О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……… / гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВЧНД № 159 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 от
НПК и е образувано по жалба на И.В.И.
чрез пълномощника адв. Р.Р. срещу определение на ВРС по ЧНД № 5754/2019г., 5-ти
състав, с което е потвърдено постановление на ВРП за прекратяване на
наказателното производство по ДП№ 896/2018г. по описа на ОД на МВР- Варна. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е
необоснован и неправилен, тъй като изводите на първоинстанционният съд не
почиват на събраните по делото доказателства, същите не са подчинени и на
изискването за пълнота, обективност и безпристрастност при оценка на
доказателствения материал. Акцентира се,
че фактическата обстановка възприета от
прокурора и от съда не е изцяло адекватна на действителната такава, както и се
твърди, че неправилно е възприето и поведението на двамата участници в
движението, доколкото изводите им почиват изцяло на заключението на вещото лице
по автотехническата експертиза. Излагат се подробни съображения относно
неправилността на това заключение, които са били посочени и пред първата
инстанция. Едно от изтъкнатите възражения е относно началния момент на
възникване на опасността, от който възниква задължението на водача на автомобила
да намали скоростта си на движение до безопасна такава, а при необходимост да
спре. В тази връзка счита, че неправилно вещото лице е приело, че инвалидната
количка е представлявала опасност за
водача на автомобила когато последният е възприел, че ще извърши пресичане на платното за движение,
докато същият е имал видимост към нея много преди този момент. Вещото лице
определя тази видимост от около 30 метра и от този момент е следвало да бъде
определена опасната зона на спиране за автомобила. По подробно изложените
съображения моли съда да отмени
определението на ВРС и да отмени
постановлението на ВРП, като върне делото на прокурора със задължителни
указания за извършване на повторна тройна автотехническа експертиза.
Въззивният съд, счита жалбата за допустима, подадена в срок от надлежна страна, като по същество същата се явява основателна.
Първоинстанционния
съд е приел, че фактическите положения, приети за установени в постановлението
за прекратяване на наказателното производство се подкрепят от събраните по
делото доказателства, както и че споделя
становището на прокурора за липсата на осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал.1б. „б“ от НК, тъй като
водачът на автомобила Кристиян Георгиев Димитров не е нарушил правилата за
движение по пътищата.
Въззивният съд счита определението, с
което е потвърдено постановлението на РП-
Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП №896/2018г. по описа на ОД на МВР- Варна за
неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото
върнато на ВРП.
В обжалваното определение,
съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, като е приел, че
единственото нарушение, което може да бъде вменено на К.Д.е това по чл.20ал.2
от НК. Доказателства по делото за това, че същият не е съобразил скоростта си
на движение с някое от обстоятелствата,
визирани в нормата на чл.20ал.2 от НК
обаче счита, че не са събрани. Съдът
приема, че не е била налице някаква опасност, която да изисква намаляване на
скоростта или спиране движението на автомобила, тъй като водачът се е движил по
еднопосочен пътен участък и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че в
неговото платно за движение срещу него може да се появи друго превозно
средство.
Настоящата инстанция счита, че фактическата
обстановка, приета от ВРС е съответна на събраните по делото доказателства. В
мотивите си първоинстанционният съд изцяло е
възприел заключението по автотехническата експертиза, което е счел за обосновано, ясно и правилно.
На тази плоскост е отхвърлил необходимостта от назначаване на допълнителна или
повторна експертизи.
Настоящата инстанция счита, че в
коментираното заключение не е изследван
въпросът за опасната зона на спиране на лекия автомобил, при положение, че
инвалидната количка е представлявала опасност за движението от момента, в който
е могла да бъде възприета от водача на
същия. Вещото лице е възприело в заключението си, въз основа на приложените видеозаписи, че фарът
на инвалидната количка е бил включен, поради което съобразявайки и
обстоятелството, че този участък от пътя е бил осветен, лекият автомобил се е движил на къси
светлини, то водачът на последния е имал възможност да я възприеме като
опасност за движението в един по- ранен момент, а не едва когато е навлязла
от маркираната зона в най- дясна пътна
лента. Експертът е посочил, че пряката видимост на водачите един към друг е
била от около 30 метра, и това
е разстоянието от което водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме
инвалидната количка. От този момент именно същата е представлявала опасност за
него с оглед на това, че се е движила срещу него с включен фар и не е имало
обективни фактори, които за попречат на водача на автомобила да я възприеме.
Това е моментът на възникване на опасността за този участник в движението и
именно от този момент за него е възникнало задължението да намали скоростта си
на движение, а при необходимост и да спре. В заключението по назначената
автотехническа експертиза няма отговор на въпроса дали от този момент на възникване на опасността за
лекия автомобил инвалидната количка е попадала в опасната зона на спиране, за
да се изключи отговорността на водача. Доколкото определянето на момента на
възникване на опасността е правен въпрос, настоящата инстанция счита, че следва
да бъде поставена допълнителна задача на
вещото лице в тази насока и съобразно заключението дали е било възможно водачът
на автомобила да избегне удара, да се прецени отговорността на същия.
В
останалата част намира, че изводите на вещото лице са основани на доказателствата по делото и обосновани,
поради което споделя доводите на ВРС за
липса на необходимост от назначаване на допълнителна или повторна експертиза по
останалите въпроси.
Ирелевантно за конкретния казус е дали
водачът на лекия автомобил е познавал този участък от пътя, запознат ли е бил с интензивността
на движение на пешеходци и автомобили, както и конкретните особености на пътя,
тъй като от значение за отговорността са действията на същият в конкретната
пътна обстановка и дали е съблюдавал правилата за движение, залегнали в ЗДвП.
Не следва да се обсъждат и приложените
към въззивната жалба извадки от интернет на мястото на произшествието, тъй като
по делото има извършен оглед на местопроизшествие и скица на ПТП към
заключението по автотехническата експертиза, които дават пълна картина за
конкретната пътна обстановка.
Воден от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение №55/20.01.2020г. по ЧНД №5754/ 2019г. на ВРС, 5-ти
състав, с което е потвърдено постановлението
на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 896/2018г. по описа
на ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.343б, ал.1б.“б“ от НК.
ОТМЕНЯВА постановление
от 08.11.2019г. на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 896/2018г.
по описа на ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.343б, ал.1б.“б“ от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за продължаване на действията по
разследването, съгласно указанията, дадени в обстоятелствената част на
определението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.