Решение по дело №52326/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3996
Дата: 28 април 2022 г.
Съдия: Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Дело: 20211110152326
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3996
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110152326
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 124, вр. чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.411 КЗ, вр. чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена след проведена
процедура по чл.410 и сл. ГПК по ч.гр.д.№34170/2021г. по описа на СРС, 25 с-в, от
ЗАД „ф-ма“ АД, ЕИК ********* срещу ЗД „ф-ма“, ЕИК ******, за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 300лв., представляваща
останало регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ в полза на собственик на лек автомобил марка „А“, модел „*“, с рег. № *****,
което МПС е увредено при ПТП от 02.04.2016г., настъпило по вина на водач на
автомобил марка „В“, модел „21053“, с рег. № ****, застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.06.2021 г., както и сумата от 91,42 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г.
В исковата молба се посочва, че във връзка с процесното ПТП при ищеца била
образувана ликвидационна преписка № 14016030100332, по която на застрахования
била преведена сумата от 4859,69 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на
15 лв. След представена регресна покана за доброволно изпълнение ответното
дружество ЗД „ф-ма“, ЕИК ****** заплатило посочената сума. Поддържа, че във
връзка с горепосочената щета е направено допълнително искане за извършване на
допълнителен оглед на заден ляв (външен) стоп, като след извършен контролен оглед
1
на 11.10.2016 г. е взето решение за подмяната му, за което на автосервиз „ф-ма“ била
преведена сумата от 300 лв. Заявява, че с покана с изх. № Л-11416 от 21.11.2016 г.,
получена от ответника на 28.11.2016 г., същият е бил поканен да му възстанови
изплатеното от него обезщетение в размер на 300 лв. Претендират се и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото от ЗД „ф-ма“, ЕИК ****** е постъпил
писмен отговор, с който оспорва механизма на ПТП. Твърди, че не е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите
елементи, в това число противоправност и вина на водача на МПС. На първо място се
посочват нередовности на исковата молба – непълно описание на механизъм на ПТП,
поради което и защитата на ответника била затруднена. Счита, че са надписани
ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и
части, които не са били увредени в периода на действие на застраховката за процесния
автомобил. Заявява, че не е изпаднал в забава, поради което не дължи заплащането на
същата. На следващо място исковете се оспорват по размер. Релевирано е възражение
за изтекла погасителна давност. Претендират се и направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е прието и приложено ч.гр.д.№34170/2021г. по описа на СРС, 25
състав, от материалите по което се установява, че същото било образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на ЗАД „ф-ма“ АД
/ищец по делото/ срещу ЗД „ф-ма“ /ответник по делото/ за посочените суми. В полза на
ЗАД „ф-ма“ АД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта,
поради което с разпореждане съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Исковата молба,
предмет на настоящото производство е подадена в срок.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
Комбинирана застрахователна полица №0306Х0185782 от 17.02.2016г. за застраховки Каско
и Злополука, че между ищеца ЗАД „ф-ма“ АД и С Г Д е налице сключен договор за
застраховка „Каско” по отношение на л.а „А“, модел „*“, с рег. № *****, за срока от
17.02.2016г. до 16.02.2017г., като ЗАД „ф-ма“ АД се е задължило да покрие всички
увреди на автомобила до размер на определена застрахователна сума 12500лв. От страна на
ЗД „ф-ма“ не е оспорено наличието на соченото застрахователно правоотношение и не са
наведени твърдения за липса на заплатена застрахователна премия, поради което следва да
се приеме, че договорът е действал между страните за посочения по-горе срок.
2
С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните на обстоятелствата, че ЗД „ф-ма“ е застраховател по валиден
към момента на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за
автомобил „В“, модел „21053“, с рег. № **** и ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в посочения с исковата молба размер.
По делото е представен Протокол за ПТП №1582819 от 02.04.2016г., от който се
установява, че на посочената дата на ПП I-4 км 115+300, на територията на община ВТ е
настъпило ПТП между л.а.„В“, модел „21053“, с рег. № **** и л.а. „А“, модел „*“, с рег.
№ *****, като в протокола е описан следния механизъм на ПТП: л.а. „В“, модел „21053“, с
рег. № **** при движение в колона от МПС, в участък от пътя в ремонт, поради
неспазване на необходимото безопасно разстояние, блъска отзад спиращия пред него
л.а. „А“, модел „*“, с рег. № *****.
В Протокол за ПТП са вписани видимите щети по двете превозни средства – по л.а.
„В 21053“ – деформации на цяла предна част – броня, капак, фарове, а по л.а. „А *“
деформации в задна част - броня, капак, стоп светлини, спукано/деформирано задно стъкло.
В Уведомление-декларация за щета по застраховка Каско, подадено на 04.04.2016г.,
собственикът на л.а. „А *“ е посочил увреди по задни броня, калник, стъкло, стопове и
ауспуси.
Представен е Опис на претенция №14016030100332-01/04.04.2016г. от който се
установява, че стоп ляв външен в бил определен за подмяна.
Представено е искане от С Г Д от 27.04.2016г. за извършване на допълнителен
оглед, в което е посочено, че при сглобяване на задна броня е установено отлепяне на
заден ляв (външен) стоп, поради което моли за извършване на допълнителен оглед. От
опис-заключение по щета от 27.04.2016г. е видно, че такъв оглед е извършен и е приета
нужда от смяна на задна лява светлина. С искане от 16.09.2016г. С Г Д отново е поискал
допълнителен оглед, като е посочил, че отремонтирания ляв външен стоп не е в нужното си
състояние, поради това, че не е прилепнал добре към основата. От опис-заключение по щета
от 11.10.2016г. е видно, че е констатирано,че стоп ляв външен следва да се подмени и
увредения и предвиден за подмяна стоп следва да се върне в ЗАД „ф-ма“ АД за съхранение
след подмяната му. От представена фактура №********** от 17.10.2016г., издадена от
„ф-ма“ ЕООД е видно, че стойността на външен заден ляв стоп е 300лв. с ДДС, като от
страна на ЗАД „ф-ма“ АД се доказва заплащането й в полза на С Г Д. Във фактурата е
включена и сума за друг ремонт на л.а. „А *“.
Според заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза,
което съдът като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните кредитира,
механизмът на пътно-транспортното произшествие, описан в ПТП, съответства на
описаните от застрахователя повреди по л.а. „А *“, които се намират в зоната на удара и са
в пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, в това число и заден ляв
външен стоп. Вещото лице е определило стойност на ремонт на автомобила по средни
3
пазарни цени към датата на ПТП на нанесените вреди в размер на 5093,52лв. Посочва се, че
при справка по номера на рамата на л.а. „А *“ е установено, че оригинален заден ляв
външен стоп е с цена от 1000,39лв. с ДДС. А в случая е вложена алтернативна част на
стойност 300лв.
Не се спори по делото, че от страна на ЗД „ф-ма“ е заплатена сума в размер на
4859,69лв. с включени 15лв. ликвидационни разходи по регресна претенция на ЗАД „ф-ма“
АД за заплатено застрахователно обезщетение в полза на собственика на л.а. „А“, модел
„*“, с рег. № *****. От САТЕ е видно, че стойността необходима за възстановяване на л.а.
„А“, модел „*“, с рег. № ***** , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е 5093,52лв., в която сума е включена и стойността на заден ляв външен стоп като
алтернативна част.
Настоящия състав намира, че по делото се установи, че увредата на заден ляв външен
стоп е причинена при настъпване на процесното ПТП. От искане на С Г Д от 27.04.2016г. за
извършване на допълнителен оглед е видно, че увредата на заден ляв външен стоп е
установена на по-късен етап от първоначалния оглед,а именно при сглобяване на бронята.
Това обаче не променя обстоятелството, че стопът е бил увреден именно при ПТП и се е
дължало заплащане на обезщетение и за него. От опис на дейностите и стойност, издаден от
„ф-ма“ ЕООД, към датата на приемане на л.а. „А *“ за ремонт – 19.04.2016г., на стр.56 от
делото, е видно, че заден ляв външен стоп е бил ремонтиран, но не и подменен и
следователно в първоначално определеното, и възстановено по регресна претенция от ЗД
„ф-ма“, обезщетение не е включена сума за стойност на детайла при подмяна.
Тази стойност обаче се е дължала, независимо от по-късното констатиране на
увредата. При първата подмяна на заден ляв външен стоп не е определено обезщетение за
това, а такова е определено чак след повторната смяна след искане от 16.09.2016г. на С Г
Д за допълнителен оглед. За периода от 27.04.2016г. до 16.09.2016г. действително е изминал
определен период от време, но в случая не се касае за нова увреда, а за подмяна на
некачествен вложен детайл, който е бил увреден при ПТП и за който не е заплащано
обезщетение.
Поради изложеното сумата от 300лв. е дължима от ЗД „ф-ма“ в полза на ЗАД „ф-
ма“ АД.
По отношение на възражение за изтекла погасителна давност. ЗАД „ф-ма“ АД е
встъпило в правата на С Г Д считано от заплащане на обезщетение в размер на 300лв. на
08.11.2016г. Считано от посочената дата тече срока на общата 5 годишна давност, който към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 15.06.2021г. не е
изтекъл.
Поради изложеното предявения иск следва да се уважи.
По отношение на това било ли е ответното застрахователно дружество в забава към
момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и от кога,
4
настоящия състав намира, че по делото се установява, че ответното дружество е получило
покана за плащане на сумата от 300лв. на 28.11.2016г., което се установява от поставен
входящ номер от ЗД „ф-ма“ върху регресната покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412 ал. 3 от КЗ застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента следва да определи и изплати
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от получаване на поканата с преписката, когато
същата съдържа всички необходими документи, доказващи отговорността му. Поканата е
получена на 28.11.2016г. и не се представят доказателства, нито се правят твърдения по
преписката да са били на лице пропуски на ищеца по надлежното й окомплектоване. Не се
представят доказателства за плащане в определения от КЗ 30 дневен срок, нито до момента
на приключване на съдебното дирене, поради което към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение - 15.06.2021г. ответникът е бил в забава и доколкото не
се представят доказателства за обективна невъзможност за заплащане на сумата към
посочения момент, то дружеството е станало причина за завеждане на делото.
С оглед на изложеното предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД се явява
основателен, като при липса на доказателства за размера на вземането, съдът при използване
на онлайн калкулатор на сайта на НАП, определя дължимата лихва в размер на заявената,
поради което предявения иск следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на сумата от 25лв. за
заплатена държавна такса и 200лв. за депозит за работа на вещо лице, както и на основание
чл.78, ал.8 ГПК 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът дължи и разноските по ч.гр.д.№34170/2021г. по описа на СРС, 25 състав
- 25лв. за заплатена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от ЗАД „ф-ма“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”С К” №2 срещу ЗД „ф-ма“, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д Б“ №, че ЗД „ф-ма“ дължи
на ЗАД „ф-ма“ АД сумата от 300лв., представляваща останало регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на собственик
на лек автомобил марка „А“, модел „*“, с рег. № *****, което МПС е увредено при
ПТП от 02.04.2016г., настъпило по вина на водач на автомобил марка „В“, модел
„21053“, с рег. № ****, застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
5
15.06.2021 г., както и сумата от 91,42 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г. , за които суми по ч.гр.д.№34170/2021г. по описа на СРС,
25 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „ф-ма“, ЕИК ****** да заплати на ЗАД „ф-ма“ АД, ЕИК
*********, направените по ч.гр.д.№34170/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в
размер на 25лв. за заплатена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „ф-ма“, ЕИК ****** да заплати на ЗАД „ф-ма“ АД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 225лв. за заплатена
държавна такса и депозит за работа на вещо лице, както и на основание чл.78, ал.8 ГПК
100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6