Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260000
гр.Д.
03.01.2025 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На девети декември 2024 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
гражданско дело *18 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.153 и сл. от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество
/ЗОНПИ-загл. изм.ДВ,бр.84/06.10.2023 г.,в сила от 06.10.2023 г./.Същото е
образувано по повод искова молба
вх.№8220/23.12.2019 г.,уточнена с молба вх.№1353/20.02.2020 г.,молба
вх.№3142/05.06.2020 г. и молба вх.№262051/24.11.2022 г.,с която са
предявени искове от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ/-гр.С. с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/,преименувана с
разпоредбата на §6 ал.1 от ПЗР на Закона
за противодействие на корупцията,обн.ДВ,бр.84/06.10.2023 г.,в сила от
06.10.2023 г.,срещу съпрузите Ю.В.Х. с ЕГН ********** и М.М.Х. с ЕГН **********,***,за
отнемане от ответниците в полза на държавата на имущество на обща стойност от 197 806,95 лв,както следва:
На основание чл. 142, ал. 2, т.1, във вр. с чл. 141 от
ЗОНПИ от Ю.В.Х.:
- Лек автомобил, марка „Мерцедес“,
модел „Ц 180“, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***
Пазарна стойност към настоящия
момент : 3 900 лв.
На основание чл.142 ал.2 т.2 във вр.с чл.141 от ЗОНПИ от Ю.В.Х. и М.М.Х.:
- Лек автомобил, марка „Ауди“,
модел „КУ 7“, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***.
Пазарна стойност към настоящия
момент: 34 000 лв.
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2,
във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Ю.В.Х. и М.М.Х.:
- Сумата в размер на 3 200 лв., представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „307
СВ“, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***.
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1,
във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Ю.В.Х.:
-Сумата в размер на 39 116,60 лв,представляваща
действителната стойност на недвижимия имот към датата на
отчуждаване,представляващ две полумасивни жилищни сгради, еднофамилни, първата
от които със ЗП 54,00 кв.м., втората със ЗП 12,00 кв.м., по документ за
собственост, а по скица – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
72624.612.205.1, със ЗП 106,00 кв.м., построена в общински ПИ № 72624.612.205,
с административен адрес гр. Д., ул. „Р.*.
- Сумата в размер на 39 116,60 лв., получена от трето лице,
подлежаща на отнемане в полза на държавата oт Ю.В.Х. по банкова сметка *** ***,
открита в СЖ „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, с титуляр Ю.В.Х., ЕГН **********.
-Сумата в размер на 17,25 лв,представляваща парични вноски
през 2010 г. и 2011 г., внесени от Ю.В.Х. по разплащателна сметка в лева с IBAN
***, открита в „ДСК“ ЕАД с титуляр Ю.В.Х., ЕГН **********
- Сумата в размер на 37 675,11 лв., представляваща парични
вноски през периода 2013 г. - 2016 г., внесени от Ю.В.Х. по разплащателна
сметка в лева с IBAN ***, открита в Банка „ДСК“ ЕАД с титуляр Ю.В.Х., ЕГН **********
- Сумата в размер на 33 308,69 лв., представляваща
трансферирани суми между сметки през периода 2013 г. - 2016 г., внесени от Ю.В.Х.
по спестовен влог в лева с № ***, открит в „ДСК“ ЕАД с титуляр Ю.В.Х., ЕГН **********
- Сумата в размер на 300 лв., получена от трето лице /С.Х./
- Сумата в размер на 7 000,60 лв., получена от свързано лице
/Е.Х./
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4,
във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от М.М.Х.:
- Сумата в размер на 172,10 лв., представляваща парична
вноска през 2018 г., внесена от М.М.Х. по разплащателна сметка в лева с IBAN ***,
открита в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с титуляр М.М.Х., ЕГН **********.
Претендират се от ищеца и сторените от него съдебно-деловодни
разноски,вкл. юрисконсултско възнаграждение.
С първоначалната искова молба са били предявени и искове на
основание чл.154 ал.2 от ЗОНПИ във връзка с чл.143 ал.1 т.1 от ЗОНПИ срещу съпрузите Ю.В.Х. и М.М.Х.,както и срещу
третото лице Е.В.Х. с ЕГН ********** ***,за установяване,че две полумасивни
жилищни сгради с административен адрес гр.Д.,ул.“Р.*представляват незаконно
придобито от двамата съпрузи имущество,и за обявяване недействителността спрямо
държавата на осъществени две сделки с горното имущество /дарение по нотариален
акт №31,т.VІІ,рег.№5201,дело №744/2015 г. на нотариуса Р.Г.и дарение по
нотариален акт *2,т.І,рег.№1166,дело №84/2015 г. на нотариуса Е. С./,респ. за
отнемане на горното имущество от двамата съпрузи.Тези искове обаче впоследствие
са оттеглени от КОНПИ /молба вх.№1996/17.03.2020 г.,молба вх.№3142/05.06.2020
г. и молба вх.№3852/30.06.2020 г./ и производството по тях и по отношение на
лицето Е.В.Х. е прекратено с определения на ДОС №352/19.05.2020 г. и №512/08.07.2020
г.
След изменение на исковите претенции /тяхното намаляване по реда на
чл.214 ал.1 от ГПК/ и частичен отказ от исковете на основание чл.233 от ГПК,по
които съдът се е произнесъл с определение,постановено в открито съдебно
заседание на 09.12.2024 г.,искането на КОНПИ се редуцира до следните претенции
за отнемане на незаконно придобито от ответниците Ю.В.Х. и М.М.Х. имущество на обща
стойност от 69691,61 лв:
На основание чл. 142, ал. 2, т.1, във вр. с чл. 141 от
ЗОНПИ от Ю.В.Х.:
- Лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***
Пазарна стойност към завеждане на
исковата молба: 2 778 лв /забел. в
първоначалната искова молба е обективирано искане за отнемане на автомобила от
двамата съпрузи,но впоследствие с оглед факта на придобиването му преди
сключване на брака е уточнено с молба вх.№1353/20.02.2020 г. на КОНПИ в
изпълнение на указания на ДОС,дадени с разпореждане №180/07.02.2020 г.,че се
претендира отнемане на горното МПС от ответника Ю.В.Х./;
На основание чл.142 ал.2 т.2 във вр.с чл.141 от ЗОНПИ от Ю.В.Х. и М.М.Х.:
- Лек автомобил, марка „Ауди“,
модел „КУ 7“, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***.
Пазарна стойност към завеждане на
исковата молба: 24 951 лв.
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2,
във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Ю.В.Х. и М.М.Х.:
- Сумата в размер на 2 848 лв,представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „307
СВ“, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***,отчужден с договор за
покупко-продажба от 25.09.2019 г.
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1,
във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Ю.В.Х.:
-Сумата в размер на 39 114,61 лв,представляваща
действителната стойност на недвижимия имот към датата на
отчуждаване,представляващ две полумасивни жилищни сгради, еднофамилни, първата
от които със ЗП 54,00 кв.м., втората със ЗП 12,00 кв.м., по документ за
собственост, а по скица – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
72624.612.205.1, със ЗП 106,00 кв.м., построена в общински ПИ № 72624.612.205,
с административен адрес гр. Д., ул. „Р.*.
В исковата молба е изложено,че с решение
№2241/25.09.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД-В.Т.уведомление
от Районна прокуратура-П. с вх.№УВКПКОНПИ-1346/23.10.2018 г. по описа на ТД-В.Т.за
това,че лицето Ю.В.Х. с ЕГН ********** е привлечен в качеството на обвиняем по
ДП №1492/2015 г. по описа на Районна прокуратура-П. за това,че:през периода
01.03.2015 г.-09.05.2015 г. в с.Г.М.,област П. и гр.Н.,Република Франция в
съучастие като извършител с А.М.О.-извършител от с.Г.М. чрез въвеждане в
заблуждение,използване на принуда и противозаконно лишаване от свобода
набирал,транспортирал,като на 03.04.2015 г. превел през границата на Република
България до гр. Н.,Република Франция и укривал отделно лице-пълнолетната Л.А.М.от
с.Г.М.,област П.,с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от
съгласието й-престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2,
т. 2, пр. 1 и пр. 2, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.Престъплението попадало в обхвата на чл.108 ал.1 т.5 от ЗПКОНПИ /сега
ЗОНПИ/.С Протокол №ТД07ЛО/УВ-8484/05.11.2018 г. била образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Ю.В.Х..Изложението на обстоятелствата в исковата молба включва детайлни данни
за гражданското състояние на проверяваното лице /женен,акт за брак №***/07.07.2013
г.,съпруга-М.М.Х. и деца-синове К.Ю.В. с ЕГН ********** и К. Ю.В. с ЕГН **********/.Посочено
е,че проверката е започнала на 05.11.2018 г.,като периодът на същата е от
05.11.2008 г. до 05.11.2018 г.Подробно са проследени регистрацията на
проверяваното лице като земеделски производител,извършените от проверяваното
лице и съпругата му сделки с недвижими имоти и МПС,всички доходи на
ответниците,приходи и източници на финансиране,движението по банковите им
сметки,проследени са и разходите на ответниците и домакинството им.Въз основа
на анализа е достигнат извод за значително несъответствие между имущество и
нетен доход на проверяваното лице в размер на 288 515,28 лв за целия
проверяван период,което обосновавало наличие на предпоставките на закона за
отнемане на описаното по-горе имущество от двамата ответници.
В отговора си на исковата молба ответникът Ю.В.Х.
изразява становище за неоснователност на исковете.Счита,че не е налице соченото
от КОНПИ несъответствие между имущество и нетен доход през проверявания
период.Описаното в исковата молба имущество не подлежало на отнемане,тъй като
било придобито със средства от законни източници или било трансформирано от
такива.Конкретно се оспорва,че постъпилите по сметките на ответника вноски от
трети лица са от незаконен източник.Сумата от 7000,64 лв,внесена от брата на
ответника по сметката му в Банка ДСК на 01.04.2016 г.,му била предоставена
безвъзмездно и нямало основание да се презюмира,че е от незаконна
дейност.Братът на ответника Е.Х. работел във Великобритания от повече от 20
години и редовно му предоставял парични средства при необходимост.Сумата от
39 116,60 лв,внесена по сметка на ответника в СЖ Експресбанк на 26.09.2018
г. от Е.С.,била получена от ответника авансово като продажна цена по договор за
продажба на недвижим имот в гр.Д.,ул.“Р.“ *.Оспорва се,че внесените от самия
ответник суми по негови банкови сметки са от незаконен източник.Неправилно бил
извършен анализ на разполагаемите средства на ответника към датата на внасянето
на сумите по банковите му сметки.Една част от сумите били изтеглени от
ПОС-терминали и АТМ-устройства.С тези суми ответникът разполагал в брой и могъл
да ги внесе по сметките си отново или да ги използва за закупуване на активи
или за разходи за издръжка.Внесените суми по сметки на ответника били от
законен източник-работа в България,Великобритания и Германия,както и от дарения
от брат му Е.Х. и от баща им В.Х.Х..Оспорват се начислените разходи за престой
в чужбина.В посочените периоди 2015-2016 г. ответникът пребивавал в България и
в чужбина,като при престоя си във Великобритания живял при родителите си,които
живеели в Лондон от 20 години.Поради последното същият нямал разходи,обичайни
за гражданите на съответната държава,тъй като бил част от общото домакинство на
близките си.Ответникът твърди,че е придобил двете полумасивни жилищни сгради в
гр.Д.,ул.“Р.*със законни средства.През 2013 г. сградите били закупени на името
на ответника,но със средства от брат му.Последният не можел да придобие имота
на свое име,тъй като във Великобритания получавал помощи за безработни и се
опасявал дали това няма да му създаде пречки.Поради горното през 2015 г.
ответникът дарил имота на брат си.След месец обаче решили да продадат имота.Тъй
като братът на ответника се опасявал да продаде имота от негово име,той пък го
дарил на ответника през 2015 г.,който вече го продал през 2019 г.Неправилен бил
анализът на ищеца досежно средствата по придобиване и отчуждаване на горния
имот.Кумулирането на сума за отнемане в размер на 78 233,20 лв и
непризнаване на сума от 39 116,60 лв като приход не съответствало на
законовата конструкция-отнемане на незаконно придобито имущество.Искането за
отнемане на двата леки автомобила било неоснователно,тъй като същите били
придобити със законни доходи на ответника-от работа в България и чужбина и от
подпомагане от неговите роднини и близки в чужбина.Неоснователни били и
претенциите за отнемане на парични средства,като детайлно относно всяка сума се
сочи законен източник на придобиване.На отнемане подлежали само налични към
датата на завеждане на делото парични суми,а не всички посочени от ищеца били
налични към посочения момент.
В отговора си на исковата молба ответницата М.М.Х.
чрез особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК оспорва исковете като
неоснователни.Също твърди,че не е налице соченото от КОНПИ несъответствие между
имущество и нетен доход на ответниците през проверявания период,както и че
имуществото на ответниците било придобито изцяло със средства от законни източници.Тъй
като на отнемане подлежало само налично в края на проверявания период и към
датата на предявяване на исковете имущество,не подлежала на отнемане сумата от
39 116,60 лв-действителна стойност на отчуждения имот в гр.Д.,ул.“Р.*/имотът
не бил наличен към датата на предявяване на исковете/;неоснователно горната
сума се претендирала два пъти-веднъж като равностойност на отчуждения имот и
втори път като налична сума по банкова сметка /***/.Останалите суми,за чието
отнемане се настоява,също не били налични и не подлежали на отнемане от двамата
съпрузи.Двата автомобила не подлежали на отнемане,тъй като не било доказано
значително несъответствие по смисъла на закона и горните МПС не се явявали
незаконно придобито имущество.
Като обсъди събраните по делото
доказателства,съдът установи следното от фактическа и правна страна:
Настоящото производство попада в приложното
поле на действащия от 19.01.2018 г. Закон за отнемане на незаконно придобитото
имущество /загл. изм.ДВ,бр.84/06.10.2023 г.,в сила от 06.10.2023 г./.Обявление
по чл.155 ал.1 от ЗОНПИ за образуване на делото е обнародвано в ДВ,бр.105/19.12.2023
г.,като до приключване на съдебното дирене в първата инстанция трети лица не са
предявили самостоятелни права върху претендираното от КОНПИ за отнемане
имущество.
Проверката е започнала при условията на чл.110
от ЗОНПИ въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ-В.Т.уведомление от Районна
прокуратура-П. с вх.№УВКПКОНПИ-1346/23.10.2018 г. за привличане на ответника Ю.В.Х.
като обвиняем по образувано досъдебно производство №1492/2015 г. по описа на РП-П.
за престъпление по чл.159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1
и пр. 2, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК,попадащо в обхвата
на чл.108 ал.1 т.5 от ЗОНПИ.С Протокол изх.№ТД07ЛО/УВ-8484/05.11.2018 г. на
директора на ТД на КОНПИ-В.Т.е образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на
ответника Ю.В.Х..Извършената проверка обхваща периода от 05.11.2008 г. до 05.11.2018
г.Не е спорно по делото,че през проверявания период ответникът Ю.В.Х. е сключил
на 07.07.2013 г. граждански брак с ответницата М.М.Х..Двамата имат родени две
деца по време на проверявания период-К.с ЕГН ********** и К. с ЕГН **********.
Съобразно резултата от проверката с решение №2241/25.09.2019
г. на КОНПИ е образувано производството срещу Ю.В.Х. за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество,като е взето и решение №3196/18.12.2019
г. за предявяване на настоящите искове.Исковата молба е постъпила в съда на 23.12.2019
г.
Според неоспореното от страните заключение по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза /вх.№260753/24.09.2024 г.-на листи
912 и сл. от делото/,изготвено от вещото лице Е.Й.,в края на проверявания период /към 05.11.2018 г./ наличното имущество
на ответниците,включващо налични суми /по банкови сметки и в брой/,дялове,налични
недвижими и движими вещи,е на стойност
126 905,31 лв,от които 39 114,61
лв левова равностойност на 19 998,98 евро по сметка на Ю. В.Х. в СЖ
„Експресбанк“ АД;20,70 лв по сметка на М. М.Х. в „Юробанк България“ АД;налични
МПС на стойност 59 770 лв /6 700 лв пазарна стойност към датата на
придобиване на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№***;48 054 лв пазарна
стойност към датата на придобиване на лек автомобил „Ауди“ с рег.№***;5 016
лв пазарна стойност към датата на придобиване на лек автомобил „Пежо“ с рег.№***/;наличен
недвижим имот /две полумасивни жилищни сгради в гр.Д.,ул.“Р.“ */ с пазарна
стойност към датата на придобиване от 28 000 лв.Налично в края на
проверявания период имущество на стойност 126 905,31
лв не може да формира значително несъответствие между нетните доходи на
ответниците и имуществото им в размер над 150 000 лв по смисъла на §1 т.3
от ДР на ЗОНПИ.
С Тълкувателно решение №4/18.05.2023 г. по тълк.д.№4/2021
г. на ОСГК на ВКС е прието,че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4
от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ и не участват при определяне размера на
несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му,в случай че те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период,както и не
подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените
суми с неустановен законен източник,както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество,за което не е установен
законен източник на средства за придобиването му,в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество.За да приеме горното задължително
тълкуване на закона,ВКС е съобразил,че незаконно придобито и подлежащо на
отнемане може да е само имуществото,влязло в патримониума на проверяваното лице
през изследвания период,което е налично и в края му-което съществува в
патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания
период,към който момент може да бъде установено съответно превишение и
релевантното несъответствие;само ако такова превишение и релевантно
несъответствие бъде установено,може да се предположи,че наличното имущество в
края на изследвания период е незаконно придобито.Имущество,което е напуснало
патримониума на проверяваното лице,не може да бъде отнето от него-ако то се
намира в свързани лица,се отнема от тях;ако е отчуждено в полза на трети лица,на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество,когато отчуждаването
е противопоставимо на държавата;ако отчуждаването не е противопоставимо на
държавата,имуществото се отнема от „приобретателя“.Относно преминалите през
банковите сметки на проверяваното лице и членовете на семейството му парични
средства ВКС е посочил,че постъпилите суми по банкови сметки стават част от
имуществото на проверяваното или свързаните с него лица,тъй като това са техни
вземания от съответната банка.С изтеглянето на суми и с извършването на преводи
обаче тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество.Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията,ако
такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства
са движими вещи до момента,в който са в наличност/.Ако те са налице в края на
изследвания период,формират несъответствие и подлежат на отнемане при наличие
на съответните законови предпоставки.Имуществото,което подлежи на отнемане,и
значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика,обосноваваща отнемането.Законодателят
е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период,който
не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи.Преминаването
на суми по банкови сметки,които като краен резултат не са увеличили актива,не
следва да се включват в него независимо от техния размер.При тълкуването на
закона с цитираното тълкувателно решение ВКС е приел още,че стoйнocттa на т.
нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие,означаващо
превишаване с най-малко 150 000 лв стойността на имуществото (не на сбора на
разходите ) над общата стойност на нетния доход за проверявания период.Едва
когато такова несъответствие е налице,на проверка подлежи какви са доходите на
проверяваното лице за изследвания период,какъв е източникът на тези доходи и
дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
От така възприетото от ВКС разбиране на
понятието „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗОНПИ следва,че евентуален „нетен
доход“ /с дефиниция в §1 т.8 от ДР на ЗОНПИ/ в отрицателен размер не съставлява
„имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично
имущество.Евентуална разлика с отрицателен знак,получена при изваждането на
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и
членовете на семейството му от установените техни доходи,приходи или източници
на финансиране,ще е доказателство за неизяснен източник на средства за
съществуването на проверяваното лице и семейството му,но не представлява
обогатяване,което да е налично,респ. да е „имущество“ по смисъла на
ЗОНПИ.Изхождайки от задължителните указания по тълкуването на закона,дадени с
цитираното по-горе тълкувателно решение,като имущество,придобито от ответниците
през проверявания период,в случая следва да бъде съобразено само онова,което е
налично в края на проверявания период и то е на обща стойност 126 905,31 лв.При тази стойност на
наличното имущество в края на периода е невъзможно математически да се получи „значително
несъответствие“ от над 150 000 лв по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ.Съгласно
легалната дефиниция,установена с §1 т.8 от ДР на ЗОНПИ,„нетни доходи“ са
доходи,приходи или източници на финансиране,намалени с размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството
му.Следователно нетният доход по смисъла на тази разпоредба е превишението на
общия размер на приходите /т. нар. „брутен доход“/ над общия размер на
разходите през проверявания период,т.е. оставащите свободни,разполагаеми
средства,които могат да са нулева,но не и отрицателна величина /решение
№50130/03.01.2024 г. по гр.д.№5134/2021 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Дори да се
приеме,че нетният доход на ответниците е минималната нулева величина,при
съпоставянето му с наличното в края на проверявания период имущество на
стойност 126 905,31 лв няма как
да се формира несъответствие от над 150 000 лв.При очевидна липса на
изискуемото несъответствие не се налага да се изследват в детайли и не подлежат
на изследване доходите на ответниците,приходите или източниците на финансиране,както
и обичайните и извънредни разходи,за да се установи нетният им доход.Отнемане
може да бъде извършено само в случай,че имуществото в края на проверявания
период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това
увеличение надхвърля посочения в §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв.Такова
увеличение в случая не е налице,поради което исковете за отнемане не могат да
бъдат уважени.Същите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход от спора в тежест на Комисията следва да се възложи следващата се за
производството държавна такса в размер на 2 787,66 лв /4% от цената на исковете
от 69 691,61 лв/ на основание чл.157 ал.2 от ЗОНПИ.На основание чл.78 ал.3 и
ал.4 от ГПК ответниците по делото имат право на всички сторени от същите
съдебно-деловодни разноски-съразмерно на прекратената част от производството
поради частичен отказ от исковете и съразмерно на останалата отхвърлена част от
исковете,каквито разноски изрично са претендирани от ответника Ю.В.Х..Ответницата
М.М.Х. не е претендирала присъждане на разноски,доколкото е представлявана в
производството по делото от особен представител и не е сторила разноски.На
ответника Ю.В.Х. следва да се присъдят следните разноски:380 лв възнаграждение
за вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза;400 лв възнаграждение за
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза;3 000 лв адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС,изплатено от ответника съгласно фактури и приложени
към тях фискални бонове на листи 955 и 956 от делото.
Ищецът КОНПИ с оглед изхода от спора няма
право на разноски и такива не следва да се присъждат.
Наведено е от ищеца по делото
КОНПИ възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от
ответника Ю. В.Х. адвокатско възнаграждение,като се настоява с молба
вх.№260895/04.12.2024 г. за намаляването му при съобразяване на решение на СЕС
по дело С-438/2022 г.Възражението е неоснователно и следва да се остави без
уважение при следните съображения:
Съгласно задължителното
тълкуване,дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г.,въведеният с
разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско
възнаграждение-в размер не по-нисък от минималния,определен в Наредба №1/09.07.2004
г.,следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по
смисъла на чл.101 пар.1 от ДФЕС.Посоченото разрешение означава,че при
преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната,в чиято полза е разрешен спорът,и при
приложение на разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК съдът не е обвързан от
посочените в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатското
възнаграждение.Съгласно решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №1/09.07.2004
г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи,което е
забранено от член 101 параграф 1 от ДФЕС,имащ директен ефект в отношенията
между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.В решението на
СЕС е посочено,че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на
потребителите,което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на
конкуренцията независимо от размера на определената минимална цена,като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на „легитимни цели“.С оглед задължителния характер на даденото от
СЕС тълкуване на чл.101 пар.1 от ДФЕС определените с Наредба №1/09.07.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда при
извършване на преценката му по чл.78 ал.5 от ГПК /определение №2909/08.11.2024
г. по т.д.№1379/2023 г. на І т.о.,ТК на ВКС;определение №2908/08.11.2024 г. по
т.д.№1579/2023 г. на І т.о.,ТК на ВКС;определение №2741/22.10.2024 г. по
ч.т.д.№1433/2024 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС;определение №4974/01.11.2024 г. по
ч.гр.д.№4122/2023 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;определение №5006/05.11.2024 г. по
ч.гр.д.№2100/2024 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС/.
Същевременно посочените в
Наредба №1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения следва
да се ползват от съда като ориентир при оценяване на положения от адвоката
труд.Цитираната Наредба предвижда при цена на предявения иск от 69691,61 лв
минимално възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата в размер на 6 225,33 лв без ДДС,респ. 7 470,40
лв с вкл.ДДС.В случая ответникът Х. е
заплатил на упълномощения от него адвокат възнаграждение много под минимума
/повече от два пъти по-малко от минимума/ в размер на 3 000 лв с вкл.ДДС.Спорът
има висока фактическа и правна сложност,проведени са четири открити съдебни
заседания,на които пълномощникът на ответника е присъствал и е извършвал
активно процесуални действия.Поради изложеното изплатеното от ответника Х.
адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не подлежи на намаляване.
Неоснователни са доводите на ищеца КОНПИ
/съдържащи се едва в писмената защита/,че ответниците въпреки изхода от спора
следва да понесат разноските за производството при приложение разпоредбата на
чл.156 ал.6 от ЗОНПИ.Съгласно чл.156 ал.6 от ЗОНПИ когато ответникът представи
пред съда доказателства,които е могъл да представи с декларациите по чл.136 или
137 от закона и не са събрани по независещи от Комисията причини,съдът може да
му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода по спора.Разпоредбата
на чл.156 ал.6 от ЗОНПИ предвижда,че ответникът понася отговорността за
разноските по делото,сторени от Комисията,когато искът за отнемане на имущество
в полза на държавата е отхвърлен,но причината за това е единствено в
поведението на ответника.Настоящата хипотеза не е такава.Дори и ответниците да
са депозирали доказателства за техни допълнителни приходи и източници на
финансиране едва в хода на настоящото исково производство,не тези доказателства
обосновават отхвърляне на исковете,а констатациите за стойността на наличното
имущество на същите в края на проверявания период,която стойност,както и
съдържанието на наличното имущество,са били известни на Комисията преди
завеждане на делото.Постановяването на ТР №4/18.05.2023 г. по тълк.д.№4/2021 г.
на ОСГК на ВКС,което обосновава частичния отказ от исковете на КОНПИ,а също и
отхвърлянето на исковете,останали предмет на производството,не може да се
третира като новонастъпило в хода на производството обстоятелство/факт от
значение за спора,което да обоснове отговорност за разноските на ответниците,поначало
станали причина с поведението си за завеждане на делото.Само ако
новонастъпилият в хода на производството факт,обосновал отказ/оттегляне на иска
или отхвърляне на иска,се корени в поведението на ответниците,може да се
възложи в тежест на последните отговорността за разноски въпреки прекратяване
на производството или отхвърляне на иска.Не ответниците са провокирали
постановяването на цитираното тълкувателно решение в хода на
производството.Освен това тълкувателното решение не е факт от обективната
действителност-част от предмета на спора,чието настъпване да е станало причина
за настоящото развитие на делото и изхода от спора.Само новонастъпили факти и
обстоятелства,зависещи от поведението на ответниците и водещи до погасяване на
заявеното спорно право,могат да обосноват понасяне на разноските от
ответниците.Фактическата обстановка по делото не е променена от началото на
производството до приключването му в първата инстанция,т.е. няма новонастъпили
факти от значение за развитието на спора /довели до неговото частично
прекратяване и частично отхвърляне на исковете/,които да се коренят в
поведението на ответниците.ТР на ОСГК на ВКС осъществява тълкуване на закона
във вида и съдържанието му както към момента на завеждане на делото,така и в
хода на производството.То не променя релевантните за спора факти от обективната
действителност,а само дава насоки за тяхното тълкуване и за прилагане на закона
спрямо тях.В този смисъл същото не може да обоснове разместване на
отговорността за разноски в процеса.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на
основание чл.153 ал.1 от ЗОНПИ,предявени от Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество /КОНПИ/,БУЛСТАТ
********* със седалище гр.С.,пл. „С.Н.*,с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/,срещу Ю.В.Х. с ЕГН **********
и М.М.Х. с ЕГН **********,***,за отнемане от ответниците в полза на държавата
на имущество на обща стойност от 69 691,61 лв,както следва:
На основание чл. 142, ал. 2, т.1, във вр. с чл. 141 от
ЗОНПИ от Ю.В.Х.:
- Лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***
Пазарна стойност към завеждане на
исковата молба: 2 778 лв
На основание чл.142 ал.2 т.2 във вр.с чл.141 от ЗОНПИ от Ю.В.Х. и М.М.Х.:
- Лек автомобил, марка „Ауди“,
модел „КУ 7“, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***.
Пазарна стойност към завеждане на
исковата молба: 24 951 лв.
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2,
във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Ю.В.Х. и М.М.Х.:
- Сумата в размер на 2 848 лв,представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „307
СВ“, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***,отчужден с договор за
покупко-продажба от 25.09.2019 г.
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1,
във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Ю.В.Х.:
-Сумата в размер на 39 114,61 лв,представляваща
действителната стойност на недвижимия имот към датата на
отчуждаване,представляващ две полумасивни жилищни сгради, еднофамилни, първата
от които със ЗП 54,00 кв.м., втората със ЗП 12,00 кв.м., по документ за
собственост, а по скица – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
72624.612.205.1, със ЗП 106,00 кв.м., построена в общински ПИ № 72624.612.205,
с административен адрес гр. Д., ул. „Р.*.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КОНПИ/,БУЛСТАТ *********,със
седалище гр.С.,пл. „С.Н.* да
заплати на Ю.В.Х. с ЕГН ********** *** сторени в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 3 780 лв /три хиляди седемстотин
и осемдесет лева/,от които 380 лв възнаграждение за вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза;400 лв възнаграждение за вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза и 3 000 лв адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КОНПИ/,БУЛСТАТ *********,със
седалище гр.С.,пл. „С.Н.* да заплати по сметка на Д.кия окръжен съд
държавна такса за водене на делото в размер на 2 787,66 лв /две хиляди
седемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд-гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: