Определение по дело №499/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 189/19.11.2014 година, постановена по НОХ дело №235/2014 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимата С. Ю. А. от с.Б., общ.К., обл.К., за невиновна в това, че през периода 09.07.2012 год. до 01.12.2013 год. в с.Б., общ.К., обл. К., като е осъдена с влязло в сила Решение №136/ 20.11.2012 год. по гр.д. № 204/12 год. по описа на РС – Момчилград, влязло в сила на 27.12.2012 год. да издържа свои низходящи – Ф. Ф. И. – роден на **.**.**** год. и С. Ф. И. – роден на **.**.**** год., и двамата от с.Б., общ.К., обл.К., чрез техния баща и законен представител Ф. И. А. от с.Б., общ.К. ежемесечна издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/ лева за всяко дете, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за Ф. Ф. И. – 17 месечни вноски, възлизащи в размер на 1360.00 лв. и за С. Ф. И. – 17 месечни вноски, възлизащи в размер на 1360.00 лв., на обща стойност за двете деца – 2720.00 лв./, поради което на основание чл.304 от НПК я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.183 ал.1 от НК.

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура - Момчилград, с който така постановената присъда се протестира като неправилна, като се твърди, че същата не кореспондирала със събрания доказателствен материал по делото. Предлага се с протеста присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подс.Севгинар Али да бъде призната за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като й бъде наложено наказание, съобразно повдигнатото й обвинение. В допълнително представени мотиви към протеста се излагат подробни доводи в подкрепа на същия.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура поддържа изцяло протеста и допълнително изложените към него мотиви. Развива съображения, че за реализиране на това престъпление са без значение получаваните възнаграждение от лицето дължащо издръжка, здравословното му състояние или наличие на друго семейство и деца, които да издържа.

Подсъдимата и ответник по протеста С. Ю. А., чрез пълномощника си – адв.Р. Х. от АК- К. оспорва протеста като неоснователен. Твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. В случая, както правилно било посочено в мотивите към присъдата, липсвал субективния елемент на престъплението – съзнателното неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка, поради установената невъзможност за заплащането й. Моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл.313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, същият е допустим и следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционният съд е положил усилия за изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимата С. А. обвинение, събрал е искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, но са останали неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. За цялостното му изясняване на въззивното следствие се изискаха и приобщиха като доказателства гр.дело №204/2012 г. по описа на РС- Момчилград и заверено копие на изпълнително дело №49/2013г. по описа на ДСИ при РС- Момчилград.

Въз основа на всички събрани доказателства по делото, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимата С. Ю. А. е родена на **.**.**** г. в с.Б., общ.К., българска гражданка, с начално образование, безработна, разведена, не осъждана, ЕГН *.

С Решение №136/20.11.2012г. постановено по гр.дело №204/2012г. по описа на РС - Момчилград, гражданският брак между подсъдимата С. Ю. А. и св.Ф. И. А. е бил прекратен, като упражняването на родителските права на родените от брака деца Ф. И. А., ЕГН * и С. Ф. И., ЕГН *, са били предоставени на бащата, а на майката е бил определен режим на лични отношения с децата. Със същото Решение, подс.С. А. е била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка от 80лв. за всяко от двете деца, считано от 09.07.2012г., като Решението е влязло в законна сила на 27.12.2012г.

Въз основа на така постановеното Решение, в полза на св.Ф. А. е бил издаден изпълнителен лист от 14.02.2013г. относно присъдената издръжка и в СИС при РС-Момчилград е било образувано изп.дело №49/2013г. По така образуваното изпълнително дело, св.Ф. А. е депозирал писмена молба вх.№162/05.06.2013г. присъдената издръжка да се изплаща по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, тъй като не получавал такава от длъжника – подс.С. А.

По изпълнителното дело Държавния съдебен изпълнител е изискал справки от ТД НАП - Кърджали, от банките в Община Кирково, от Сектор ПП при ОДМВР-Кърджали ,от служба по вписванията гр.Момчилград и С”МДТ” при ОбА-Кирково, и след като е констатирал обстоятелствата по чл.152, ал.2 от СК, че подс.С. А. няма доходи и не притежава имущество е съставил на 28.06.2013г. констативен протокол по реда на чл.4, ал.1 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка. Препис от този протокол, ведно с искането и документите по чл.152, ал.2 от СК са били изпратени на отдел „Финанси” при ОбА – К., след което присъдената издръжка за двете деца е била изплащана от Държавата, чрез Община Кирково, считано от 01.07.2013г., по реда на горецитираната Наредба.

От писмо изх.№96-00-555/05.08.2014г. на Община Кирково е видно,че за периода 01.07.2013г. до 30.06.2014г. на св.Ф. А. е изплатена сумата от 1680лв. за присъдени издръжки, като подсъдимата не е възстановила изплатените от Държавата парични суми. Също така от писмо от 18.11.2014г. на ДСИ при МРС е видно, че към тази дата по изп.дело №49/2013г. с длъжник подс.С. А. няма постъпили суми.

От приобщените на въззивното следствие като доказателства гр.дело №204/2012 г. по описа на РС- Момчилград и заверено копие на изпълнително дело №49/2013г. по описа на ДСИ при РС- Момчилград се установява, че по бракоразводното дело на подс.Севгинар Али й е бил връчен препис от исковата молба и разпореждане на съда по чл.131, ал.1 от ГПК, след което същата не е била лично призовавана за съдебните заседания и не е взела участие в делото, като не й е бил връчен и препис от постановеното решение по делото, тъй като не е била открита на адреса й по местоживеене. По образуваното изпълнително дело също, поради неоткриването й на адреса не й била връчена нито покана за доброволно изпълнение, нито каквото и да било друго съобщение във връзка с образуваното дело.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства - показанията на св.Ф. И. А., които съдът кредитира, като последователни и логични и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства; гр.дело №204/2012г. на МРС, ведно с постановено по същото Решение №136/20.11.2012г., заверено копие на изпълнително дело №49/2013г. по описа на ДСИ при РС- Момчилград, ведно приложеното към същото изпълнителен лист, писма от ДСИ при МРС, справки от „Банка ДСК”ЕАД, ”ЦКБ”АД, ”Общинска банка”АД, Сектор пътна полиция при ОДМВР-Кърджали, СВ гр.Момчилград и сектор приходи при ОбА-Кирково, справки от Община Кирково относно изплатена издръжка, удостоверения за раждане, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, като всички събрани по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, която е аналогична на възприетата и от първоинстанционният съд, същият е приел, че деянието, предмет на обвинението е несъставомерно от субективна страна, поради което и на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимата за невиновна и я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.183, ал.1 от НК. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е приел, че за съставомерността на деянието по чл.183, ал.1 от НК, от обективна страна е необходимо деецът да не е изпълнил влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече вноски, но също така е необходимо от субективна страна това неизпълнение да е съзнателно, като за наличието на тази съзнателност у дееца е необходимо доказването на обективна възможност за изпълнение на задължението и липсата на пречки, препятстващи заплащането на издръжката. Приел е също, че за да бъде приложена процедурата по чл.152 ал.1 от СК – за изплащане от държавата за сметка на неизправния длъжник на присъдена издръжка на непълнолетни деца – български граждани, следва по изпълнителното дело да се установи, че неизправния длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение, т.е. че тази процедура се прилага при налична и пълна невъзможност да се изпълнява задължението по присъдената издръжка от страна на длъжника. Позовавайки се на обстоятелството, че по инициираното от св.Ф. А. изпълнително дело с констативен протокол от 28.06.2013 год. съставен по реда на чл.4, ал.1 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, е констатирано от държавния съдебен изпълнител, че подс.Севгинар Али няма доходи и не притежава имущество, което е дало основание присъдената издръжка да бъде изплащана от Държавата, чрез Община Кирково, считано от момента на присъждането й и към настоящият момент, първоинстанционният съд е направил извода, че за подс.Севтинар Али е налице налична и пълна невъзможност за Þзплащане на присъдената издръжка, което обстоятелство, от своя страна, изключвало съзнателното неизпълнение на влязлото в сила решение за плащане на издръжка.

Настоящата инстанция намира, че крайният извод на първоинстанционния съд – за несъставомерност от субективна страна на осъщественото от подс.С. А. деяние по предявеното й обвинение по чл.183 ал.1 от НК, е правилен, обоснован и законосъобразен. Това е така по следните съображения: Действително, от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин осъществяване на деяние от подс.С. А., съставомерно по чл.183 ал.1 от НК от обективна страна – същата е била осъдена с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящи – на ненавършилите пълнолетие свои деца Ф. и С., като не е изпълнила задължението си да заплаща за същите издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за детето Ф. И. – 17 месечни вноски, и за детето – С. И. – 17 месечни вноски, за периода 09.07.2012 год. до 01.12.2013 год. От събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнения извод за осъществяване на престъплението от субективна страна от подсъдимата, тъй като за да бъде съставомерно извършеното деяние от подс.С. А. и от субективна страна, е необходимо това неизпълнение на задължението за издръжка на низходящи да бъде съзнателно. Именно с употребения в разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК израз „съзнателно”, законодателят е отграничил това престъпление от обикновените случаи на извършване на умишлено престъпление /каквито принципно са всички престъпления, с изключение на непредпазливите такива, които са наказуеми само в предвидените в закона случаи/, като същото предполага не само съзнаването от дееца, че е осъден да издържа свои низходящи и че не изпълнява задължението си в размер на две или повече вноски, но и наличието на обективна възможност за заплащане на дължимата издръжка, т.е. наличие на доходи или движимо и/или недвижимо имущество, от което да реализира доходи, с които да изпълнява задължението си. В настоящият случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд, от събраните по делото доказателства, вкл. и от приложеното копие от изп.дело № 49/2013 год. по описа на СИС при Момчилградския районен съд, е установено по безспорен начин, че подс.С. Ю. А. през целия инкриминиран период не е имала каквито и да било доходи, нито пък движимо или недвижимо имущество, т.е. налице е начална и пълна обективна невъзможност да изплаща присъдената издръжка на непълнолетните си деца. Впрочем, именно липсата на доходи и движимо и/или недвижимо имущество у подс.А., т.е. обективната невъзможност на подсъдимата да заплаща издръжка на низходящите си /която периодично е била предмет на проверка от съдебния изпълнител, видно от материалите по изпълнителното дело/, е причината дължимата им издръжка да бъде изплащана през целия инкриминиран период от Държавата, чрез Община Кирково. Нещо повече, в настоящия случай по делото е безспорно установено от приложените гр.дело №204/2012г. по описа на РС-Момчилград и изп.дело №49/2013г. по описа на СИС при РС- Момчилград, че подсъдимата не е знаела, че образуваното бракоразводно дело е приключило и е осъдена да заплаща издръжка на непълнолетните си деца, както и че срещу нея е образувано изпълнително дело с предмет изплащане на присъдена издръжка. Изложеното налага извода, че подсъдимата е нямала съзнанието, че следва по силата на съдебното решение да заплаща издръжка на своите низходящи, а отделно от това и установена обективната невъзможност подсъдимата да я заплаща, поради което и не може да се твърди съзнателно неизпълнение на това задължение, т.е. деянието на подсъдимата е несъставомерно от субективна страна по повдигнатото й обвинение по чл.183 ал.1 от НК, което пък от своя страна налага признаването й за невиновна и оправдаването й, поради липса на престъпление, съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, до какъвто краен правилен – обоснован и законосъобразен, извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Само за прецизност следва да се отбележи, че не може да бъде възприета тезата на прокурора в допълнително изложените мотиви към протеста и поддържана в пледоарията в хода на съдебните прения пред настоящия състав, че за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимата е без значение дали е с влошено здравословно състояние, дали получава възнаграждение, дали има доходи и имущество или задължения към други деца. Въþприемането на тази теза, без да се държи сметка за обстоятелства, които обективно препятстват заплащането на издръжка на низходящи от задължени лица, т.е. дали е налице обективна възможност или не за изплащане на такава издръжка, би довело до положение да бъде търсена и реализирана наказателна отговорност за престъпление по чл.183 ал.1 от НК от лица, които обективно нямат такава възможност - напр.пълни инвалиди, лежащо болни с тежки заболявания за продължителни периоди от време, в кома, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” и др., което е абсурдно.

Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 189/19.11.2014 год., постановена по НОХ дело № 235/2014 год. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.