РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Ловеч, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254300600313 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 7/26.02.2025 г., постановена по НОХД № 111/2024 г.
Ловешкият районен съд , трети наказателен състав е признал Г. М., ЕГН
********** за невиновен в това на 30.09.2020 г. около 16.10 часа в гр. Ловеч,
бул. „България“, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си , при управление на
моторно превозно средство – собствен мотоциклет „Х.“ модел „*** *** *“ ,
срег. № ** ***** да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал.
2, т. 1 от ЗДП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението , каквито са
пешеходците и водачите на двуколесните пътни превозни средства и чл. 20 ал.
2 от ЗДП и по непредпазливост да е причинил на И. П. М. от гр. Л. средни
телесни повреди, изразяващи се в травматичен епидурален хематом с данни за
контузия на мозъчното вещество – разстройство на здравето , временно
опасно за живота и травматично счупване на лява зигоматъчна кост, което
затруднява отхапването и дъвченето , поради което го е оправдал по
предявеното му обвинение по чл. 343, ал. 1 б“б“ пр. 2, във връзка с чл. 342 ал.
1 пр. 3, и чл. 63 ал. 1,т. 4 от НК.
Против така постановения съдебен акт е постъпил протест от Цецо
Рабаджиев – прокурор при Районна прокуратура – гр. Ловеч в предвидения от
1
закона срок. Счита, че същият е необоснован и противоречи на закона. В
допълнителни съображения прокурор Радевска сочи заключението на
автотехническата експертиза и допълнителната такава, че последната е
приела, че независимо от характера си на движение преди ПТП
мотоциклетистът е разполагал с техническа възможност да предотврати удара
,чрез спиране преди действителното място на удара . Излага ,че в конкретния
случай е нарушен чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДП, а именно“след като е бил длъжен
да намали скоростта си и в случай на необходимост да спре при възникналата
опасност за движението, не е сторил това“ , както и с чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДП,
като същия е бил длъжен да се съобрази с всички други затруднения и
препятствия в движението и всички други отрицателни фактори . Сочи и
съдебна практика /Р № 181/10.994 г. по н.д. № 188/94 г. на ВКС/, според която
когато опасността за движението с оглед на конкретната пътна ситуация е
предвидима, водачът причинил съставомерните последици не може да се
позовава на внезапна поява на същата опасност, щом се е поставил в
невъзможност да я предотврати.
При горните съображения моли настоящата инстанция да отмени
постановения от първата инстанция съдебен акт и постанови друг, с който да
признае М. за виновен по обвинението за което е предаден на съд с
обвинителния акт и да му наложи съответното наказание.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
протеста по съображенията изложени с него и моли да бъде уважен.
Защитникът на възиваемия в съдебно заседание счита, че
първоинстаницонния съдебен акт е правилен , законосъобразен и мотивиран.
Сочи, че решаващия съд правилно е анализирал както гласните доказателства
по делото, така и назначените съдебно -автотехнически експертизи . Изтъква,
че доверителят му е предприел,така наречената спасителна маневра в рамките
на опасната зона . Счита ,че пътно транспортното произшествие е изцяло по
вина на пешеходеца. По изложените съображения моли настоящата инстанция
до потвърди постановения съдебен акт.
Въззиваемия в съдебно заседание моли настоящата инстанция да
потвърди оправдателната присъда.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с протеста,
становището на страните и след като провери изцяло правилността и
законосъобразността на постановения съдебен акт, приема за установено
следното:
Въззиваемият Г. М. живеел в гр. Л.. Бил ученик в
*********************. Притежавал свидетелство за правоуправление на
МПС № *********, категория А1 и мотоциклет „Х.“ , модел „*** *** *“ с рег.
№ *******.
Пострадалият И. П. М. бил ********* и живеел в гр. Л..
На 30.09.2020 г. след обяд П. ходил до намиращата се на бул. „България“
аптека, след което тръгнал да се прибира у дома си. Движел се в посока на
кръстовището с кръгово движение на бул. Мизия, улица „Търговска“ и бул.
Велико Търново вдясно пеша. Бил паркирал лекия си автомобил в лявата
2
лента за движение на пътното платно, в посока центъра на гр. Л./в обратна
поска/. Кръстовището било сигнализирано със светофарна уредба. В момента
на движението му от дясната страна последната светела зелено, поради което
той решил да продължи движението си в същата посока. Преминал
кръстовището и продължил да върви по десния тротоар в посока на гр.
Плевен. Пътното платно било с две ленти за движение, разделени с
непрекъснато основа линия. Дясната лента за движение /по посока към
„Салито“ , гр. Плевен/ било с ширина седем метра ,с две ленти с ширина 3,50
метра, разделени с прекъсната осева линия. Вдясно до тротоара в тази пътна
лента били спрели леки автомобили. Свидетелят М. решил да пресече пътното
платно от дясно наляво, за да отиде до лекия си автомобил. За целта минал зад
два спрели леки автомобила, огледал се , тъй като там нямало пешеходна
пътека и започнал да пресича. Когато направил четири пет крачки видял, че
срещу него се движил мотоциклет. Последният бил марка „Х. „ модел „***
****“, с рег. № ** *****, управляван от въззиваемия М.. Тогава пострадалия
М. се върнал назад, тъй като решил че по този начин, ще даде възможност на
мотциклета да мине пред него. Последвал удар ,като пострадалия бил ударен в
левия крак, след което тялото му било отхвърлено и се установило в дясната
пътна лента, а мотоциклета паднал на лявата си страна.
От заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза се
установява, че на пострадалия И. П. М. в резултат на станалото пътното
транспортно произшествие са били причинени увреждания – травматичен
епидурален хематом с данни за контузия на мозъчното вещество –
разстройство на здравето, временно опасно за живота, травматично счупване
на лява зиговатъчна кост, която е довела до затруднение на отхапването и
дъвченето, като същата влиза в състава на горната челюст. Следователно на
М. са били причинени две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 ал. 2
– счупване на челюст и разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Така описаната фактическа обстановка безспорно се установява от
показанията на пострадалия М., приобщените такива на свидетелите
Б./показаният му приобщени по съответния ред, тъй като същия в хода на
производството е починал/, Д. и Й., заключението на вещото лице по съдебно
медицинската експертиза д-р Г..
От приложения към делото огледен протокол /л.14-15 – ф.к. 15/,
показанията на разпитаните свидетели Д. и Й., към момента на извършване на
следствените действия мотоциклета е бил преместен до десния бордюр , върху
тротоара са били поставени пластмасови елементи изпаднали от дясната
страна на мотоциклета/фотоалбум – л. 14, л. 15, фиг. 9/ като на място не се
намирали и паркираните леки автомобили.
На досъдебното производство са били назначени единична и повторна
тройна автотехническа експертизи и в съдебно заседание допълнителна
тройна автотехническа експретиза. От тях се установява ,че мястото на удара
в напречно направление е на 4- 4,2 метра от десния бордюр на платното за
движение.
При наличните обективни данни в огледния протокол вещите лица по
3
повторната тройна автотехническа експертиза са посочили два варианта на
движение на мотоциклета, управляван от въззиваемия М. – при движение
равномерно, без да е спирал на тротоара и при равноускорително движение,
при което е потеглил от светофара и са приели и че при двата варианта водачът
на мотоциклета е имал видимост при началото на пресичането при края на
тротоара на пострадалия и че е могъл да спре преди ПТП при навременно
задействане на спирачки. В изготвената допълнителна експертиза вещите лица
са направили своите изводи, като на мястото на местопроизшествието са
поставили „идентични автомобили с масово срещани габарити“/по делото не
са установени вида и марката на автомобилите/ и са приели, че при оптимална
позиция на мотоциклетиста, както и при по изправена позиция на тялото /по
делото липсват данни, каква е била същата/, че 3.755 секунди преди ПТП , към
момента когато предната част на мотоциклета се намира на 29,05 метра от
мястото на удара , а масовия център на мотоциклета устои на 30 метра ,
мотоциклетиста придобива ясна видимост към навлизащия пешеходец,
движейки се към този момент с 22,33 км/ч. и опасната зона за спиране е 12,42
метра/, при хипотезата, че мотоциклетът е потеглил от спряно положение/. В
хипотезата ,че мотоциклетиста се е движил равноускорително приемат, че
3,755 секунди преди ПТП , когато предната част на мотоциклета се намира на
35,60 метра от мястото на удара , а масовия център на мотоциклета отстои на
около 36,55 метра мотоциклетиста придобива ясна видимост към навлизащия
пешеходец. Скоростта му на движение в този момент е 35 км/ч, опасната зона
за спиране на 20 метра, поради което той е можел да спре преди мястото на
удара и да предотврати ПТП.
Съпоставяйки двете е видно, че повторната тройна автехническа
експертиза приема, че видимостта на мотоциклетиста се открива „при
началото на пресичането при края на тротоара на пострадалия“, в
допълнителната такава, изготвена от същите вещи лица, че тази видимост се
открива „към навлизащия пешеходец“.
Представителят на обвинението в обвинителния акт е посочил,че
причина за ПТП е ненавременно задействане на спирачната система от страна
на водачът на Х., като е счел , че същия е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2
от ЗДП, както и неправилно от техническа и професионална гледна точка ,
пресичане на пострадалия. Относно механизма на ПТП е посочил два
варианта на същия, без да обоснове кой приема и кое нарушение на чл. 20 ал.
2 от ЗДП е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Липсва какъвто и
да било анализ на събраните по делото доказателства в тази насока. В
обстоятелствената част на обвинителния акт освен това не е конкретизирано и
механизма на настъпилия удар между мотоциклета, управляван от
въззиваемия М. и тялото на пострадалия пешеходец М.. В тази връзка
единствено е посочено, че „мотоциклета ударил с предната си дясна част
пострадалия в лявата част на тялото“, без да е отразено какво представлява
тази част и къде в лявата част на тялото на пешеходеца е настъпил ударът.
Тези отстраними съществени нарушения на процесуалните правила не са
били констатирани от първоинстанционния съд в хода на разпоредителното
заседание, поради което с оглед на забраната на чл. 248 ал. 3 от НПК и
4
забраната за влошаване на положението на подсъдимия, въззивната инстанция
може само да ги констатира.
При горните съображения съдът приема ,че не може да се установи по
безспорен начин, че въззиваемия М. от субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1 б“б“ пр. 2, във връзка с чл. 342 ал.
1 пр. 3, и чл. 63 ал. 1,т. 4 от НК, поради което при други мотиви, следва да се
потвърди постановения от първата инстанция съдебен акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА присъда № 7/26.02.2025 г., постановена по НОХД №
111/2024 г. на Ловешкият районен съд , трети наказателен състав, с която е
признал Г. М., ЕГН ********** за невиновен и го е оправдал по предявеното
му обвинение по чл. 343, ал. 1 б“б“ пр. 2, във връзка с чл. 342 ал. 1 пр. 3, и чл.
63 ал. 1,т. 4 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се съобщи на страните, че е изготвено с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5