Р
Е
Ш
Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 02.02.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 30.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело **793 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н.Н.К.
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й адв. Й.Я., съдебен адрес:***, адв.Й.Я. ***,
с която е предявен иск на основание
чл.124 ал.1 ГПК, в която се твърди следното : ищцата заявява, че е собственик
на апартамент ***, находящ се в ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** с предназначение, жилище, апартамент, с площ от 62,95кв.м,
състоящ се от две стаи, кухня, баня с клозет, заедно с прилежащите му МАЗЕ ***
от 7,70кв.м и 0,812% ид. части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: ***; над
обекта: ***. Жилището било й дарено от родителите й *** и *** на 19.11.1992г. с
нотариален акт **79, том XV, н.д. **979/1992г. на нотариуса при ПРС, като
двамата дарители си запазили правото на обитаване на целия апартамент до края
на живота си. След придобиването на жилището ищцата го декларирала на нейно име
в Данъчна служба на Община-Плевен и до момента плаща дължимите местен данък и
такса смет за същото. В началото на 2020 година решила да го прехвърли на
дъщеря си, когато узнала, че в
кадастралния регистър на недвижимите на ***, като собственик на имота освен нея
е вписана и О.П. - въз основа на акт за частна общинска собственост №33101 от
11.02.2004г. Това е пречка за извършване
на прехвърлянето. Поискала от ***на О.П. да бъде отписан апартаментът й от
актовите книги на О.П. но получила отговор, че е налице спор за собственост и
заповед за деактуването на жилището може да бъде издадена само въз основа на
влязло съдебно решение.
Счита, че е единствен собственик на описания
по-горе апартамент и че същият неправилно е актуван като общинска собственост.
Тъй като Община-Плевен също разполага с титул за собственост на това жилище, и
твърди, че имотът е частна общинска собственост, това обстоятелство рефлектира
върху правата й на собственост, води до ограничаване на правомощията й и
препятства възможността й да се разпорежда със собственото си жилище.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,
с което да признае за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение
на Община-Плевен, че ищцата е собственик на апартамент ***, находящ се в ***,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение,
жилище, апартамент, с площ от 62,95кв.м,състоящ се от две стаи, кухня, баня с
клозет, заедно с прилежащите му МАЗЕ *** от 7,70кв.м и 0,812% ид. части от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ***; под обекта: ***; над обекта: ***.
Претендира
разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от
ответната страна О.П. ***, ***,
представлявана от ***на общината ***, чрез началника на отдел „Правно и
нормативно обслужване“ В.Н., с който
искът изцяло се оспорва. Излага, че в случая процесното жилище е
отстъпено в обезщетение на собствениците на одържавен недвижим имот, което в
резултат на последваща реституция и по силата на законовите разпоредби е
преминало обратно в патримониума на държавата, а след 1999г. представлява
собственост на О.П. *** местонахождението му). Общината се легитимира като
собственик на този имот чрез надлежно съставен Акт за частна общинска
собственост. Заявява се, че е безспорно, че процесният жилищен имот -
апартамент ***, находящ се в ***, е актуван с АЧОС № 33101/11.02.2004г. Твърди
се, че Актът за общинска собственост е съставен в резултат на редица изпълнени
законови процедури, а именно:
Със заповед *****/21.06.1985г. от
наследодателя на ищцата ***, по реда на ЗТСУ е бил отчужден недвижим имот -
дворно място пл. №*** в кв. 366 по ПУП на ***, находящо се на ***. Видно от т.4
на тази заповед, за собственика е било предвидено имотно обезщетение -
апартамент в новострояща се сграда, която ще бъде построена върху отчуждения
имот /жил. блок ***/.
Притежаван
съсобствен дял в същия имот със заповед № 2***/21.06.1985г. е бил отчужден и от
лицето ***. За отчуждената негова част е определено и получено имотно
обезщетение от жилище и гараж - апартамент *** във вход *** на новостроящата се
сграда, и гараж ** със застроена площ 15.45 кв.м, находящ се в *** в *** /видно
от представените с настоящия отговор заповеди № 798/ 21.03.1986г. №
РД-15-1328/16.09.1997г./ Впоследствие той се е снабдил и с констативен
нотариален акт за получения гараж, издаден на 20.04.2001г.
В
резултат на процедурата по чл. 95-100 ЗТСУ /отм./ собственикът на отчуждения
имот *** е получил имотното обезщетение и се е снабдил с приложения към ИМ
констативен нотариален акт от 19.07.1990г. На л.2 от акта изрично е посочено,
че имотът е придобит като обезщетение срещу отчуждения негов имот пл. № ***.
С
приложения към исковата молба нотариален акт от 19.11.1992г. отстъпеният в
обезщетение жилищен имот е прехвърлен безвъзмездно в полза на ищцата от нейните
родители ***.
След
влизане в сила през 90-те години на реституционните закони, бившите
съсобственици на отчуждения имот *** и ***и са поискали отмяна на
отчуждаването. По заявлението им е постановен отказ на ***на О.П. обективиран с
решение № ТСУ и С-06**1/19.08.1998г. Отказът е обжалван от тях пред Плевенския
окръжен съд.
С
влязло в сила на 27.05.1999г. съдебно решение на Окръжния съд - гр. Плевен по
АХД № 479/1998г., по реда на чл. 4 от ЗВСНОИ е отменено отчуждаването на
незастроения недвижим имот пл.№*** в кв. 366 по плана на ***, с административен
адрес ***, с площ 270 кв.м. Със същото решение собствеността върху този имот е
възстановена на бившите собственици *** и ***.
Съгласно
чл.5 ал.1 от ЗВСНОИ, при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение
жилища и други обекти стават държавна собственост /а след изменението на
закона, обн. в ДВ бр. 96 от 1999г. - общинска собственост/ по силата на
решението за отмяна. Поради това и за процесния имот след отмяната на
отчуждаването е съставен Акт за частна държавна собственост № 762/12.12.2001г.
Със
заповед №РД-14-28/30.01.2004г. на Областния управител на Област Плевен имотът,
по искане на ***на О.П. е отписан от актовите книги за държавните имоти. Едва
след изпълнението на тази процедура законосъобразно е съставен настоящият АЧОС
№33101/11.02.2004г., с който общината се легитимира като собственик.
Посочва
се, че фактът, че след обезщяването, но преди отмяната на отчуждаването,
жилището е било прехвърлено безвъзмездно в полза на ищцата от нейните родители
с нотариален акт от 19.11.1992г., не променя връщането ех lege на имота в
патримониума на държавата, а след 1999г,- на общината, от датата на влизане в
сила на съдебното решение по АХД № 479/1998г. на ПОС.
Видно
от влязлото в сила съдебно решение №7/06.01.2006г. на ПОС по АХД № 211/ 2005г.,
издадена от ***на О.П. заповед за изземване на имота по реда на чл. 65 ЗОС е
отменена, като в решаващите си мотиви съдът е приел, че в случая е налице
преюдициален спор за установяване правото на собственост. В същия смисъл са и
мотивите на Върховния административен съд, изложени като окончателна съдебна
инстанция в решението от 15.06.2006г. по адм. дело № 1835/ 2006г, съгласно
който решаването на спора, при наличието на конкуриращи се титули за право на
собственост, следва да стане в общото исково производство. Твърди се, че изцяло ирелевантни са
фактите кой е владял и държал процесния общински имот през целия период от
90-те години до настоящия момент. Заявява се, че ищцата няма регистриран постоянен
или настоящ адрес в него, което би било някаква индиция за владение и своене.
Заявява се, че от правна страна същественото е, че този общински имот не може
да бъде придобит чрез давностно владение, предвид разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗОС /в началната редакция на закона/ и последващия т. нар. мораториум за
придобиване по давност на държавни и общински имоти, регламентиран с §1 от Закона
за допълнение на Закона за собствеността от 06.06.2006г., в сила от
31.05.2006г. Срокът на този мораториум е удължаван нормативно общо 6 /шест/
последователни пъти, като действа и понастоящем с крайна дата 31.12.2022г. Във
вр. с това се твърди, че имотът законосъобразно е квалифициран и актуван като
частна собственост на О.П. Съдът е сезиран с искане да отхвърли иска.
В
о.с.з. ищцата се явява лично и се представлява от адв.Й.Я., която поддържа иска
и навежда доводи в о.с.з.
В
о.с.з. ответната община се представлява от юркс.В.Н. – началник на отдел „ПНО“,
който оспорва иска и навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим, а по същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Страните по делото не спорят, а това се установява и от приетите доказателства, че
със Заповед *****/21.06.1985г. по реда на ЗТСУ от наследодателя на ищцата *** е
бил отчужден недвижим имот - дворно място пл. №*** в кв. 366 по ПУП на ***,
находящо се на ***, като за собственика е било предвидено имотно обезщетение -
апартамент в новострояща се сграда, която ще бъде построена върху отчуждения
имот - жилищен блок ***. Със Заповед № 2***/ 21.06.1985г. притежаван съсобствен
дял в същия имот е бил отчужден от ***, брат на ищцата, като на същия е
определено и получено имотно обезщетение от жилище и гараж - апартамент *** във
*** на новостроящата се сграда, и гараж ** със застроена площ 15.45 кв.м,
находящ се в жилищен *** ** в ***. На 19.07.1990год. е съставен нотариален акт
за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ, с който *** е признат за собственик на следния недвижим имот – жилище ***,
находящо се на *** в жилищен блок ** кв.366,
в ***, състоящо се от две стаи, кухня, баня и клозет, с обща площ 62,95 кв.м. На
20.04.2001год. е съставен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден имот за
мероприятия по ЗТСУ, по силата на който *** е признат за собственик на външен гараж **, към жилищен *** **, ***, в
кв.176-а по плана на ***, със застроена площ 15,45 кв.м. На 19.11.1992год. ***
и *** дарили на дъщеря си Н.Н.К. собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент *** в жилищен бл. в ***, ***, на ***, кв.360, с площ от 62,95 кв.м.,
като дарителите запазили правото си да обитават апартамента до края на живота
си – сделката е обективирана в Нотариален акт за дарение **79-л.7 от делото. С
Решение, постановено на 28.04.1999год. по АХД №479/1998год. на ПлОС, влязло в
сила на 17.05.1999год., е отменено Решение № ТСУ и С-06**1/19.08.1998год. на ***на
О.П. с което е отказана отмяна на отчуждаване на имот, находящ се в ***, ***,
пл.№ *** в стр. кв.366 по плана на града, бивша собственост на *** и ***, като
съдът е отменил Заповед ***** и *****, и двете от 21.07.1985год. на Председателя
на ИК на ОбНС-Плевен, с което е отчужден недвижим имот, находящ се в ***, ***,
имот пл.№*** в стр. кв.366 по плана на града за държавно жилищно строителство,
собственост на *** и ***. Със същото решение съдът е възстановил на основание
чл.1, ал.2 от ЗВСНО правото на собственост на ***и *** върху недвижим имот, находящ се в ***, ***,
имот пл. №*** в стр. кв.366 по плана на града. На 12.12.2001год. е съставен Акт
за частна общинска собственост по отношение на апартамент ***, *** в жилищна
сграда, находяща се на адрес ***, ***,***, с бивш собственик *** и Акт за
частна общинска собственост, съставен на
11.02.2004год. за апартамент ***, ***, с площ 62,95 кв.м., находящ се в ***, ***,***,
бивша собственост на ***.
Страните в процеса спорят досежно това процесното жилище чия собственост
е – на ищцата или на ответната община.
На
05.03.2020год. ищцата е депозирала молба до О.П. за деактуване на основание
чл.64 от ЗОС на личния й имот - процесното жилище. Молбата е надлежно
аргументирана. На 20.03.2020год. кметът на ответната община е отговорил
писмено, че т.к. са налице конкуриращи се титули за правото на собственост, не
може да се извърши исканото деактуване на имота и спорът следва да се реши по
съдебен ред, в рамките на общия исков процес.
Не
е спорно, че в производството по АХД
№479/1998год. ищцата не е взела участие, независимо от факта, че същата
е била собственик на предоставения като
обезщетение процесен недвижим имот. Страни в това производство са били нейният
баща и брат и ответната община, или ищцата се явява собственик, който не е
участвал в реституционното производство. Съгласно чл.5 от ЗВСНОИ при отмяна на
отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска
собственост по силата на решението за отмяна. Изземването на имотите по ал.1
става по реда на чл.65 от Закона за общинската собственост в 6-месечен срок от
влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването. В същия срок
настанените в оборотни жилища са длъжни да ги напуснат. Станалите общинска
собственост жилища се предоставят на общините по местонахождението на имотите
за настаняване на социално слаби граждани, крайнонуждаещи се от жилища граждани
и граждани, които ще освободят жилища на лица, чиято собственост се
възстановява. Решението, постановено по АХД №479/1998год. на ПлОАС е влязло в
сила 27.05.1999год. С Решение №7 от 06.01.2006год., влязло в сила на
15.06.2006год., е отменена като незаконосъобразна Заповед №
РД-10-992/18.08.2005год. на ***на Община –Плевен, с която е постановено ***, ***
и Н.К. да освободят доброволно на основание
чл.65 ал.1 от ЗОС заеман без правно основание общински имот - процесният.
Съгласно чл.7 ал.2 от ЗВСНОИ когато отстъпеният в обезщетение имот е прехвърлен
чрез сделка на трето лице, отмяна на отчуждаването не може да се иска,
освен ако към момента на подаване на молбата за отмяна на отчуждаването, имотът
се върне в имуществото на молителя. В настоящия случай е безспорно, че към
момента на искането за отмяна на отчуждението, даденият като обезщетение имот вече е бил собственост на ищцата –
прехвърлен й чрез дарение на 19.11.1992год., както е и безспорно това, че този
имот не е бил върнат в имуществото на молителя. При това положение и предвид
цитираната практика от пълномощника на ищцата, съдът приема иска за основателен
и доказан и като такъв следва да го уважи.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените разноски по делото в размер 301,71лв. – внесена държавна такса и адвокатски хонорар в размер 1500лв. Предвид разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за размера на минималните възнаграждения на адвокатите, уговореният и заплатен хонорар на пълномощника на ищцата не се явява прекомерен, т.к. надвишава определения минимум с 64,86лв. В случая съдът съобразява от една страна размера на тази сума и факта, че наредбата дава регламентация на минималните размери за възнагражденията на адвокатите.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.124 ал.1 ГПК по отношение на О.П.
с адрес ***, ***, че Н.Н.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв.Й.Я. е
собственик на апартамент ***, находящ се в ***, съставляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *** с предназначение, жилище, апартамент, с площ от
62,95кв.м,състоящ се от две стаи, кухня, баня с клозет, заедно с прилежащите му
МАЗЕ *** от 7,70кв.м и 0,812% ид. части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: ***;
над обекта: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК О.П.
с адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.К. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв.Й.Я. направените по делото
разноски в размер
на 301,71лв. –внесена държавна такса и
адвокатски хонорар в размер 1500лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: