, съпруга. Св.С., посочена от ответника установява, че П. е бил
много привързан към семейството, към което се е приобщил, че е давал „мило и
драго за тях“, защото не е поддържал отношения с биологичното си семейство. Незаинтересования
свидетел А. – пряк очевидец установява, че И. е заживял заедно с В. в нейното
жилище, регистрирал се е и е изразил задоволство от това, че има семейство. На шегите
на свидетеля, че влага много средства, И. отговарял, че го прави, защото живее
в дома, перат го, гледат го и такова отношение не е срещал другаде. Именно
показанията на този свидетел, които не са заинтересовани в полза или вреда на
която и да е от страните, съдът кредитира с най-голяма степен на доверие. Те
съвпадат с показанията на св.К., поради което, макар тя да е в близки отношения
с ищцата съдът кредитира и нейните показания без резерви.
В подкрепа на извода за съществуване на общо
домакинство и общ бюджет, са и показанията на свидетелите С., А. и И., които
установяват, че трудовото възнаграждение на П. е било превеждано по сметка, а
картата от сметката е била в държане на ищцата. Това означава, че починалият я
е предоставил доброволно, т.к., както вече стана дума, е споделил на св.А., че
счита това за нормално, с оглед грижите които получава. Ако се даде вяра на
показанията на св.А. и И., че П.И. е негодувал поради това, че ищцата го оставя
без средства, то обстоятелството, че той не е взел в свое държане картата и не е
преустановил влагането на средства следва да се тълкува в полза на извод, че
той е считал за свое задължение да осигурява средства за издръжката на
семейството, към което се е приобщил.
Показанията на св.С., съдът кредитира с резерви.
На първо място, същата е бивш роднина по сватовство с ищцата и отношенията им
са видимо студени. На второ място, същата свидетелства за това как П. се е
връщал гладен, изморен и мръсен, което не е необичайно за човек, който прекарва
дните си по пътищата и в камион. Обстоятелството, че свидетелката неколкократно
е изпрала дрехите му, не може да се тълкува като липса на грижа от страна на
ищцата, след като всички са живеели в едно общо домакинство, в което всеки от
членовете му в определен момент следва да положи грижи за останалите.
Показанията на св.А., относно съществуваща връзка
на починалия с трето лице не са особено убедителни за съда и не сочат на
окончателно прекъсната връзка между ищцата и П.И.. Дори да се приеме, че И. е
проявил интерес към друга жена, не се сочат доказателства той да е преустановил
връзката си с ищцата и тя да е била осведомена за това. Поради това, дори и И.
да е имал намерение да прекъсне връзката си с В., същият не го е сторил – не е
изнесъл вещите си от дома й в ***, не ги е пренесъл в дома на М.А., не е взел
дебитната карта от ищцата.
По изложените съображения въззивната инстанция
намира, че от доказателствата се установява, че ищцата и П.И. са живеели във
фактическо съпружеско съжителство в тома на ищцата в гр.*** и към датата на
смъртта му на 29.08.2017г.
От свидетелските показания на св.К. и А. се
установява, че ищцата е претърпяла шок от смъртта на П.И., същата тъгува за
него. Когато свидетелят А. я заговаря по темата, тя се натъжава и отказва да
говори. Държи в дома си негови снимки, а на входната врата са разлепени
некролози. Това според въззивната инстанция означава, че в резултат на смъртта
на П., човекът с който е живяла на съпружески начала, ищцата е претърпяла болки
и страдания, които следва да бъдат репарирани.
Досежно размера на обезщетението, въззивната
инстанция намира следното: В зрялата възраст, в която са се срещнали, ищцата и
пострадалият вече са имали предходни истории, личен живот, преживели са
различни събития, претърпели са любов, раздяла, добри и лоши моменти, разочарования
и болка. Съжителството им е запълнило празнотата и им е дало това, от което са
се нуждаели – И. е имал нужда от семейство, т.к. със своето биологично
семейство не е поддържал връзка, а В. е имала нужда от спътник, който да й
осигури финансова стабилност. От представените доказателства въззивната
инстанция намира, че емоционалната привързаност, която И. е изпитвал към ищцата
и нейното семейство е била по-силна от тази, изпитвана от ищцата към него. Нейната
привързаност в голяма степен е била обусловена от икономическата сигурност,
която той и дава, както с предоставяне на цялата заплата, така и в осигуряване
на средства и извършване на ремонт в жилището, нейна собственост. Поради това
въззивната инстанция намира, че за претърпените болки и страдания, които ищцата
е преживяла в резултат на смъртта на П.И., следва да й бъде определено
обезщетение в общ размер от 20000 лева. Искът над този размер, до предявения
размер от 50000 лева следва да бъде отхвърлен.
В тази
връзка следва да бъде разгледано и направеното възражение от страна на
ответното дружество и от страна на третото лице- помагач на същото – ЗАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп, относно съпричиняване на вредите от пострадалия И..
Въззивният
съд намира възраженията за неоснователни. За установяване на възраженията, в
първоинстанционното производство е разпитан като свидетел другият участник в
ПТП – Д.И.М.. Извършени са съдебна автотехническа експертиза и
съдебномедицинска експертиза. От тях се установява механизма за настъпване на
ПТП – автомобилът, управляван от пострадалия се е блъснал в този, управляван от
св.М., който поради препятствие на пътя и за да го избегне, е причинил ПТП. С
оглед частта от деня, видимостта, пътната обстановка и техническите показатели
на автомобила, И. не е могъл своевременно да реагира и да избегне сблъсъка.
Уврежданията биха настъпили независимо дали е бил с или без предпазен колан.
Поради това въззивната инстанция намира, че не е налице груба небрежност от
страна на И. при управление на автомобила и не е налице съпричиняване на
претърпените вреди.
По изложените съображения, решението, в частта, с което искът е отхвърлен за 20000 лева, следва да бъде отменено и искът за 20000 лева – уважен. В частта, с което искът е отхвърлен над 20000, до предявения размер от 50000 лева, решението следва да бъде потвърдено.
Разноските на страните следва да бъдат присъдени
съразмерно:
Ищцата е представлявана от адвокат на осн. чл.38,
ал.1 ЗАдв. Претендира разноски, в размер на минималния размер на по 2030 лева
за първоинстанционното и за въззивното производства. По съразмерност й се
следват 1624.00 лева. По реда на чл.38, ал.1 ЗАдв., тази сума следва да бъде
присъдена в полза на представляващият я адвокат Явор
Дочев от САК.
Ответното дружество е направило разноски в
първоинстанционното производство, в размер на 3100 лева, а във въззивното –
2030 лева – адвокатско възнаграждение. По съразмерност му се следват 3078.00
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаски
окръжен съд държавна такса върху
уважената част от иска, в размер на 800 лева и за
въззивното обжалване от страна на ищеца съразмерно с уважената част от жалбата
по т.18 от ТДТКССГПК – 400 лева, общо 1200 лева.
С оглед на гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №181/27.09.19г., постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№1479/18г., с което e искът с правно основание чл.200 ал.1 от КТ, е отхвърлен за сумата от 20000 лева и в частта, относно разноските, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ваня Транспорт“ - ЕООД,
ЕИК102869073, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Елин Пелин“,
№5, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ц. В. ЕГН********** ***, сума, в размер на 20000 лв. (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение по чл.200, ал.1 КТ, за претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани болки и страдания, настъпили от
смъртта на П. В.И. с ЕГН ********** в резултат на претърпяна трудова злополука
на дата 06.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
датата на настъпването на трудовата злополука – 06.08.2017 година до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с което искът е отхвърлен за сумата над 20000 (двадесет хиляди) лева, до претендирания размер от 50000 (петдесет хиляди) лева.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ – АД ЕИК000694286, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Позитано“, №5, като трето лице – помагач на страната на
ответника.
ОСЪЖДА „Ваня Транспорт“ - ЕООД, ЕИК102869073, със седалище и адрес на
управление гр.Карнобат, ул. „Елин Пелин“, №5, ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат
Явор Дочев от САК, с адрес на кантората гр.София, пл. „Позитано“, №3, ет.2,
офис10, сграда та СБА, сума, в размер на 1624.00 лева – за процесуално
представителство по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв. на Т.Ц. Великичкова по
гр.д.№1479/18г. на Районен съд Карнобат и в.гр.д.№1767/19г. на Окръжен съд
Бургас.
ОСЪЖДА Т.Ц. В. ЕГН********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Ваня Транспорт“ - ЕООД,
ЕИК102869073, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Елин Пелин“,
№5, сума, в размер на 3078.00 лева –
съдебно – деловодни разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА „Ваня Транспорт“ - ЕООД, ЕИК102869073, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Елин Пелин“, №5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски окръжен съд СУМА, в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева – държавна такса за предявяване на иска и за въззивно обжалване, съразмерно с уважената част от иска.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в 30 – дневен срок от съобщението до всяка от страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.