№ /12.02.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3128 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
В исковата си молба ищецът Я.Ж. *** твърди, че с Наказателно постановление № 19-0819-000112/31.01.2019 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по пътищата и „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата. Твърди, че с Решение № 1257 от 21.06.2019 година, постановено по НАХД № 1402/2019 година по описа на Районен съд – Варна наказателното постановление е изменено, като размерът на наложените административни наказания за извършеното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е намален. Твърди, че в производството по обжалване на наказателното постановление е направил разходи за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи да му заплати сумата от 100 лева, представляваща част от сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения частичен иск. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва иска по основание. Твърди, че наказателното постановление е изменено, чрез намаляване размера на наложеното наказание, поради което не е налице първата от необходимите за уважаване на иска материалноправно предпоставки. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание. Твърди, че с решението си съставът на Районен съд- Варна е намалил размера на наложените административни наказания, поради което не е налице първата от материалноправните предпоставки за уважаване на иска. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Наказателно постановление № 19-0819-000112/31.01.2019 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по пътищата и глоба в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата.
Между страните не се спори, а се и установява от представеното НАХД № 1402/2019 година по описа на Районен съд - Варна, че с Решение № 1257 от 21.06.2019 година наказателното постановление е потвърдено в частта на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по пътищата и е изменено в частта на наложените административни наказания за нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата, както същите са намалени на 50 лева и 1 месец. Решението е оставено в сила с Решение № 1787 от 03.10.2019 година, постановено по к.адм.д. № 2312/2019 година на Административен съд – Варна. Не се спори, а се и установява от представените НАХД № 1402/2019 година по описа на Районен съд – Варна, че ищецът е представляван от адвокат Й.А. ***, който е изготвил въззивната жалба и се е явил в съдебните заседания, проведени на 16.05.2019 година и 20.06.2019 година. Видно от представения договор за правна помощ (л. 18 от НАХД № 1402/2019 година на Районен съд – Варна) ищецът е заплатил сумата от 300 лева по договор за правна защита и съдействие.
Отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ предполага наличието на следните материалноправни предпоставки : 1. Незаконосъобразна административна дейност; 2. Вреда и 3. Причинна връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилата вреда.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност в широк смисъл, въз основа на властническият метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а правораздавателен такъв, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК. Компетентен съд е съответния административен съд – Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2014 година.
В
административнонаказателният процес, на основание
чл. 63 от Закона за административните нарушения
и наказания, с решението си районният съд може да потвърди, да измени или да
отмени наказателното постановление. За формите на изменение на
наказателното постановление са приложими
разпоредбите на чл. 337, ал. 1, т. 1, 2 и 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, пр. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, на основание чл. 84
от Особените разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания. По силата на тези
разпоредби съдът може да измени наказателното постановление, като: 1/ увеличи (само при наличието на протест на прокурора) или намали
административното наказание или имуществената санкция, поради тяхната явна несправедливост; 2/ приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, когато е допусната
явна несправедливост при определяне вида на санкцията или когато не е спазен
материалния закон; 3/ замени административнонаказателната отговорност с
обществена отговорност поради противоречие с материалния закон; 4/ измени
основанието относно обезщетението за вредите, произтичащи от административното
нарушение. Следователно изменението на наказателното постановление може да се разгледа
като съставно
волеизявление, състоящо се от три прости волеизявления: 1) волеизявление за частично потвърждаване на наказателното постановление; 2) волеизявление за
частична отмяна на наказателното постановление; 3) волеизявление,
заместващо отменената част на наказателното
постановление. Това означава, че, въззивният съд е отменил неправилната част от постановлението и е потвърдил
правилната, като е приел, че размерът на
наложените административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ е явно несправедлив. По същество с изменителното
решение съдът е приел, че деянието е осъществено от обективна и субективна
страна, като незаконосъобразната дейност на наложилия административното
наказание орган е в неправилната преценка за справедливост на наказанията.
С оглед на горното съдът приема, че е налице първата от материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ – частично отменено наказателно постановление (за разликата от : за глобата от 50 до 200 лева и за лишаването от право да управлява моторно превозно средство от 1 до 3 месеца).
С Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 година Общо събрание на съдиите от І и ІІ колегия на Върховния административен съд на Република България е приело, че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в пряка причинно-следствена връзка с отмяната на наказателното постановление. Адвокатското възнаграждение се дължи на основание сключен договор за правна помощ между адвоката и неговия клиент. Участието на адвокат, макар и да не е задължително, е в резултат на започналото срещу ищеца административнонаказателно производство. Същият има право на адвокатска защита и е ползвал такава. За нея дължи възнаграждение и с изплащането на цената на услугата се засяга имуществената му сфера в посока на намаляване. С решението е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на наказателно постановление представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Договорът за правна помощ е от дата 04.06.2019 година. Същият не е приет като доказателство по делото, но е приложен в кориците му преди протокола от проведеното на 20.06.2019 година съдебно заседание, поради следва да се направи извод, че най-късно към тази дата е съществувал. Договорът, като документ с достоверна дата удостоверява извършено плащане на сумата от 300 лева на АД „А. ***.
Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.
С наказателното постановление са наложени две наказания за две отделни административни нарушения. В едната част, за нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по пътищата, наказателното постановление е потвърдено, а в другата част, за нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата, наказателното постановление е частично отменено (с въззивното решение размерът на наложената глоба е намален от 200 лева на 50 лева и размерът на наложеното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ е намален от 3 месеца на 1 месец).
Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи, като се определи размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно отменената част на наказателното постановление. След извършване на прости аритметични действия, използвайки формулата за изчисляване на разноски (300 лева (разноски) х 150 лева (уважена част) / 220 лева (претенция) съдът определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение на 204,55 лева. Ищецът е претендирал сумата от 100 лева, която следва да му бъде присъдена.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и до размера от 100 лева. Исковата молба е предявена на 17.07.2019 година. Същата представлява покана за доброволно изпълнение, поради което върху присъденото обезщетение се дължи обезщетение за забава.
Предвид направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ищеца следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 310 лева, представляващи : 10 лева – такса за образуване на делото и 360 лева – платено адвокатско възнаграждение по договор от 09.12.2019 година.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ НА Я.Ж.Ж., ЕГН ********** *** сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1402/2019 година по описа на Районен съд - Варна, в резултат на частичната отмяна на Наказателно постановление № 19-0819-000112/31.01.2019 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; ведно със законната лихва от 17.07.2019 година до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ НА Я.Ж.Ж., ЕГН ********** *** сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :