Определение по дело №1938/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….2.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.2.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1938 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Г.А.П. от  гр. Варна срещу ЗК „УНИКА“ АД гр. София, с която е предявен иск на пострадало лице, претърпяло телесно увреждане, наложило лечение  и психични страдания от ПТП, причинено от застрахован водач за присъждане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ в размер на 50 000лв неимуществени и 2043,27лв имуществени вреди, ведно с лихви от началото на забавата на застрахователя.

В хода на размяна на книжата ответникът е възразил за липса на процесуална предпоставка за възникване на правото на прекия иск на ползващото се от задължителна застраховка лице. Съдът намира това възражение за неоснователно. Претендира се реално изпълнение по застраховка, сключена на 13.05.2013г  за обезщетяване на отговорност възникнала на 19.12.2013г, съответно за това правоотношение не може да намери приложение нововъведеното с чл. 498 ал.3 КЗ (в сила от 1.01.2016 г.) изискване за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице. По силата на пар. 22 от ПР на КЗ за договори, сключени преди въвеждането на новия нормативен режим се прилага уредба на част ІV от отменения Кодекс за застраховането, която допуска пряко сезиране на съда от пострадалия с иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и това препращане изключва приложимостта на по-новата процесуална уредба. Въпреки това на страните може да бъде указан и начина за доброволно уреждане на спора с извънсъдебно споразумение.

Отделно от общото възражение за неспазен рекламационен срок обаче, ответникът посочва и друга пречка за разглеждане на делото, като се позовава на неприключило съдебно производство с преюдициялно значение. Съдът отчита, че ищецът основава претенцията си на гражданската отговорност на застраховано лице, породена от престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Нарушението на правилата за движение от застрахования автомобилист, сочено като противоправно поведение, довело до телесното увреждане на ищеца изцяло покрива състав на транспортното престъпление за което се води наказателното дело по НОХД 394/17г на ОС – Шумен. В присъдата по това дело е установено и участието на самия ищец в причиняване на престъпен резултат (спрямо друг пострадал от същото събитие). Тези две обстоятелства са част от фактическия състав, пораждащ отговорността на застрахования и съответно обуславят отговорността на застрахователя и възражението му за причиняване на увреждането от самия пострадал). Без вземане на отношение по тези факти гражданският съд не може правилно да реши въпроса дали е осъществен покрит от застрахователя риск, а разследването им е в компетентност на наказателните органи. Когато фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното разследване. (Решение № 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК). Това е така, защото извършеното престъпление поначало се установява с присъда на наказателния съд, и то по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, а влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието (и то в рамките на чл. 300 ГПК, т. е. относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и връзката му с престъпния резултат). Наказателният процес обаче все още не е приключил и краен акт още не можа да бъда зачетен.  Тъй като  продължаването на процедурата по размяна на книжа би изчерпило преклузивните срокове за упражняване на правата на страните, обусловени до голяма степен от резултата от стабилизирането на присъдата, съдът намира за наложително да обяви констатираната   хипотеза на чл. 229 ал.1 т.4  ГПК още на този подготвителен етап от гражданския процес.

По тези съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

         

СПИРА производството по т.д.1938/18г на ВОС, т.о., образувано по повдигнат ТЪРГОВСКИ СПОР (глава 32 от ГПК), на осн. чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на производство по НОХД 394/2017г на ОС – Шумен, водено срещу ищеца и ответника за независимо съпричиняване с противоправно поведение на двамата водачи на телесни увреждания на различни лица от ПТП, настъпило на 19.12.2013г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в частта, препятстваща движението на делото в седмичен срок от връчването на препис на страните, със съобщение образец № 9 то Наредба№ 7.

 

Указва на страните, че спорът може да бъде решен чрез медиация или по друг начин за постигане на извънсъдебна спогодба, а при постигане на съдебна спогодба половината от  държавна такса, дължима от осъдената страна ще бъде опростена. 

ПРИКАНВА страните към постигане на доброволно споразумение, като разяснява, че при използване на процедурата по медиация се цели:

1. висока степен на достигане на същината на проблема - страните споделят своите чувства, разкриват своите притеснения и се ангажират сами да участват в разрешаването на спора,

2. удобство - осъществява се в удобно за страните време и място

3. контрол - медиацията принадлежи на страните и те решават как ще се провеждат процедурите- каква ще е последователността, времетраенето, периодичността на срещите

4. липса на противопоставяне - т.к. е неформален процес, избягват се преките конфликти

5. по-малък риск за страните -  запазване на „резервни” възможности, при липса на споразумение съдът ще довърши разглеждането на спора

6. съхраняване на отношенията - спорът се решава на възможно най-ранен етап, когато страните все още не са изострили конфликта

7. възможност за иновативни решения - могат да се търсят творчески подходи при решаване на спора и чрез средства, недостъпни за съда

8. по-малко разходи – центъра работи без такса

 

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията

 

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.

За участие в медиация страните могат да се обърнат лично към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**, или да изпратят на същото лице попълнен информационен формуляр, обявен в Интернет на страница на Варненски окръжен съд..

 

За предприемане действия по започване на процедура по медиация страните следва да уведомят съда.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: