№ 16455
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110145674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „....................“ ООД ЕИК ............ с предявени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД срещу Т. С. Т. –Ш...... ЕГН
********** да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 7437,40 лв.,
главница, представляваща незаплатено възнаграждение на основание чл.22 от договор
за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „...... от 21.04.2016 г.
за периода 01.01.2021 г. – 01.01.2022 г. Твърди, че съобразно уговореното в процесния
договор изпълнил поетите задължения, за което били издадени 2 броя фактури
№№**********/05.05.2021 г. и **********/28.03.2022 г., но не последвало заплащане
на предвиденото възнаграждение в срок до 31 март на съответната година. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен договор за управление и
поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „...... от 21.04.2016 г. по отношение
на закупения от нея на същата дата самостоятелен обект – ......, представляващ мезонет
в секция В, със застроена площ от 137,26 кв.м., разположен на две нИ., но поддържа, че
на 25.04.2016 г. и на 03.01.2017 г. между страните били сключени допълнителни
споразумения към същия, с които било уговорено, че до 03.01.2017 г. –датата на
предаване на владението на процесния недвижим имот на купувача, ответницата не
дължи уговореното в чл.22 от договора възнаграждение. Същевременно поддържа, че
със споразумение от 03.01.2017 г. годишният падеж на вземането за възнаграждение по
договора бил определен до 31 януари на годината, за която се отнася вземането.
1
Поддържа, че, считано от 20.11.2021 г., апартаментът, който придобила в режим на
семейна имуществена общност,преминал в обикновена съсобственост при равни квоти
между ответницата и .........., след като било постановено решение за прекратяване на
брака помежду им. Признава иска за основателен за половината от претендираната
сума за 2021 г. в размер на общо 3718,70 лв. с ДДС, а за 2022 г. оспорва претенцията
изцяло като преждевременно предявена. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 ЗЗД:
За основателност на така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи пълно и главно наличие на валидно договорно правоотношение между
страните с посочения в исковата молба предмет, извършване на услугите по договора в
уговорения срок, изискуемост на вземанията, както и всяка от претенциите си по
размер.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане.
Не се спори между страните, че на 21.04.2016 г. ответницата е придоила правото на
собственост по отношение на самостоятелен обект – ......, представляващ мезонет в
секция В, със застроена площ от 137,26 кв.м., разположен на две нИ., находящ се в
жилищен комплекс от затворен тип „.......
Между страните не се спори и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 21.04.2016 г. между ищеца „....................“ ООД ЕИК ............ и
ответницата Т. С. Т. –Ш...... е бил сключен договор с нотариална заверка на подписите
за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „......, по силата на
който ищцовото дружество е поело задължението срещу възнаграждение и при
условията на договора да предоставя услуги по управление и поддръжка на общите
части на всяка от сградите в комплекса, на площите за общо ползване, на обектите,
изпълняващи обслужващи функции в комплекса, както и поддръжката на поземления
имот, организирането и контрола за достъп на външни лица в комплекса, осигуряване
на допълнителни платени услуги. Съгласно чл.4 от договора, подробно са уредени
дейностите, които ищцовото дружество следва да осъществява по повод почистване и
поддържане на общите части, охрана на комплекса, техническа и текуща поддръжка на
общите части и инсталации, почистване и поддръжка на поземления имот, организация
и контрол по заплащане на разходите за осветление, вода и др. разходи за общите
части, плащане към доставчиците на коунални услуги и др.
Според уговореното в чл.22 ал.1, раздел IV от договора, за предоставяне на
услугите по договора собственикът заплаща годишно възнаграждение не по-късно от
31 март на съответната година в размер на 1548,45 евро без ДДС, определено в размер
на 9 метра на квадратен метър, по отношение на описания недвижим имот ......,
2
представляващ мезонет в секция В, със застроена площ от 137,26 кв.м., разположен на
две нИ. в жилищен комплекс от затворен тип „....... В чл.30 от договора е уговорено,че
същият е склчен за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила, като след
изтичането на този скор договорът се трансформира в безсрочен такъв.
Между страните не се спори и от представените по делото 2 бр. фактури №№
**********/05.05.2021 г. и **********/28.03.2022 г. се установява, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по договора, като съгласно чл.22 ал.1 от
същия на ответницата е начислено годишно възнаграждение по същия в размер от
1584,45 евро без ДДС на година, или, както следва – за 2021 г. дължимото
възнаграждение възлиза на 1901,34 евро с ДДС, с левова равностойност от 3718,70 лв.
с ДДС, и за 2022 г. – възнаграждение в размер на 1901,34 евро с ДДС с левова
равностойност от 3718,70 лв. с ДДС. В отговора на исковата молба ответницата
признава частично исковата претенция като основателна за сумата в размер на 1859.35
лева, като поддържа, че, считано от 20.11.2021 г., апартаментът, за който се претендира
възнаграждението и който е закупен по време на брака й с трето неучастващо по
делото лице- .........., от режим на СИО е преминал в режим на обикновена
съсобственост, поради което и дължи заплащането на ½ от сумата съобразно квотата
си в съсобствеността. Съдът намира същите за неоснователни, доколкото съгласно чл.
21 ЗЗД договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица – само в
предвидените в закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС /в сила от
01.05.2009г./ „управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост,
построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с
нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти. Договорът се вписва от инвеститора в Агенцията по
вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на
неговите последващи приобретатели”. За да има предмет такъв договор, трябва да са
налице белезите на жилищен комплекс от затворен тип, посочени в § 1, т. 3 ДР на
ЗУЕС като обстоятелството, че в случая се касае за жилищен комплекс от затворен тип
също не е спорно между страните. Цитираната разпоредба е специална по отношение
на останалите норми в закона, касаещи управлението на етажната собственост и се
отнася единствено до комплекси от затворен тип и до самото управление на общите им
части. Законът изрично предвижда, че договорът за управление на общите части на
сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен
тип, се сключва между инвеститор, от една страна, и собствениците на самостоятелни
обекти. Под инвеститор законът има предвид възложителя на строителството по
смисъла на Закона за устройство на територията- собственик на имота или лице, на
което е учредено право на строеж в чужд имот. Това лице, остава собственик на
изградените в имота обслужващи обекти и може да извърши значителни разноски за
поддръжка на съоръженията, които се ползват от етажните собственици. Поради това
3
законодателят е предвидил инвеститорът да сключи договор за поддръжка с всяко едно
от лицата, на което прехвърля право на собственост върху самостоятелен обект, който
договор обвързва последващите приобретатели, с цел обезпечаване постоянната
поддръжка на комплекса. Между страните не се спори и от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ......... г. по описа на
нотариус ........ и район на действие РС-....... изрично се установява, че ответницата е
закупила процесния недвижим имот от ищцовото дружество. Ответницата не твърди и
не доказва плащане на исковите суми. Възраженията на ответницата, че по силата на
сключено допълнително споразумение към процесния договор от 03.01.2017 г. е
договорено, че срокът за заплащане на годишното възнаграждение по процесния
договор се променя и същото се дължи в срок до 31 януари на годината, следваща
годината, за която е възнаграждението, поради което и се претендират вземания с
ненастъпил падеж остава недоказано по делото. Ответницата, като страна по
процесното споразумение, не го е представила по делото, отделно от горното, дори да
се приеме, че падежът за плащане на възнаграждението за календарната 2022 г. е
31.01.2023 г., то същият е настъпил до приключване на устните състезания по
настоящето дело /12.07.2023 г./, който факт съдът е задължен да вземе предвид по
арг.от чл.235 ГПК. Исковете са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски възниква за
ищеца. Същият е представил доказателства за сторени такИ. в размер на общо 1761.80
лева за платена държана такса и адвокатско възнаграждение в настоящето
производство и разноски по ч.гр.д.№6993/2022 г. по описа на РС-....... в производството
по допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390 ГПК, които му се следват
изцяло.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД Т. С. Т. –Ш...... ЕГН
********** с адрес гр............ ап.17 ДА ЗАПЛАТИ на „....................“ ООД ЕИК ............
съдебен адрес гр........, ул.“.............. сумата в размер от 7437,40 лева, представляваща
годишно възнаграждение за 2021 г. и 2022 г. съгласно чл.22 ал.2 от договор за
управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „...... от 21.04.2016 г. с
нотариална заверка на подписа рег.№1104/21.04.2016 г. по описа на нотариус ........ при
НК и район на действие РС-......., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. С. Т. –Ш...... ЕГН ********** ДА
4
ЗАПЛАТИ на „....................“ ООД ЕИК ............ сумата от 1761,80 лева разноски по
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5