РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Белоградчик , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна И. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа С. Найденова
като разгледа докладваното от Анна И. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20201310200243 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. И. от с.С., обл. В., с ЕГН **********,
срещу НП № 00056/03.09.2020 г. на Директора на ОД”БХ”-Видин, с което й е
наложена “глоба” в размер на 200,00 лв., на основание чл.416 ал.1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност, за извършено нарушение на чл.132 ал.1
т.6 от същият закон.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради
несъответствие на същото с изискванията на закона /реквизити/, както и
поради липса на индивидуализация на нарушението, което пречи на защитата
по обвинението за извършването му, допуснати нарушения и при оформяне
на АУАН, като се моли постановлението да бъде отменено. В с.з.
жалбоподателят или негов представител не се явяват, но в писмена молба
упълномощен от И. адвокат - поддържа жалбата, сочи, че не възразява
разглеждане на делото в отсъствие на жалбоподателя или самия негов
представител. Претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована – изпраща представител по
1
делото, който оспорва жалбата, твърди доказаност на осъществено
админ.нарушение и намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, а
искането на насрещната страна за присъждане на разноски - отхвърлено.
Относно срочността на жалбата срещу НП, съдът е изискал и му е
представено доказателство по делото – прието от него в с.з. „обратна
разписка“, удостоверяваща момента на депозиране на жалбата до съда – на
пощенски куриер, поради което приема същата за допустима. НП е връчено
на жалбоподателя на 20.10.2020 г., а жалбата е депозирана на 27.10.2020 г. в
офис на „МиБМ Експрес“ ООД, дружество, извършващо пощенски услуги.
Доставена е от това дружество на АНО на 30.10.2020 г., и в последствие
изпратена на съда , окомплектована с цялата админ. нак. преписка.
Приемайки тази жалба за подадена в срок, съдът следва да, и продължава, да
разглежда казуса по същество.
След като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
През м.08.2020 г. в ОД ”БХ”-Видин била изпратена заповед от БА»БХ»-
София, за извършване на рутинна проверка в конкретен, регистриран в
информационната система на БА»БХ» животновъден обект, по реда на ЗВМД,
във връзка с отглеждани животни там – в с.С., обл.В..
По този повод на 28.08.2020 г. служител на ОД ”БХ”-Видин – Отдел
«Здравоеопазване на животните» - ст.инспектор д-р Г.Л. , посетила с.С.. Тъй
като не познавала населеното място, й било оказано съдействие от кметския
наместник на селото, който я отвел до животновъдния обект – на ул.»..........»
№ ...., със собственик В. И. И. с ЕГН **********. На този адрес и с
посоченото ФЛ, като собственик на животни, в информационната система на
БА»БХ» фигурирал регистриран обект под № 3933-0059, а в него – общо 58
бр. отглеждани кози и 2 бр. овце.
Собственикът В.И. била на място, в дома си, а хода на проверката си, Л.
констатирала, че в обекта няма никакви животни, не просто изведени към
момента, а не се отглеждали такива изобщо. В разговор с И., Л. разбрала, че
собственичката отдавна / преди няколко години още/ била продала
животните, без да може да обясни кога точно , а Л. не попитала и дали е
станало това навъднъж или не. За констатираното от нея, Л. написала на
място Доклад, по образец –бланка, в който отразила уснатовеното в
2
проверявания обект и съобщеното от самия собственик. Според Л. било
осъществено административно нарушение на Закона за
ветеринарномедицинската дейност – по чл.132 ал.1 т.6, поради което
съставила и АУАН № 790/28.08.2020 г. на В. И. с посочената цифрова
квалификация на деянието от закона. Словом Л. изписала нарушението на И.
като «неуведомяване от собственика на животновъдния обект № ...., в 24 ч.
срок за транспортирането на 2 бр. овце и 58 бр. кози». Жалбоподателят В. И.
не възразила срещу този извод, подписала акта и приела копие от него. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП № 00056/03.09.2020г. от
Директора на ОД”БХ”-Видин.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При издаването на НП и при съставянето на акта са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН и ЗВМД, които налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че в обект с рег. № 3933-0059, намиращ се в с. С., обл.В.,
на ул.“...................“ № ..., стопанисван от В. И. И. с ЕГН **********1, към
28.08.2020 г., е констатирано, от ветеринарният лекар, обслужващ обекта – д-
р Г. Л., че там липсват , като отглеждани, животните, регистрирани надлежно
иначе в обекта / овце и кози, определени бройки /, тъй като отдавна били
продадени от И.. По делото на практика не са оспорени фактическите
констатации в АУАН и НП, но се навеждат в жалбата, поддържана в с.з.
доводи, че има процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на
НП – липса на конкретизация на момент и място на осъществяване на
нарушението, непълнота в обстоятелствата по деянието - елементи от състава
на деянието, както и не посочване на свидетел/-ли при съставяне на АУАН.
Съдът приема за основателни доводите на жалбоподателя.
Нормата на чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД предвижда задължение за
собствениците/ползвателите на животновъдни обекти, със селскостопански
животни, „в срок не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на
собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на
идентификация, предназначени за лична консумация, писмено или по
3
електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по
чл.51 ал.3 уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния
обект“. И актосъставителят, и АНО са посочили, че В. И. не е уведомила в 24
ч. срок за транспортирането на животните си. Но нито единият, нито другият
са отразили данни, задължителни като елемент от всяко конкретно админ.
нарушение в съответните за това реквизити на документите – АУАН и НП –
дата и място на извършване на нарушението. Самият актосъставител –
свидетелят по делото Л., заяви пред съда , че не е успяла да разбере кога е
извършена продажбата, респ. транспорта по повод същата, на животните на
В. И., нито дали това е станало наведнъж или не, което пък има значение за
броя на деянията – едно или повече, тъй като съгл. чл.18 от ЗАНН – за всяко
нарушение, би се следвало и търпяло отделно наказание.
Съдът намира, че АУАН и НП не отговарят и на изискванията съответно на
чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, извършването на нарушението въобще не е
конкретизирано, доказано, досежно такива важни елементи от подобни
провинения, като момент и място на извършване, което съществено засяга
правата на обвиненото лице, респ. нарушава правото му да разбере в какво
точно е обвинено и как след това да осъществява защитата си – срещу какво
деяние в смисъл.
Отделно, на следващо място, съвсем основателен е и аргументът на
представителя на жалбоподателя – за нарушаване процедурата по оформяне
на АУАН, относно изискванията на чл.40 от ЗАНН. Установи се пред съда, в
с.з. – от разпита на свид.Л., че проверката си, тя е извършила сама, като
представител на контролния орган - ОД“БХ“-Видин, но фактически през
цялото време на тази проверка, на случаен принцип, там е бил представител
на местната власт – кметският наместник на селото. Общият закон – чл.40 от
ЗАНН, предвижда принципно / ал.1/ актът за установяване на
административното нарушение да се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Няма изискване колко на брой да са тези свидетели дори, но
следва да ги има. Действително ал.4 чл.40 ЗАНН – допуска изключение -
„когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът
може да се състави и в отсъствие на свидетели“, но в случая актът не се
позовава на такива документи / не са вписани в него/, макар, че подобни са
оформяни – има официален Доклад от проверката. Така оформен АУАН №
4
790/28.08.20 г. – без нито един свидетел, очевидец или присъствал на
установяване деянието, или такива – на съставянето на акта / ал.3 от чл.40/ , и
без основание – „установено нарушение въз основа на официални
документи“, процесният акт е незаконосъобразен и опорочава и самото
издадено впоследствие въз основа на такъв АУАН – НП, като документ
поставящ началото на админ. нак. производство / акта/.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.
Съдът констатира, че жалбоподателят претендира на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН
и разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 360.00 лева.
Когато такива са направени в хода да съдебното производство, то понасянето
им се определя по реда на АПК. А там, в чл. 143 ал. 1 се указва, че, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Така, с оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в процеса. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от представителя на въззиваемата страна, е
неоснователно. Съгласно чл.18 ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения: „за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административно
наказателен характер извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 300 лв.“ т.е.
законова възможност да бъде коригирано и няма, поради което и съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 360.00 лв. – за адвокатско възнаграждение, предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокатско
дружество, пълномощно на представителя на това дружество – за
преупълномощаване на адвокат и фактура за изплатено възнаграждение, в
която е посочен размера на същото/ с включен ДДС/, удостоверяваща, че
същото е платено в брой, поради което и има доказателства, че разноските са
реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 00056/ 03.09.2020г.
на Директора на ОД”БХ”-Видин, с което е наложена на В.И. И. от с.С., обл.
В., с ЕГН **********, “глоба” в размер на 200,00 лв., на основание чл.416
ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за извършено нарушение
на чл.132 ал.1 т.6 от същият закон.
ОСЪЖДА ОД“БХ“ -Видин, гр.В., обл.В., ул. „Ц. С. В.” № ...,
представлявана от А. Н. Д. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на В.И. И. от с.С.,
обл. В., с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6