Р Е Ш Е Н И Е
№ 127 21.01.2011г. град Стара Загора
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІГРАЖДАНСКИ
състав
на двадесет и първи декември 2010 година
в публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар М.Д.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ
Гражданско дело № 1040 по описа за 2010 година, за да се произнесе
съобрази следното :
Производството
е на основание чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила
е Искова молба от ищеца Л.С.Л. *** против ответника П.Т.Д. *** общо за сумата
от **** лв., представляващи обезщетение за неимуществените вреди за деянието на
ответника, ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото.
Твърди,
че от момента на образуване на наказателното производство в РС – К* ***** г., което към момента на подаване на
настоящата искова молба не е било
приключило, винаги е бил конституиран в процеса като частен обвините и
граждански ищец, независимо от неколкократните
връщания на делото за допълнително изследване, смяна на съдебните състави,
поради което е на лице спиране давността за погасяване на правото му на иск за
плащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. При последващо
новообразувано дело въз основа на последващ нов обвинителен акт в съдебно
заседание на ****** г. по ***** г. на КРС, му е отказано конституирано му като
граждански ищец, тъй като с предявения иск се затруднявало разглеждането на
делото. В последствие горепосоченото дело е образувано под нов ***** г. по
описа на РС-К**. Това обуславяло
правният му интерес да предяви настоящия иск срещу ответника Д..
Твърди,
че от момента на причиняването му на
телесната му повреда е преживял силен стрес, силна уплаха, много силни физически
болки в крайника и цялото тяло. В момента бил инвалид с 50% неработоспособност, призната с решение на
ТЕЛК – Стара Загора с пенсия от **** лева. В крайника му било останало метално
парче, което не може да бъде извадено, тъй като имало реален риск засегнатия
кръвоносен съд да изкърви, увреден бил основен нерв, поради което движението
на крайника му все повече се влошавало,
лявата подбедрица хипотрофирала, стъпалото на увредения крак било в
неестествено положение. Всички настъпили физически изменения му създавали
болки, страдания и неудобства. Нямал парични средства за провеждане на качествени
процедури и рехабилитация. Ограничен бил във вида и обема на работата, която би
могъл да извършва, но и никой не го наемал на такава работа тъй като никой не
искал да назначи инвалид, който не може да се движи нормално и да изпълнява
задачи.
В законния 1-месечен срок по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./, ответникът не е депозирал писмен отговор. Същият редовно призован
за съдебно заседание, включително и при условията на чл. 56, ал.2 от ГПК не се явява по делото и не взема
становище по предявения срещу него граждански иск.
Ищецът Л.С.Л. редовно призован по
делото, явява се лично заедно с пълномощника си адв. Г. ***, като същите молят
съда да уважи изцяло така предявения иск
по съображенията подробно изложени в съдебно заседание от ***********.,
както и в депозираната по делото подробна писмена защита.
След като се запозна с направените в
Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото,
със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса
материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и
доказано следното :
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно е по
делото и се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен
гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде
разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Безспорно е установено, че на *****г.
в гр. Казанлък в хотел “*******” ответникът П.Д. е причинил тежка телесна
повреда на ищеца Л.Л., като деянието е извършено с огнестрелно оръжие, с което
ищецът е бил прострелян в левия долен крайник, в резултат на което са настъпили
тежки физически увреждания с необратими изменения в резултата на което е инвалидизиран с 50%
неработоспособност, призната с решение на ТЕЛК гр. Стара Загора с № ****** г. с
описан неврологичен статус: Ахилова арефлексия в ляво. Невъзможна дорзална
флексия на ляво стъпало. Хипотрофия на мускулатурата на лява подбедрица.
За престъпление по чл. 128, ал.2
във вр. с ал.1 и по чл. 325, ал.1 от НК, е образувано НОХД ***** г. по описа на К. РС, е постановена присъда, с която ответникът П. Д.
е признат за виновен и му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от
***години, като присъдата е влязла в законна сила на ******* г.
От събраните гласни доказателства
се установява, че ищецът е бил силно изплашен в момента на прострелването му,
изживял е силни болки след оперативните интервенции, живеел в страх за
сигурността на живота си. От ********* год. да момента изживявал болки и
страдания – психически и физически, от увреденото ходило на крайника, който
крайник е с трайно затруднени движения. Често получавал отоци, силни болки в
глезенната част, налагало се да се обездвижва, като преустановява за дълъг период
от време контакти с приятели и близки. Изолирал се в семейна среда. След
увреждането е ограничил контактите си с приятели и познати, тъй като изживява
неудобство от физическия недъг, от затруднения в движението си.Живеел с чувство
за малоценност. Не работел и не можел да намери подходяща работа за състоянието
в което се намира. Призната му
е трайна нетрудоспособност с решение на ТЕЛК. Като човек страдал и от това, че не може да върши физическа работа,
издържал се от пенсията по инвалидност, която е около
******** лв.месечно-недостатъчна за храна, за
лекарства, за консумативи за бита. След увреждането на крайника поддържал високо кръвно налягане. Нямал
самочувствие, изолира се от обичайна среда, в която е живял и е създавал връзки
и контакти.Чувства се непълноценен. Болките и страданията, изживени от ищеца,
са били силни в след оперативния период, когато е започнало раздвижване на
крайника. Налагало се е да приема успокоителни медикаменти, с които е
натоварвал организма си, но е притъпявал болките.
В тази насока видно от
показанията на свидетеля Н. Х. М. същият
е бил пряк очевидец на случилото се което станало в хотел “*****” гр. ******
Ищецът и ответникът първо си разменили остри реплики, а после се и сбили кото П.
първи ударил с юмрук Л., като последния му отговорил и въпреки, че свидетелят
се опитал да ги разтърве последните се сбили. Тогава ответникът извадил
оръжието, стрелял в него и го улучил, като имало пет - шест изстрела.
Пострадалият ищец бил прострелян в крака и от там му тече много кръв . В
последствие той претърпял няколко операции като много трудно преживявал в това
състояние бил с някакви шини и с пирон. Свидетелят твърди, че с просто око се
вижда, че ищецът среща трудност при придвижването си. Свидетелят твърди че имунната
ме система било отслабнала, бил на хапчета. Мисли, че не работи тъй като е
нетрудоспособен с този крак. Твърди, че ищецът се оплаквал от чести болки в
крайниците и казвал, че се чувства половин човек.
В аналогичен смисъл са и
показанията на свидетелката И., която си спомня, че след случилото се ищецът
бил закаран в болницата, където
претърпял 7 часа операция. Лекарите успели да спасят крака, но артерията, която
била спасена, била отхвърлена и се наложила втора операция около 3 часа с риск
на живота. След това бил месец и
половина бил в болницата. У тях му било много трудно с много големи болки.
Когато се махнал фиксатора се оказало че има и увреден нерв. С големи усилия успели
да махнат патериците като в момента имал кокс-артроза, нямал оросяване на
петата и правили постоянно масажи. Стъпвал на едното страна на крака си, имал
изкривяване, като всички това се отразило зле и на нервната му система. Не
можел да работи. Не можел да започне нищо като работа и се затворил в себе си
като се изолирал и от приятелите си. Почти ежедневна вземал обезболяващи –
аналгин и аспирин. Свидетелката твърди че ако се вземат мерки може да се
подобри положението но трябва да се правят няколко операции за да има частично
подобрение.
От
заключението на тройната съдебно медицинска експертиза, назначена по делото, се
установява, че към момента на причиняване на телесното увреждане и с оглед
характера на увреждането е съществувала опасност за живота на ищеца, изразяваща
се в тежка артериална кръвозагуба и възможен фатален край. Налице е постоянно
разстройство на здравето му , което е потвърдено и с решение на ТЕЛК № *******
г.
При никакви условия на последваща медицинска интервенция
не би могло да се изправи ходилото на крайника, което напротив все по-вече ще
се свива и изкривява. Изцяло е увреден двигателния нерв. В момента е възможно
оперативна възстановителна корекция на левия долен крайник за подобряване на
двигателната му способност, но не е възможно пълно възстановяване на лявото
ходило в нормално състояние. Налице са необратими увреди на левия долен крайник
– като най-тежко са засегнати ходилото и глезена, по-леко в областта на лява
колянна става и лява тазобедрена става.
Искът е
предявен своевременно пред наказателния съд, с което е прекратена давността. Не
е налице погасителна давност за вземанията на ищеца. Поначало на погасителна
давност за всяко вземане може да се позовава ответника, тя не се прилага
служебно от съда. Видно е, че
ответникът не се е явявал в нито едно от съдебните заседания, макар че е бил
редовно призован по реда на ГПК.
С оглед така установените факти
се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът
счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един
категоричен начин, а и още повече съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено същото неговата противоправност и
виновността на дееца.
Съдът намира, че претендираните от ищците неимуществени
вреди – душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка
с деянието на ответника - подсъдим Д..
Настъпването на неимуществените вреди, по принцип не се оспорва от ответника,
тъй като същият не само не депозира писмен отговор по делото съобразно чл. 131
от ГПК , но и не се яви на същото за да вземе становище или евентуално да
оспори така предявения иск.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
На първо място, в съответствие с този принцип, съдът намира, че справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен
еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са
претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще.
Законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му
да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера
на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68г. /. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение , отношенията между пострадалия и близкия , който
търси обезщетението за неимуществените вреди, като всички тези обстоятелства се
вземат пред вид от съда при определяне размера на дължимите обезщетения.
При определянето на размера на обезщетението за ищеца
и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че на ищеца
са причинени душевни болки и страдания и събитието е нарушило нормалния ритъм
на живот на ищеца. Най-малкото същият към настоящият момент след
случилото се вече е с 50% неработоспособност и за в бъдеще ще продължава да
търпи болки и страдания от последиците на деянието.
Размерът на иска зависи винаги от
действителните щети, които във всеки конкретен случай се установяват, като се
вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на
вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства.
От събраните по
делото доказателства се налага изводът, че ищецът е претърпял и търпи негативни преживявания, психически и физически дискомфорт, болки и страдания които бяха
установени по един категоричен начин от тройната съдебномедицинска експертиза,
приета като доказателство по настоящото гражданско дело, а също така и от
гласните доказателства.
Ето защо въз основа на всички
горепосочени мотиви съдът счита, че претендираното обезщетение следва да бъде
определено в размер на ******* лева с оглед на претърпените болки и страдания
от ищеца, като в останалата му част до ***** лева искът следва да бъде оставен
без уважение в тази му част. Следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на увреждането ***** год. до окончателното изплащане на дължимите суми.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, но тъй като съдът намира от една страна, че с изрично определение
ищецът е бил освободен от заплащането на
държавна такса така и на разноски
по делото, от друга намира, че в договора за правна помощ с адв. Г. не е
отбелязано какво възнаграждение е изплатено на този адвокат, то съдът намира,
че не се налице данни за направени разноски по делото, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на окръжен съд гр. Стара Загора
държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск в размер на ****
лева както и възнаграждението на вещите
лица от тройната съдебно медицинска експертиза изплатено от бюджета на Окръжен
съд град Стара Загора в размер на ****лева.
Ето
защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 52 във вр. с чл. 45
от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника П.Т.Д. ЕГН ********** *** да заплати
на ищеца Л.С.Л., ЕГН ********** *** сумата от ********/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания в периода от ***** г. и до настоящия момент, ведно със законната
лихва върху същата сума, считано от датата на увреждането *****г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, като отхвърля иска в останалата му част
до размера на претендираните ********** лева, като неоснователен и недоказан в
тази му част.
ОСЪЖДА ответника П.Т.Д. ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Окръжен съд гр.Стара Загора сумата от
********** лева, представляваща направените
по делото разноски, съразмерно уважената част на гражданския иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-
седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез
Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :