Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.07.2021г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ състав
На 31 май
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ
ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ
ИЛКОВА
гр. дело №
152, по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр.чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр.
чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Г.И.Ш.
– лично, и в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца И.Б.Г.
и М.Б.Г., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 09.05.2020 г.,
около 15.30 ч. пътувала с лек автомобил
марка „Субару", с рег.№ Х...КМ, в посока от гр.
Стара Загора към село Коларово, община Раднево. В село Загоре преди пътната
табела, обозначаваща края на селото предните гуми на автомобила попаднали в
огромна необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което загубила
управление. В момента на хлътването в дупката от удара, ищцата загубила
съзнание. Автомобилът, по описание на очевидци, завил рязко наляво, след това
на дясно и напуснал пътното платно, като няколко пъти се преобърнал и паднал в
канавката. На задната седалка на автомобила пътували двете деца на ищцата Ш. - И.Б.Г.,
родена на *** г., и М.Б.Г., родена на *** г. Двете деца крещели от ужас, като
от тези викове ищцата Ш. дошла в съзнание. Успяла да разкопчае предпазните
колани и да изгаси двигателя, който все още работел. Хора от последните къщи в
селото се притекли на помощ. Успели да изведат ищцата и децата на пътния банкет
на уширението, на разстояние от автомобила,
притеснявайки се той да не се запали. На място пристигнал полицейски патрул, а
по- късно и линейка, която отвела ищцата Ш. и двете й деца в спешния център. По-малкото
дете М. изпитвало болки в глезена, но след направената рентгенова снимка не са
установили счупвания. Предписали й да пази крака и да не го натоварва за
продължителен период от време. По-голямото дете И. изпитвало болки в главата.
Предписали му болкоуспокояващи медикаменти.
Ищцата Г.Ш.
била приета за лечение в болницата- в клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р
Ст. Киркович" гр. Стара Загора, а неин приятел
отвел децата в дома им. Хоспитализирането на ищцата продължило до 11.05.2020 г.
Твърди, че в
Спешното отделение й поставили твърда яка на врата. В момента, в който била
прегледана на скенер и се установило, че
няма счупване, твърдата яка била премахната. Лявата й ръка била наранена, силно
подута в дланта и нарязана. Имала е множество охлузвания. След изписването от
болницата, ищцата Ш. изпитвала болки в главата, в тилната част и врата, като
движенията били изключително ограничени и затруднени. Ищцата за около период от
около един месец носила мека яка на врата. За периода 09.05.2020 г. до
28.05.2020 г.е била в отпуск по болест.
Твърди, че до
настоящия момент болката във врата продължава, като е налице периодично
главоболие и остатъчни болки и в лявата ръка.
Бащата на
децата, който живее в Русе, взел децата при себе си, за да се откъснат от преживяния стрес. Пътуването с колата било мъчително, като
децата настоявали да се пътува изключително бавно с автомобила. Твърди, че до
ден днешен стресът у децата не е отшумял, като те с нежелание се качвали в автомобил,
а при пътуването настоявали да се кара изключително бавно и внимателно.
Преди
инцидента Г.Ш. била активен и опитен шофьор, като никога не е имала пътни
инциденти и няма налагани санкции. След произшествието, изпитвала страх да
управлява автомобил, като в редките случи, в които се опитва да го направи,
шофирането се извършвало изключително внимателно, при много ниска скорост, и с
друг възрастен човек - придружител.
Още в същия
ден на инцидента, на местопроизшествието пристигнал екип от строителни
работници, които положили асфалт и запушили дупката. По думите на очевидци на
произшествието - жители на село Загоре, до него момент многократно са подавани
сигнали от тяхна страна за опасността на пътното платно, но мерки не били
предприети.
Освен
претърпените физически страдания, като последица от инцидента, трите пострадали
ищци изпитвали за един продължителен период от време страх, безпокойство и
тревога, като имали и нарушения в съня си.
Считат, че отговорна за инцидента е Община
Стара Загора, като собственик на пътя, където е настъпило ПТП. За същото ПТП
има издаден констативен протокол за пострадали лица с вх. № 1228р-6238 /
04.06.2020 г. по описа на сектор ПП - Стара Загора.
Ищците молят
след доказване основателността на претенциите, съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника Община Стара Загора, да им заплати обезщетения за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки, страдания, психическо
и емоционално разстройство, в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило
на територията на село Загоре, община Стара Загора на 09.05.2020 г. в следствие
на неравенство /дупка/ на пътното платно, както следва:
- На Г.И.Ш., ЕГН **********,***5, сумата от
12000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.05.2020 г. до окончателното заплащане;
- На И.Б.Г., ЕГН *********,*** - малолетна,
действаща чрез законния си представител Г.И.Ш., ЕГН **********, сумата от
4000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.05.2020 г.
до окончателното заплащане;
- На М.Б.Г., ЕГН **********,*** - малолетна,
действаща чрез законния си представител Г.И.Ш., ЕГН **********, сумата от
4000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.05.2020 г.
до окончателното заплащане.
Претендират и
за направените по делото разноски.
Ответникът
ОБЩИНА Стара Загора, чрез
пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Навежда доводи за неоснователност на
исковете. Твърди, че на 28.04.2020 г. в източния край на с. Загоре в посока на
с. Коларово, близо до знак Д-12 / край на населеното място/ „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е извършило разкопаване с цел отстраняване на авария на
довеждащ водопровод на платното за движение. Служителите на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е следвало да обезопасят мястото при извършването на
аварийния ремонт, както и след приключването на ремонта до запълване на дупката
с асфалт.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като
счита, че липсват данни относно скоростта, с която се е движила водачът на
лекия автомобил, дали е шофирала след употреба на алкохол, както и дали пътниците са били с поставени
предпазни колани.
Ответникът моли, съдът да прекрати образуваното дело срещу Община Стара
Загора като недопустимо, поради липса на правен интерес. Ако съдът счете, че
исковата молба е допустима, моли същата да бъде отхвърлена. Претендира за
разноските по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ответника „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр. Стара Загора,
чрез пълномощника си, също е депозирало писмен отговор на исковата молба. Взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи, че на
28.04.2020г. до ЕООД „Водоснабдяване и канализация“ - Стара Загора, е подаден
сигнал за авария на довеждащ водопровод в село Загоре. Във връзка с него, били
извършени съответните действия по отстраняване на аварията, които са започнали
на 28.04.2020г. и са приключили на 29.04.2020г. Мястото на аварията е в село
Загоре на пътното платно на общински път, преминаващ през селото, но преди да
се излезе от него. В резултат на самата авария, както и при отстраняването й, е
изтекло значително количество вода. Това е довело до обилното напояване с вода
на терена около мястото на авариралия водопровод. В хода на строително -
монтажните работи по отстраняването й били извършени изкопни работи, при които
са изрязани 8 кв.м. асфалтова настилка, която е възстановена след приключване
на аварийния ремонт и изтичане на съответния технологичен срок за това - на
27.05.2020г. Горепосочените обстоятелства били видни от работна карта №
25474/29.04.2020г., в които са описани извършените СМР, както и материали,
техника и работна сила, използвани за осъществяването им. За обезопасяване и
сигнализиране на мястото на отстраняване на аварията били поставени два броя оградно пано с пътни знаци и 8 броя конуси, видно от
Предавателно - приемателна разписка за преместване на материални ценности от
склад № 4/28.04.2020г. Същите са получени от склад на ВиК
оператора, с тази цел от техническия ръководител на екипа отстранявал аварията,
И.Е..
Видно от
Предавателно - приемателна разписка за преместване на материални ценности от
склад № 11/09.05.2020г. техническия ръководител И.Е. отново е получил оградно пано с пътни знаци - 1 бр. с цел повторното
обезопасяване на пътя, поради липса на първоначално поставените от мястото на
извършваните СМР.
Част от
горепосочените материали, предназначени за обезопасяване на мястото на
извършване на ремонта са върнати в склада, видно от Опис за приключване на
обекта по заповед № 025474/ 29.04.2020г. В него било записано, че на
29.04.2020г. техническият ръководител на обекта е възстановил в склада 1 брой оградно пано с 8 бр. конуси, като 1 бр. оградно
пано с пътни знаци е останало на място за сигнализиране на ремонтирания пътен
участък.
На
09.05.2020г. бил получен сигнал до дежурния при ВиК
оператора, който пък от своя страна уведомил техническия ръководител на обекта
- И.Е., че сигнализацията на мястото на отстранената авария липсва, поради
което било поставено ново оградно пано с пътни знаци.
Същото било възстановено в склада на 27.05.2020г., след асфалтирането на
ремонтирания участък. След отстраняване на аварията, извършения изкоп е бил насипан
с 16,000 куб.м. инертен материал - фракция 0-32 мм. /чакъл/.
От изложеното
по-горе било видно, че макар и неасфалтиран, изкопът е бил запълнен и
сигнализиран с оградно пано и пътни знаци.
Твърди, че от страна на ЕООД „Водоснабдяване и канализация“ - Стара Загора, при
извършване на аварийния ремонт, били взети мерки за сигнализиране по съответния
начин, с цел предотвратяване на ПТП.
В открито съдебно заседание ищците се представляват
от пълномощника си, който поддържа
изцяло предявения иск. Ответникът се представлява от процесуалния си
представител, който пледира за отхвърляне на иска. Третото лице помагач се
представлява от процесуалния си представител, който взема становище за
неоснователност на иска. За насроченото открито съдебно заседание Д“СП“ гр.
Стара Загора е редовно уведомена, но не изпраща представител.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Между страните няма
спор, че 09.05.2020г. около 15.30ч. ищцата Г.Ш., управлявала лек автомобил,м. „Субару“, с рег.№ Х...КМ, в посока от гр. Стара Загора към
с. Коларово, общ. Раднево, в който били двете й деца И.Г. и М.Г., претъпряла ПТП, в близост до пътната табела, обознавачаща края на с. Загоре.За настъпилото ПТП е
съставен Констативен протокол с пострадали лица от 04.06.2020г., в който се
посочва, че щетите по лекия автомобил са „тотална щета“, а за пострадало лице е
посочена ищцата Г.Ш.. В описаните обстоятелства се посочва, че на пътя, където
е настъпило ПТП е имало извършен ремонт на водопроводната мрежа, като И.Е.И. не
е обезопасил изкопен ров на пътното платно, вследствие на което ищцата Ш. губи
контрол и излиза в дясно по посока на движението и се преобръща в отводнителния
канал. На И.И. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 025072/21.05.2020г.
Видно от
приложеното АНД № 1968/2020г., по описа на СтРС,
срещу издаденото, въз основа на АУАН, Наказателно постановление № 20 – 1228 –
001558/23.06.2020г., с което на И.Е.И. за нарушение на чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба, е депозирана жалба. С Решение от 03.10.2020г., постановено
по АНД № 1968/2020г., по описа на СтРС, наказателното
постановление е отменено, като незаконосъобразно.
По делото е
постъпила справка от изп.Директор на УМБАЛ „Проф д-р Ст.Киркович“ АД гр.
Стара Загора, с приложени 2 бр. листи за преглед на пациент от 09.05.2020г., от
които се установява, че след настъпилото
ПТП, децата М. и И. са били обслужени амбулаторно от дежурния лекар в зала за
реанимация на Спешно отделение, а майка им Г.Ш., след извършен преглед, е била
хоспитализирана в Клиника по неврохирургия. Видно от епикриза,
издадена от Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф
д-р Ст.Киркович“ АД гр. Стара Загора, след
настъпилото ПТП ищцата Г.Ш. е била приета в клиниката, където й е проведено
лечение до изписването й на 11.05.2020г. За периода 09.05.2020г. – 28.05.2020г.
ищцата е била в болничен отпуск, видно от представения болничен лист №
Е20200465666/11.05.2020г. На ищцата са били проведени консултации със
специалист гастроентеролог, спешна ехография, за което са представени два броя
допълнителни листи към лист за преглед на пациент.
По делото не се
спори, че пътуващите в лекия автомобил по време на ПТП са били двете малолетни
деца на ищцата Ш. – И.Г. и М.Г. / представени са удостоверения за раждане на
децата/.
По делото е
представено заявление за издаване на предписание за срока и условията на
възстановителните работи при авария, депозирани от управителя на „Водоснобадяване и канализация“ ЕООД гр. Стара Загора до
Кмета на Община Стара Загора, с които е поискано издаване на предписание за
извършване на възстановителните работи
на авария, станала на 18.02.2020г. в с. Загоре, общ. Стара Загора, при
отговорник на обекта И.Е.. По подаденото заявление, Община Стара Загора е
издала Предписание № 20 – 18 – 74/18.02.2020г., с което са предписани сроковете
по отстраняването на аварията – водопровод – асфалтова настилка 4 кв.м., а
именно: за завършване на СМР до 18.02.2020г., и за възстановителните работи на
настилката – до 28.03.2020г.
Представени са също
2 бр. работни карти, двете с № 025474/29.04.2020г., от които се установява, че по
повод настъпила водопроводна авария, сигнализирана от водопроводчик на
28.04.2020г. в с. Загоре, общ. Стара Загора, на 28.04.2020г. са били осъществени ремонтни
дейности, с основна група – РП – аварии, направление Водоснабдяване, тип обект
– довеждащи водопроводи. След ремонта е останало за възстановяване 8 кв.м. за
асфалтова настилка, като е бил осъществен обратен насип на 16.000 куб.м., с материал
– фракция 0-32 мм /чакъл/. Асфалтирането на отремонтирания
участък е приключило на 27.05.2020г.
Към датата на
започване на ремонтните дейности е била издадена предавателно приемателна
разписка №4/28.04.2020г., по направена
поръчка за временна сигнализация, от която е видно, че на техн.ръководител
на обекта И.Е. са били предадени 2 бр. оградно пано с
пътни знаци и 8 бр. конуси. Видно от представения опис за приключване на обект по Заповед
№ 025474/29.04.2020г., е върнато оградно пано с пътни
знаци /като от представеното заверено копие не може да се разчете броят на
върнатото оградно пано/, както и 8 бр. конуси. Към
датата на настъпилото ПТП с предавателно
приемателна разписка № 11/09.05.2020г. е предадено 1 бр. оградно
платно с пътни знаци, върнато на 27.05.2020г. с описа за приключване на обекта,
представен по делото.
По делото е
изслушана съдебно автотехническа експертиза, чието
заключение е възприето от съда. Вещото лице посочва, че мястото на настъпване
на ПТП е преди знака за край на населено място, където максимално разрешената
скорост за движение на МПС е 50 км/ч. Посочва се, че евентуалните версии за механизма на
настъпилото ПТП са две: едната е, че при преминаване на автомобила през
насипания изкоп, водачът е изгубила контрол над управлението и се е
преобърнала, а другата е, че водачът се е опитала да заобиколи
зоната на ремонтните дейности, при което автомобилът е загубил устойчивост и се
е преобърнал.
По делото е
назначена съдебно – медицинска експертиза, чието заключение, неоспорено от
страните, съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изпълнено. Видно от същото, на ищците, вследствие
настъпилото ПТП, са причинени травматични увреждания, както следва:
-на
ищцата Г.Ш. - Контузия на главата с оток с лявата теменна област и лекостепенно мозъчно сътресение; Контузия на шията;
Контузия на гръдния кош; Разкъсноконтузна рана на
втория пръст на лявата ръка с контузия на първата междуфалагеална
става на този пръст. Всяко от тези увреждания се преценява по признака временно разстройство на здравето, неопасно
за живота;
-на детето И.Г. - контузия на главата с
повърхностна рана – временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
-на
детето М.Г. – контузия на главата с повърхностна рана, контузия на десен глезен
и лява предмишница – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Вещото лице определя оздравителния период
за причинените увреждания, който при ищцата Ш. е: за Контузия на главата с оток
с лявата теменна област и лекостепенно мозъчно
сътресение – един месец; за Контузия на шията- два месеца; за Контузия на
гръдния кош – две седмици; за Разкъсноконтузна рана
на втория пръст на лявата ръка с контузия на първата междуфалагеална
става на този пръст – две седмици; за детето И.Г. оздравителния период е две
седмици, а за детето М.Г. – две седмици за всяка от травмите. Единствено на
ищцата Ш. е било осъществено лечение -
консервативно /медикаментозно/ болнично лечение с последващо
домашноамбулаторно лечение с обезболяващи медикаменти
и носене на шийна яка за период от един месец.
Вещото лице
заключава, че получените за всеки от ищците увреждания, отговарят да са
получени по време и начин, отразени в исковата молба. При ищцата Ш. все още са
налице оплаквания от слабо изразени болки в областта на шията при движение,
болки и повишена чувствителност в теменната област, удебеление
на първата междуфалангеална
става на втория пръст на лявата ръка.
Видно от
заключението на изслушаната съдебно психологична експертиза, се установява, че
вследствие настъпилото на 09.05.2020г. ПТП, у ищцата Ш. е настъпила остра
стресова реакция, коморбидно съчетана с други реакции
на тежък стрес. Типичните прояви на този тежък стрес включват повтарящо се
изживяване на травмата, внезапно оживяване на минали сцени, сънища или
кошмари и избягване на действия и
ситуации, напомнящи за травмата, безсъние, тревожност. Констатирано е, че след
ПТП ищцата 10 месеца не е могла да управлява МПС, а след това, когато е била в
автомобил, при появата на неравности на пътя е започвала да плаче. Към момента
на изготвяне на експертизата, у ищцата са регистрирани повишена емоционална
лабилност, повишена ситуативна и умерено повишена личностова тревожност, умерено повишено чувство на безпокойство,
неувереност и несигурност, епизодично непроизволно припомняне травматичната
ситуация, които са пряко свързани като последици от преживения стрес и все още
не са отзвучали.
Видно от
заключението, вследствие инцидента на 09.05.2020г. у детето И. е настъпило
разстройство в адаптацията , представляващо състояние на субективен дистрес и емоционални проблеми, възникнали в периода на
адаптация към настъпилите жизнени промени и последиците на стресогенното
жизнено събитие. Резултатът от преживяното
ПТП е еквивалентен на психотравмено провокиран стрес
със силен интензитет по съдържание и емоционална наситеност, в резултат на
което настъпва промяна в психичното състояние на детето. Към момента на
изготвяне на заключението, последиците от преживяния
стрес все още не са отзвучали, персистират епизодични
прояви на ситуативна тревожност, напрегнатост и
емоционална лабилност при връщане на преживяното събитие в спомените и
представите.
В заключението на
съдебно психологичната експертиза, по отношение на детето М., вследствие на
инцидента, експертът е констатирал
настъпило разстройство в адаптацията. Към момента на изследването се
регистрират повишена емоционална лабилност, повишени показатели на тревожност,
напрегнатост и страхови преживявания при епизодично
непроизволно припомняне на травматичната ситуация. Детето сънувало преживяното
и се стряскало насън. Преживяният стрес не е отзувачал, което затруднява личностовото
функциониране на детето. То изпитва страх и напрежение от МПС, както и
припомняне на ПТ, изживява отново тежките преживявания със силен емоционален
отговор с продължителен плач. По време на провеждане на психологичното
изследване Мия е емоционално лабилна, напрегната и тревожна, неуверена,
несигурна, които състояния са свързани с претърпяния
инцидент.
По отношение на
децата И. и М.Г., е изготвен социален доклад от Д“СП“ – Стара Загора, приложен
по делото. В него се посочва, че двете момичета живеят при майка си Г.Ш., тъй
като родителите на децата са разведени. Момичетата имат редовен контакт с баща
си, като са силно привързани и към съжителят на майка им. По данни на двамата
родители, вследствие на ПТП от
09.05.2020г. двете деца все още изпитват страх да се возят в кола и се
стресират, когато биват засягани теми, напомнящи им за произшествието.
По делото са събрани
и гласни доказателства.
Св. И.Д. първи е
пристигнал на мястото на инцидента, където колата се преобърнала. Свидетелят
извадил по - малкото дете и го занесъл на една поляна – да е по-далеч от колата,
а по- голямото само се придвижило до там. Извадил от колата и майката, която
била много уплашена, плачела, питала непрестанно за децата. Свидетелят твърди,
че месец преди да настъпи ПТП, на пътя е имало авария – спукана водопроводна
тръба, като след отремонтирането й, на мястото бил
насипан чакъл. Вследствие на преминаването на автомобили, чакълът се е пръснал,
и се е получила дупка. Твърди, че само по време на ремонта е имало поставено
обозначение, „но след като приключиха вече нямаше нищо обозначено.“. Свидетелят
помни, че всички в колата са били с поставени колани. Той самият откопчал
коланите на майката и по- малкото дете, а по- голямото дете само си го откопчало.
Св. Деан Клинчев живее на съпружески начала с ищцата Ш.. След като
научил за станалото, отишъл на мястото на инцидента, където видял доста голяма
дупка, заемаща почти цялата лента. Разказва, че децата си били много стресирани.
Вследствие на преживяния стрес, децата били заведени
при своя баща в гр. Русе, като при пътуването са били неспокойни, тревожни,
което налагало честото спиране по пътя. Твърди, че ищцата Ш. месец след
инцидента е стояла вкъщи, а после около два месеца той я е карал до работа. През
периода на възстановяването си, ищцата е носила постоянно шийна
яка, почти не е вършела домакинска работа, стояла е все вкъщи, като за малко е
излизала на двора. През това време децата са били при баща си в гр. Русе. Вследствие
инцидента, ищцата Ш. е била доста натъртена, с порезни рани, с отекла ръка, с
травми на врата, затрудняващи движението на главата й, като възстановяването й
все още продължава. Вследствие нанесените й травми, както и в резултат на
изживения стрес, ищцата трудно е заспивала. Започнала отново да шофира едва през
м.09 – 10.2020г., като непрестанно изпитва страх, дори при паркиране. При последващи пътувания на децата, същите изпитвали страх при
преминаване през мостове, виадукти, дупки. За инцидента, ищцата Ш. споделила на
свидетеля, че е карала бавно, когато като при попадането на автомобила в
дупката е изгубила съзнание, като вследствие виковете на децата се е освестила
и е видяла, че колата върви наляво. Това провокирало ищцата да завърти волана
на дясно, след което няма спомен за случилото се.
Св. И.И., св.Никола П. и св. И.И., работят
във „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора. През м. април 2020г.
бил осъществен ремонт на магистрален водопровод, на около 10 – 15 м. преди
изхода на с. Загоре. Ремонтът се е състоял в изкопни работи - след намиране на
проблемното място на тръбата, отстраняване на теча и засипване с инертен
материал. Поради необходимостта от технологично време за слягане на насипа, не
е било възможно веднага асфалтиране. По време на ремонтните дейности мястото е
било обозначено с поставени пана със знаци, пана решетки и конуси. След
засипването на мястото едното пано със знака било оставено на мястото, а
конусите и другото пано били прибрани. След извършения ремонт, в края на м. май
2020г. била положена нова асфалтова
настилка.
Св. М.М. ***. Потвърждава за извършения ремонт на водопровода на
с. Загоре, като мястото е около 100 м. от къщата му. Твърди, че след
приключването на ремонта мястото е било обозначено със знаци, но не може да
каже точно какви. Като кмет на селото, не е получавал сигнали за опасност на
ремонтирания участък.
Като взе предвид събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът стига до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление
предвидената в чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на
ответника, която е безвиновна по своя характер,
следва да се установи, че вредите са причинени от лица, на които последният е
възложил определена работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно
трябва да са налице и общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно:
действие или бездействие на съответното физическо лице, натоварено с
извършването на определена работа; вреда; противоправност
на извършените действия; причинна връзка между деянието и настъпилото
увреждане. Съгласно Решение № 643/24.08.2009год. по гр.д. № 2005/2008год. на
ВКС, при защита по реда на чл.49 от ЗЗД, вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва
такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на
09.05.2020г. ищците са претърпели ПТП, на
пътя на с. Загоре, общ. Стара Загора. Вследствие на това ПТП, ищците са
получили травматични увреждания, които за ищцата Ш. са: Контузия на главата с
оток с лявата теменна област и лекостепенно мозъчно
сътресение; Контузия на шията; Контузия на гръдния кош; Разкъсноконтузна
рана на втория пръст на лявата ръка с контузия на първата междуфалагеална
става на този пръст; за детето И.Г. са: контузия на главата с повърхностна
рана; за детето М.Г. са: контузия на главата с повърхностна рана, контузия на
десен глезен и лява предмишница. Получените
увреждания у ищцата Ш. наложили хоспитализация с медикаментозно лечение.
Безспорно между страните е, че мястото, където
са получили уврежданията ищците е на път
в с. Загоре, общ. Стара Загора.
Съгласно чл. 3 от Закона за
пътищата "Пътищата са републикански и местни", като
републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1
Закона за общинската собственост във вр. с
§ 7, ал. 1, т. 4
от Закона за местното самоуправление и местната администрация
общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и основанието
на законодателят да възложи на общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане – чл. 31 от Закона
за пътищата. Списъците на републиканските и общинските пътища и
промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на
министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с
кметовете на общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии изпълнителната агенция "Пътища" и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и
ремонта. Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП, намира, че произшествието е настъпило на
общински път. Общината е
собственик на пътищата на територията й и отговаря за управлението и
поддръжката им, както и за вредите, настъпили в резултат на неподдържането и
неизправността на пътния участък, на който е реализирано ПТП. Съгласно чл.167,
ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък
срок. "Препятствие на пътя" по смисъла
на ЗДвП е всяко нарушаване целостта на пътното покритие, както и
всички предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/.
В случая, от
данните по делото се установява, че настъпилото ПТП е на отремонтиран
участък, вследствие водопроводна авария, но след приключването на ремонта е
останал неасфалтиран. Този участък е останал неравен. Ирелевантно
се явява обстоятелство какви са били размерите на тази неравност. Тази
неравност е препятствие на пътя, създаващо опасност за движението. От данните
се установява, че не е било възможно непосредствено асфалтиране на този
участък, поради нуждата от технологично време за слягане, но при това положение
е следвало същия да бъде обозначен със съответния знак. Безспорно се установява,
че по време на ремонта, мястото е било обозначено – с оградно
пано и конуси /видно от предавателно приемателна разписка от 28.04.2020г. и
свидетелските показания/. Липсват данни обаче, след приключването на ремонта на
мястото да са били поставени такива обозначения. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не кредитира показанията на св. И., св. П. и св. М., в частта
в която твърдят, че след приключване на ремонта е останало едното оградно пано за обозначаване. Тези гласни доказателства се
опровергават от показанията на св. Д., който като жител ***, категорично
заявява, че след ремонта обозначение не е имало. Видно от представения опис за
приключване на обект по Заповед № 025474/29.04.2020г., предадените през
предходния ден – по време на ремонта 2 бр. оградни
пана със знаци и 8 бр. конуси, са били върнати на 29.04.2020г., като не може да
се разчете точния брой на върнатите пана – дали е едно или са и двете. В
показанията си св. И. твърди, че след ремонта, „при минаването ни оттам, това
минаване не е обозначено, но е обозначено минаването ми например към с.
Коларово“, което също създава противоречие относно изясняване на това
обстоятелство – имало ли е или не обозначаване.
С оглед на
изложеното, и при липсата на ясни и безпротиворечиви
доказателства, съдът стига до извода, че по време на настъпилото ПТП на
09.05.2020г. не е имало поставено обозначение на създалата се неравност на
мястото, където е настъпило произшествието. Длъжностните лица от администрацията на ответника са
бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП
и чл. 3 и
чл. 167 от ЗДвП,
т. е
налице е неизпълнение на законово задължение. Общината изпълнява посочените дейности чрез
служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
задължения. Общината носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при
действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място.
Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г. разрешение, собственикът на
вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза
вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. С оглед на това, че
наличието на неравност на пътното платно, явяваща се причина за настъпилото на 09.05.2020г.
ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община Стара
Загора е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, при наличие
на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. Позоваването
на ответника на подзаконови нормативни актове, касаещи задължения на дружества,
извършващи ремонти на пътища, респ. на водопроводи и др. мрежи, са ирелевантни,
тъй като касаят отношенията между общината и тези дружества.
Неоснователно се явява възражението на
ответника, касаещи липсата на данни относно скоростта, с която е бил управляван
увредения лек автомобил, както и дали е бил употребен алкохол. При направено
възражение за съпричиняване, в какъвто смисъл би
могло да се приемат възраженията, доказателствената
тежест пада върху страната, която е направила същото възражение. Не се събраха
доказателства относно управлението на автомобила при неразрешена скорост, както
и след употреба на алкохол. Механизма на настъпилото ПТП е изцяло изяснен,
както и представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, така
и от събраните гласни доказателства. Ирелевантно се
явява обстоятелството дали управлявания от ищцата Ш. автомобил е преминал през
въпросния участък/неравност на пътя/ или се е опитала да го заобиколи.
Същественото е, че причина за настъпването на ПТП е била необезопасената неравност на пътя. В съдебно заседание вещото
лице по съдебно автотехническата експертиза изразява
предположение, че водачът на лекия автомобил не навреме е видяла ремонтирания участък,
поради което е предприела рязко завиване, довело до последващото
преобръщане на автомобила. Именно ненавременното забелязване на неравността,
обосновава и извода, че същата е била необезопасена, при липсата на каквито и
да е обозначителни знаци или табели.
Ирелевантно е обстоятелството дали в Община Стара
Загора, рпесп. В Кметството на с. Загоре, общ. Стара
Загора, са постъпвали сигнали за
необезопасения участък. Видно от разпоредбите на посочените нормативни актове
отговорност за състоянието на пътната инфраструктура се носи от съответната
община, като неинформираността не е основание за освобождаване от отговорност.
С оглед на горните
мотиви, съдът стига до извода, че получените увреждания у ищците, както и
преживеният стрес, са вследствие настъпилото ПТП на 09.05.2020г. Видно от изслушаните
по делото съдебно психологична и съдебно медицинска експертизи, получените
увреждания отговарят да са вследствие посочените в исковата молба начин, време
и място на получаване. Тези настъпили вреди са вследствие противоправното
поведение на ответника, като увреждането е причинено от действието или
бездействието на служителите му. Не се събраха доказателства в обратна насока.
С оглед на
изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск по чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД се
явява основателен.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Според Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост", по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определянето на размера на обезщетението и
прилагането на критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
съдът намира, че следва да се отчетат следните обстоятелства:
На ищцата Ш. са причинени телесни увреждания,
довели до разстройство на здравето, травмата е относително болезнена,
оздравителният процес е бил сравнително продължителен, като все още не е
приключил. Ищцата продължава да изпитва болки в областта на шията, болки и
повишена чувствителност в теменната област, налице е удебеление
на първата междуфалангеална става на втория пръст на
лявата ръка. Вследствие преживявания от ищцата тежък стрес, нейната емоционална
лабилност е повишена, налице е повишена ситуативна и умерено повишена личностова
тревожност, умерено повишено чувство на безпокойство, неувереност и
несигурност, епизодично припомняне на травматичната ситуация. Видно от
свидетелските показания, ищцата все още изпитва страх при шофиране.
С
оглед на това съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищцата
Г.Ш. болки и страдания следва да бъде определено обезщетение в размер на 8000
лева, като в останалата част до претендираните 12 000 лева искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
По отношение на децата И. и М.: към датата на
настъпване на ПТП детето И. е било на приблизителна 11 годишна възраст, а
детето М. – на приблизително 9 годишна възраст. Двете деца са изживяли стрес със
силен интензитет по съдържание и емоционална наситеност, в резултат на което е
настъпила промяна в психичното им състояние.Този стрес не е отзвучал, като
видно от събраните гласни доказателства двете деца продължават да се страхуват
при пътуване. У децата се регистрират повишена емоционална лабилност, напрегнатост,
тревожност, страхови преживявания при епизодично
непроизволно припомняне на травматичната ситуация.
С оглед на изложеното, съдът счита, че за
справедливо репариране на претърпените от децата болки и страдания следва да
бъде определено обезщетение в претендирания за всяко
от тях размер – по 4 000 лв.
Към определените обезщетения следва се присъди и законната
лихва за забава. Вземането за лихва, релевирано с иска
по чл. 86 от ЗЗД,
има акцесорен характер, като за основателността му
следва да се установи наличието на главен дълг, а на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава от датата, на която е осъществено непозволеното увреждане, за което носи
отговорност – 09.05.2020 г.
С оглед изхода на
спора, следва ответникът да заплати на ищците направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Направените от ищците разноски
възлизат на 4311.50 лв., от които 2000 лв. за адв.
хонорар, 800 лв. за платена ДТ, 400 лв. за възнагр. за
съдебно медицинска експертиза, 1111.50 лв. за възнагр.
за съдебно психологична експертиза. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на платения от ищците адв. хонорар,
което съдът намира за неоснователност. Съобр. разп. на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за адвокат
възлиза на 1130 лв. В случая, следва да се вземе предвид, че осъществяваната
защита е за трима ищци, като делото се отличава с фактическа и правна сложност.
Поради това, съдът счита, че не следва да намалява размера на платения от
ищците адв. хонорар. При това положение, дължимите от
ответника в полза на ищците разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
възлизат на 3 449.20 лв.
На осн.чл. 78, ал.3 от ГПК следва ищците да заплатят на
ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете – сумата от 106 лв., в която сума е включено възнаграждението за
съдебно техническата експертиза и юриск.
възнаграждение в размер на 300 лв. /чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.
37, от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от НБПП/.
На осн. чл. 78, ал.10 от ГПК, на третото лице помагач не се
присъждат разноски.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Община Стара Загора, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 107,
ЕИК *********, представлявана от Кмета Живко Веселинов Т., да заплати на Г.И.Ш., ЕГН **********,***5, сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания, психично и емоционално разстройство, претърпени вследствие настъпило ПТП на 09.05.2020г. на пътя на с.
Загоре, общ. Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата,считано
от деня на увреждането – 09.05.2020г. г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 12
000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, бул. Цар Симеон Велики № 107, ЕИК *********, представлявана от Кмета
Живко Веселинов Т., да заплати на И.Б.Г.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Г.И.Ш.,
ЕГН **********, двете с адрес ***5, сумата
от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания, психично и емоционално разстройство, претърпени вследствие настъпило ПТП на 09.05.2020г. на пътя на с. Загоре,
общ. Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата,считано от деня на
увреждането – 09.05.2020г. г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, бул. Цар Симеон Велики № 107, ЕИК *********, представлявана от Кмета
Живко Веселинов Т., да заплати на М.Б.Г.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Г.И.Ш.,
ЕГН **********, двете с адрес ***5, сумата
от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания, психично и емоционално разстройство, претърпени вследствие настъпило ПТП на 09.05.2020г. на пътя на с. Загоре,
общ. Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на
увреждането – 09.05.2020г. г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора, с п.а.,
да заплати на Г.И.Ш., с п.а., на И.Б.Г.,
действаща чрез своята майка и законен представител Г.И.Ш., с п.а., и на М.Б.Г.,
действаща чрез своята майка и законен представител Г.И.Ш., с п.а., сумата от 3449.20 лв., представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА,
Г.И.Ш., с п.а., действаща лично
и в качеството си на законен представител на И.Б.Г. и на М.Б.Г.,*** сумата от 106 лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми могат да
бъдат платени за ищеца по следната банкова сметка:
***: ***,
BIC: ***,
открита на името на адв. Р.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването.
Делото е разгледано
и решено при участието на трето лице помагач – „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: