МОТИВИ ПО НОХД № 1991/14 година на ПРС
Обвинението е
повдигнато от Районна прокуратура гр.Пловдив срещу подсъдимия П.Н.Г., ЕГН: ********** за това, че на 15.08.2013
година в град Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
било отложено по реда на чл. 66 от НК и е извършил престъплението след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпление
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 брой
мобилен апарат марка „Самсунг Галакси Дуо ” с ИМЕЙ ********* – на стойност 370
лева /триста и седемдесет лева/, собственост на „Симпъл Студио” ЕООД Пловдив,
която е владеел - престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.
„А” и „Б” от НК.
Представителят
на държавното обвинение поддържа така предявеното на подсъдимия обвинение и
моли за налагането на наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Защитникът на
подсъдимия не оспорва фактическите констатации, пледира за същото по
размер наказание.
Подсъдимият се
признава за виновен, като съдебното производството се развива по реда на чл.371
т.2 от НПК.
Пловдивският
районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият П.Н.Г. е роден на *** ***, по
настоящем се намира в Затвора в гр.Пловдив, българин български гражданин, със
средно образование, безработен, многократно осъждан, както следва:
1. С
присъда по НОХД № 289/2002 година на ПОС, в сила от
18.11.2004 година, за престъпление по чл.198
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 години,
за престъпление по по чл.198 ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, за престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 на 3 месеца
лишаване от свобода, за престъпление по чл.200 вр. чл.198 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.17 НК на наказание 3 месеца
лишаване от свобода и за престъпление по чл.198 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 години,
като на осн. чл.23 ал.1 НК било определено едно общо най-тежко наказание в
размер на 3 години лишаване от свобода.
2. С
присъда по НОХД № 998/10 година на ПРС, влязла в сила на 02.04.2010 година, за
престъпление по чл.209 ал.1 НК било
наложено наказание пробация в размер на
2 години.
3. С
определение по НОХД № 1872/2010 година на ПРС, в сила от 14.04.2010 година, за
престъпление по чл.206 ал.1 НК му
било определено наказание лишаване от
свобода в размер на 4 месеца.
4. С
решение по НОХД № 519/10 година на ПРС, в сила от 28.04.2010 година, за
престъпление по чл.206 ал.6 т.1 вр. ал.1 НК, бил освободен от наказателна отговорност по чл.78а НК и му било
наложено административно наказание глоба
в размер на 600 лева.
5. С
присъда по НОХД № 2327/10 година на ПРС, в сила от 05.06.2010 година, за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. «А» на 6 месеца лишаване от свобода ефективно.
6. С
присъда по НОХД № 492/11 година на ПРС, в сила от 14.12.2011 година, за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и 3 НК на наказание 11 месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл.209 ал.1 НК, на наказание пробация, за престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, на
наказание пробация.
7. С
присъда по НОХД № 2243/11 година на ПРС, в сила на 03.04.2012 година, за
престъпление по чл.196 ал1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. «б» на 2
години лишаване от свобода, за престъпление по чл.206 ал.3 пр.2-ро вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. «б» НК на наказание 2 години лишаване от свобода.
8. С
присъда по НОХД № 1642/12 година на ПРС, в сила от 19.04.2012 година, за
престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.26
ал.1 НК на 1 година лишаване от свобода.
9. С
присъда по НОХД № 164/12 година на ПРС, в сила от 16.05.2012 година, за
престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3
пр.1 и 2, т.4 пр.2, т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 НК, на 5 години лишаване от
свобода ефективно.
10.
С присъда по НОХД № 5590/12 година на ПРС, в сила от 13.10.2012 година, за
престъпление по чл.206 ал.1 НК, на
наказание 1 година и 6 месеца лишаване
от свобода.
На 20.07.2013 година св.К.П. чрез
своята фирма „Симпъл студио” ЕООД закупил и предоставил за ползване на своята
приятелка - св. М. К., мобилен телефон, модел „Самсунг Галакси Дуо" с ИМЕЙ
№ *********. Последната работела като началник отдел „Противоепидемичен
контрол” в РЗИ гр.Пловдив, като във връзка с работата й нейният мобилен номер
бил изписан на сайта на горепосочения отдел. По повод на своята работа св.К.
познавала много хора и редовно провеждала разговори с непознати за нея лица. На
14.08.2013г. около 20.00ч. с нея по телефона се свързал подс.Г., като я помолил
за спешна среща. След десетина минути двамата се срещнали пред дома на св.К.,
намиращ се в гр.Пловдив, ул. „Войводиново”. На срещата подсъдимият се
представил като П. Н.Г. и споделил, че в момента излежава присъда в ТПО в
гр.Пловдив. Казал й също, че я познава от посещенията й в затвора, които били
свързани с работата й. Свидетелката К. попитала какво може да направи за него,
на което подс. Г. отговорил, че сметките му са блокирани и има нужда от 20
лева. Св.К. се качила до своя апартамент, от където взела посочената сума, след
което слязла отново при подсъдимия и му я дала, при което му казала, че не
желае нейното връщане, като го помолила да не я безпокои повече. На
15.08.2013г. свидетелката К. отишла на работа – РЗИ гр.Пловдив, когато около
11.30ч. нейният колега д-р Троянчева й споделила, че някакъв мъж я търси пред
кабинета. Свидетелката К. установила, че това бил отново подс.Г.. Същият
започнал да й обяснява как в момента продава лек автомобил, марка „Ауди А6”, като
я помолил да му даде за малко своя мобилен телефон, за да може да снима
автомобила, след което ще й го върне отново. Св. К. му се доверила и му дала
мобилния си телефон марка „Самсунг Галакси Дуо", след което започнала да
чака неговото връщане. След около 15 минути започнала да се оглежда на паркинга
за горепосочения лек автомобил, но не видяла такъв. Помолила своя колежка да й
набере мобилния номер, но същият вече не отговарял, защото бил изключен.
Подс.Г. бил изчезнал, без да върне телефона.
В хода на воденото разследване е
назначена и изготвена стоково-оценъчна експертиза относно стойността на
инкриминираната вещ към момента на деянието, като видно от заключението на
същата, стойността на мобилен апарат, модел „Самсунг Галакси Дуо" с ИМЕЙ №
355265050999374 възлиза на 370 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия
Г., с което изцяло се признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Тези
негови самопризнания освен това се подкрепят и от показанията на разпитаните по
делото свидетели – К. и П., които детайлно и подробно изясняват релевантните по
делото факти, досежно присвояването на въпросния мобилен телефон от подс. Г..
Съдът кредитира последните с доверие, тъй като същите са последователни,
логични и непротиворечиви, като същевременно се подкрепят от останалите събрани
на досъдебното производство доказателства. В тази насока е и извършеното по
делото разпознаване, съобразно което подс.Г. е посочен като лицето, което е
взело и впоследствие не върнало инкриминираната вещ. В подкрепа на
обвинителната теза са и приложените по делото писмени доказателства – справки
от мобилните оператори, справка за съдимост, съдебно-оценъчна експертиза.
От
така приетата за установена непротиворечива фактическа обстановка следва
правният извод, че с действията си подсъдимият Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на 206 ал. 3
вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „А” и „Б” от НК.
От
обективна страна, тъй като на
15.08.2013
година в град Пловдив противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 брой
мобилен апарат марка „Самсунг Галакси Дуо ” с ИМЕЙ ************ – на стойност
370 лева /триста и седемдесет лева/, собственост на „Симпъл Студио” ЕООД
Пловдив, която е владеел. Тоест налице е
присвоителна дейност по отношение на чужда движима вещ, намираща се у дееца на
правно основание – била му е предоставена за временно ползване, а именно
снимане на лек автомобил. Съгласно Р.608-91-I, изпълнителното деяние на
обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя
да се върне, какъвто е настоящия казус. Също от
обективна страна подс. Г. е действал при условията на опасен рецидив по
см. на чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК. Тази квалификация се обуславя от
горецитираните осъждания, тъй като е бил ефективно осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година и от
изтърпяването на отделните наказания „Лишаване от свобода” по НОХД № 2327/10 година на ПРС, НОХД № 492/11 година на ПРС, НОХД
№ 2243/11 година на ПРС, НОХД № 1642/12 година на ПРС, НОХД
№ 164/12 година на ПРС и НОХД № 5590/12 година на ПРС, към момента на извършване
на деянието по настоящото наказателно производство, не е изтекъл 5-годишният
срок визиран в чл.30, ал. 1 от НК.
От
субективна страна - подсъдимият е действал при пряк умисъл, като форма и
вид на вината, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици
и ги е искал. Съзнавал е и релевантното квалифициращо
обстоятелство - “опасен рецидив”.
Причини
за извършване на престъплението - стремеж към противозаконно обогатявате.
Във
връзка с вида и размера на наказанията на подсъдимия, съдът следва да се
съобрази с вида и характера на производството - съкратено съдебно следствие и
като последица - чл.373 ал.2 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства –
като такова следва да се отчете единствено сравнително ниската стойност на
предмета на престъплението, ориентирана като величина към минималната работна
заплата за страната към момента на вмененото деяние. Съдът счита, че в случая
направеното от подсъдимия самопризнание в съдебното заседание не би могло да се
приеме като самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е
реализирано твърде късно в процеса и не е спомогнало за разкриване на самото
престъпление, напротив в хода на досъдебното производство е било демонстрирано
отричане на вината от страна на подсъдимия. Ето защо съдът счита, че би било
несправедливо наказателноправното положение на подсъдимия да бъде смекчавано
извън хипотезата на чл.373 ал.2 НПК.
Отегчаващи отговорността обстоятелства - предходните
осъждания на подсъдимия, извън тези формиращи
квалификацията “опасен рецидив” с оглед правилото, установено в
чл.56 от НК, негативните му характеристични данни, базирани на трайно
изградените престъпни навици и изключително високата обществена опасност на
дееца. Подс. Г. е осъждан 4 пъти за
грабежи, 6 пъти за обсебвания, 2 пъти за измами и 4 пъти за кражби.
Съдът намира, че в случая следва да се обърне особено внимание на личната
превенция и на факта, че подсъдимият, въпреки, че е бил осъждан многократно до
настоящия момент и то все за тежки умишлени престъпления от общ характер,
предимно такива против собствеността, за което са му налагани множество
наказания „лишаване от свобода”, голяма част от които при ефективно
изтърпяване, не е проявил никакви признаци за поправяне или превъзпитаване, а
още по-малко към спазване на законите в страната. Дори напротив забелязва се
тенденция за извършване на все чести и все по-тежки престъпления, като в тази
връзка би могло да се спомене едно от последните осъждания на дееца, което е за
кражба и за което е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 5 години. С други думи съдът
счита, че за да се въздейства възпиращо по отношение на подс. Г. и за да се
постигнал целите на наказанието, то следва да бъде наложено наказание лишаване
от свобода при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, както и да
се наложат кумулативно предвидените наказания лишаване от право да заема
определена държавна или обществена длъжност, както и да упражнява определена
професия или дейност, свързани с пазене или управление на чуждо имущество.
Съдът, като
отчита обществената опасност на деянието, на дееца, личната и генерална
превенции, целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, определя и налага
на подсъдимия Г. наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 години, което наказание на основание
чл.58а НК се намалява с една трета и се определя в размер на 4 години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. Налагат се кумулативно и наказания лишаване от право да заема
определена държавна или обществена длъжност, както и да упражнява определена
професия или дейност, свързани с пазене или управление на чуждо имущество за
срок от 1 година. Съдът
намира, че в случая не следва да се налага наказанието конфискация на част или
цялото му имущество.
Във
връзка с изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД-МВР гр.Пловдив сумата от по 25.00
лева, представляваща разноски в досъдебното наказателното производство.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с
оригинала! В. К.