№ 1505
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. В.
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България
срещу Решение № 261752 от 26.05.2021г. по гр.д. № 15828/2020г. по описа на ВРС, XII-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД
въззивната прокуратура е осъдена да заплати на Н. Л. СТ. с ЕГН ********** сумата от 8000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име в обществото, обремененост, тревожност, загуба на работно
място, душевни страдания, безпокойство и негативни емоции в пряка причинно следствена
връзка с повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за
престъпление по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по което е водено ДП № 2893/2003г. по
описа на ОД на МВР – Варна и НОХД № 1181/2011г. по описа на ВРС, за които обвинения е
оправдан с Присъда № 306 от 23.11.2018г., влязла в сила на 03.10.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2018г. до окончателното плащане на
задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
необосновано завишено и прекомерно високо. При определянето му съдът не е съобразил, че
1
твърдяните неимуществени вреди не са доказани по категоричен начин по делото – факта на
понасянето им, както и пряката причинно следствена връзка между вредите и наказателното
производство, водено срещу ищеца. Показанията на свидетеля В. в тази насока са несигурни
и неконкретни, поради което не следва да се кредитират в нито една тяхна част. Съдът не е
съобразил също критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Отправила искане поради
изложеното за отмяна на решението в обжалваната част, а евентуално за определяне на друг
намален размер на обезщетението.
В отговор на жалбата, Н. Л. СТ. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението, което моли да се
потвърди.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Н. Л. СТ. срещу Решение № 261752 от
26.05.2021г. по гр.д. № 15828/2020г. по описа на ВРС, XII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен предявеният
от въззивника срещу Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България иск за
осъждане на последната да му заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди за
разликата над присъдените 8000 лева до пълния предявен размер на същото от 12 950
лева.
Насрещната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и неправилност
на решението в тази част и постановяване при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Поддържаните доводи са, че неправилно ВРС за начален момент на
привличане на въззивника към отговорност е приел повдигането на обвинение на
18.10.2010г. Съдът не е съобразил, че ДП е образувано при действието на НК /отм./.
Първоначално производството е било полицейско по Глава ХХ, Раздел III, чл. 408а и сл. от
НПК /отм./. В това производство, към момента на извършване на следствените действия не е
имало формално „привличане“, а разясняване на „уличения“ в какво е уличен, предвидената
наказателна отговорност и др. Именно този е най-късният момент, от който въззивникът
започнал да живее със страх, притеснения и неудобства, че е наказателно преследван. Това
се е случило на 06.07.2004г., когато е определена МНО „Парична гаранция“ в размер на
1000 лв., значителна за времето си сума. Следователно началото на увреждането е поне 6
години и 3 месеца по-рано от приетото от ВРС, като наказателното преследване е
продължило не 8 години, както неправилно е възприел районният съд, а почти 14 години и
половина. Още повече може да се приеме за начален момент и обявяването на ищеца за
ОДИ, което се е случило година по-рано. Не е отчетено на следващо място, че принос за
понесените неимуществени вреди от ищеца е имало и обстоятелството, че евентуалното му
осъждане би довело и до конфискуване на имуществото му, като кумулативно наказание
предвидено в чл. 196, ал. 2 от НК. Не може също да се сподели изводът на ВРС за липса на
индиции за отрицателно повлияване здравето на въззивника. По време на процеса, без
2
наличие на други основателни причини, здравето на ищеца се е влошило, а отговорността в
гражданското право се предполага и презумпцията в случая не е оборена от другата страна.
Описаните неимуществени вреди са доказани с показанията на единствения допуснат
свидетел. Отправил в тази връзка искане предявеният иск да се уважи в пълен предявен
размер, в която насока да се ревизира обжалваното решение.
Отговор на насрещната жалба не е постъпил от другата страна.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора и претендират присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваната част,
съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Н. Л. СТ. срещу
Прокуратурата на Република България осъдителни искове за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът бил
оправдан с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 12950 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 11.12.2018г. до окончателното плащане на
задължението.
Фактическите твърдения, на които са основавани исковете са в следния смисъл: през
2003г. ищецът е обявен за ОДИ. Ответната прокуратура образувала ПП № 14664 по описа на
ВРП, както и ръководила ДП № 2893/2003г. по описа на ОД на МВР срещу ищеца. На
06.07.2004г. е разпитан и привлечен по повдигнати му обвинения за извършено
престъпление по чл. 215 и по чл. 339, ал. 1 от НК. Била взета МНО „Парична гаранция“ в
размер на 1000 лв. Многократно бил привикван за разпити, предявявания и др. Делото било
връщано многократно за доразследване, като интензитетът на наказателно-процесуалната
репресия срещу него бил особено висок. На 18.10.2010г. е привлечен по окончателно
обвинение и разпитан, като му е взета мярка „Подписка“. Едва през есента на 2011г. във
ВРС бил внесен ОА и образувано НОХД № 1181/2011г., по което били проведени над 40
заседания за период от две години, през който ответната прокуратура поддържала
обвинението. С Присъда № 306 от 23.11.2018г., влязла в сила на 11.12.2018г. ищецът бил
оправдан. Така, наказателното производство срещу ищеца продължило около 15 години,
през които ищецът живеел със страх от осъждане, конфискуване на имуществото му.
Вследствие незаконното обвинението било накърнено доброто му име пред семейството и
обществото, уронен бил авторитетът му, достойнството и личния му престиж като човек и
гражданин. За значителен период от време били драстично ограничени гражданските му
права – бил принуден да се явява при повикване, да уведомява при промяна на адреса и т.н.
Страхувал се за собственото си бъдеще и това на семейството му. През целия период на
обвинението изпитвал здравословен дискомфорт – отслабнал, получил сърцебиене и високо
3
кръвно. Изживял тревоги, свързани с развитието на процеса. През всичките години опитите
му да подобри живота си, да започне „на чисто“ се проваляли, чувствал се обременен,
напрегнат, тревожен и бил лишен от възможността да живее и се развива нормално. Не
можел да се задържи на постоянна работа, а във връзка със защитата по делото реализирал
сериозни разходи, което също го затормозявало психически. Така описаните вреди са пряка
и непосредствена последица от незаконното обвинение и справедливото обезщетение за тях
е в размер на исковата сума. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по
исковете.
В отговор на исковата молба, Прокуратурата на РБ оспорила исковете по основание и
по размер. Заявила възражение за недоказаност на реално понесени вреди в описаната им
форма, нито на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и
воденото срещу ищеца наказателно производство. Посочила, че към датата на образуване
на ДП № 2893/2003г. по описа на I РУ на ОД на МВР – Варна ищецът е бил осъждан, като
реабилитацията му е настъпила на 12.08.2012г. Предходното му осъждане обуславя и по-
малък интензитет на вредите, които твърди да е понесъл. Претендираният размер на
обезщетението от друга страна е прекомерен, не е съобразен с принципа на справедливост и
съдебната практика относима към аналогични случаи. Отправила иска поради изложеното за
постановяване на решение, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за
неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Описаните в исковата молба факти и обстоятелства не са спорни между страните, а се
установяват и от събраните по делото писмени доказателства – ДП № 2893/2003г. на I РУ
при ОД на МВР - Варна. От съдържанието на последното се установява, че с писмо ВРП е
уведомена за образувано на основание чл. 408б, ал. 1 от НПК дознание и на основание чл.
408б, ал. 2 от НПК – бързо полицейско производство на 07.12.2003г. под № 2893 за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК вр. чл. 194, ал. 1 от НК с извършител К. Г.
Г..
С Постановление от 04.12.2003г. дознател при I РУ, гр. Варна постановил
принудително довеждане на уличения Н. Л. СТ., а с Постановление от 06.07.2004г. на
уличения Н.С. е определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1000 лева.
В изпълнение на указания на прокурор при ВРП, с Постановление от 18.10.2010г. на
разследващ полицай, докладвано на прокурора, Н.С. е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК /л. 307 от ДП Том 2/ за това, че в периода 24.10.2003г. до
07.12.2003г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, като
се сговорил предварително с К. Г. Г., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
4
защита на имот и чрез използване на МПС, отнел подробно описани чужди движими вещи
на обща стойност 13493 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен и кражбата е в големи размери – престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови
конфискация до ½ от имуществото на виновния.
С Протокол за разпит на обвиняем от същата дата, ищецът е разпитан в качеството му
на обвиняем /л. 309 ДП Том 2/. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение
„Подписка“ и „Парична гаранция“. На 29.10.2010 г. ищецът е повторно разпитан в
качеството му на обвиняем /л. 316 ДП Том 2/, а на 11.01.2011 г. му е предявено
разследването /л. 395 ДП Том 2/. След указания на прокурор при ВРС с Постановление от
31.01.2011г., на 18.02.2011 г. ищецът е повторно привлечен в качество на обвиняем и е
извършен нов разпит и ново предявяване на разследването /л. 402 – л. 405 ДП Том 2/.
Въз основа на обвинителен акт от 24.02.2011г., на 28.02.2011г. е образувано НОХД №
1181/2011г. по описа на ВРС. От материалите на съдебното производство е видно, че за
повдигнатото срещу ищеца обвинение, ответникът е внесъл обвинителен акт в съда, като на
20.04.2011г. е проведено първото съдебно заседание с лично явяване на ищеца /л. 23 СП Том
1/. След него са проведени още тридесет и едно съдебни заседания с лично явяване на
ищеца.
На 23.11.2018г. е постановена присъда /л. 1731 СП Том 5/, с която ищецът е оправдан
по повдигнатото обвинение.
От свидетелство за съдимост на ищеца, актуално към 11.01.2021г. се установява, че
същият е осъждан за престъпление по чл. 150 от НК, за което му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“, изтърпяно на 11.08.2002г. и на 12.08.2012г. е настъпила
реабилитация по чл. 88а, ал. 1 от НК.
По искане на ищеца по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетеля С. В.. В показанията си свидетелят установява, че познава Н.С. и
семейството му от края на 2001г., откогато поддържат добри приятелски отношения.
Запознат е с обстоятелството, че срещу ищеца е водено продължително дело 14 – 15 години,
което било множество пъти спирано и възобновявано. Воденото срещу него дело знае, че се
е отразило негативно, както на него, така и на семейството му. През цялото време, в което
траело делото ищецът бил силно притеснен, а баща му не издържал и починал впоследствие.
Вследствие преживяните отрицателни емоции С. получил здравословни проблеми –
неврологични проблеми, високо кръвно налягане, схващане на крайниците, рязка загуба на
тегло, на места му опадала косата на кичури, получил схващане като не можел да си затваря
окото. Изпитвал и финансови затруднения – не можел да си намери работа, включително и в
чужбина. Поради съдебни заседания пропуснал да реализира трудово правоотношение в
Германия. С времето сина му пораснал, който сега е голямо момче, а отношенията с майката
на детето му се влошили и се разделили. През цялото време изпитвал притеснения, че ако
5
бъде лишен от свобода детето му ще остане без баща. Съседите и общите им приятели
започнали да го избягват и отхвърлят. Ищецът бил подложен на постоянен нервен стрес,
спрял да излиза и да се усмихва.
В решението си, ВРС приел, че справедливият размер на обезщетението за
доказаните обичайни вреди възлиза на 8000 лв., до който размер уважил предявения иск, а за
разликата до пълния размер на претенцията отхвърлил иска като неоснователен.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано.
Законовата уредба е доразвита с ТР № 3/04г. от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и с
цялостната практика на ВКС. Съгласно т. 7 от ТР № 3/2004г. прокурорът е държавният
орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е
квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото, необходими за
разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по
делото.
В практиката си ВКС се придържа към разбирането, че при претендирана
отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на
правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното
благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и
психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр./, и с това, ако са доказани останалите елементи
от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето
основание. Обстоятелството, че ищецът е бил обект на други наказателни производства и че
е осъждан, като дори в момента изтърпява наказание, не обосновава извод, че от процесното
незаконно наказателно преследване за него не са произтекли вреди. И в този случай съдът
по общо правило следва да подложи на преценка събраните по делото доказателства във
връзка с твърденията на ищеца за конкретно претърпените от него страдания по повод
наказателното преследване. Ето защо са неоснователни доводите в жалбата обосноваващи
липса на пряка причинна връзка между вредите и конкретното незаконно обвинение, с
аргумент предходна съдимост на ищеца.
Установено е в конкретния случай, че с Постановления от 04.12.2003г. по ДП №
2893/2003г. на I РУ при ОД на МВР - Варна е постановено принудително довеждане на Н. Л.
СТ. в качеството му на уличено лице, на което с Постановление от 06.07.2004г. е определена
мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1000 лева. С Постановление от
6
18.10.2010г. на разследващ полицай, докладвано на прокурора, Н.С. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3,
т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, последвали са предявяване на обвинението,
разпит, ново привличане и предявяване. Въз основа на изготвен ОА на 28.02.2011г. е
образувано НОХД № 1181/2011г. по описа на ВРС, по което са проведени 32 съдебни
заседания с лично явяване на подсъдимия. По делото е постановена оправдателна присъда
на 23.11.2018г.
Следователно, елементите от фактическия състав за ангажиране на обективната
гаранционна отговорност на Прокуратурата на Републиката, в качеството на процесуален
субституент на Държавата в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са установени и искът
за обезщетение е доказан в своето основание.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС на следващо място – т. 11 и раздел
ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/1968г. и т. 11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС
понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при специалните
деликтни искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по
непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е
прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; дали ищецът е бил задържан и
продължителността на задържането му, както и вида и продължителността на другите мерки
за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства; както и по
какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди,
следва да служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
Основателен е поддържаният в насрещната жалба довод, че на обезщетяване
подлежат вредите понесени от ищеца в рамките на периода от уличаването му – 04.12.2003г.
до стабилизиране на оправдателната присъда – 11.12.2018г.
7
Неминуемо след уличаването му през 2003г. до влизане в сила на оправдателната
сила през 2018г., въззиваемият е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство. Без съмнение ищецът е изпитал притеснения и безпокойство в
личния, семеен и социален живот, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна
репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че е било накърнено доброто име и авторитета му
пред семейството и обществото, здравето и стремежа му за развитие и реализиране като
човек и баща.
От показанията на свидетеля В., които съдът приема за подробни, логични,
непосредствени, основани на добро познаване на събитията, кореспондиращи и на
останалите събрани по делото доказателства, поради което ги кредитира изцяло, се
установява обема и вида на твърдяните неимуществени вреди, както и пряката причинна
връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и вредите.
При определяне размера на дължимото обезщетение настоящият състав взе предвид,
че към датата на уличаването му ищецът е бил мъж, на 29 години, уличен, а в последствие
привлечен като обвиняем в извършване на тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК умишлено
престъпление; съобрази тежестта на наложените мерки за неотклонение парична гаранция и
подписка; продължителността на наказателното преследване по повдигнатото обвинение
/около 15 години/, значително надхвърляща рамките на разумните и регламентирани
срокове /чл. 408а и сл. от НПК /отм./; преживените от ищеца естествено стрес, безпокойство,
страх и унижение във връзка с повдигнатото обвинение, отразили се неминуемо на здравето,
социалното обкръжение, трудовия статус и като цяло върху личностното и социално
развитие на човека в най-трудоспособната му възраст. С оглед критериите за справедливост,
визирани в чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата в претендирания пълен размер от 12 950
лв. е в състояние да репарира доказаните неимуществени вреди. Поддържаното от
прокуратурата възражение за завишеност на размера на присъденото от ВРС обезщетение от
8000 лв. е неоснователно. Следва да се отбележи в тази връзка, че неимуществените вреди
са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им, а несъответния размер на определеното обезщетение е
в дисхармония с принципа на справедливостта. По тези съображения решението на ВРС
следва да се потвърди в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати обезщетение в
размер на 8000 лв. и да се отмени в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата
над 8000 лв. до пълния предявен размер на обезщетението, като вместо него се постанови
друго, с което искът да се уважи в пълен предявен размер. Аналогично решение следва да се
постанови и по отношение на претенцията за законна лихва.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция, ищецът/въззиваема страна има право на разноски съразмерно с уважената част
на иска. Съгласно представен списък претендираните разноски са под формата на платена
държавна такса в размер на 650 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 800 лв. В общ
размер от 1455 лв. разноските следва да се възложат в тежест на въззивника по делото.
8
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261752 от 26.05.2021г. по гр.д. № 15828/2020г. по
описа на ВРС, XII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н.
Л. СТ. с ЕГН ********** сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име в обществото,
обремененост, тревожност, загуба на работно място, душевни страдания, безпокойство и
негативни емоции в пряка причинно следствена връзка с повдигнато срещу него обвинение
в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
по което е водено ДП № 2893/2003г. по описа на ОД на МВР – Варна и НОХД №
1181/2011г. по описа на ВРС, за които обвинения е оправдан с Присъда № 306 от
23.11.2018г., влязла в сила на 11.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 11.12.2018г. до окончателното плащане на задължението.
ОТМЕНЯ Решение № 261752 от 26.05.2021г. по гр.д. № 15828/2020г. по описа на
ВРС, XII-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр.
чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от Н. Л. СТ. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата
на Република България иск за осъждане на последната да му заплати обезщетение за
понесени неимуществени вреди за разликата над присъдените 8000 лева до пълния
предявен размер на същото от 12 950 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД
Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Л. СТ. с ЕГН ********** сумата от
още 4950 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на доброто име в обществото, обремененост, тревожност,
загуба на работно място, душевни страдания, безпокойство и негативни емоции в пряка
причинно следствена връзка с повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по което е
водено ДП № 2893/2003г. по описа на ОД на МВР – Варна и НОХД № 1181/2011г. по описа
на ВРС, за които обвинения е оправдан с Присъда № 306 от 23.11.2018г., влязла в сила на
11.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2018г. до
окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България
9
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Л. СТ. с ЕГН ********** сумата от 1455 лева, представляваща
съдебни разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10