РЕШЕНИЕ
№ 1470
гр. Пловдив, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502087 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора
Р. П. Н., ЕГН - ********** срещу Решение № 2626 от 08.06.2023 г. по гр.д. № 10 200/2022 г.
на РС – Пловдив, с което по предявения от „ У.Е. „ ЕООД, ЕИК *** в качеството му на
цесионер на основание договор за цесия от *** г. срещу въззивника иск с правно основание
чл. 422 от ГПК е признато за установено, че Н. дължи на ищцовото дружество паричното
вземане, предмет на издадена по ч.гр.д. № 8202/2022 г. на РС - Пловдив Заповед по чл. 410
от ГПК с № 4147/06.06.2022 г., а именно сумата 124, 49 лв. – незаплатени електронни
съобщителни услуги за период на потребление 23.03.2019 г. – 21.06.2019 г., на основание
сключен между Н. и „ Българска Телекомоникационна Компания „ ЕАД Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата *** г. с
допълнително споразумение от *** г., за което вземане издадени данъчни фактури № *** г.,
№ *** г. и № *** г., ведно със законната лихва върху дължимата сумата, считано от
03.06.2022 г. / датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /до окончателното
изплащане, и съответно на този резултат е осъден въззивника да заплати на въззиваемото
дружество деловодни разноски за заповедното и въззивното производство в размер на 410
лева.
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за
неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер
на 180 лева.
Съдът установи следното:
1
Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ У.Е. „ ЕООД, ЕИК
*** в качеството му на цесионер на основание договор за цесия от *** г. срещу въззивника
иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за признаване за установено, че ответникът Р. П.
Н., ЕГН - ********** дължи на ищцовото дружество паричното вземане, предмет на
издадена по ч.гр.д. № 8202/2022 г. на РС - Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК с №
4147/06.06.2022 г., а именно сумата 124, 49 лв. – незаплатени електронни съобщителни
услуги за период на потребления 23.03.2019 г. – 21.06.2019 г., на основание сключен между
Н. и „ Българска Телекомоникационна Компания „ ЕАД Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата *** г. и Допълнително
споразумение от *** г., за което вземане издадени данъчни фактури № *** г., № *** г. и №
*** г., ведно със законната лихва върху дължимата сумата, считано от 03.06.2022 г. / датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /до окончателното изплащане.
Ответникът е оспорил иска с възражения, че: 1/ ищцовото дружество не е активно
материално правно легитимирано по иска, тъй като не придобило вземането на твърдяното
основание – възведения договор за цесия, както и че ответникът не е уведомен за
прехвърлянето и 2/ не дължи процесното вземане на основание казания договор за
електронни съобщителни услуги, тъй като същият е прекратен от него преди исковия период
/ с молба от м. февруари 2019 г. / , съответно за този период услугата не му е доставена,
съответно ползвана от него. В тази връзка е посочено, че издадените от БТК ЕАД данъчни
фактури съставляват едностранно издадени от дружеството частни документи, съдържащи
изгодни само за него факти, поради което по отношение на ответника същите не се ползват с
материална доказателствена сила, установяваща да е потребил услугата на фактурираната й
стойност – количеството отчетени разговори, както и същите да са правилно остойностени.
Районният съд е уважил иска, приемайки, че процесното вземане е предмет на
договора за цесия, съответно е валидно прехвърлено с този договор на ищцовото дружество;
договорът е приложение към исковата молба и така ищецът е валидно уведомен за
прехвърлянето на вземането, като не е установил – не се и твърди, да е платил на стария
кредитор преди уведомяването. Приел е още, че посредством представените писмени
доказателства – договор за мобилни услуги, фактури и справки за проведени от ответника
разговори от и на трите мобилни номера, предмет на договора, ответникът е ползвал
далекосъобщителната мрежа на оператора на основание сключената между тях облигация,
съответно същата не е прекратена от него през м. февруари 2019 г. с твърдяната от
въззивника молба – данни за която не са и налични по делото.
При служебната проверка на обжалваното решение съгласно чл. 269 изр. първо от
ГПК настоящата инстанция намира същото за валидно и допустимо. Досежно правилността
въззивният съд е обвързан от поддържаните в жалбата оплаквания, като в случая се
поддържа само второ посоченото в отговора на исковата молба възражение, а именно, че
издадените от цедента БТК ЕАД данъчни фактури не удостоверяват факта че процесните
далекосъобщителните услуги са му били доставени от цедента и ползвани от въззивника / по
основанието на иска / и в претендирания размер - доколкото фактурите са изходящи от
цедента частни документи, съдържащи изгодни само за него факти и така не доказват тези
факти, а други доказателства не са ангажирани при лежаща върху въззиваемия – ищец
доказателствена тежест.
Жалбата е неоснователна.
Основанието на иска не са издадените от цедента към въззивника фактури, а
съществуващата между тях облигационна връзка. В тази насока по делото е
безпротиворечиво установено, че между БТК АД и Р. Н. е сключен Договор за предоставяне
на мобилни услуги с клиентски номер *** от дата *** г. с предмет ползване на мобилна
услуга за номер *** при условията на тарифен план Vivacom Unicall XS, а на *** г. между
2
съконтрахентите е сключено за срок от 2 години и Допълнително споразумение за ползване
на още две мобилни услуги - за номер *** и за номер *** при условията на абонаментни
планове Vivacom Smart M с месечен абонамент от по 23,99 лв., а за номер *** е избран нов
абонаментен план Vivacom Smart XS с месечен абонамент от 13,99 лева, както и
допълнителен пакет услуги – невключени в месечните абаноменти. В договора са посочени
включените към съответния абонаментен план минути за разговори към всички мобилни и
фиксирани мрежи и в България, и в ЕС, както и цените за стандартно тарифирани в лева с
ДДС след изчерпване на включените минути, цeни за един SMS, цени за роуминг за зона ЕС,
Балкани и други зони. Посочени са месечните абонаментни такси, включените в тях основни
услуги и допълнителните услуги, заплащани извън абонамента, както и единичните им
цени. Тоест договорени са всички условия за ползване на предоставените услуги и тяхната
цена. Няма спор да са предадени активирани СИМ – карти, осигуряващи на въззивника
достъпа до мрежата на оператора и позволяващи ползването на всички договорени услуги.
Факта на ползването им от страна на въззивника досежно и трите мобилни номера по
договора и за периода 22.03.2019г. – 21.05.2019 г. е удостоверен от представени справки за
това от далекосъобщителния пазар – на който оперира и цедента, който пазар е нормативно
регулиран, като молба от въззивника от м. февруари 2019 г. за прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги не се устаонвява по делото. Т.е. не са налице данни договорът за
далекосъобщителни услуги да е бил прекратен през месец февруари 2019 г. – както
неоснователно се поддържа от въззивника.
Начислените съгласно издадените от доставчика БТК ЕАД фактури включват
месечните абонаментни такси съгласно избраните тарифни планове за ползваните услуги за
отчетен период 22.03.2019 г. – 21.04.2019 г., плюс 0,19 лв. за мобилни разговори над
включените в тарифния план минути и 0,96 лв. – SMS, както и 1,58 лв. – такси за
възстановяване на услугата, спряна поради неплащане / общо 102, 66 лв. с ДДС / - фактура
№ *** г.; Фактура № *** г. включва същото вземане като неплатено задължение за
предходен период плюс 20, 98 лв. / с ДДС / - месечни абонаментни такси за ползваните
услуги за отчетен период 22.04.2019 г. – 21.05.2019 г. ; Поради неплащане на
горепосочените задължения в общ размер от 123, 64 лв. с ДДС предоставянето на услугата е
спряно от оператора и с Фактура №*** г. е осчетоводено същото задължение в размер на
123, 64 лв. плюс 0,85 лв. лихва за забавеното му плащане – общо 124,49 лева. Тоест,
процесното вземане е формирано от месечните абонаментни такси за предоставените три
мобилни номера съгласно договорените в облигацията тарифни планове, които месечни
такси съставляват възнаграждение за правото на достъп до мрежата на оператора,
дължимостта на това възнаграждение възниква от момента на активиране на съответната
СИМ карта с уникален телефонен номер и се дължи независимо дали абонатът е ползвал или
не мобилните услуги, той дължи таксата за всеки месец на действие на договора,
абонаментно. Доколкото размерите на месечните абонаменти са фиксирани с договора и
съобразно него са фактурирани, други доказателства за установяване на размера им не са
необходими.
С оглед така установеното, обосновава се извод че искът е доказан по основание и
размер и правилно е уважен с обжалваното решение. Съответно жалбата срещу него е
неоснователна.
Предвид изложеното първоинстанционното решение за уважаване на иска е правилно
и се потвърждава.
На въззиваемата страна не се присъждат разноски за претендираното от нея
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 180 лв., тъй като липсват
доказателства за договорено и заплатено такова.
И съдът
3
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2626 от 08.06.2023 г. по гр.д. № 10 200/2022 г. на РС –
Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4